Р Е Ш Е Н И Е
№ 311
гр. Нови пазар, 11.10.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 74 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба, съдържаща иск с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 1262/17г. на НПРС срещу ответника Е.Б.С. *** за сумата от 406,50лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги.
Ищецът твърди в исковата си молба до съда, че на 24.05.2014 г. между него и ответницата е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с № М 4105017. По силата на този договор ответницата е ползвала предоставените мобилни услуги, но поради неплащането на всички предоставени услуги, договорът бил прекратен. В срока на договора за потребените от абоната услуги била издадена фактура № *********/01.12.2014 г. с падеж на плащане 01.12.2014 г. за отчетен период от 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 406,50лв. Съгласно чл. 26 от Общите условия /ОУ/ на мобилния оператор, заплащането на услугата се извършва въз основа на месечна фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми. Поради неизпълнението от страна на ответницата на задължението за заплащане на услугите, ищецът прекратил едностранно договора с ответника. Ищецът сочи, че съгласно Приложение № 1 към договор М 4105017, ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложение, договор или ОУ, в т.ч, ако по негово искане или вина, договорът по отношение на услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Основанието за прекратяване следвало и от чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ, съгласно който Мобилтел има правото да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел. Неизпълнението от страна на абоната – ответник да заплати сумите за потребени услуги е довело до прекратяване на индивидуалният договор на ответника и начисляването на договорената неустойка. Предвид на горното и на основание чл. 22.3.5 от ОУ и чл. 26.4 от ОУ, ищецът моли съда да признае спрямо ответника, че вземането му за сумата от 406,50лв. представляваща неплатена дължима неустойка за прекратяването на договора съществува, както и да постанови осъдителен диспозитив за разноските по заповедното производство.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.
Ответницата не е изпратила писмен отговор по иска, след като е получила препис от исковата молба и приложенията към нея лично. Същата е запозната с неблагоприятните последици от неподаването на писмен отговор. В съдебно заседание същата не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 24.05.2014 г. между „Мобилтел” ЕАД, магазин Шумен-2, /л. 36-37 от делото/, в качеството му на оператор и ответницата Е.Б.С. е бил сключен договор № *********, с който на ответницата са предоставени далекосъобщителни услуги за избран мобилен номер и избран тарифен план. Съгласно Приложение №3 към договор с № ********* от същата дата, л. 38 и следв. от делото, и допълнение към Приложение №1 от договора, ответницата е декларирала, че е запозната и съгласна с приложимите Общи условия, постигнати са договорености по конкретен тарифен план, цени на зони и други параметри. Договорен е срок на договора - 24 месеца.
По делото са приложени Общи условия на взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
По делото е приложена фактура № **********/26.08.2014 г. на стойност 0,58лв., която е за проведени разговори след направени приспадания за отстъпки и с включен ДДС. Срокът за заплащане на тази фактура е до 10.09.2014 г.
По делото е приложена СМЕТКА – оригинал № ********** от 01.12.2014 г. на стойност 456,50 лева на името на ответницата, която включва неустойка в размер на 352,75лв. и още една неустойка на стойност 103,75лв. Общия размер на двете суми е 456,50лв. Посочена е дата за на плащане 01.12.2014 г.
От така представените писмени доказателства, съдът намира искът на ищеца за неоснователен.
На първо място съдът намира, че така представения документ „сметка“ не установява наличието на обвързваща облигационна връзка между ищеца и ответника, касателно приложения договор. Тази сметка не представлява първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал.1, т.4 от ЗСчет. Освен това от съдържанието й не става ясно основанието за тази неустойка, въз основа на какво договорно отношение е начислена и конкретно дали е относима към договор № *********. Единственият платежен и надлежен счетоводен документ, който отговаря на изискванията на чл. 112-114 от ЗДДС е приложената фактура № **********/26.08.2014 г. на стойност 0,58лв., но доколкото ищецът не се позовава на нейното неизпълнение в искането си за заплащане на неустойка, съдът намира, че тя няма пряко доказателствено отношение относно предявения от ищеца иск. Представената от ищеца „сметка“ не притежава изискванията за документална обоснованост на посочените в нея суми и тя не доказва съществуването на посочените в нея суми за неустойки.
Ищецът в исковата молба сочи, че основание за начисляването на неустойката е едностранното прекратяване на договора с ответника, но доказателства за непогасените задължения на ответника към ищеца, произтичащи от сключения договор не са представени. Ищецът сочи, че претендираната неустойка е и поради декларираното от ответника съгласие, че е запознат с ОУ на оператора за предоставяните от него услуги, в т.ч и относно неустойката.
В същност както в заявлението по чл. 410 от ГПК до съда, така и в исковата молба се цитира договор № М4105017 от 24.05.2014 г. Такъв договор обаче не фигурира сред представените доказателства. Към представеният договор с № ********* от 24.05.2014 г., сключен с настоящата ответница са приложени Приложение №3 и Приложение №1 от 24.05.2014 г. В т. 6.3.1 от Приложение №1, регламентиращо случай на нарушаване на задълженията на абоната. Нарушението на задълженията по договора, приложението към него или ОУ и поражда правото на оператора да прекрати договора и/или да получи неустойка, равна на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на договора до неговия край. От доказателствата по делото не се установява, какво е конкретното основание, дало повод на ищеца да реализира своите права. Съгласно чл. 54.1 от ОУ ищецът има право едностранно да прекрати договора за предоставените услуги поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да плати стойността на потребените услуги по издадени фактури. Самите Общи условия, действали към датата на подписване на договора са приложени по делото, но те нямат пряко обвързващо страните по делото и по договора действие, което да поражда соченото от ищеца задължение за ответника за заплащане на неустойка, т.к те не са били индивидуално договорени от страните при подписването на договора и конкретно от ответницата и той не е могъл и не е бил в състояние да влияе по някакъв начин върху тях.
Уговарянето
на неустойка е в договора и Приложение № 1 към него, където в чл. 6.3.1 то е
вписано. Съдът счита, че клаузата за неустойка по чл. 6.3.1 от Приложение № 1
към договор с № *********/24.05.2014 г., се явява
неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл. 143, т.5 от
ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския
съд по Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/,
„...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на
договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически
обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага,
освен ако потребителят се противопостави на това..“. По смисъла на § 13, т.1 от
ДП на ЗЗП, ответникът е потребител, т.к е физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. В случая като потребител на далекосъобщителна услуга той
се ползва от защитата, предвидена в ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието
неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в
т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на
негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съгласно чл. 146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договора са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета (чл. 3), според която
не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата
част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия.
Поради горното искът за претендиранта от ищеца неустойка за предсрочното прекратяване на договор в размер на 406,50 лева е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на иска изцяло не следва да се присъждат в
полза на ищеца направените от него разноски. Разноските на ищеца по делото са в
размер на 25лв. и договорено възнаграждение за адвокат в размер на 180лв. Общо
направени разноски 205лв.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното
производство, които са в общ размер на 205лв. (25лв. за ДТ и 180лв. адвокатско
възнаграждение).
Относно отхвърлените и непредявените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение.
Относно отхвърления иск по настоящето дело, съгласно чл. 416 от ГПК Заповед № 703/06.10.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1262/17г г., влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърления иск.
Предвид на обстоятелството, че ноторно
известен факт е че ищцовото дружество е променило наименованието си, след
извършена служебна справка в ТР се установява, че то е „А1 България“ ЕАД при
същия ЕИК, както и представителна власт, то съдът счита, че това обстоятелство
следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и в диспозитива на
настоящето решение се впише новото наименование на ищеца.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД, предявен от „А1 България“ ЕАД (с предишно
наименование „Мобилтел“ EАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Младост, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Е.Б.С. *** с ЕГН **********, за
за признаване съществуването на вземането по заповед
за изпълнение за сумата от 406,50лв., (четиристотин и шест лева и петдесет ст.),
представляващи неустойка по договор М4105017/24.05.2014 г., за което е издадена Заповед
№ № 703/06.10.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1262/17г по описа на НпРС.
ОТХВЪРЛЯ
искането по чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, на „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ EАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6,за заплащане от Е.Б.С. *** с ЕГН **********, на направените по делото разноски в размер на 205лв.(двеста и пет лева).
ОТХВЪРЛЯ
искането по чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, на „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ EАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, за заплащане от Е.Б.С. *** с ЕГН **********, на направените по заповедното производство разноски в
размер на 205лв.(двеста и пет лева), по Заповед № №
703/06.10.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1262/17г по описа на НпРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
На основание чл. 416 от ГПК, относно отхвърления иск, съгласно, Заповед № № 703/06.10.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1262/17г, влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. На основание т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване и не следва да се издава изпълнителен лист.
Районен съдия: ………………………
Галина Николова