Решение по дело №504/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 260019
Дата: 16 февруари 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20202220100504
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

гр. Нова Загора, 16.02.2021 год.

                                  

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ  районен съд  колегия в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ЙОРДАНОВ                                                                

 

при секретаря Радка Чолакова като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гражданско дело № 504 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба от А.И.К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и адрес за призоваване: гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.„Димитър Благоев“ № 10, вх.В, ет.3, чрез пълномощника си адв.Г.С. ***, против М.Т.К. с ЕГН ********** ***, с която се иска прекратяване на гражданския брак, сключен между ищеца и ответницата по делото, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, на основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата сключили граждански брак на 25.03.1990 г., първи и за двамата.

Посочва се, че първоначално живели в гр.Твърдица за период от 5 години, но впоследствие се преместили да живеят на постоянният им адрес - гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.„Сан Стефано“ № 17, като семейното им жилище представлявало апартамент от 120 кв.м, самостоятелно семейно жилище обособено в таванските помещения от 40 кв.м със самостоятелен електромер, водомер, баня и тоалетна, както и към него имало гараж с работилница. И двете самостоятелни жилища ползвали като семейни.

Ищецът посочва, че през 1991 г. се родил сина им Т.А.К., понастоящем пълнолетен, а до месец октомври 2019 г. отношенията помежду им били много добри, докато ответницата не го обвинила в изневяра и не желаела никакви обяснения или разговори с него.

Твърди, че ответницата му заявила да си събира багажа и да заминава при майка си в гр.Твърдица и тъй като била непреклонна и за да не се получат дразги помежду им, напуснал семейното жилище и заживял в гр.Твърдица при майка си. Твърди също, че никога не са се карали през семейният си живот и затова направил опити да се съберат и на Коледа 2019 г. ѝ предложил да отидат за четири дни в Павел баня. След като се върнали не се събрали да живеят заедно, тъй като тя заявявала, че не иска повече да са семейство и му върнала всички подаръци и блокира телефона му.

Разяснява, че от декември 2020 г., заживял на квартира в гр.Нова Загора на посочения от него адрес. Продължил да иска да уредят развода и отношенията си доброволно, като месец февруари 2020 г. ответницата поискала да се разведат, но на другия ден завела дело против него за домашно насилие, без да има основание за това. От десет месеца били фактически разделени и не се интересували един от друг и всеки живеел самостоятелен живот, и нямали никакви контакти помежду си. Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и нищо не ги свързвало, тъй като и двамата не желаели да бъдет повече семейство.

Поради това моли съдът да прекрати с развод сключеният на 25.03.1990 г. граждански брак между тях, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

Моли съдът да му предостави ползването на едното семейното жилище - апартамент от 120 кв.м. на ул.„Сан Стефано“ №17 гр.Нова Загора, а другото семейно самостоятелно жилище от 40 кв.м., обособено в таванската част на кооперацията на същият адрес да предостави на ответницата.

Сочи, че не се нуждаят от издръжка помежду си, тъй като и двамата са здрави и работоспособни и полагат труд по трудови договори - той в Мини „Марица изток“ , а тя в  „Социално подпомагане“ гр.Нова Загора.

Не се противопоставя ответницата да продължи да носи фамилното име К..

Заявява, че е напълно възможно и не се противопоставя доброволно да уредят прекратяването на бракът си, даже без по делото да уреждат имуществените си отношения или и същите, ако постигнат съгласие.

Моли съдът да допусне в режим на довеждане двама свидетели, които да установят твърдяното от него в исковата молба.

Представил е удостоверение за сключен граждански брак, декларация, статистическа карта, адвокатско пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса.

В предоставения от съда срок по чл.131 от ГПК ответницата М.Т.К., чрез пълномощника си адв.Л.Д.С. заявява, че предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове сочи, че предявеният иск по чл.49 от СК за прекратяване на брака, поради дълбокото му и непоправимо разстройство е основателен и действително от 10 месеца са във фактическа раздяла, отдавна между тях съществувало отчуждение и брака им съществувал само формално.

Отправила е към съда искане да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брачните отношения, като твърди, че вина за разстройството на брака им имал ищеца по делото, а причината за настъпилото отчуждение помежду им и фактическата раздяла била трайно установената извънбрачната връзка на ищеца с друга жена. Освен това твърди, че от м.януари 2020 г. ищецът я подложил на непрекъснат психически тормоз, съпроводен с отправяне на обидни думи и прояви на агресия, което я принудило да подаде молба по реда на чл.8 и сл. от ЗЗДН. По повод на молбата ѝ било образувано гр.д. № 174/2020 г. на Районен съд – Нова Загора, което към момента било висящо и  отложено.

С отговора си ответницата е предявила и претенция, относно ползването на семейното жилище, представляващо апартамент от 120 кв.м., ведно с мазе № а с площ 5.92 кв.м., гараж № 1 с площ 15.26 кв.м., складово помещение № 1 с площ 5.92 кв.м. и таванско помещение от 28.50 кв.м., находящо се на ул.„Сан Стефано“ № 17.

Не претендира заплащане на издръжка.

Желае след прекратяването на брака да продължи да носи брачното си фамилно име К..

Моли съдът да прекрати брака им с ищеца, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения, да приеме, че вина за разстройството на брачните отношения има ищеца,да и се предостави ползването на семейното жилище, представляващо апартамент от 120 кв.м., ведно с таванско помещение от 40 кв.м., находящо се на ул.„Сан Стефано“ № 17 на нея,да се постанови след прекратяването на брака да продължи да носи брачното си фамилно име К..

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Моли съдът да допусне до разпит при режим на довеждане двама свидетели за установяване обстоятелствата, свързани с вината за разстройството на брачните отношения и относно жилищната ѝ нужда, относима към претенцията ѝ за ползване на семейното жилище.

Моли да бъде изискано и приложено към настоящото дело гр.д. № 174/2020 г. на Районен съд – Нова Загора.

На 28.09.2020 г. е постъпила молба с вх. № 260347 от ответницата в производството, с която същата на основание чл.190 от ГПК, моли съдът да задължи ищеца да представи документ за месечно брутно трудово възнаграждение за период от 1 година (октомври 2019 г. – септември 2020 г.).

В съдебно заседание страните - ищеца редовно призован, лично се явява и с пълномощника си адв.С. *** и ответницата, редовно призована, лично се явява и с адв.С. *** заявяват, че са в преговори по спогодба и желаят делото да се спре на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК.

На 11.01.2021 г. е постъпило Заявление с вх. № 260035 от страните в производство , с което заявяват, че са уредили доброволно отношенията си и желаят делото да приключи по взаимно съгласие и молят съдът да го възобнови.

Посочват, че в съдебно заседание ще уредят отношенията си по повод МПС-та СИО и са представили споразумение за уреждане на отношенията си по развода и имуществата си (МПС-та), а именно:

Страните молят съдът да прекрати брака им, поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

Нямат семейно жилище, тъй като всичките си имоти са прехвърлили на сина си и всеки от тях живее на друго място, но не и в семейното им жилище, което вече е собственост на сина им.

След развода М.Т.К. ще запази фамилното си име К..

Не се нуждаят от издръжка помежду си, тъй като са здрави и работоспособни.

Моторните превозни средства, придобити по време на бракът си разпределят така:

ДЯЛ ПЪРВИ:

В дял на М.Т.К. с ЕГН ********** *** се дава и тя става индивидуален собственик на следното МПС, а именно:

„Пежо 407” с рег.номер СН5856АР - дизел светло сив металик с номер на рамата: VF36ЕRHRН21696937

с номер на двигателя RHR4090854 със застрахователна стойност 2400 лева, съгласно удостоверение 263628/20 на ЗК„Далл Богг Живот и здраве” или този дял взема вещ на стойност 2400 лева.

ДЯЛ ВТОРИ:

В дял на А.И.К. с ЕГН********** *** се дава и той става индивидуален собственик на следното МПС:

„Субару Форестер с рег.номер СН1167АХ - бензин /втечнен нефтен газ с номер на рамата JF1SF5LJ4YG068779

с номер на двигателя EJ20A804285 със засрахователна стойност 1700 лева съгласно удостоверение 263627/20 на ЗК„Далл Богг Живот и здраве” или този дял взема вещ на стойност 1700 лева.

Страните заявяват, че нямат претенции за уравняване на дяловете си.

Така уреждат отношенията си и молят съдът да одобри споразумението им.

От представените и приети в съдебно заседание доказателства: удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0008/25.03.1990 г. издадено от Община Твърдица, декларация, статистическа карта, адвокатски пълномощни, вносна бележка за внесена държавна такса, Свидетелство за регистрация № ********* и Свидетелство за регистрация № *********, съдът прие за установено следното:

Страните са съпрузи от 1990 година, когато на 25.03.1990 г. с Акт № 0008/25.03.1990 г.  в гр.Твърдица, обл.Сливен са сключили граждански брак. От брака си имат едно дете Т.А.К., роден през 1991 г., като последният понастоящем е пълнолетен.

В съдебно заседание страните заявяват, че желаят съдът да прекрати бракът им по взаимно съгласие, както и че са постигнали споразумение, с което уреждат отношенията си след прекратяването на брака, което молят съда да одобри.

В откритото съдебно заседание на 11.02.2021 г. с протоколно определение и на основание чл.321, ал.5 от ГПК съдът е преминал от производство за развод по исков ред към производство за развод по взаимно съгласие. 

От така установеното, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Производството е с правно основание чл.49, ал.4 от СК.

Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Между съпрузите са изчезнали взаимното уважение и обич. Тяхното място е заето от отчуждение и незаинтересованост един от друг. Доказателство за това е и фактическа им раздяла. Следователно, брачната връзка съществува само формално и не е в интерес, както на страните, така и на обществото. От момента на фактическата раздяла до настоящия момент страните не са правили опити да се съберат и да заживеят заедно,  което изключва възможността за заздравяване на разрушената връзка и прави тези отношения непоправими. В този смисъл е и правният извод на съда.

С оглед на постигнатото в съдебно заседание споразумение между страните за прекратяване на брака и уреждане на отношенията им след прекратяване на брака, съдът счита че следва да го одобри, тъй като същото напълно съответства на закона и добрите нрави. В него са уредени всички лични и имуществени отношения. Запазени са интересите на страните, затова то следва да се утвърди и съдът да прекрати сключения между тях граждански брак, като:

1. Сключения на 25.03.1990 г. в гр.Твърдица, обл.Сливен  с Акт за граждански брак № 0008/25.03.1990 г. на Твърдица, обл.Сливен между А.И.К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и адрес за призоваване: гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.„Димитър Благоев“ № 10, вх.В, ет.3 и М.Т.К. с ЕГН ********** ***, граждански брак следва да бъде прекратен по тяхно сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да издирва мотивите им за прекратяване на брака и без да се произнася по въпроса за вината.

2. Нямат семейно жилище, тъй като всичките си имоти са прехвърлили на сина си Т.А.К. и всеки от тях живее на друго място, но не и в семейното им жилище, което вече е собственост на сина им.

3. След прекратяването на брака съпругата М.Т.К. ще продължи да носи брачното си фамилно име – К..

4. След прекратяването на брака страните не си дължат издръжка един на друг.

5. Моторните превозни средства, придобити по време на брака им се разпределят така:

ДЯЛ ПЪРВИ:

В дял на М.Т.К. с ЕГН ********** *** се дава и тя става индивидуален собственик на следното МПС, а именно:

„Пежо 407” с рег.номер СН5856АР - дизел светло сив металик с номер на рамата: VF36ЕRHRН21696937 с номер на двигателя RHR4090854 със застрахователна стойност 2400 лева, съгласно удостоверение 263628/20 на ЗК „Далл Богг Живот и здраве” или този дял взема вещ на стойност 2400 лева.

ДЯЛ ВТОРИ:

В дял на А.И.К. с ЕГН********** *** се дава и той става индивидуален собственик на следното МПС:

„Субару Форестер” с рег.номер СН1167АХ - бензин /втечнен нефтен газ с номер на рамата JF1SF5LJ4YG068779 с номер на двигателя EJ20A804285 със засрахователна стойност 1700 лева, съгласно удостоверение 263627/20 на ЗК „Далл Богг Живот и здраве” или този дял взема вещ на стойност 1700 лева.

6. Разноските направени в настоящото дело остават за всяка от страните, така както са направени.

Съдът определя окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 50.00 лв.,  които са внесени при завеждане на исковата молба в съда от ищеца А.И.К., поради което съдът не следва да се произнася по отношение на държавната такса за водене на делото.

Следва съдът да осъди молителката М.Т.К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Нова Загора държавна такса в размер на 48.00 лева върху получения в дял лек автомобил.

Следва съдът да осъди молителят А.И.К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Нова Загора държавна такса в размер на 34.00 лева върху получения в дял лек автомобил.

 

На горните основания съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ сключеният граждански брак между А.И.К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и адрес за призоваване: гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.„Димитър Благоев“ № 10, вх.В, ет.3  и  М.Т.К. с ЕГН ********** ***, на 25.03.1990 г. с Акт за граждански брак № 0008/25.03.1990 г. на Община Твърдица, обл.Сливен  БЕЗ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ЗА ВИНАТА.

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение, като:

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата М.Т.К. да продължи да носи брачното си фамилно име -  К..

След прекратяването на брака страните не си дължат издръжка един на друг.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М.Т.К. с ЕГН ********** лек автомобил марка „Пежо” модел 407 с рег.номер СН5856АР и с номер на рамата: VF36ЕRHRН21696937 със застрахователна стойност 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/.

Този дял получава вещ на стойност 2400/две хиляди и четиристотин/лева.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А.И.К. с ЕГН ********** лек автомобил марка „Субару” модел Форестър с рег.номер СН1167АХ и с номер на рамата: JF1SF5LJ4YG068779 със застрахователна стойност 1700 лв. /хиляда и и седемстотин лева/.

Този дял получава вещ на стойност1700 лв. /хиляда и и седемстотин лева/.

Страните не си дължат уравняване на дяловете.

ОСЪЖДА М.Т.К. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Нова Загора сума в размер на 48.00 лв. /четиридесет и осем лева/ държавна такса върху получения в дял лек автомобил.

ОСЪЖДА А.И.К. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Нова Загора сума в размер на 34.00 лв. /тридесет и четири лева/ държавна такса върху получения в дял лек автомобил.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването на страните пред Окръжен съд - Сливен.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: