РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Велико Търново, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И.и прокурора ………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №601 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Подадена е
искова молба от ад. А. П., в качеството му на пълномощник на „Микамес“ ЕООД от
гр. Враца, в която се твърди, че с влезли в сила съдебни актове/определения/ по
АД №269/2019г.; АД №330/2018г.; АД №424/2018г.; АД №444/2018г.; АД №463/2018г.;
АД №629/2018г. на АС – В. Търново и АД №589/2018г.; АД №60282018г.; АД
№633/2018г.; АД №648/2018г.; АД №60/2019г.; АД №13482019г.; АД №27182019г.; АД
№429/2019г.; АД №466/2019г.; АД №619/2019г. и АД №649/2019г. на АС – Враца са
било отменяни действия за обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по приходите при
Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, извършени на основание чл. 127е и сл.
от ДОПК. В съдебните производства по посочените дела ищецът е
бил представляват от адвокат, като при уважаване на жалбата са били присъждани
разноски в полза на дружеството. В административното производство по обжалване
на актовете и действията на органите по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, което е задължително и абсолютна процесуална предпоставка за съдебно
такова при неблагоприятен изход за жалбоподателя, дружеството ищец също е
представлявано от адвокат, като за това са били заплатени съответните
адвокатски хонорари, всички в размер на 500 лв. Разноски в административните производства по
чл. 41, ал. 1, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК не са му били присъдени, тъй като
не е имало правна възможност за това. Поради това счита, че за него възниква
основание да претендира направените разноски в производство по обжалване по
административен ред, представляващи възнаграждение за адвокат. Моли съдът да
осъди ответника да му заплати сумата от 8 500 лв., представляваща обезщетение
за вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения
размер. Претендира за разноски по производството.
Ответникът по
делото – Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител
оспорва предявения иск по основание и размер по съображения, изложени в писмено
становище. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
за имуществени вреди като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане
на разноски.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за
основателност на предявения иск за имуществени вреди.
Съдът като взе предвид становищата на страните
и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Предявен е иск
за заплащане на претърпени имуществени вреди, които според ищеца произтичат от
предприемането действия за обезпечаване
на доказателствата, извършени от
органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Тези
действия са били обжалвани по реда на чл. 41, ал. 1 от ДОПК, приложим съгласно
препращащата разпоредба на чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК пред директора на ТД на НАП
– В. Търново, който с решения по чл. 41, ал. 3 от ДОПК е отхвърлял подадените
от „Микамес“ ЕООД жалби. От приетите по делото писмени доказателства, съдържащи
се в 17 бр. съдебни производства се установява следната фактическа обстановка:
предприетите
действия за обезпечаване на
доказателствата, обективирани
в Протокол №050900840693_3/26.03.2018г. са били оспорени от Микасем“ЕООД и потвърдени
с Решение №42/04.04.2018г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е
отменено с Определение по АД №269/2018г. по описа на Административен съд – В.
Търново;
действията по
обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №010100862774_ 3/23.04.2018г.
са потвърдени с Решение №61/02.05.2018г. на Директора на ТД на НАП – В.
Търново, като последното е отменено с Определение по АД №330/2018г. по описа на
АСВТ;
действията по обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол за
извършване проверка на стоки с висок фискален риск №010100868386_3/28.04.2018г.
са потвърдени с Решение №98/14.05.2018г. на директора на ТД на НАП – В.
Търново. Последното е отменено с Определение по АД №444/2018г. по описа на
АСВТ;
действията по
обезпечаване на доказателствата,обективирани в Протокол №010100891877_3/24.05.2018г.
са оспорени и потвърдени с Решение №116/06.04.2018г. на директора на ТД на НАП
– В. Търново, което е отменено с Определение по АД №424/2018г. по описа на
АСВТ;
действията по обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №010100905936
3/07.06.2018г. са потвърдени с Решение №133/19.06.2018г. на Директора на ТД на
НАП – В. Търново, като последното е отменено с Определение по АД №463/2018г. по
описа на АСВТ;
действията по
обезпечаване на доказателствата,обективирани в Протокол №010100958158_3/06.08.2018г.
са потвърдени с Решение №177/14.08.2018г.
на Директора на ТД на НАП – В. Търново, като последното е отменено с
Определение по АД №629/2018г. по описа на АСВТ;
действията по
обезпечаване на доказателствата,обективирани в Протокол №010101003146_3/26.09.2018г.
са потвърден с Решение №214/04.10.2018г. на директора на ТД на НАП – В.
Търново, като последното е отменено с Определение по АД №589/2018г. по описа на
Административен съд – Враца;
действията за
обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №010101019076_3/15.10.2018г.
са оспорени и потвърдени с Решение №220/18.10.2018г. на директора на ТД на НАП
– В. Търново, като последното е отменено с Определение по АД №602/2018г. по
описа на Административен съд – Враца;
действията по
обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №010101036238_3/01.11.2018г.
са потвърдени с Решение №231/09.11.2018г. на директора на ТД на НАП – В. Търново,
което е отменено с Определение по АД №633/2018г. по описа на Административен
съд – Враца;
действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол
№010101057323_3/23.11.2018г. са
потвърден с Решение №247/03.12.2018г. на директора на ТД на НАП – В. Търново,
като решението му е отменено с Определение по АД №697/2018г. по описа на
Административен съд – Враца;
действията по обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск №050901088532_3/21.12.2018г. са
обжалвани и потвърдени с Решение №2/07.01.2019г. на директора на ТД на НАП – В.
Търново, като решението му е отменено с Определение по АД №60/2019г. по описа
на Административен съд – Враца;
действията по
обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №010101117872_3/26.01.2019г.
са потвърдени с Решение №42/04.01.2019г. на директора на ТД на НАП – В.
Търново, което е отменено с Определение по АД №134/2019г. по описа на
Административен съд – Враца;
действията за
обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №010101155240_3/08.03.2019г.
са оспорени и потвърдени с Решение №67/15.03.2019г. на директора на ТД на НАП –
В. Търново, като решението му е отменено с Определение по АД №271/2019г. по
описа на Административен съд – Враца;
действията по
обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №010101221114_3/21.05.2019г.
са потвърдени с Решение №113/28.05.2019г. на директора на ТД на НАП – В.
Търново, което решение е отменено с Определение по АД №429/2019г. по описа на
Административен съд – Враца;
действията по
обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №010101230614_3/30.05.2019г.
са оспорени и потвърдени с Решение №116/05.06.2019г. на директора на ТД на НАП
– В. Търново, като решението му е отменено с Определение по АД №466/2019г. по
описа на Административен съд – Враца;
действията за
обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №010101282682_3/19.07.2019г.
са потвърдени с Решение №159/01.08.2019г. на директора на ТД на НАП – В.
Търново, като решението е отменено с Определение по АД №619/2019г. по описа на
Административен съд – Враца;
действията по
обезпечаване на доказателствата,обективирани в Протокол №010101293547К4/31.07.2019г.
са били оспорени и потвърдени с Решение №164/13.08.2019г. на директора на ТД на
НАП – В. Търново, което решение е отменено с Определение по АД №649/2019г. по
описа на Административен съд – Враца.
От съдържащите
се в посочените дела писмени доказателства е видно, че в административните
производства по обжалване на действията на органите по приходите при извършване
на фискален контрол по реда на чл. 127ж, ал. 1, вр. с чл. 41, ал. 1 от ДОПК
ищецът е бил представляван от адвокат, като в договорите за правна защита по
всяко едно производство е посочена сума на адвокатското възнаграждение от 500
лв., която е посочена като внесена.
От приетата по
делото СИЕ се установява, че договорения адвокатски хонорар за правна помощ в
хода на тези административни производства е заплатен от ищцовото дружество на
наетия от него адвокат.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.
203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
След като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е
отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Неразделната взаимовръзка между издадените протоколи и предприетите действия от
органите по проходите от една страна с потърсената от ищеца адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина
и следствие – дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от предприетите действия по налагане на обезпечения, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от
актове или действия административния орган. В тази връзка нелогично е да се
твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано
от предприетите срещу него действия, с цел те да бъдат отменени по предвидения
от закона ред. Последното предполага и наличието на специални познания, каквито
имат адвокатите. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че
съответните разпоредби на ДОПК или АПК не предвиждат друга законова възможност
за присъждане в полза на граждани или техни организации направените от тях
разноски в хода на административните производства, вкл. и адвокатски хонорар по
защитата им пред администрацията при обжалване на административните актове по
административен ред. Последното е предпоставка по чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за
приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
По тези и по
съображенията, изложени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС, съдът намира
предявеният иск за имуществени вреди, представляващи договорени и заплатени
адвокатски възнаграждения, за основателен и доказан.
В случая няма
възможност договореното и заплатено адвокатско възнаграждение да бъде
редуцирано, респ. да бъде присъдено обезщетение в по-малък размер, по
съображения за ниската сложност на делото и завишеният размер на адвокатския
хонорар спрямо нея, както претендира ответната страна. Преценката за фактическа
и правна сложност на едно дело се прави от съда, който разглежда спора по това
дело, като не може да се претендира такава преценка в отделно производство.
Извън това заплащането на имуществените вреди остойностява понесената вреда
съобразно размера на вредата, установен от доказателствата по делото, а не се
определя от съда по справедливост.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските следва да се определят
като сбор от заплатен депозит за СИЕ в размер на 400 лв. и договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 755 лв.
Тъй като по делото не е била предварително внесена
дължимата държавна такса, съгласно чл. 2а, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, приложима съгласно
разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от ЗОДОВ, съобразно изхода на спора държавната
такса следва да се внесе от ответника.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати
на „Микамес“ ЕООД от гр. Враца сумата от
8 500/осем хиляди и петстотин/ лева, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от отменените като
незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателствата, предприети от органи по приходите при Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в Протоколи за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск с №, № №050900840693_3/26.03.2018г.;
№010100862774_ 3/23.04.2018г.; №010100868386_3/28.04.2018г.; №050901088532_3/21.12.2018г.;
№010100905936 3/07.06.2018г.; №010100958158_3/06.08.2018г.; №010101003146_3/26.09.2018г.;
№010101019076_3/15.10.2018г.; №010101036238_3/01.11.2018г.;
№010101057323_3/23.11.2018г.; №050901088532_3/21.12.2018г.; №010101117872_3/26.01.2019г.;
№010101155240_3/08.03.2019г.; №010101221114_3/21.05.2019г.;
№010101230614_3/30.05.2019г.; №010101282682_3/19.07.2019г. и №010101293547К4/31.07.2019г.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати
на „Микамес“ ЕООД от гр. Враца разноски
по делото в размер на 1 155/хиляда сто петдесет и пет/лв.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати
държавна такса по сметка на Административен съд – В. Търново в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: