№ 38070
гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110136285 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 185575/29.06.2023 г.
на „/ФИРМА/ срещу С. Л. С., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 659,53 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г.; 149,81
лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 06.12.2022 г.; 14,14 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 31.10.2020 г., както и 3,51 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 31.12.2019 г. до 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2022 г. до окончателното им
заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 71130/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.01.2023 г.
С молба с вх. № 285144/10.09.2024 г. ответникът С. Л. С. е заявил, че задълженията към
ищеца са били изцяло заплатени, в подкрепа на което представя и платежно нареждане от
10.09.2024 г., удостоверяващо заплащане на сумата от общо 1 068,28 лв.
С разпореждане № 129016/12.09.2024 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок
от съобщението да изрази становище по твърдението за плащане, като в същия срок да заяви
продължава ли да поддържа исковете си по отношение на ответниците.
С молба с вх. № 293358/18.09.2024 г. ищецът е потвърдил извършеното плащане на
всички вземания, предмет на делото, ведно с държавната такса по него, посочвайки, че
непогасено е останало единствено юрисконсултското възнаграждение по исковото и
заповедното дело, които претендира в минимален размер.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответника
посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува
правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено. Няма ли правен спор, няма
нужда и правен интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или
се отказва от предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови
1
претенции са изцяло удовлетворени, за „/ФИРМА/ не съществува правен интерес от водене
на настоящото съдебно производство, в който смисъл е и изявлението на ищеца в
горепосочената молба от 18.09.2024 г., с която заявява, че претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение по исковото и заповедното дело в минимален размер.
Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно
производство, поради което в случай че констатира липсата на някоя от абсолютните
положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на иск – правен
интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените
искове се явяват процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от
ищеца искови претенции са изцяло удовлетворени от ответника в хода на процеса, за
„/ФИРМА/ е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което образуваното
въз основа на тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва да се
прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответника в хода на процеса – едва на 10.09.2024 г., т. е. след връчване на препис
от исковата молба, с извънпроцесуалното си поведение той е дал повод за завеждане на
делото срещу него, поради което безспорно следва да понесе сторените разноски по него.
Ищецът е претендирал единствено такива за юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело, както и заповедното такова, които няма данни да са били заплатени. Съдът намира, че
те следва да бъдат присъдени в минимален размер, а именно: 100,00 лв. - за настоящото
исково производство и 50,00 лв. – за производството по ч. гр. дело № 71130/2022 г. по описа
на СРС, 79 състав, които определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.),
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и етапа, на който се намира.
В т. 13 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, се предвижда,
че при прекратяване на производството по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, за което
компетентен е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да
се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.
Ето защо, с настоящия съдебен акт наред с прекратяването на производството, следва да
бъде обезсилена и издадената по ч. гр. дело № 71130/2022 г. по описа на СРС, 79 състав,
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.01.2023 г.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 36285/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 79
състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.01.2023 г., издадена по ч. гр. дело № 71130/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 79 състав.
ОСЪЖДА С. Л. С., ЕГН **********, с посочен адрес: /АДРЕС/ да заплати на
„/ФИРМА/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, сумата от 100,00 лв.,
2
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, както и
сумата от 50,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч. гр. дело № 71130/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 79 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3