Р E Ш Е Н И Е
№ 260082
гр. Пловдив, 21.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на съдебния секретар НЕЛИ
КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ, след като разгледа
докладваното от съдията Велина Антонова ВНОХД № 383 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XХІ от
НПК.
Делото е било образувано във връзка с
жалба на адв. М.К. – защитник на подсъдимия А.Р.А. срещу
присъда от 07.07.2020 г. по НОХД № 907/2020 г. на
Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение.
С посочения съдебен акт подсъдимият е
бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б“
вр. ал. 1 от НК, за което му е било наложено
наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК – три години лишаване от
свобода при първоначален общ режим.
На основание чл. 342, ал. 4 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е бил лишен от право да
управлява моторно превозно средство за срок от пет години, след влизане на присъдата
в сила.
Със съдебния си акт първият съд се е
произнесъл и за веществените доказателства и разноските по делото.
В жалбата на адв.
М.К. се претендира, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована. Моли въззивният съд да прецени всички
материали по делото, като отмени присъдата и оправдае подсъдимия по
обвинението. Алтернативно прави оплакване от прекомерност на размера на
наложеното наказание лишаване от свобода, като моли същото
да бъде намалено. В допълнителното писмено изложение към жалбата, изготвено от адв. В.Г. – защитник на подсъдимия А.Р.А. са били изложени
доводи за допуснати процесуални нарушения от страна на първия съд при
разглеждане на делото, тъй като след като в разпоредително заседание е
преценил, че са налице основания за
провеждане на диференцирана процедура, не е отложил заседанието по делото, а
пристъпил към незабавно му разглеждане по реда на диференцираната процедура.
Сочат се и пороци в цифровото изписване в присъдата на редукцията по чл. 58а,
ал. 1 от НК, както и на определения от окръжния съд комплекс от смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, които са послужили за налагане на наказанието в
санкционната рамка, предвидена от закона. Релевират,
че не са били взети предвид семейното положение на А., неговата трудова
ангажираност, здравословното му състояние, чистото му съдебно минало и
оказаното съдействие за изясняване на обективната истина, поведението на
пострадалия непосредствено преди деянието, както и наличието на опасност за
живота на А. и искреното му разкаяние за стореното.
В хода на съдебните прения
представителят на държавното обвинение намира, че авторството на деянието,
вменено на подсъдимия, е било безспорно установено в хода на съдебното
следствие пред първия съд. Счита, че с действията си подсъдимият като водач на
превозно средство виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, които са
му били вменени, като е причинил телесните увреждания на пострадалите.
Наложеното на подсъдимия наказание счита за прекомерно, най-вече предвид
установеното заболяване на подсъдимия с неизлечим и прогресиращ характер. Намира
жалбата му срещу санкционно-осъдителната част на присъдата на първия съд за
основателна, като следва да се намали размера на наложеното наказание лишаване
от свобода около една година, без да се уважава искането за отлагането му с
изпитателен срок.
В хода на съдебните прения не участват частният
обвинител К.И.А. и неговият повереник адв. Х.К., като от последния е постъпило писмено становище,
с което молят присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена, като
подадената от подсъдимия жалба бъде оставена без уважение.
В пренията, защитниците на подсъдимия – адв. М.К. и адв. В.Г. поддържат
изложените със жалбата и допълненията към нея доводи. Във връзка с назначената
и изслушана от настоящата инстанция съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия
А.Р.А. сочат, че е било безспорно установено прогресиращо заболяване, от което
страда подсъдимия, като в местата за лишаване от свобода биха могли да настъпят
усложнения.
Подсъдимият поддържа изцяло заявеното от
своите защитници.
В последната си дума моли съда да се
намали наложеното наказание, като му се даде възможност да се лекува.
Пловдивският апелативен съд, след като
взе предвид постъпилите жалби и съобрази доводите на страните в съдебно
заседание, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК на законността, обосноваността и
справедливостта на съдебния акт в пределите на компетентността си, намери въззивната жалба на подсъдимия за частично основателна по
отношение на начина на изтърпяване на наказанието.
Въз основа на доказателствените
материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното
и въззивното съдебно следствие и след цялостния
анализ на доказателствената съвкупност, настоящият
състав на въззивния съд изцяло възприема фактическата
обстановка, изяснена от първия съд, при която се установява извършването на
деянието, участието на подсъдимия, механизма на осъществяването му, причините
за това, личността на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както
и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е било извършено в
изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, както следва:
Подсъдимият А.Р.А. бил правоспособен водач на моторно превозно средство
от категориите В,А,М, като притежавал свидетелство за управление на МПС № *,
издадено на 24.01.2019 г. от ОДМВР-*. Бил наказван по административен ред за
извършени нарушения по Закона за движение по пътищата. Притежавал лек автомобил
– микробус, марка и модел „*“, с peг. номер *в добро
техническо състояние, придружен с всички необходими документи.
Пострадалият К.И.А.
*** бил женен за Й.С.А.. Двамата се разделили през 2019 г. и А. заживяла на
семейни начала с подс. А.А..
Взаимоотношенията между К.А. и Й. А. били изключително лоши. Двамата се карали
и обиждали, когато се срещнат, поради което подс. А. се
настроил отрицателно към пострадалия К.А..
На 09.02.2020 г.,
през деня К.А., И.А.П. и Д.С.Б. рязали дърва в с. *, общ. *, обл. *. Около 16:00 часа приключили работа и А. тръгнал с
каруцата си, теглена от кон за с. *.
На 09.02.2020 г.,
около 16,30 ч., подс. А.А.,
управлявал личния си лек автомобил - микробус „*“, с peг.
№ *в с. *, общ. *, по ул. „*“, в посока изток - запад със скорост около 40
км./ч., в северната пътна лента. С него пътували М.С.Б. - пострадала и Й.С.А..
Последните две били майка и дъщеря. Автомобилът на подсъдимия се движел по хоризонтален,
равен и прав участък от пътя с асфалтово покритие, с добра видимост, през
светлата част на денонощието. Пътното платно в района било двупосочно, с
широчина 7,20 м., с налични две активни пътни ленти, без хоризонтална пътна
маркировка. От двата края на пътното платно имало тротоар. В същото време пострадалият
К.И.А., управлявал каруцата си, теглена
от кон, в същото населено място, по същата улица, но в противоположна посока в
южната пътна лента, в посока на движение запад - изток. При достигане на
каруцата и автомобила до ул. „*“ пред дом № 97, в момента когато двете превозни
средства трябвало да се разминат, подс. А.
безпричинно променил рязко направлението на движение на автомобила си на ляво (юг),
напуснал пътната лента, в която се движел, и навлязъл в насрещната пътна лента,
където в този момент се намирала теглената от кон каруца. В резултат на това
действие настъпил удар между каруцата теглена от кон, управлявана от К.И.А. и
лекия автомобил „*“ , управляван от подс. А.А.. Ударът настъпил в предната лява част на автомобила и в
задната лява част на коня и в областта на предна лява гума на каруцата, като
скоростта на движение на автомобила в момента на удара е била около 20,84 км/ч.
Ударът настъпил на около 8,90 м. западно от ориентира и на около 2,90 м.
северно от ориентира приет в протокола за оглед. В резултат на удара каруцата
била изтласкана върху тротоара, а А. паднал напред и се ударил в предния капак
на микробуса. Предното ляво колело на каруцата се счупило и паднало от оста си,
а на лекия автомобил „*“ били причинени
деформации по предната лява част. След удара подс. А.Р.А.
установил лек автомобил „*“, с peг. № *на място и
слязъл на платното за движение. Хванал А. и започнал да му нанася удари с
юмруци по лицето, като същевременно двамата си отправяли обиди. М.Б. и Й. А.
също слезли от микробуса. В този момент свидетелите И.П. и Д.Б. се приближили с
каруцата си. П. разтървал подсъдимият и А., като последният имал наранявания и
кръв по лицето. Подс. А.А.
се качил отново на лекия автомобил „*“ и
потеглил в посока запад, към центъра на с.*. След около 100 метра направил
обратен завой и се върнал достигайки отново ул. „*“ пред дом № 97, като се
движел със скорост от около 40 км/ч, в посока запад - изток. В този момент
пешеходците М.С.Б. /майка на фактическата съпруга на подсъдимия Й. А./ и К.И.А.
/съпруг във фактическа раздяла с фактическата съпруга на подсъдимия Й. А./ се намирали зад каруцата на южния
тротоар на ул. „*“, пред металната ограда на дом № 76.
Подс. А.А. завил с автомобила
си вдясно (юг), излязъл от пътното платно и се качил с микробуса на тротоара.
Подсъдимият
насочил автомобила си срещу намиращите се на тротоара пешеходци М.Б. и К.А. и
ги ударил фронтално с предната част на автомобила, като в момента на удара
скоростта на автомобила е била около 12 км/ч. Ударът настъпил на около 17,10 м.
западно от ориентира и 0,00 м. северно от ориентира приет в протокола за оглед.
В резултат на
удара пешеходците М.Б. и К.А. ***, който е на около един метър под нивото на
улицата, през металната ограда, която се счупила, а подсъдимият спрял
микробуса. И.П. веднага помогнал на пострадалите, които лежали на земята.
Подсъдимият от своя страна слязъл от микробуса и се опитал отново да нанесе
удари на А., но бил спрян от П. . П. и подсъдимият помогнали на М.Б. да стане и
да се качи в микробуса.
След това А., М.Б.,
А. и Д.Б. тръгнали с микробуса, а П. останал при А. и му помогнал да се изправи
и да седне на тротоара. Междувременно бил подаден сигнал за инцидента и на
мястото пристигнали полицаи от РУ-* и екип на ЦСМП-*. След това пострадалият
бил откаран в УМБАЛ „*“***, където бил лекуван в Клиника по ортопедия и
травматология. А. оставил М.Б. и Д.Б. в с. * и заедно с А. потеглил към гр. *,
където искал да се укрие при свой приятел, за да не бъдат задържани.
По-късно през
деня М.Б. посетила ЦСМП-*, където й била оказана медицинска помощ.
В резултат на
претърпяното ПТП, на пострадалите са били причинени следните травматични
увреждания от значение за квалификацията на деянието: нa
К.И.А. - счупване на костите в долна трета на дясната подбедрица,
довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник. На М.С.Б.
- счупване на лявата лъчева кост на типично място, довело до трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник.
Съгласно двете
СМЕ, освен посочените травматични увреждания, квалифициращи престъплението по
чл. 342, ал. 3, б. „б”, вр. с ал. 1 от НК, на
пострадалите са били причинени също и следните наранявания: 1. На К.И.А. - контузията
на главата и контузията на носа, които е възможно да са получени както при
нанесените удари с юмруци на 09.02.2020 г., така и при претърпяното след това
ПТП на същата дата и същите са в пряка причинно-следствена връзка с развилите
се на инкриминираната дата събития. 2. На М.С.Б. - контузия на дясната колянна става, която й е причинила разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Местопроизшествието е било
посетено от дежурен разследващ полицай, който е извършил оглед на същото и е изготвил
протокол и фотоалбум.
Видно от заключението
на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 79/2020 г., при инцидента
станал на 09.02.2020 год. на К.И.А. е било причинено: Счупване на костите в
долна трета на дясната подбедрица. Контузия на
главата. Контузия на носа. Описаните травматични увреждания са получени по
механизма на удар и/или притискане с/или върху твърд тъп предмет. Счупването на
костите на дясната подбедрица в долна трета е високо
енергийна травма и най-вероятно е причинена от претърпяното ПТП на 09.02.2020г.
в което пострадалият е участвал в качеството си на пешеходец блъснат от
автомобил /бус/ и е в пряка причинно-следствена
връзка с претърпяното ПТП. Контузията на главата и контузията на носа е
възможно да са получени както при нанесените удари с юмруци на 09.02.2020г.,
така и при претърпяното след това ПТП, същата дата и същите са в пряка
причинно-следствена връзка с развилите се на инкриминираната дата събития.
Счупването на костите в долна трета на дясната подбедрица
е довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник.
Контузията на главата и контузията на носа по отделно и по съвкупност са му
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Пострадалият К.И.А.
постъпил в УМБАЛ „*“*** на 09.02.2020 г. с първоначални данни за счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица,
повърхностна травма на носа и контузия на главата. В процеса на извършените
консултации с различни специалисти, тези диагнози били доуточнени и лекувани.
Видно от заключението
на вещото лице по извършената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза № 80/2020 г. при инцидента, станал на 09.02.2020
год. на лицето М.С.Б. е било причинено:
Счупване на
лявата лъчева кост на типично място. Контузия на дясна колянна
става.
Описаните
травматични увреждания са били получени по механизма на удар и/или притискане
с/или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време така
както се съобщава в материалите по досъдебното производство, а именно при ПТП
на 09.02.2020 г., в което пострадалата е участвала в качеството си на
пешеходец, блъснат от автомобил /бус/.
Счупването на
лявата лъчева кост на типично място е довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник.
Контузията на
дясната колянна става и е причинило разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Видно от
заключението на извършената в хода на досъдебното производство авто-техническа експертиза:
Първият удар настъпва
след като при достигането до ул. „*“ пред дом № 97 водачът на лек автомобил „*“,
с peг. № *променя направлението на движение на
автомобила „на ляво“ и навлиза в насрещното пътно платно за движение където в
момента се намира каруцата теглена от кон.
В следствие на
това между лекия автомобил и каруцата настъпва удар на около 8,90 м. западно от
ориентира и 2,90 м. северно от ориентира; Ударът настъпва в предната част
автомобила и в коня и предна лява гума на каруцата.
Вторият удар настъпва
след като водачът, А.Р.А., се качва на лек автомобил „*“, с peг.
№ *и първоначално потегля в посока запад, но прави обратен завой и насочва
автомобила в насрещното пътно платно и прилежащия до него тротоар, където в
момента се намират пешеходците К.И.А. и М.С.Б..
Ударът
настъпва на около 17,10 м. западно от ориентира и 0,00 м. северно от ориентира;
Ударът настъпва в предната част на лекия автомобил и фронтално за пешеходците М.С.Б.
и К.И.А..
2. Скоростта
на движение на лек автомобил „*“, с peг. № *преди
настъпване на ПЪРВИЯ УДАР е била около 40 км/ч, а в момента на самия удар около
20,84 км/ч.
Скоростта на
движение на лек автомобил „*“, с peг. № *преди
настъпване на ВТОРИЯ УДАР е била около 40 км/ч, а при настъпването му е била
около 12 км/ч.
3. Водачът на
лек автомобил „*“ , с peг. № *, А.Р.А., е имал
възможност да предотврати произшествието в случай, че се е движил в собственото
си пътно платно, без да го напуска и да навлиза в насрещното пътно платно.
4. Скоростта
на движение на лек автомобил „*“, с peг. № *по време
на настъпване на произшествието, на ПЪРВИЯ УДАР и ВТОРИЯ УДАР, от 40 км/ч е
била технически съобразена със състоянието на пътната настилка и
метеорологичните условия.
5. Технически
причини за настъпване на произшествието:
-
водачът лек автомобил „*“, с peг.
№ *е предприел маневра промяна посоката на движение „на ляво“
безпричинно/умишлено като е навлязъл в насрещното пътно платно когато това не е
било безопасно, тъй като при ПЪРВИЯ УДАР там се е намирала каруцата теглена от
кон.
-
при ВТОРИЯ УДАР водачът лек автомобил „*“ , с peг. № *, е предприел маневра безпричинно/умишлено промяна
посоката на движение „на дясно“ като е навлязъл в насрещното южно пътно платно
и прилежащия до него тротоар, като не е бил внимателен и предпазлив към
намиращите се на тротоара пешеходци.
- по време на произшествието водачът на лек
автомобил „*“, с peг. № *не е намалил скоростта и
спрял при възникналата опасност от настъпване на произшествие с каруцата и
намиращите се на тротоара пешеходци.
6. От
техническа гледна точка най- вероятния механизъм за настъпване на
автотранспортното произшествие е следния:
На
09.02.2020г., около 16,30 ч., А.Р.А., управлява лек автомобил „*“, с peг. № *в с.*, община *, по ул. „*“, в посока изток-запад
със скорост от около 40 км/ч. В лекия автомобил в този момент се вози и М.С.Б..
В същото време
К.И.А., управлява каруца теглена от кон в същото населено място, по същата
улица, но в противоположна посока, запад - изток.
При достигане
на каруцата и автомобила до ул. „*“ пред дом № 97, водачът на лекия автомобил
безпричинно променя направлението на движение „на ляво“, напуска пътното
платно, в което се движи и навлиза в насрещното пътно платно, където в момента
се намира каруцата теглена от кон. В резултат на това действие настъпва ПЪРВИЯ
УДАР между каруцата теглена от кон, управлявана от К.И.А., и лек автомобил „*“ ,
с peг. № *, управляван от А.Р.А.. Ударът настъпва в
предната част автомобила и в задната част на коня и предна лява гума на
каруцата, като скоростта на движение на автомобила в момента на удара е около
20,84 км/ч.
В резултат на
ПЪРВИЯ УДАР каруцата и лек автомобил „*“ получават материални щети.
След първия
удар водачът А.Р.А. установява лек автомобил „*“ , с peг,
№ *на място и слиза на платното за движение. Възниква конфликт между него и
изпадналия на платното за движение водач на каруцата, К.И.А..
В този момент
возещата се в лекия автомобил М.С.Б. напуска автомобила и слиза на пътното
платно.
А.Р.А. се
качва отново на лек автомобил „*“ , с peг. № *, като
първоначално потегля в посока запад, но прави обратен завой и след около минута
достига отново ул. „*“ пред дом № 97, като се движи със скорост от около
40км/ч.
В този момент
пешеходците М.С.Б. и К.И.А. се намират зад каруцата на тротоара на ул. „*“ пред
оградата на дом №76.
А.Р.А. насочва
автомобила срещу намиращите се на тротоара пешеходци и удря пешеходците К.И.А.,
и М.С.Б., в резултат на това настъпва ВТОРИЯТ УДАР.
Ударът
настъпва в предната част на лекия автомобил и фронтално за пешеходците М.С.Б. и
К.И.А..
В резултат на
ВТОРИЯ УДАР пешеходците М.С.Б. и К.И.А. падат през оградата в двора на ул. „*“ №
76, който е на около един метър под нивото на улицата, като в следствие на
удара и падането получават травми.
Както
е посочил и първият съд, от доказателствените
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по
несъмнен начин се установява авторството на деянието, предмет на доказване в
настоящото наказателно производство, времето, мястото и начина на извършването
му. Така описаната фактическа обстановка е била приета въз основа на
показанията на свидетелите Г.З.Г., К.И.А., М.С.Б., И.А.П. , Д.С.Б. и Й.С.А.,
които са били подложени на задълбочен анализ, който настоящата инстанция не
намира за необходимо да преповтаря, тъй като се солидаризира с него. С
основание първият съд се е ползвал и от експертното знание на вещите лица,
изготвили назначените в досъдебното производство съдебно-медицински, и автотехническа експертиза. Правилно и в съответствие с
останалата доказателства окръжният съд е възприел показанията на свидетелите-очевидци
на деянието като релевантни за описаната обстановката, при която възникнало
пътното транспортно произшествие, като неговият механизъм се установява от
изготвената по делото автотехническа експертиза,
съобразена с данните от извършения оглед на местопроизшествие.
В
заключение следва да се посочи, че първият съд е имал пълно основание да
възприеме описаната фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт, за
безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия, направено
за целите на съкратеното съдебно следствие, проведено в алтернативата на т. 2
на чл. 371 от НПК, тъй като кореспондира с доказателствата, събрани в рамките
на досъдебната фаза на процеса, изведени от изрично посочени от първия съд надеждни
доказателствени източници, които са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондиращи по
отношение на фактите и обстоятелствата от значение за съставомерността
на деянието. Преценката на гласните доказателствени
средства и експертната позиция на вещите лица, изготвили автотехническата
и медицинската експертизи, както и доказателствената
стойност на приложените по делото писмени и веществени доказателства въз основа
на които са изградени констатациите на експертите, налагат извод, че изнесената
в обвинителния акт фактическа обстановка е обоснована, като самопризнанието на
подсъдимия е подкрепено от доказателствените
средства.
Във
връзка с доводите на защитата пред настоящата инстанция, че в следствие на
инцидента имало опасност и за живота и здравето на подсъдимия, който също можел
да пострада, следва да се посочи, че се споделя изложеното от първия съд за
недостоверността на показанията на свид. Й. А. в
частта им за нападение над подсъдимия с резачка за дърва от страна на
пострадалия, като аргументите на инстанцията се споделят изцяло. В допълнение
към доводите на окръжния съд следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия
в същата насока на досъдебното производство следва да се преценят като
ангажиращи защитна версия, която остава неподкрепена от останалите данни по
делото. В тази насока правилно първия
съд се е позовал на показанията на останалите свидетели-очевидци, различни от Й.
А., която се намира във фактическо съжителство с подсъдимия, както и на
хронологията на събитията. Правилно първият съд е застъпил най-вече показанията
на М.Б., която се явява свидетел-очевидец, пострадала от деянието, като
същевременно е и майка на фактическата съпруга на подсъдимия – свид. Й. А.. М.Б., която е в добри отношения с подсъдимия,
не е възприела подобно противоборство с резачка на местопроизшествието. Ето
защо, защитното твърдение на А.Р.А. по този пункт действително е останало
изолирано. В допълнение към казаното следва да се посочи, че подобно твърдение
на подсъдимия в обясненията му на досъдебното производство с частично
оневиняващ характер, не е било пречка, както в случая, подсъдимият в съдебно
заседание пред първия съд да поиска разглеждането на делото по диференцирана
процедура. В тази връзка може да бъде цитирано решение № 638 от 12.11.2007 г.
по н. д. № 368/2007 г. на ВКС, ІІ н. о, където се сочи, че „с направеното самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, придружено от
съгласие да не се събират доказателства за признатите факти, деецът отрича обясненията си, дадени в хода на
досъдебното производство. А като ги е отрекъл, с оглед на тях не може да се
поставя под съмнение това самопризнание, подкрепящо се от другите
доказателства. Затова, отсъствието на изрична оценка на тези обяснения не
обосновава съществуването на противоречие с чл. 107, ал. 5 НПК.“ На още
по-силно основание следва да се приеме, че със самопризнанието и съгласието да
не се събират доказателства за признатите факти, подсъдимият фактически е
отрекъл твърдението си, че е бил заплашван с резачка на местопроизшествието. Още
повече, че това негово твърдение не се е потвърдило в хода на разследването.
Ето защо, претенцията на подсъдимия, отречена чрез самопризнанието в
диференцираната процедура, не поставя последното под съмнение, тъй като е
подкрепено от другите доказателства в посочения вече по-горе смисъл. С
определението си по чл. 372, ал. 4 НПК
първият съд е с основание е приел, че самопризнанието се подкрепя от посочените
в мотивите му доказателствата и е обявил, че при постановяване на съдебния акт
ще ползва същото без да събира други доказателства за фактите по обвинителния
акт.
В заключение
още веднъж следва да се посочи, че в случая, така както е приел и първият съд, доказателствените средства представят като обосновани
очертаните в обвинителния акт фактически констатации. Изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка е напълно обоснована, като самопризнанието на
подсъдимия е подкрепено от доказателствените
средства. Доказателствените факти по делото не
разкриват правна квалификация, различна от повдигнатата с обвинението и приета
с присъдата на първата инстанция, поради което и съответният материален закон е
бил правилно приложен.
Настоящият съд
кредитира назначената в рамките на допълнителното съдебно следствие пред
настоящата инстанция експертиза за здравословното състояние на подсъдимия А.Р.А.,
както и устните разяснение на вещите лиза пред настоящия съд, като компетентно
изготвени от лица, притежаващи съответния професионален ценз, както и
неоспорени от страните.
Видно от
назначената и приета по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза на
подсъдимия А.Р.А. /л. 94-116 от делото на АС/, изготвена от вещи лица
специалисти в областта на съдебната медицина, еднокринологията
и съдовата хирургия, подсъдимият страда от облитериращ
ендартерит, наречен още „болест на Бюргер“. Тава
заболяване се характеризира с прогресиращо засягане на периферните артериални и
венозни съдове. Най-често се увреждат съдовете на долните крайници. Увреждането
се дължи на автоимунен процес, в резултат на който се развива възпаление на
следните и малките артерии и вени. Настъпва стеснение на съдовата просвет и се нарушава кръвоснабдяването
на засегнатия крайник. В хода на заболяването постепенно настъпва намаление на кръвоснабдяването и кислороден недостиг в засегнатите
крайници. Появява се локална болка в двете подколенници
– отначало при ходене, а по-късно и при покой. Кожата в областта на засегнатия
участък е бледо-цианотична и студена. Най-силно
засегнати са съдовете на двете подбедрици. Нарушеното
кръвооросяване е толкова изразено, че настъпва
локална гангрена, която налага ампутация. Често болестта се съпровожда със
съдови увреждания на сърцето, мозъка, бъбреците, очите, черния дроб и другите
вътрешни органи, като се развиват съпътстващи заболявания /мозъчен инсулт,
сърдечен инфаркт, нефросклероза и други/. В представените медицински документи,
както и в извършения преглед на подсъдимия А. не се установяват медицински
данни същият да страда от еднокринно заболяване.
Лечението на заболяването е консервативно и оперативно. При влошаване се търси
консултация със специалист съдов хирург и се прибягва до оперативни
интервенции. Болестта на подсъдимия е хронично заболяване с прогресивен
характер. Пълно излекуване и невъзможно, а при влошаване на заболяването може
да се достигне и до ампутация на засегнатия крайник. От представената по делото
медицинска документация е видно, че заболяването датира от 03.05.2005 г., като
след 09.02.2019 г. до изготвяне на експертизата са налице данни за прогресия и
влошаване на състоянието на подсъдимия, като за споменатия период А. е пролежал
четири пъти в различни клиники по съдова хирургия, макар заболяването му да не
е представлявало пречка да пребивава в условията на затвора, а при влошаване на
състоянието да се консултира със съдов хирург и да провежда последващо
болнично лечение.
Видно от
устните разяснения на вещите лица пред въззивния съд
в световен мащаб протичането на заболяването се дели на три типа – бързо,
следно и бавно, като при подсъдимия е констатирана степен на протичане от
следна към бавна, но степента на неговото състояние се дължи на предишното му
лечение /по делото са били представени и приети 11 епикризи
на името на подсъдимия, издадени от различни клиники по съдова хирургия и
антология в периода 08.06.2015 г. до 20.12-2019 г., приложени на л. л. 40 – 55
от делото на АС/, което следва да продължи и да не спира. Подсъдимият не бива
да се излага на студ при температура на въздуха под 20 градуса, а на водата –
под 10 градуса. Независимо, че към момента на освидетелстването на подсъдимия
да не е била налице опасност от наложителна хирургическа интервенция, която при
този вид заболявания се състои в ампутация тъй като болестта засяга най-малките
кръвоносни съдове, като до момента подсъдимият има две ампутации – на крака и
на ръката /л. 122 от делото на АС/.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, първият съд правилно и
законосъобразно е приел, че подсъдимият А.Р.А. е осъществил състава на престъплението
по чл. 342, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 от НК, за това че
на 09.02.2020 год., в с. *, общ. *, обл. *, на ул. „*“,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил/микробус марка и
модел „*“ , с peг. номер *, е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...“; като излязъл от
пътното платно и се качил с микробуса на тротоара, който съгласно § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на ППЗДвП е изградена
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само
за движение на пешеходци, при което умишлено е причинил средна телесна повреда
на две лица, а именно на К.И.А., изразяваща се в счупване на костите в долна
трета на дясната подбедрица, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник и на М.С.Б., изразяваща се в
счупване на лявата лъчева кост на типично място, довело до трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник, без имуществени щети.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, в приетия от първия съд
смисъл, че на инкриминираната дата, подсъдимият, като водач на МПС, е допуснал
нарушения на правилото за движение чл. 116, пр. 1 от ЗДвП, тъй като не е
изпълнил предписанието на тези норма да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците на тротоара. Съставомерните телесни
повреди на двамата пострадали са настъпили в резултат на втория удар, при който
подс. А. се възкачил на тротоара, където имало
пешеходци. Налице е причинно следствена връзка между извършеното нарушение на
правилата за движение от страна на подсъдимия и настъпилия съставомерен
резултат – умишлено причиняване на средни телесни повреди на две лица – по една
средна телесна повреда на пострадалите К.А. и М.Б., без причиняване на
имуществени вреди, като по този начин са изпълнени всички признаци на посочения
престъпен състав.
Следва да бъде
добавено от настоящия съд, че в конкретния казус няма спор, че подсъдимият А.Р.А.
е годен субект на престъплението по чл. 342, ал. 1 от НК. Настоящата инстанция
намира, че са законосъобразни и съответни на доказателствата и изводите на
първостепенния съд, че А. умишлено е нарушил правилата за движение по пътищата
като целеният резултат е бил саморазправа с пострадалия, но наред с него
подсъдимият е допускал причиняването на телесна повреда на две лица и се е
съгласил с този резултат.
От обективна
страна А. е реализирал система от движения, насочвайки управлявания от него автомобил директно
към намиращите се на тротоара две лица. Подсъдимият умишлено е нарушил разпоредбата
на чл. 116 от ЗДвП, вменяваща задължение на всички водачи на МПС да бъдат
внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито се
явяват пешеходците. В контекста на приетата от първия съд фактическа обстановка,
наместо да заобиколи намиращата на платното за
движение каруца, претърпяла ПТП, в което участвал и подсъдимият, А. завил с
автомобила си надясно, излязъл от пътното платно и се качил на тротоара с
микробуса си, насочвайки го срещу намиращите се тротоара пешеходци М.Б. и К.А.,
като ги ударил фронтално със скорост от около 12 км. ч. с предната част на
автомобила, като от удара пострадалите паднали на земята. В следствие на удара
с автомобила на подсъдимия на всеки един от пострадалите било причинено трайно
затруднение на движението на крайник в следствие на счупване, като са били
налице медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК. Нарушението на посочената
норма от ЗДвП, макар и да съдържа общо задължение в конкретния случай се явява относимата норма, тъй като подсъдимият не е изпълнил
задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и именно то се
намира в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен
резултат. В случая се касае за умишлено нарушаване на цитираното правило за
движение, изразило се в целенасочено насочване на автомобила към пешеходците на
тротоара. При проследяване на хронологията на събитията следва да се съобрази обстоятелството,
че между подсъдимия и пострадалия К.А., които са респективно настоящ и бивш
семеен партньор на свид. Й. А. е възникнала предходна
конфликтна ситуация /първи удар съгласно обстоятелствената част/, прераснала в сбиване,
като са били налице и предходни конфликти между разделените съпрузи К.А. и Й. А.
с отправяне на „ множество обиди, включително и такива, засягащи честта и
достойнството на разделените съпрузи. Последвалите действия, извършени от подс. А. след преустановяване на сбиването - качването му в
микробуса, обръщането на посоката на движението, намаляването на скоростта от
40 км/ч до 12 км/ч в момента на удара, промяната на траекторията му чрез отклоняване
на движението на автомобила към свидетелите на тротоара е било последица от предходната
конфликтна ситуация и желанието за допълнителен реванш на подс.
А. към свидетеля К.А. чрез използване динамичните характеристики на
управляваното от подсъдимия МПС.
Установяването
на субективната страна, в случа, поражда известни трудности, произтичащи от
отбелязаните по-горе особености на обективната страна на престъплението, които
се отразяват в съзнанието на дееца, като следва да се установи какво точно е
било психическото отношение на дееца към настъпилия резултат, тъй като умисълът
при телесните повреди често се характеризира с неопрeделеност
/алтернативност/ на представите, защото деецът
предвижда най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултати и
допуска настъпването на който и да е от тях. В случая е приета хипотезата на
евентуален умисъл, тъй като първият съд е достигнал до извод, че подсъдимият А.
е действал при евентуален неопределен умисъл, поради което следва да отговаря
за реално причинените вреди.
В конкретния
случай на внимателна преценка подлежи субективното отношение на подсъдимият към
извършеното, което следва да бъде поставено в основата на правилното приложение
на материалния закон. Действията на подсъдимия по промяна на нормалната
траектория за преминаване покрай намиращата се на платното за движене каруца с
последвалото навиване на волана на дясно и директното насочване на автомобила,
макар и с много ниска скорост, към двамата пешеходци на тротоара, действително сочат
на евентуален умисъл за причиняване на телесна повреда на тези лица. От
обсъдените по-горе доказателствени източници първият съд
обосновано е приел, че подсъдимият е допускал настъпването на обществено
опасния резултат – причиняването на телесна повреда на пострадалите, като на
евентуален умисъл сочи преценката на предхождащите конфликтни събития и
участниците в тях, вида и характера на нанесените травми на пострадалите и
скоростта, с която бил осъществен удара с тях. Ето защо, правилно първият съд е
приел, че в случая подсъдимият е действал при условията на евентуален умисъл,
като съзнателно е допускал настъпването на общественоопасните
последици, предвиждайки конкретните увреждания на пострадалите като резултат,
към който се е отнасял безразлично, преследвайки друга цел.
Останалите две
нарушения по ЗДвП са били обвързани с несъмненото присъствие на две лица в
статично положение на тротоара, които обаче не може да се приемат като опасност
за движението, още по-малко като внезапно възникнала, предполагаща аварийно
спиране по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. В този смисъл е и
съдебната практика – например решение № 44/1978 г. на 3 н. о. на ВС, където е
било посочено, че когато пешеходецът се намира на тротоара, не представлява
опасност за движението.
По същите
причини и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП следва да се приеме за е
неудачно избрана, тъй като визира извършването на маневра, при която
участниците в движението следва да се убедят, че няма да създадат опасност за
останалите участниците в движението, движещи се след тях, преди тях или минаващи покрай тях.
За изброените по-горе нарушения, които въззивният съд прие за неотносими
към причините за настъпване на произшествието, предмет на настоящето дело,
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
Правилно първият съд е посочил, че предвиденото
в закона наказание за извършеното от
подсъдимия престъпление, е лишаване от свобода от 3 до 12 години, като е
предвидено и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК.
За да определи размера на наказанието лишаване
от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия, първият съд е взел предвид
степента на обществената опасност на деянието, която е преценил като
изключително висока, с оглед обществените отношения, които засяга и грубото нарушение
на правилата за движение от водача, свързано с причиняване на телесни
увреждания на две лица чрез целенасоченото врязване в тези лица; степента на
обществената опасност на дееца – също висока, предвид наличните лоши
характеристични данни, изводими от справката за нарушител/водач, от която е
видно, че подсъдимия има множество регистрирани нарушения по ЗДвП – 11 АУАН, в
8 от случаите са издавани наказателни постановления, с налагане на
административни наказания – Глоби и отнемане на контролни точки, 15 пъти е санкциониран
с фиш, 2 пъти са прилагани ПАМ, но очевидно поведението му като водач на МПС не
се е повлияло в положителна насока от така налаганите наказания, а напротив,
подсъдимият продължава линия на поведение, свързана с незачитане на правилата
за движение, демонстрирана и в случая, разгледан в настоящото производство.
Изброените обстоятелства са били отчетени от първия съд все като отегчаващи
отговорността такива.
На същата плоскост е бил отчетен и
първият удар с автомобила, както и причинените леки телесни повреди,
съпътстващи средните такива на двамата пострадали. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства първият съд е взел предвид чистото съдебно минало
на подсъдимия и ангажираността му с трудова дейност. Към последните следва да
бъде добавена от настоящия съд и песимистичната прогноза за здравето на
подсъдимия в по-дългосрочен план, предвид прогресиращото нелечимо заболяване
„болест на Бюргер“, от което страда. Последното, обаче, не е в състояние да промени
отчетеното от първия съд съотношение на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
тъй като се неутрализира от обективните характеристики на деянието, изводими от
причиняването на средна телесна повреда на две лица, при достатъчност да е
налице причиняване на такава само на едно лице, за да се квалифицира по-тежко
извършеното. Посоченото от настоящия съд е мотивирано и в изводите на първия
съд във връзка с приетото за завишена степен на обществената опасност на
деянието. Причиняването на средна телесна повреда на всеки един от пострадалите
и самостоятелно е в състояние да доведе до наказването на дееца в санкционната
рамка на по-тежко наказуемия квалифициран престъпен състав, поради което
отчитането на проявленията на квалифициращите деянието признаци над минимално
необходимото за съответния квалифициран състав, не е в нарушение на
разпоредбата на чл. 56 от НК.
Съпоставяйки всички изброени по-горе
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, правилно първият съд е наложил
наказание лишаване от свобода при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК го е намалил с 1/3 до 3 години лишаване от
свобода. Наред с това наказание, при съобразяване на горните обстоятелства, водачът
е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет
години, като е била съобразена разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК, съгласно
която, когато това наказание се налага едновременно с наказание лишаване от свобода,
срокът му не може да надминава срока на последното с повече от три години.
Като е съобразил наличието на
материално-правните предпоставки на чл. 66 ал. 1 от НК, първият съд е приел,
че за да има положителен ефект в насока
преосмисляне на поведението като водач на МПС, както и отношението му към
обкръжаващите го лица, подсъдимият трябва да бъде поставен в ситуация, в която
известно време да няма възможност нито да управлява МПС, нито да е сред близки
и познати, за да си даде сметка как следва да процедира след изтърпяване на
наказанието, така че никога повече да не се поставя сам в ситуация като
инкриминираната Упоритостта, с която е преследвал целите си на инкриминираната
дата, според първия съд, показва необходимост от по-сериозно засягане на личната
сфера, за да има ефект от осъждането, какъвто с условно осъждане първият съд е
приел, че не може да се постигне.
Настоящата инстанция намира, че неправилно и незаконосъобразно,
първият съд е приел, че в случая целите на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК, не могат да се постигнат и чрез приложението на чл. 66, ал. 1
от НК с подходящ изпитателен срок. Условното осъждане на дееца също има
сериозен предупредителен потенциал. Тежестта на настъпилия вредоносен резултат
и на дефинираната в чл. 93 т. 7 НК квалификация на престъплението като тежко,
не изключват отнапред възможността за прилагане на условното осъждане, което
също притежава сериозен предупредителен и корекционен
потенциал, особено при по-продължителен изпитателен срок. Въззивният
съд намира, че с отлагане на наказанието лишаване от свобода за максималния
изпитателен срок от пет години, ще се
реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като
през целия този период е реална заплахата за подсъдимия да изтърпи
постановеното от съда наказание ефективно, при определени условия. Още повече,
че деецът е прекарал известен период от време, през който е бил лишен от
свободно право на придвижване, докато е бил задържан с мярка за нуждите на
производството. Прилагането на условното осъждане не противоречи и на целите на
генералната превенция.
Правилно първият съд е посочил, че отчетените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито е налице
изключително такова, с което не са налице основанията на чл. 58а, ал. 4 от НК и
чл. 55 от НК и исканията на защитата за допълнително смекчаване на
санкционно-осъдителната част на присъдата, не следва да бъдат уважавани.
Не мога да бъдат споделени доводите на
защитата пред настоящата инстанция, че първият съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, пристъпвайки към незабавно разглеждане на
делото по диференцираната процедура, заявена от подсъдимия по т. 2 на чл. 371
от НПК, тъй като не намират опора в закона.
Не могат да бъдат споделени и останалите
доводи на защитата за допуснато нарушение на материалния закон чрез посочването
на разпоредбата на чл. 58 от НК, наместо чл. 58а от НК в присъдата на окръжния
съд. Касае се за техническа грешка, която е била отстранена в мотивите към
съдебния акт, поради което не може да доведе до целените от защитата правни
последици – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на инстанцията. Още повече, че за прецизност ще бъде коригирана със съдебния
акт на настоящия съд.
Във връзка с всичко изложено по-горе не
могат да бъдат споделени доводите на защитата за несправедливост на наложената
на дееца санкция и недооценяване от страна на първата инстанция на всички
релевантни към определянето на справедливо наказание обстоятелства. Посочените
от защитата чисто съдебно минало и
трудова ангажираност са били отчетени от първия съд. Останалите данни за
семейното положение на лицето и оказаното съдействие за разследването, както и изразеното
разкаяние, които най-общо могат да бъдат дефинирани като положителни
характеристични данни и критично отношение към стореното са били неутрализирани
в достатъчна степен от обективните данни за бягство на дееца от
местопроизшествието и укриването му от съответните органи, поради което
подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване от органите на досъдебното
производство. Във връзка с последното, следва да се каже, че оказаното
съдействие на подсъдимия не е имало решаващо значение за разкриване на
престъплението, тъй като обясненията на А. са били депозирани в момент, в който
разследващите и сами са натрупали определен обем инкриминиращи доказателства,
поради което деецът е бил разкрит в следствие на успешната дейност и усилията на
съответните органи по разследване на извършеното престъпление. Така правилно
застъпените от защитата обстоятелства не са били прибавени от първия съд към
комплекса от смекчаващи такива.
Не могат да бъдат споделени доводите на
защитата, че А. бил наказан на практика два пъти за едно и също нещо, тъй като
на плоскостта на отчетените отегчаващи отговорността му обстоятелства били
отбелязани предходните му административни наказания като водач на МПС. Подобни
оплаквания не намират опора в закона и в съдебната практика, тъй като в случая
се преценя адекватното наказание за престъпление, извършено с сферата на
транспорта от водач на МПС, поради което характеристиката на дееца като водач
се явява от особено важна. Конкретният преглед на справката за нарушител-водач на
името на А.Р.А. /л. 43-44, том 1 от досъд. пр./
разкрива данни за разнообразни нарушения в сферата на транспорта, като например
такива свързани с режима на скоростта, ползването на светлини, паркирането,
ползването на предпазен колан, прегледите и застраховките на управлявания
автомобил, презаверка на издаден акт, заменящ
контролния талон, както и неносенето на свидетелство за правоуправление,
пожарогасител и аптечка в автомобила.
Административните нарушения на водача са били концентрирани преимуществено в
последните три години преди процесното деяние, поради
което независимо от заплащането на част от наложените глоби, правилно са били
отчетени като данни, релевантни за характеристиката на подсъдимия А. като
водач.
Относно предявените и приети за
съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия К.А., първият съд е
посочил, че той е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и са налице всички елементи
от състава – виновно противоправно поведение от
страна на подсъдимия, в резултат на което пострадалият е претърпял неимуществени
вреди.
С оглед на приетата за установена по
категоричен начин фактическа обстановка, същите са приети за доказани по
основание. По отношение на размера, в който са следва да бъдат уважени, първият
съд е посочил следното, което напълно се споделя от настоящия съд.
Предявеният от
гражданския ищец и частен обвинител К.А. граждански иск, е с правно основание
чл.45 от ЗЗД. Съобразявайки това,
първият съд, след като е признал подсъдимия за виновен в извършване на умишлено
престъпление по транспорта, е преценил, че деянието му освен това представлява
и деликт, от който неимуществени вреди са претърпели
двамата пострадали - гражданския ищец и неконституираната като страна
пострадала, в резултат на причинените им телесни увреждания, за което подсъдимият
носи деликтна отговорност. Така, спазвайки принципа
за справедливост при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди
и съобразявайки конкретно преживените от К.А. болки и страдания, окръжният съд
е присъдил на същия обезщетение в размер на 15 000 лева за причинената му
средна телесна повреда. Гражданския ищец не е ангажирал допълнителни
доказателства, поради което първият съд е взел предвид само показанията му от
досъдебното производство и наличната по делото медицинска документация, както и
заключението на вещото лице, изготвило СМЕ с подекспертен
пострадалият К.А.. От друга страна свидетелят А. не се е явил в съдебно заседание
пред първия съд по причина, че все още не е можел да се придвижва нормално,
заради претърпяното ПТП пет месеца след него. От материалите по делото е видно,
че средната телесна повреда на К.А. касае многофрагментно
счупване на костите в долна трета на дясната подбедрица,
наложило оперативна намеса в спешен порядък, с продължителен възстановителен
период. Именно за това, окръжният съд е уважил претенцията в нейната цялост,
като при съответно заявено искане, е присъдил и законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждане – 09.02.2020г. до окончателното й
изплащане.
Във връзка с горното и тъй като
пострадалият е изпитвал значителни болки и страдания като резултат от деянието,
правилно първият съд е уважил гражданския му иск, съобразявайки принципа за
справедливо обезщетяване съгласно чл. 52 от ЗЗД на така причинените
неимуществени вреди за причиненото непозволено увреждане, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на деянието.
Не се сочат конкретни аргументи в
жалбата на подсъдимия във връзка с искането му за намаляване на размера на
присъденото обезщетение на пострадалия, поради което тъй като настоящият съд счита,
че то съответства на принципа но чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика, не намира
основание за уважаване на това искане на защитата.
Разпореждането на първия съд с
разноските по делото и приложените по него веществени доказателства е коректно
извършено.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК правилно и законосъобразно първият съд е присъдил в тежест
на подсъдимия разноските, направени на досъдебното производство, както и
заплащането на държавна такса върху уважени размер на гражданския иск.
Съобразил е и
обстоятелството, че на основание чл. 53,, ал. 1, б. „а“ от НК лекият автомобил
на подсъдимия следва да бъде отнет в полза на държавата, тъй като именно
динамичните характеристики на последния са били използвани от дееца за
причиняването на съставомерните средни телесни
повреди на двамата пострадали.
За прецизност
следва са се посочи, че в случая първият съдът не е наложил на подсъдимия А.
кумулативно предвиденото наказание – лишаване от права да заема определена
обществена или държавна длъжност по смисъла на т. 6 на чл. 37, ал. 1 от НК, предвидено
за процесната правна квалификация на извършеното
престъпление, но поради липсата на съответен протест, обсъждането на това
обстоятелство е безпредметно с оглед на забраната за влошаване на положението
на подсъдимия, когато производството по делото се развива само по негова
жалба.
С оглед изхода на делото, в тежест на
подсъдимия следва да бъдат възложени и направените пред настоящата инстанция
разноски, съобразно данните от протоколите от проведените съдебни заседания, в
общ размер на 1738,50 лева, за съдебно-медицинска експертиза.
Във връзка с обстоятелството, че с
протоколно определение на въззивния съд от 17.11.2020
г. /л. 126-л.127 от делото на АС/ в производството по чл. 270, ал. 1 от НПК е
била изменена взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от задържане под
стража в парична гаранция, която е била внесена на същата дата /л. 131 от
делото на АС/, подсъдимият А.Р.А. е бил освободен от пенетенциарното
заведение на 17.11.2020 г. /в този смисъл писмо на началника на затвора,
приложено по делото изх. № 214/2020 г. от 17.11.2020 г. за освобождаване на
подсъдимия от затвора поради изменение на мярката му за неотклонение от
задържане под стража в парична гаранция/. В тази връзка приспадането от
наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, фиксирано в присъдата на първия
съд, следва да бъде съобразено с това обстоятелство, като се зачете приспадане
само в периода от 10.02.2020 г. до 17.12.2020 г., наместо до влизане на
присъдата в законна сила. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НПК един ден
задържане под стража следва да се зачита за един ден лишаване от свобода.
Изложените съображения мотивираха
настоящият състав на Апелативния съд да измени проверяваната присъда на
Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК,
Пловдивският апелативен съд , ІI наказателен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
присъда № 53/07.07.2020 г. по НОХД № 907/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
наказателно отделение, както следва:
-
като
я ОТМЕНЯ в частта, в която
подсъдимият А.Р.А. /със снета по делото самоличност/ е бил признат за виновен в
това да е нарушил и правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 2
от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП в причинна връзка с причинения престъпен
резултат, като го признава за невинен и го оправдава по първоначално
повдигнатото му обвинение в този смисъл да е извършил престъплението след като
виновно е нарушил и правилата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП;
-
като
я ИЗМЕНЯ в частта, в която е било
посочено, че наложеното на подсъдимия А.Р.А. наказание се определя във връзка с
чл. 58, ал. 1 от НК, като вместо това наложеното на подсъдимия А.Р.А.
наказанието от три години лишаване от свобода се определя във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК;
-
като
я ОТМЕНЯ в частта, в която е било постановено подсъдимият А.Р.А. да
изтърпи наложеното му с присъдата наказание от три години лишаване от свобода
при първоначален общ режим, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
на подсъдимия А.Р.А. наказание от три години лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ години, след
влизане на присъдата в законна сила;
-
като
я ИЗМЕНЯ в частта, в която на
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НПК от изпълнението на така наложеното на
подсъдимия А.Р.А. наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето,
през което е бил задържан по настоящото дело, считано от 10.02.2020 г. до
влизане на присъдата в законна сила, като вместо това приспада периода от
10.02.2020 г. до 17.11.2020 г. от наложеното на подсъдимия А.Р.А. наказанието
от три години лишаване от свобода, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода;
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й ЧАСТ.
ОСЪЖДА подс. А.Р.А. /със
снета по делото самоличност/ да заплати по сметка на Апелативен съд - Пловдив,
в полза на бюджета на Съдебната власт, сумата от 1738,50 /хиляда седемстотин тридесет и осем лева и петдесет стотинки/,
представляваща разноски пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест пред ВКС, в 15-дневен срок от уведомяване на страните, че
същото е изготвено и обявено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.