Р Е Ш Е Н И Е № 208
гр. Монтана, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 10.03.2023 г.
в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Рени
Цветанова
при участието на секретар Димитрана Димитрова и
прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова
КАНД № 143 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от
АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна
жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана, представлявана от
Директора инж. Д*** П.,***, пл. „Жеравица“ № 5 против Решение от № 261 от 12.12.2022
г. по АНД № 640/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е изменено
Наказателно постановление № 12-2200044 от 20.04.2022 г. на Директора на ДИТ –
Монтана.
С издаденото Наказателно
постановление № 12-2200044 от 20.04.2022 г. на Директора на ДИТ – Монтана на „К***
“ ООД – Л*** , ЕИК * с адрес гр. Л*** , ул. „Б*** море“ № 18, ет. * , ап. * , в
качеството му на работодател на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с
чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 12, ал. 2 от Наредба за структура и
организация на работната заплата във връзка с ПМС 147/29.06.2007 г. за
определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит. Същото е постановено въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение № 12-2200044 от 28.02.2022 г. на
контролните органи на ДИТ – гр. Монтана, с който при извършена проверка на
място в консервна фабрика с. Б*** мел, обект на „К*** “ ООД и по документи на 14.02.2022
г., от представените разчетно – платежни ведомости за м. декември 2021 г.,
представен трудов договор и от справка в информационната система на ИА „ГИТ“ се
констатирало, че работодателят не е определил и отчел размера на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на Р***
П*** К*** , назначена на длъжност „чистач/хигиенист“, придобит в същото
предприятие. Установено е, че лицето е без прекъсване при същия работодател в
периода 15.03.2017 г. до 23.04.2020 г., с което работодателят е нарушил чл. 12,
ал. 2 от Наредба за структура и организация на работната заплата във връзка с
ПМС 147/29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
С решение от № 261 от 12.12.2022 г.
по АНД № 640/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана е изменено Наказателно
постановление № 12-2200044 от 20.04.2022 г. на Директора на ДИТ – Монтана, като
на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ е намален размерът на имуществената санкция
от 1500 лева на 300 лева.
С касационната жалба се иска отмяната на Решение от № 261 от 12.12.2022
г. по АНД № 640/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, като бъде потвърдено изцяло Наказателно
постановление № 12-2200044 от 20.04.2022 г. на ДИТ – Монтана. Касаторът счита
за неправилни мотивите на районния съд, с които е изменил НП, а именно, че
нарушението е отстранено веднага, тъй като за да бъде приложена разпоредбата на
чл. 415в, ал. 1 от КТ – нарушението трябва да е отстранено веднага след установяването му и да не са настъпили вредни последици за
работниците и служителите. Тези две предпоставки намира за
свързани комулативно, поради което счита, че не може да се приеме, че е налице
маловажно нарушение. На следващо място трябва да не са настъпили вредни
последици. Изразява становище, че неизплащането на допълнително трудовото възнаграждение
с постоянен характер, както е в конкретния случай, на работниците и служителите
води до сериозни последици, тъй като това са средства необходими за нормалното
съществуване на човека и неговото семейство. По тези съображения, счита че не
следва да се приложи привилигированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, респ. чл.
28 от ЗАНН. На следващо място, видно от представеното по делото заключение от
вещо лице е, че има начислена сума едва в месец май 2022 г. Следва да се има
предвид, че дружеството не е поискало от контролния орган удължаване на срока
на така даденото предписание. Срокът на предписанието е бил 25.02.2022 г., а
видно от заключението на вещото лице е, че има доначисляване чак в месец май
2022 г., т.е. много след като е изтекъл даденият от контролния орган срок,
което само по себе си означава, че ако контролният орган е направил проверка в
месец март или април 2022 г., то той ще констатира неизпълнено предписание и
тогава ще потърси административнонаказателна отговорност за неизпълнено
предписание по чл. 415, ал. 1 от КТ. Не на последно място, видно от
представената към момента на проверката ведомост за месец декември 2021 г. е,
че на лицето изобщо не се е начислявал процент на придобит трудов стаж и
професионален опит, което още веднъж доказва по безспорен и категоричен начин
извършеното нарушение. Видно от приложените по делото доказателства е, че при
извършена проверка на място и по документи на 14.02.2022 г.,
административнонаказващият орган е констатирал нарушение, което е подробно
описано както АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно
нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба за структура и
организация на работната заплата във връзка с ПМС 147/29.06.2007 г. за
определяне на минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит. Излага доводи, че при съставянето на
АУАН и при издаване на НП, административнонаказващият орган е спазил
процесуалните изисквания на ЗАНН, тъй като така издадените актове съдържат
всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Актът е съставен на
28.02.2022 г. Административнонаказващият орган е изпратил Покана за съставяне
на АУАН с изх. № 22007939/15.02.2022 г., като е поканил управителят да се яви в
ДИТ – Монтана на 25.02.2022 г., в 11,30 часа за съставяне на АУАН. Поканата за
съставяне на АУАН е получена в дружеството на 18.02.2022 г. от г-жа К*** К*** ,
видно от известието за доставяне. На 25.02.2022 г. в 11,30 часа за съставяне на
АУАН не се явява представляващият дружеството, нито упълномощено от него лице,
без да сочи уважителни причини за неявяването си, а видно от обратната разписка
е, че поканата е получена от представител на дружеството на 18.02.2022 г., т.е.
административнонаказаното дружество е имало достатъчно време да изпрати изрично
упълномощен представител, който да подпише АУАН. Поради което
административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 416, ал. З от КТ. Видно от известието за доставяне е, че АУАН е получен в дружеството отново
от г-жа К*** К*** на 25.03.2022 г. Не се е възползвал от правото си в
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да направи писмени възражения
по така съставения акт и да приложи писмени доказателства, ако има такива. Видно
от приложените по делото доказателства е, че при извършена проверка на място и
по документи на 14.02.2022 г. по спазване на трудовото законодателство от ДИТ –
Монтана, в обект „консервна фабрика“, находящ се в с. Б*** мел, обект на „К*** “
ООД – Л*** се констатира, че дружеството в качеството си на работодател,
представлявано от А.К., видно от представените разчетно – платежни ведомости за
месец декември 2021 г., от представения трудов договор и от направена справка в
информационната система на ИА „ГИТ“ се установи, че работодателят не е
определил и отчел размера на допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит на Р*** П*** К*** назначена на длъжност
„чистач/хигиенист“ придобит в същото предприятие. Рачка П*** К*** е без
прекъсване при същия работодател в периода 15.03.2017 до 23.04.2020 г. Съгласно
чл. 12, ал. 2 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита
стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът
или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на
различни работни места и длъжности. Възможно е например служителят първоначално
да е назначен като технически сътрудник, впоследствие да стане експерт по
продажбите, офис мениджър и т.н. – целият му предходен стаж в същото
предприятие се зачита за целите на допълнителното трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит. Най – ясна е ситуацията с
възникването и определянето на размера на допълнителното трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит при работа за един и същ работодател.
Необходимо е работникът или служителят да има минимум една година стаж, за да
възникне правото да получава такова плащане. Минималният му размер е определен
с ПМС № 147 от 29.06.2007 г. на 0,6 на сто месечно върху основната работна
заплата за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. По пътя на
колективното или индивидуалното трудово преговаряне този размер може да бъде
увеличен. Видно от представените писмени доказателства е, че лицето има повече
от една година при същия работодател и има право на допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като правото му е
възникнало от 15.03.2018 г. На следващо място касаторът излага, че съгласно чл.
416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите
констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството АУАН и
възпроизведено в атакуваното НП, съдържа всички признаци на административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява, както от субективна, така
и от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 12, ал. 2 от
НСОРЗ. Счита, че извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от
НСОРЗ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от
соченото за нарушител лице и е обявено за наказуемо с административно наказание
„имуществена санкция“ по реда и условията на чл. 414, ал. 1 от КТ. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В с.з. касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрк. Кръстева, с пълномощно
по делото, която поддържа жалбата въз основа на изложените в същата
съображения.
Ответникът по делото „К*** “ ООД, представлявано от управителя А.К.,
чрез адв. В.П. – МАК, в отговор по касационната жалба оспорва същата, като я
счита за неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да остави в сила
първоинстанционното решение. Счита, че не са налице и не са изложени от
касатора касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН. Процесуалният и материалният закон са приложени правилно от
районния съд. Намира решението на долустоящата инстанция за правилно, като не
са налице твърдяните в жалбата пороци. Излага мотиви, че доколкото АУАН е
съставен не на местността (напр. на пътя по ЗДвП, при спиране на водач на МПС),
а в офис на Дирекция „Инспекция по труда – Монтана“ и по налични документи, с
използване на база данни от информационни масиви, то съставителите на АУАН и НП
би следвало изначално да са знаели всички относими към нарушението факти и
обстоятелства. Същите не би следвало да се навеждат отново с възражение в самия
АУАН или в седмодневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Неподаването на
възражение с нищо в случая не ползва АНО, както счита касатора на стр. 3 от
касационната жалба. Излага мотиви, че видно от събраните доказателства, включително
и от заключението на вещото лице, както и нейните отговори на поставените
въпроси, дадени в о.с.з. по делото, така дадените на дружеството указания по
отношение на работничката Р*** П*** К*** под № 14 в констативния протокол, а
именно работодателят да определи, начисли и изплати допълнителното месечно
възнаграждение с постоянен характер в процент от основната работна заплата, по
никакъв начин не е могло да се изпълнят в десетдневен срок (до 25.02.2022 г.) и
съответните контролни органи поради естеството на функциите си и необходимите
минимални базови познания изначално са знаели за това обстоятелство. Т.е. те са
дали изначално невъзможен за спазване срок. В случая, използваният в закона
израз в чл. 415в, ал. 1 от КТ относно отстраняването на нарушението, което да
стане веднага след установяването му, следва да се разбира в максимално краткия
възможен по закон времеви интервал. Твърди, че вещото лице изрично е посочило,
че в указания срок това не може да стане, указанията са изначално неизпълними в
заложения срок, а отстраняването на нарушението действително е станало в
най-краткия възможен времеви интервал. Сочи, че макар и формално да е налице
нарушение на закона, общественоопасните последици по никакъв начин не обуславят
санкциониране на нарушителя в посочения в санкциониращата част на наказателното
постановление размер от 1500 лева. Налице са всички основания за приложението
на нормата на чл. 28 от ЗАНН, което е обосновано и аргументирано в мотивите на
Районен съд – Монтана, като в случая съдът е приел, че за маловажните случаи в
КТ е предвидена специална уредба – чл. 415в, ал. 1, дерогираща общото правило
на чл. 28 от ЗАНН, която и именно е приложил въззивния съд. Следователно и да
има административно нарушение, то е само формално, липсва умисъл за
извършването му, не е налице висока степен на обществена опасност и не са, а и
няма как да настъпят общественоопасни последици. Институтът на чл. 415в, ал. 1
от КТ е приложен правилно от долустоящия съд, при съобразяване с
доказателствата по делото, естеството на конкретния случай, процесуалното
поведение на административнонаказаното дружество в досъдебната фаза и
останалите относими факти и обстоятелства. Счита, че доказателствената тежест лежи
изцяло върху АНО, който при условията на пълно и главно доказване следва да
установи релевантните факти и обстоятелства и законосъобразността на наложеното
наказание. В съдебното производство фактическите констатации в акта за
установяване на административно нарушение съгласно чл. 13, ал. 1 от НПК и чл.
14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН нямат обвързваща доказателствена
сила, каквато имат за административнонаказващия орган в производството по
налагане на административно наказание. Същото важи и за всички други нормативни
актове, където е направен опит за предоставяне на доказателствената сила на
съставени от длъжностни лица административни актове. Съгласно чл. 416, ал. 1,
изр. 2 от КТ, редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване
на противното, но тази презумпция е приложима само в производството пред
административния орган. В съдебното производство доказателствата не могат да
имат предварително определена сила - срв. реш. № 1447 от 11.03.2015 г. по адм.
д. № 11042/2014 г. на АССГ. Горното разбиране на съдилищата е съобразено с
прилагането на относимата задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 130,
ал. 2 от Закон за съдебната власт. Съгласно т. 7 от ППВС № 10 от 28.09.1973 г.
по н.д. № 9/1973 г., отразените в акта за констатиране на административното
нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на
противното и затова административнонаказателното обвинение следва да се
установи с допустимите от закона доказателства. За целта ВС е съобразил, че с §
1 от преходните правила на ЗАНН е отменена глава XXVIII НПК, поради което е
отпаднала тази законна презумпция. При сега съществуващия режим на ЗАНН съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. Това е така, защото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос,
а чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В тези случаи е приложим чл. 8 НПК (отм., сега чл. 16 от НПК, във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК), при което
положение посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на
противното. Това ППВС е съобразено и със сега действащата Конституция на
Република България - чл. 31, ал. 3. На основание чл. 15, ал. 1 от Закон за
нормативните актове, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и
на другите нормативни актове от по-висока степен, а чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ очевидно не съответства на относимите нормативни актове от по-висока степен
и затова се прилага релевантната задължителна практика по тълкуване и прилагане
на закона - т. 7 от ППВС № 10 от 28.09.1973 г. по н.д.№ 9/1973 г. Изреденото
навежда на извод, че в настоящия случай тежестта на доказване пада изцяло върху
АНО и тази тежест следва да му се укаже от съда. Претендира присъждане на
разноски за касационната инстанция, съгласно представените за това писмени
доказателства. В с.з. адв. В.П. оспорва касационната жалба, като поддържам
подадения отговор на същата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и
законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно производство
е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила,
като не е взето под внимание, че извършеното нарушение представлява
маловажен случай и следва спрямо извършителя да бъде приложен привилегированият
състав на основната разпоредба. Решението на районния съд, с което е
преквалифицирано извършеното деяние, е правилно обосновано и мотивирано, и
предлага да бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да измени издаденото от Директора
на ДИТ – гр. Монтана Наказателно постановление № 12-2200044 от 20.04.2022 г. въззивният
съд приема, че следва да се приложи привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1
от КТ, която касае именно маловажните нарушения установени по КТ (Нов - ДВ,
бр.108 от 2008г., изм., бр.58 от 20Юг., в сила от 30.07.2010г., бр.7 от 2012г.)
- „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 100 до 300 лв., виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50
до 100 лв.“. Възприето е, че задължителното предписание по т. 14 от Протокол №
ПР2202867/15.02.2022 г. е изпълнено след съставяне на АУАН, но съда приема, че
макар и след срока на изпълнение 25.02.2022 г., задължителното предписание е
изпълнено па макар окончателно през м. 05.2022 г., след съставяне на процесния
АУАН и след установяване на формално извършеното административното нарушение по
чл. 12, ал. 2 от Наредба за структура и организация на работната заплата във
връзка с ПМС 147/29.06.2007 г. за определяне на минималният размер на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит. В тази връзка въззивният съд кредитира заключението на вещото лице, като
обективно и компетентно изготвено, също така взема предвид и посоченото относно
практическата невъзможност предписанието да се изпълни до 25.02.2022 г. Районният
съд не споделя доводите на пълномощника на „К*** “ ООД – гр. Л*** за отмяна на
НП, тъй като предписанието било изпълнено и допуснатото нарушение се дължало на
техническа грешка. Приема нарушението за доказано за извършено по несъмнен
начин. Счита, че формално е извършено административно нарушение към момента на
съставяне на АУАН и към момента на издаване на обжалваното НП, но още през м. 02.2022
г. и окончателно при изготвяне на разплащателната ведомост за м. 05.2022 г. са
предприети законосъобразни действия за извършване на корекция и съответно са
били начислени и изплатени дължимите още 147,49 лева на Р*** П*** К*** –
работник „консервна фабрика“. Заключението по изготвената ССЕ и приложените към
него писмени доказателства, са в подкрепа на това, че в крайна сметка окончателно
през м. 05.2022 г. е изпълнено задължителното предписание по т. 14 от Протокол
№ ПР2202867/17.03.2022 г., като преди това правилно е бил съставен АУАН.
Възприема, че макар и твърде специфично, процесното нарушение е отстранено
веднага след установяването му с АУАН и не е установено да са настъпили вредни
последици за работничката. Съгласно чл. 415в, ал.1 от КТ се изисква нарушението
да е отстранено веднага след установяването му, а не към момента на
извършването му и към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП, без
сериозността (тежестта) на нарушението като вид да е елемент от състава на чл. 415в,
ал. 1 от КТ. Това, че дължимото ДТВ е начислено и изплатено правилно, но след
съставяне на АУАН и, че на практика предписанието е изпълнено, но след указания
срок 25.02.2022 г., не се оспорва от въззиваемата страна, а приложените писмени
доказателства и заключението на вещото лице са в подкрепа на извода за
отстраняване на нарушението. Съдът имайки предвид TP № 3/10.05.2011 г. на ВАС,
ОСК, в контекста на данните по делото, намира, че следва да приложи
привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като преквалифицира
нарушението като такова по смисъла на цитираната разпоредба, без да са налице
условията на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Предвид горното районният съд е намалил размера
на имуществена санкция от 1500 лева до размер от 300 лева, като е счел, че така
определена имуществената санкция съответства на конкретната тежест на
извършеното нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 и чл.
83 от ЗАНН. Възприето е, че приложимостта на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която е
специална разпоредба по КТ, изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН. С
въззивното решение Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София,
към което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ“ – Монтана, е осъдена да заплати по сметка
на PC – Монтана сумата 166,88 лева, представляваща част от изплатено
възнаграждение на вещо лице за изготвена CCE, както и да
заплати на „К*** “ ООД – гр. Л*** , ЕИК * , с управител А.К. сумата 350 лева,
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Районният
съд е осъдил и „К*** “ ООД – гр. Л*** да заплати по сметка на PC – Монтана
сумата 166,88 лева, представляваща част от изплатено възнаграждение на вещо
лице за изготвена ССЕ, както и да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр. София, към което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ“ – Монтана,
разноски по съдебното производство в размер на 80 лева.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение
и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
Настоящата касационна инстанция намира, че решението е валидно и
допустимо, постановено при правилно
прилагане на закона. Въззивният
съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила, които да обуславят отмяна на постановеното решение в цялост.
Фактическата обстановка е правилно установена и въз основа на нея са изведени
обосновани и логични правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия
състав, без да е необходимо тяхното преповтаряне в настоящото решение, към
които мотиви съдът препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
Правилно въззивният съд е отчел, че след като
нарушението е отстранено след неговото установяване, в срок, съответно
позволяващ неговото отстраняване, с оглед неговото естество, в който смисъл са
и съображенията на вещото лице, изслушано по делото, както и че от него не са
произлезли вредни последици, поради което и правилно нарушението е преквалифицирано,
като е приложен привилегированият състав за маловажност на нарушението по чл.
415в, ал. 1 от КТ и е определена имуществена санкция в максимален размер от 300
лв.
С оглед
изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е правилно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение от № 261 от 12.12.2022
г. по АНД № 640/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: