Р Е Ш Е Н И Е
№ 630
гр. Пловдив, 12 Март 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ, като
разгледа КАНД № 111 по описа на съда за 2020г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Н.А.И.,ЕГН ********** *** против Решение №
2060/11.11.2019 год., постановено по АНД № 5393/2019
год., по описа на Районен съд - Пловдив, V н.с., с което е потвърдено НП № 337712-F369355 от
17.05.2018 г., издадено от Заместник - директора на ТД на НАП Пловдив, с което
на касатора на основание чл. 355 ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/, му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл. 1 ал.2 от Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението на ПРС е неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено,ведно с обжалваното НП.
Ответникът по
касационната жалба – ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си
представил,поддържа,че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена,а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Окръжна
прокуратура -гр. Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде
оставено в сила.
Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, като същата се явява
ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството
пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на Н.А.И. против
Наказателно постановление № 337712-F369355 от 17.05.2018 г., издадено от
Заместник - директора на ТД на НАП Пловдив, с което на същия е наложена глоба в
размер на 50.00 лв. за нарушение на чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това,
че на 12.01.2019 г., инспектор по приходите в НАП , съставил АУАН срещу Н.А.И.,
тъй като в хода на служебно извършена проверка, установил, че същият, в
качеството си на собственик на „Инес-93“ ЕООД, с ЕИК: *********, не е подал
декларация за възобновяване на трудова дейност от 28.04.2017 г. в нормативно
определения 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Установено било, че
такава е подадена на 08.01.2018 г. Нарушението било установено на 08.01.2018
г.. Декларацията е следвало да бъде подадена на 05.05.2017
г. вкл. Предвид констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН
№ F369355 от 12.01.2018г., а въз основа на него било издадено обжалваното НП № 337712-F369355
от 17.05.2018г., с което Н.И. бил санкциониран с глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ
За да потвърди НП,
районният съд е приел ,че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН,както и че е налице осъществен
състав на визираното административно нарушение.В мотивите си съдът е посочил
още,че в конкретния случай е неприложим чл.28 от ЗАНН,тъй като се касае до извършване
на формално нарушение,от което не са настъпили някакви вредни последици ,но
законодателят го е възвел в самостоятелен състав на нарушение ,тъй като се
засягат в достатъчно висока степен защитимите обществени отношения.
Решение е
НЕПРАВИЛНО.
На първо място,формираните
от районния съд изводи от фактическа и
правна страна са обосновани и правилни, досежно
наличието на административно нарушение. Нарушението е формално, осъществено
чрез бездействие, което от обективна страна изчерпва състава на нарушението.
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят Н.И. е едноличен собственик
на капитала на „Инес-93” ЕООД и като такъв попада в приложното поле на чл.4,
ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване, т.е. същият е самоосигуряващо
се лице. В този смисъл и жалбоподателят е задължено лице по смисъла на чл.1,
ал.1 Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /
НООСЛБГРЧМЛ/ и съгласно разпоредбата на ал.2 на същия текст е длъжен при
започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден
образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото
се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.Представеното в настоящата
инстанция заявление,с която Н.И. поддържа,че подадената от него декларация е
невалидна е без правна стойност и не следва да бъде коментирана.
В конкретния
случай е установено от приложената по делото декларация, че от 28.04.2017 г. е
била упражнявана дейност от жалбоподателя Н.И. ,като собственик на „Инес-93”
ЕООД, както и че за това обстоятелство е подадена декларация едва на 08.01.2018
г., т.е. значително време след изтичане на нормативно установения седмодневен
срок. С оглед на това и съдът счита, че правилно е констатирано осъществяване
на административно нарушение по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица.
В случая ,обаче,
са налице нарушения в хода на административно наказателното производство, както
и нарушения на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.Съгласно чл.40,
ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували
при извършване или установяване на нарушението. В случая актът не е съставен в
присъствие на нарушителя, нито същият е канен за съставянето му. Съгласно
чл.40, ал.2 от ЗАНН само ако нарушителят след като е търсен не е намерен или не
се яви акта се съставя в негово отсъствие. Действително актът е съставен в
присъствие на упълномощено лице с пълномощно, което е нотариално заверено и
съставено на 06.06.2016г. Видно от съдържанието на
пълномощното същото е общо и не включва представляване в хода на административнонаказателно производство. По преписката е
налично и друго пълномощно ,с което Н.И. действително е упълномощил М.Д.да подписва АУАН, но това
пълномощно не е датирано, тоест не става ясно към датата на съставяне на
АУАН-12.01.2018г.- дали е било изготвено или е съставено на по-късна дата. Ето
защо съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и това е
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, от което следва и
порочност на хода на административнонаказателното
производство.
С оглед на така
посоченото процесуално нарушение се е
стигнало до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Освен така
допуснатите в хода на производството нарушения според настоящата касационна
инстанция са налице основание ,за да се
приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,противно на
установеното от районния съд.
Това е така поради
следните причини.На първо място ,в наказателното постановление е посочено, че са
касае за нарушение извършено за първи път. Извършителят не е наказван за
нарушения на други разпоредби на данъчното или осигурително законодателство.
Касае се за неподаване на декларация за възобновяване на трудова дейност от
пенсионер, който дължи само здравни осигуровки. Освен това е подал декларация,
макар и с не малко закъснение, при което всъщност е констатирано и нарушението
му. С оглед така изложеното според съда е следвало наказващият орган да
предупреди нарушителя и да се съобрази с възрастта и здравословното му
състояние на нарушителя, което е пожизнено увредено 62%, видно от приложеното
Експертно решение №0005 от 001 от 06.01.2014г. на МБАЛ-Пловдив.
При така
изложеното като е потвърдил издаденото незаконосъобразно НП, въззивният съд е постановил един незаконосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде отменен.
Предвид на
изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, касационният състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2060/11.11.2019
год., постановено по АНД № 5393/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, V н.с и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 337712-F369355 от 17.05.2018 г., издадено от
Заместник - директора на ТД на НАП Пловдив, с което на Н.А.И., ЕГН **********,
е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение на чл. 1, ал. 2
НООСЛБГРЧМЛ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: