№ 14249
гр. София, 05.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110104876 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от П. Г. Ц. иск срещу "ЙОТОВ
И СИН БЪЛГАРИЯ" ООД за осъждането на ответника да му заплати възнаграждение и
обезщетение за забава по договор от 10.12.2019 г.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, "ЙОТОВ И СИН БЪЛГАРИЯ" ООД прави
възражение за неподведомственост на спора пред СРС, поради уговорена между страните
арбитражна клауза. Моли за прекратяване на производството.
Дадена е възможност за становище на ищеца по направеното възражение. С
постъпило становище ищецът намира възражението за неоснователно. Позовава се на чл. 19
ГПК като намира, че спорът е трудовоправен.
По същество възражението е неоснователно:
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗМТА съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на
арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в
срока за отговор на исковата молба. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е
нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.
Според чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде
решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху
недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една
от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.
Възражението на ответника е направено в срока за отговор на исковата молба. Няма
спор, че в чл. 32 от процесния договор е уговорено, че всички спорове между страните по
договора ще бъдат отнесени за решаване до Арбитражен съд София при Сдружение „ППМ“.
Спорен е въпросът за характера на процесния договор.
Действително договорът между страните е наименован – договор за
изработка/поръчка/услуга – ответникът е наречен възложител, а ищецът – изпълнител.
Съдът не следва обаче да изхожда от даденото наименование, а съобразно съдържанието на
1
договора да прецени дали се касае до трудово правоотношение между страни или до
сключен граждански договор за изработка/поръчка – виж определение № 240 от 03.05.2011
г. по ч. гр. д. № 182/2011 г. на III г. о. на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че договорът между страните съдържа основните,
съществени елементи на трудовия договор, поради което следва да се квалифицира като
такъв /независимо от наличието и на други елементи, които обаче не са определящи/.
Уговореният предмет на договора не е свързан с изработването на конкретен
резултат, продукт или за извършване на определени правни действия, а има за предмет
процеса на извършване на дадена работа – обучение на техници и пилоти за нуждите на
ВВС на Република Уганда. Задълженията на ищеца по договора са уговорени с Приложение
№ 1, което е неразделна част от договора. Приложение № 1 по съществото си определя
трудовите функции на ищеца. Уговорено е заплащането на месечно брутно възнаграждение
и командировъчни на ищеца – виж чл. 2.1 и 2.2 от договора. Предвидено е многократно,
продължаващо изпълнение на трудовите операции в срока на договора – постоянно
престиране на работна сила, а не постигане на конкретни резултати. Разпределението на
риска е в тежест на работодателя, съобразно уговореното в клаузите за заплащане на
осигуровки и данъци /чл. 2.3 от договора/, предоставянето на работно облекло, застраховка,
самолетни билети, настаняване, битово осигуряване и др. В чл. 6 от договора е посочено, че
възложителят /а не изпълнителят/ ще обезпечи материали, оборудване и техника,
необходими за изпълнение на задълженията на изпълнителя. Рискът от непостигане на
конкретен трудов резултат се носи от работодателя/възложител. Липсва в случая
самостоятелността и независимостта, характерна за гражданските договори. Видно от
съдържанието на договора и Приложение № 1 и № 2 към него е налице пълна подчиненост и
зависимост на П. Г. Ц., който работи под контрол и указания на работодателя. Създадена е
йерархична структура в организацията на работата. Уговорено е място на изпълнение на
договора. Изпълнителят се задължава на периодични мандати на престой в Уганда за
продължителни периоди от време – виж чл. 12 от договора.
Предвид всичко изложено съдът намира, че съдържанието на процесния договор
съдържа съществени елементи, присъщи на трудовия договор, респ. основните му елементи
същностно се различават от характерните белези на гражданските, облигационни договори.
Налице е изключението, предвидено в чл. 19, ал. 1 ГПК „права по трудово
правоотношение“. Възражението на ответника е неоснователно. Липсва една от
предпоставките за отвод на съда, а именно спорът да е арбитруем, поради което
арбитражното споразумение не може да бъде изпълнено. Компетентен да се произнесе по
предявените искове е настоящият съд.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл. 15 ГПК във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗМТА
2
за прекратяване на производството, поради неподведомственост на спора по гр. д. №
4876/2022 г. по описа на СРС, предвид наличието на арбитражна клауза между страните,
направено от ответната страна "ЙОТОВ И СИН БЪЛГАРИЯ" ООД с отговора на исковата
молба с вх. № от 22.03.2022 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание и
продължаване на съдопроизводствените действия след влизане в сила на настоящото
определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3