Решение по дело №329/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 268 във вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано по Жалба вх. № 2107/27.06.2024г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от Р. Ц. Ш., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], вх. В, ет. 1, чрез адв. С. Г. от АК [населено място], срещу Решение № 78/30.05.2024г. по жалба срещу действия на публичен изпълнител, издадено от Х. И. В. – Директор на ТД на НАП [населено място]. С посоченото решение е оставена без уважение жалбата на Р. Ц. Ш. и са потвърдени като правилни и законосъобразни действията на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, във връзка с Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-029-0018772/10.05.2024 година.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъборазност и необоснованост на обжалваното решение, както и че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се прави искане съдът да отмени решението. В жалбата е изложено, че оспорващата Р. Ц. Ш. е регистрирана като земеделски производител. Във връзка с дейността си като такъв е кандидатствала по различни схеми и мерки за подпомагане, при което в различни банки по сметката й са постъпили определени суми. Същите са получени целево за подпомагане на дейностите й като земеделски производител, представляват средства от държавния бюджет и от фондовете на Европейския съюз. Позовава се на разпоредбата на чл. 100 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г., както и на чл. 11 от Регламент /Е./ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Счита, че неправилно публичният изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, е издал разпореждане за изпълнение на запорно съобщение за принудително събиране на публични вземания от постъпила сума в размер на 17 414.00 лева от сметка на оспорващата в Търговска банка „Обединена Българска Банка“ А., тъй като вземането е несеквестируемо и цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделските производители със средствата от фондовете на Е. изключва възможността тези субсидии да бъдат предмет на принудително изпълнение не само за публични задължения, но и за такива към трети лица.

В съдебно заседание оспорващата Р. Ц. Ш., редовно призована, не се явява лично. Представлява се от упълномощеният процесуален представител адв. С. Г. от АК [населено място], който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представените документи за сторени такива.

Ответникът по делото - Директорът на ТД на НАП [населено място], редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител – главен юрисконсулт Д. Х., която изразява становище за неоснователност на жалбата с искане същата да бъде отхвърлена, като по същество на делото излага подробни аргументи в този смисъл в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Налице е образувано изпълнително дело № 11130000874/2013г., по описа на ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, срещу Р. Ц. Ш. за събиране на неплатени публични задължения. Издадено е Постановление от А. И. – публичен изпълнител в ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0030607/07.05.2024г., като е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ „Обединена Българска Банка“ А. за сума в размер на 45 110.96 лева.

Издадено е и Запорно съобщение № [рег. номер]-003-0023879/07.05.2024г. на основание чл. 202, ал. 1/ал. 7 от ДОПК, изпратено до ТБ „Обединена Българска Банка“ А. за наложен запор върху налични постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити на името на Р. Ц. Ш., в размер на: 45 110.96 лева, обезпечаващи задължения към 07.05.2024г., от които главница: 29 079.98 лева, нелихвоносна част: 250.00 лева и лихва: 15 780.98 лева.

Издадено е също Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение № [рег. номер]-029-0018772/10.05.2024г. от А. И. – публичен изпълнител в ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, с което е разпоредено незабавно след получаване на разпореждането, ТБ „Обединена Българска Банка“ А. да прехвърли наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпващите по сметките на Р. Ц. Ш. суми в размер на 45 144.31 лева по посочената сметка на ТД на НАП [населено място], офис Ловеч. Това разпореждане е получено от ТБ „Обединена Българска Банка“ А. на 13.05.2024 година. На същата дата 13.05.2024г. от банковата сметка на оспорващата Р. Ц. Ш. е нареден изходящ бюджетен превод за сума 17 414.00 лева по сметка на НАП.

На дата 13.05.2024г. оспорващата е узнала за изходящия бюджетен превод при проверка на банковата си сметка. В законоустановеният 7-дневен срок по чл. 266 от ДОПК Р. Ц. Ш. е подала Жалба на 20.05.2024г. чрез Български пощи, входирана в деловодството на ТД на НАП [населено място] с вх. № 5828/21.05.2024г. против действията на публичния изпълнител, свързани с изходящ бюджетен превод от 13.05.2024г. на сума в размер на 17 414.00 лева от нейната банкова сметка в ТБ „Обединена Българска Банка“ А..

С Решение № 78/30.05.2024г., постановено от Х. И. В. – Директор на ТД на НАП [населено място], е оставена без уважение подадената жалба от Р. Ц. Ш. и са потвърдени като правилни и законосъобразни действията на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, във връзка с Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-029-0018772/10.05.2024 година. Това решение е връчено на Р. Ц. Ш. на 13.06.2024г., видно от приложеното на л. 9 от делото известие за доставяне.

В законоустановеният 7-дневен срок от получаване на решението, съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, Р. Ц. Ш. е подала Жалба вх. № 2107/27.06.2024г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, срещу Решение № 78/30.05.2024г. по жалба срещу действия на публичен изпълнител, издадено от Х. И. В. – Директор на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без уважение нейна жалба и са потвърдени като правилни и законосъобразни действията на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, във връзка с Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-029-0018772/10.05.2024 година.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

По искане на адв. Г. - процесуален представител на оспорващата, по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М. П. И.. От поддържаното в съдебно заседание от вещото лице и прието като доказателство по делото заключение се установява, че средствата, предмет на наложения запор са от целево подпомагане на Р. Ц. Ш., в качеството й на земеделски производител за извършваната земеделска дейност. Вещото лице е установило, че тези средства, платени от Държавен фонд „Земеделие“ са получени от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и се отнасят до подпомагане доходите за устойчивост /ОПДУ/ за Планински райони /НР1/ и за плащане обвързано с производството на доходите за протеинови култури /ИПК/. В заключението е отразено, че бенефициент на средствата от целевото финансиране на Държавен фонд „Земеделие“, от което са удържани средства по наложения запор, е Р. Ц. Ш..

Съдът кредитира заключението по съдебно-икономическата експертиза като компетентно, обективно и професионално изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 268, ал. 1 във вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, в законоустановеният срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и пред компетентния да разгледа спора съд. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, Ловешки административен съд, пети състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство са Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-029-0018772/10.05.2024г., издадено от А. И. - публичния в ТД на НАП [населено място], офис Ловеч и потвърждаващото го Решение № 78/30.05.2024г. на Директора на ТД на НАП [населено място]. Съдът на основание чл. 168 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, следва да прецени дали при издаването на двата административни акта са спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния акт; изискването за писмена форма и реквизити; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им.

Разпореждането за изпълнение на запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-029-0018772/10.05.2024г. е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната Т. Д. на НАП [населено място], офис Ловеч, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 202 от ДОПК. Същото е изготвено в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, както и фактически и правни основания за издаването му.

Решение № 78/30.05.2024г., издадено от Х. И. В. – Директор на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без уважение жалбата на Р. Ц. Ш. и са потвърдени като правилни и законосъобразни действията на публичния изпълнител във връзка с Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-029-0018772/10.05.2024г., също е издадено от оправомощен за това орган, а именно Директора на ТД на НАП [населено място], в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 266, ал. 1 и чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от постъпване на жалбата. Изложени са подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали Директора на ТД на НАП [населено място] да потвърди обжалваните пред него действия на публичния изпълнител.

При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266, ал. 1 във вр. чл. 267 във вр. чл. 202 от ДОПК, като в хода ѝ не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

При проверка за съответствие с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

По делото не са спорни от фактическа страна обстоятелствата, че жалбоподателя Р. Ц. Ш. има непогасени публични задължения, като и че е получавала безвъзмездна финансова помощ за дейността си като земеделски производител, като последното се установява и от приетото по делото заключение по реализираната съдебно-икономическа експертиза.

Основният спорен между страните въпрос се свежда до това дали плащанията от Държавен фонд „Земеделие“ представляват секвестируемо имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение.

Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично на чл. 444 от ГПК, прогласява принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон, съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК. От своя страна специалната норма на чл. 213 от ДОПК не предвижда такива изключения, като в частност субсидиите от Държавен фонд „Земеделие“ към земеделските производители, не са посочени изрично в специалния закон. В този смисъл съдът намира за основателни изложените от главен юрисконсулт Х. аргументи в представените писмени бележки.

Съдът счита обаче, че приложимата към казуса нормативна уредба е по-широка и включва както националното право, така и правото на Европейския съюз. В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ са уредени различни форми на финансово подпомагане: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на Е., както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители, включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение.

По своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на Е. по схемите и мерките за подпомагане на земеделските производители, също са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно §1, т. 50 от ДР на ЗПЗП, предоставянето им съставлява публично финансиране. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“, действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика.

Регламент /Е./ № 1306/2013 е отменен с Регламент /Е./ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мотиторинга на общата селскостопанска политика. Според изложеното в преамбюлната част на Регламент /Е./ 2021/2116, разходите за Общата селскостопанска политика /ОСП/, включително разходите за интервенции по стратегическите планове по ОСП, следва да се финансират от общия бюджет на Съюза директно чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГЗ/ и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ или в контекста на споделеното управление с държавите членки. Предвид изложеното следва да се приеме, че получаваните от едно лице, в качеството му на земеделски производител субсидии по различните схеми и мерки за подпомагане от европейските фондове, чрез Държавен фонд „Земеделие“, в частта, която не е целево предоставена от държавния бюджет на България, представляват публично финансиране от бюджета на Европейския съюз, което също е целево.

Бенефициери на тези плащания - в пълният им размер, съгласно чл. 44, ал. 1 от Регламент /Е./ 2021/2116, която разпоредба е идентична с тази на чл. 11 от Регламент /Е./ № 1306/2013 /отм./, са регистрираните земеделски производители. Целта е влагане на средствата от Е. в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика, като субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че финансирането е и целево. Регламент /Е./ 2021/2116 предвижда плащанията да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно и по предназначение. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства. От горното се налага извода, че и при средствата от ЕФ като част от сумата на субсидията се касае за публично целево финансиране, поради което единственият овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициера – земеделски производител. Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.

Безспорно е, че Регламентът е акт с общо приложение, който се прилага пряко в държавите членки на Е.. Предвид това разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Регламент /Е./ 2021/2116 дава право на оспорващата да се позове на нея пред орган на държава членка и да обоснове несеквестируемостта на тези субсидии, за което говори правото й да ги получи и то в пълен размер. Освен това оспорващата, в качеството си на земеделски производител, който получава субсидии, има правото да иска от съда да приложи чл. 44 от Регламент /Е./ 2021/2116, когато национална правна норма е в противоречие с разпоредба на регламента. Националните съдилища следва да защитят правата, които правото на Е. дава на гражданите на държавите членки, дори когато национални правни норми му противоречат. Цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделските производители със средствата от фондовете на Е. изключва възможността тези субсидии да бъдат предмет на принудително изпълнение за публични задължения.

Предвид изложеното следва да се приеме, че субсидиите от фондовете на Е. са несеквестируеми вземания на земеделския производител, дори и европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба, където е употребен този израз, то смисълът е точно такъв. След като финансирането от Е. за земеделските производители е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на Е. за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е отпусната и е с източник средства от Е., то се налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Това означава, че към тях не може да бъде насочено принудителното изпълнение, независимо че плащанията от ДФ „Земеделие“ не покриват в пълнота нормативната защита от принудително изпълнение по чл. 100, ал. 2 във връзка с чл. 100, ал. 1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година. /отм./. Ако се приеме обратното, означава да се допусне противоречие с нормата на чл. 44 от Регламент /Е./ 2021/2116 и цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделски производители със средствата от фондовете на Е.. В крайна сметка тези средства на Е. не са отделени за финансиране на бюджета на държавите членки и не могат да се ползват с такава цел. Именно затова и изразходването на отпуснатите целеви средства от Държавен фонд „Земеделие“, подлежи на контрол по отделен ред, а установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, респ. до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на държавата, тъй като неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните органи. Това е още един аргумент да се приеме, че тези средства няма как да послужат за друго, освен за дейността, за извършването на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер.

Предвид изложеното съдът счита, че следва да се приеме, че е въведено допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Изплатените средства в размер 17 414.00 лева на Р. Ц. Ш. са целеви и са предназначени за подпомагането на дейността й като земеделски производител. Тази сума е платена на оспорващата от Държавен фонд „Земеделие“, като парите са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и се отнасят за подпомагане доходите за устойчивост /ОПДУ/ за Планински райони /НР1/ и за плащане обвързано с производството на доходите на протеинови култури /ИПК/. След като тези средства се предоставят в публичен интерес, то същите не могат да бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение.

Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления. В случая, видно от приетото заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, по запорираната банкова сметка на жалбоподателя Р. Ц. Ш. постъпват и други средства освен тези от Държавен фонд „Земеделие“, които се явяват секвестируеми вземания и върху които се допуска принудително изпълнение.

Несеквестируемостта на сумите от субсидии, изплащани от Държавен фонд „Земеделие“, обуславя незаконосъобразност на оспорваните актове и е основание за тяхната частична отмяна до размера на получаваните от жалбоподателя суми от субсидии.

Съдът намира за неоснователни изложените от Директора на ТД на НАП [населено място] аргументи в оспореното Решение № 78/30.05.2024г., че съгласно чл. 44, ал. 1 от Регламент /Е./ 2021/2116 на Европейският парламент и на Съвета от 2 декември 2021г. относно финансирането, управлението и мотиторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент /Е./ № 1306/2013г., освен ако в правото на Съюза изрично е предвидено друго, държавите членки гарантират, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в настоящия регламент финансиране се извършват в пълен размер. Излага се в решението, че посоченият текст урежда единствено правото на бенефициера да получи предвиденото финансиране в пълен размер, което изискване било изпълнено, тъй като сумите са постъпили в сметката на земеделския производител в пълен размер, но нормата не дефинира тези плащания като несеквестируеми вземания. Изложеното е в пълно противоречие с цялостната политика за подпомагане на земеделските производители със средства от различни фондове за финансиране и целевото използване на средствата от това финансиране по тяхното предназначение, а именно за подпомагането на земеделския производител в осъществяваната от него дейност. Точно затова се въвежда задължението сумите от субсидии да бъдат изплатени на бенефициера в пълен размер, за да може той да ги използва по предназначение и да извърши съответните действия във връзка с осъществяваната от него дейност.

В разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т. 1 – т. 8 от ДОПК законодателят е посочил какви са правомощията на решаващият орган при обжалване на действията на публичен изпълнител. В чл. 267, ал. 3 от ДОПК е разписано, че в случаите на ал. 2, т. 3 /отмяна на обжалваното действие/ изпълнителното дело се връща на органа, извършил обжалваното действие и изпълнителното производство започва от отмененото действие. С оглед на това освен, че следва да бъде отменено оспореното Решение № 78/30.05.2024г., издадено от Директора на ТД на НАП [населено място], следва да бъде отменено и потвърденото с това решение Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-029-0018772/10.05.2024г. в частта за прехвърляне по сметка на ТД на НАП [населено място] на сума в размер на 17 414.00 лева, представляваща платена от Държавен фонд „Земеделие“ сума от субсидии по банковата сметка на длъжника в Търговска банка „Обединена Българска Банка“ А..

По изложените мотиви съдът намира, че жалбата се явява основателна. Предвид установената несеквестируемост на сумите от субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ се следва и отмяната на оспореното Решение № 78/30.05.2024г. на Директора на ТД на НАП [населено място], както и частичната отмяна на потвърденото с него Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-029-0018772/10.05.2024г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, в частта, с която е разпоредено прехвърляне по сметка на ТД на НАП [населено място] на сума в размер на 17 414.00 лева, представляваща платена от Държавен фонд „Земеделие“ сума от субсидии по банковата сметка на длъжника в Търговска банка „Обединена Българска Банка“ А.. С жалбата, подадена от Р. Ц. Ш. се иска именно отмяна на Решение № 78/30.05.2024г. по жалба срещу действия на публичен изпълнител, издадено от Х. И. В. – Директор на ТД на НАП [населено място], свързани с изходящия бюджетен превод от 13.05.2024г. на сума в размер на 17 414.00 лева от сметката на оспорващата към НАП.

При този изход на делото и с оглед основателността на оспорването, ще следва съобразно чл. 161 от ДОПК, на оспорващата да се присъдят сторените от нея разноски по делото в общ размер 1310.00 лева, от които 10.00 лева – платена държавна такса /л. 35/, 300.00 лева – внесен депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза /л. 46/ и 1000.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.06.2024г. /л. 6/.

Следва да се остави без уважение направеното искане от главен юрисконсулт Д. Х. за присъждане на юрисконсулско възнаграждение с оглед обстоятелсвото, че жалбата се явява основателна.

Предвид изложеното и на основание чл. 268, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Административен съд гр. Ловеч, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 78/30.05.2024г. по жалба срещу действия на публичен изпълнител, издадено от Х. И. В. – Директор на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без уважение жалбата на Р. Ц. Ш., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], вх. В, ет. 1, ап. 2 и са потвърдени като правилни и законосъобразни действията на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, във връзка с Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-029-0018772/10.05.2024 година.

ОТМЕНЯ Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-029-0018772/10.05.2024г., издадено от А. И. - публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Ловеч, В ЧАСТТА, с която е разпоредено прехвърляне по сметка на ТД на НАП [населено място] на сума в размер на 17 414.00 лева, представляваща платена от Държавен фонд „Земеделие“ сума от субсидии по банковата сметка на Р. Ц. Ш., [ЕГН], в Търговска банка „Обединена Българска Банка“ А..

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Р. Ц. Ш., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], вх. В, ет. 1, ап. 2, сумата 1310.00 – хиляда триста и десет лева, представляваща направени разноски за настоящото производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Директора на ТД на НАП [населено място] за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

Да се изпрати препис от решението на страните по делото.