Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260110 Година 21.04.2022 Град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд –
търговско отделение, ХІХ състав,
На двадесет и трети март
Година две хиляди двадесет и втора,
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар
БОРЯНА КОСТАНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 104 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
по чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ЗК „ЕДИНСТВО“ ЕИК ********* с.
Говедари, област Пазарджик, иска осъждане на „БАКАЛСКИ – 96“ ЕООД ЕИК *********
гр.Пловдив да плати 46 295.09лв., представляваща дължимо наемно плащане в
размер на 3 126.31лв. по Договор за пренаемане на земеделски земи от
13.07.2018г. за стопанската 2018г./2019г. и на 43 168.78лв. по Договор за
пренаемане на земеделски земи от 13.07.2019г. за стопанската 2019г./2020г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на сезиране на съда на
15.10.2020г. до изплащане на сумата.
Твърди, че на 13.07.2018г. страните
подписват Договор за пренаемане на земеделска земя, по силата на който ищецът
предоставил на ответника за временно възмездно ползване през стопанската
2018г./2019г. 2927.571 дка в землището на с. Говедаре, в различни местности под
опис, неразделна част от договора, срещу цена от 45лв. на декар за стопанската
година, платима 30 % авансово при сключване на договора и остатъка в срок до
20.08.2019г.
На 21.07.2018г., с цел окрупняване
на масиви, ищецът пренаема от ответника с писмен договор за временно и
възмездно ползване през стопанската 2018г./2019г. общо 333.653дка земеделска
земя в землището на с.Говедаре, в различни местности, индивидуализирана в описа
към договора, неразделна част от същия, при цена 45лв. на декар за стопанска
година, дължима 30 % авансово при подписване на договора и остатъка в срок до
20.08.2019г.
В резултат на горните договори
ответникът е дължал 131 740.70лв. на ищеца, а ищецът му е дължал
15 014.39лв. След извършено прихващане на насрещните парични задължения
има остатък от 116 726.31лв., представляващ задължение на ответника към
ищеца.
Ответникът е платил в брой 68 600лв. на вноски в периода от
29.11.2018г. до 25.10.2019г., за което ищецът издал надлежно фактури. По банков
път е платил 45 000лв. в периода 17.09.2019г. – 19.12.2019г., за което са
издадени още три фактури. В резултат непогасеният дълг на отвеника по първия
договор е 3 126.31лв.
През следващата стопанска година 2019г./2020г. страните отново сключват
договори: ищецът предоставя на ответника по писмен договор от 13.07.2019г. за
временно и възмездно ползване 1742.250 дка в землището на същото село по
местости, описани в описа към договора, при цена 45лв. на декар за стопанска
година, която се дължи в срок до 20.07.2020г.
На 26.07.2019г. ответникът предоставя на ищеца за временно и възмездно
ползване 116.277 дка земеделска земя в землището на село Говедаре в местности,
индивидуализирани в описа към догвора, при цена 45лв. на декар за стопанска
година, дължима в срок до 20.07.2020г.
В резултат ответникът дължи на ищеца за стопанската 2019г./2020г.
78 401.25лв., а ищецът дължи на ответника 5 232.47лв. След извършено
прихващане разликата е 73 168.78лв., която се дължи от ответника на ищеца.
Ответникът е платил по банков път 30 000лв., за което е издадена една
фактура, и дължи остатък от 43 168.78лв., който, заедно с вземането от
предходната година се претендира за плащане по делото.
Не признава, че от установяване на
отнешенията си с ответника до момента са платени общо 204 310.24лв.
Признава, че за стопанската 2017г./2018г. задълженията на ответника са платени
изцяло. Не признава, че ответникът е платил три вноски от по 5 000лв.,
общо 15 000лв.
Ангажира доказателства, претендира
разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете по основание и размер. Твърди, че
страните се намират в договорни правоотношения по ползване на земеделески земи
възмездно от стопанската 2017г./2018г. Според счетоводните му записвания до
момента е платил на ищеца 204 310.24лв. Отделно е дал три вноски по
5 000лв., общо 15 000лв., за които не му е издаден документ. Възразява,
че всички посочени в исковата молба суми са платени изцяло.
Признава сключване на двата договора, посочени в исковата молба, като
твърди, че се намира с ищеца в трайнив взаимоотношения от предходната стопанска
година 2017г./2018г. След сключване на третия договор за наем на земеделска
земя, ответникът е имал увереност в бъдещите им отношения и с председателя на
ищцовата кооперация устно се разбира да засее земята с люцерна, която е
бавнорастяща култура и реколта от нея приблизително се очаква най – рано след
година от засяването й. Твърди, че на 18 и на 19 април 2020г. засява 420 дка с
люцерна, за което прави разходи от 72 000лв. До месец февруари 2021г. се
грижи за засятата култура и очаква добиви на значителна стойност. През лятото
на 2020г. председателят на кооперацията С. С. без причина започнал да се отдръпва, охладил отношенията си към законния
представител на ответника и към ****му, който му помагал и след това завежда
настоящите осъдителни искове за суми, които счита да е платил. На 10.02.2021г. С.
Б. се обажда на ****си Д. Б. , управител на ответника, за това, че на място в
полето чужд трактор разорава люцерната и подготвя земята за друго насаждение.
Подаден е сигнал на тел. 112, мястото се посещава с полиция и се констатира
разораване. След обяснение с полицаите посещават председателя на ищцовата
кооперация С. С. , от който разбират, че човекът с трактора се казва И. С. ,
нает да оре от Й. Ж. – лице, на което председателят отдал за ползване имотите с
неприбраната люцерна. Председателят С. не успял да даде обяснение на полицаите
защо преотдава земя с неприбрана продукция и му бил съставен предупредителен
протокол. Въпреки това по негово нареждане тракторът продължил да разорава
засятата с люцерна земя и унищожил цялата подукция на отвеника, за което била
сезирана РП Пазарджик.
Твърди, че е получил фактическата власт върху имота на законно
основание и е отглеждал продкуция, собственост на дружеството, която има право
да прибере. С председателя на ищеца е постигнал устна уговорка, с оглед
естеството на засятата култура, че ще ползва имотите по – дълго от записаното в
договора, за което ще плаща на кооперацията наем. Въпреки това ищецът преотдава
имотите на друго лице, което твърди да е ****на една от кооператорките, и
нарежда разораване на продукцията. От това е претърпял вреди в размер на
146 160лв., включващи извършени разходи за подготовка и сеитба на
люцерната, и пропуснати ползи от нереализирането на бъдещи реколти от люцерна
за 2021г., 2022г. и 2023г. в размер на 134 400лв., поради което ПРЕДЯВЯВА
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 146 160лв., представляваща
претърпяна вреда от извършени разходи за подготовка и сеитба на люцерната.
Ангажира доказателства, претендира разноски, прилага справка по чл.80
от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе
предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено
следното:
На 13.07.2018г. страните сключват писмен договор, наименован Договор за
пренаемане на земеделска земя, с който ищецът в качеството на наемател
предоставя на ответника като пренаемател за временно и възмездно ползване
земеделски земи в землището на с.Говедаре, обл.Пазарджик, съгласно приложен
опис, неразделна част от договора, общо 2 927 571 дка. Страните са се
съгласили отдадените под наем с договора земеделски земи да бъдат използвани за
засаждане и отглеждане на земеделски култури. Пренаемателят се е задължил да
плаща наемна вноска от 45лв. на дка през стопанската година, през която действа
договора. Наемната вноска се плаща ежегодно до края на 20 август 2019г. на
текущата стопанска година като при сключване на договора се заплаща 30 %
авансово. Договорът е за срок от 1 стопанска година 2018/2019, влиза в сила от
01.10.2018г. и е валиден до прибиране на реколтата за съответната стопанска
година или погиването й. В приложения опис към договора, подписан и подпечатан
от двете страни, са описани по местност, номер на имота и неговата площ в дка,
отдадените за ползване земеделски земи, общо 613 имота с площ от 2927571 дка.
На 13.07.2019г. страните са подписали идентичен по съдържание и
наименование договор – Договор за пренаемане на земеделски земи, по който
ищецът е наемател, а ответника пренаемател, като по него земите са
1 742 250 дка. Условията са същите – ползване за една стопанска
година 2019/2020, при възнаграждение от 45лв. на дка, платимо до 20 юли 2020г.,
на земеделски земи по приложен опис. В описа земите отново са посочени по
местност, номер и площ, общо 367 имота с площ 1 742 250дка.
Както договорите, така и описите, са съставени в писмена форма с
подписите и печатите на страните. Те не спорят, че обект на договорите са
земеделски земи.
Само въз основа на тези данни се обоснова извод за неоснователност на
ищцовите претенции, основани на договорни правоотношение между страни по
договор за наем, защото между страните няма сключени писмени договори за аренда
на земеделска земя в изискуемата се от чл.3 ал.1 от ЗАЗ форма за
действителност, която е писмена форма с едновременна нотариална заверка на
подписите на страните, който договор подлежи на вписване в Служба по вписване,
ведно с приложени към него скици на имотите, и се регистрира в съответната
общинска служба по земеделие, съгласно чл.3 ал.2 от ЗАЗ.
Представените договори имат за предмет възмездно ползване на земеделски
земи. Съгласно чл.1 ал.3 и ал.2 от ЗАЗ, обект на аренден договор са земеделски
земи като арендните отношения се уреждат с аренден договор. Според чл.2 от ЗАЗ,
с договора за аренда арендодателят се задължава да
предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът
- да извърши определено арендно плащане. Съгласно пар.2 т.1 от ДР на ЗАЗ,
земеделско ползване е ползването за производство на растителна, растително –
дървестна и/или животинска продукция. Двата представени договора изпълнява тези
законови изисквания и следователно техен предмет е възмездното ползване на
земеделска земя, поради което същите касаят арендно отношение.
Според чл.4 ЗАЗ, минималният срок на договора за аренда е пет стопански
години.
Процесните договори са сключени при неспазване на императивното
законово изисване по чл.3 ал.1 от ЗАЗ за форма на договора за аренда, защото те
са в писмена форма, а не в писмена форма с нотариална заверка на подписите
едновременно. Неспазването на формата за действителност обосновава извода за
нищожност им по силата на чл.26 ал.2 от ЗЗД, защото нормата, уреждаща формата
за действителност, е императивна.
В този смисъл е задължителната
практика на ВКС по чл.290 от ГПК, изразена в Решение
№ 145 от 19.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 889-2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, според което „Следователно
въведената от законодателя форма на арендния договор се явява условие за
действителността му, поради което при отсъствието и - задължителен елемент от
фактическия му състав, същият е нищожен по арг. от чл. 26, ал. 2 ЗЗД и в тази
насока изводите на въззивния съд са правилни.“, и Решение № 222 от 21.12.2011 г. на ВКС по т.
д. № 803-2010 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят Марио Бобатинов. В двете решение се приема, че при недействителност
на сключения договор поради нищожност същият не може да се преобразува в
действителен договор за наем – „В тази връзка следва да се посочи, че липсва
нормативна опора на формулирания от въззивния съд извод, че нищожният договор
за аренда автоматически се преобразува в наемен договор на земеделска земя.“, и „следва да се отговори, че наличието на специална
законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване
на обектите, посочени в чл. 1, ал. 3 ЗАЗ изключва възможността за сключване на
друг вид договор, освен аренден, вкл. наемен договор, който да не е подчинен на
специалния Закон за арендата в земеделието, а на общите правила на ЗЗД,
регламентиращи отделните видове договори.Поради това е правно ирелевантно дали
сключеното между страните съглашение притежава белези, квалифициращи го като
наемен или друг вид облигационен договор по ЗЗД, тъй като конвертиране на
недействителната сделка в последния е недопустима и като не е съобразил горното
Т. неправилно е приложил материалния закон.“.
При тези данни съдът приема, че ищецът не доказва основното си
твърдение за наличие на договорно правоотношение между страните за двете
стопански години, от което извежда вземането си за 46 295лв. като дължимо
наемно плащане, поради което сумата не се дължи на договорно основание, защото
такова липсва.
Фактът, че в договорите страните говорят за пренаемане, не обосновава
извода, че преарендуването на земеделеска земя може да стране с обикновен
писмен договор, защото такава позитивна норма липсва в ЗАЗ. Отново се касае за
арендно правоотношение на земеделска земя. Чл.11 от ЗАЗ урежда правната
възможност арендаторът да може да преарендува ползваната земеделска земя, но не
урежда изключение от правилото на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗАЗ за формата, поради
което важи общото правило за форма за действителност на договора за аредна,
включително и при приарендуване.
Поради неоснователност на предявените претенции при начална липса на
договорно отношение, съдът не обсъжда евентуалното възражение на отвеника за
прихващане.
При този изход на делото на ответника се дължат доказани разноски в
размер на 800лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „ЕДИНСТВО“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Говедари, област Пазарджик със съдебен адрес ***,
чрез адв. И.П., против „БАКАЛСКИ – 96“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив,бул. „Марица“ № 48, ет.5, ап.4, и съдебен адрес ***, чрез
адв. И.С., искове за осъждане да плати 46 295.09лв., представляваща
дължимо наемно плащане в размер на 3 126.31лв. по Договор за пренаемане на
земеделски земи от 13.07.2018г. за стопанската 2018г./2019г. и на
43 168.78лв. по Договор за пренаемане на земеделски земи от 13.07.2019г.
за стопанската 2019г./2020г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на сезиране на съда на 15.10.2020г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ЕДИНСТВО“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Говедари, област Пазарджик със съдебен адрес ***, офис 1 чрез
адв. И.П., да плати на „БАКАЛСКИ – 96“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив,бул. „Марица“ № 48, ет.5, ап.4, и съдебен адрес ***,
оф.2, чрез адв. И.С., съдебни разноски в размер на 800лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: