№ 43
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000628 по описа за 2022 година
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №3899/13.07.2022г. по описа на ДОС, на
„КОРН ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ” ООД, ЕИК202997177, със седалище град Генерал
Тошево, обл. Добрич, подадена чрез пълномощник адвокат Г. С., срещу решение
№60/22.06.2022г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по т.д. №5/2022г. по описа на
ДОС.
С обжалваното решение ответникът – жалбоподател „КОРН ПАУЛАРД
ЕЛЕКТРИСИТИ” ООД е осъден да заплати на ищеца Д И А, ЕГН ХХХХХХХХ В. Д.
В., ЕГН **********, сумата 49 089,96 лева, представляваща дължимо арендно плащане
за стопанската 2020/2021г. по договор за аренда на земеделска земя с рег.
№ХХХ9/12.05.2016г. на нотариус рег. №313 на НК с район на действие РС гр. Ген.
Тошево, вписан в СВ Г.Тошево под акт №ХХХ, том III, вх. рег. №1437/13.05.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 34 665,12 лв. считано от датата на
предявяване на частичния иск - 16.01.2022г., до окончателното й изплащане, съответно
законна лихва върху сумата от 14 424,84 лв., считано от датата на предявяване на
молбата по чл.214 ал.1 от ГПК - 25.05.2022г., до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят – ответник е осъден и да заплати на ищеца сторените от него разноски
по делото в размер на 4 416,59 лева.
1
Оплакванията, обосновани във въззивната жалба, са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че
незаконосъобразно съдът е обърнал доказателствената тежест и е приел, че ответникът
е следвало да проведе пълно (главно) доказване. Аргументира се в тази връзка
становище, че доказването на ответника е насрещно, като същото може да е непълно,
защото е достатъчно да доведе до разколебаване на главното доказване на насрещната
страна, имащо за последица извода, че подлежащите на доказване факти не са се
осъществили в обективната действителност. Според жалбоподателя в случая ищецът е
следвало да докаже главно и пълно, че ответникът му дължи плащане в претендирания
размер, което той не е сторил. Оспорва се в тази връзка като неправилен аргумента на
първоинстанционния съд, че не са представени доказателства, че ищецът е приемал
изпълнение на задължението за плащане по договора за аренда в размер на 30% от
реализираната продукция от землището на с. Чернооково. Твърди се, че ответникът не
е формулирал такова насрещно твърдение в подадените отговори на исковата молба, от
една страна, а от друга, че не са му давани указания от съда за нуждата от доказване на
този факт, което е в противоречие с процесуалните правила. Според жалбоподателя,
тълкувайки неправилно волята на страните, изразена в сключения между тях договор
за аренда, досежно начина на определяне на размера на дължимото арендно плащане,
първоинстанционният съд неправилно е присъдил на ищеца сума, която не му се
дължи. При тези основни оплаквания въззивникът моли за отмяна на обжалваното
решение и по същество отхвърляне на исковите претенции.
В подадения отговор на въззивната жалба въззиваемият ищец В. Д. В., ЕГН
**********, обосновава подробно становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
въззивника „КОРН ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ” ООД адвокат Г. С., АК-Добрич, е
заявил, че поддържа подадената жалба. Обосновавайки отново доводите си за
неоснователност на предявения срещу него иск моли за отмяна на обжалваното
решение.
Пълномощникът на въззиваемия ищец адвокат Д. Ч., АК-Бургас, позовавайки се
на установените по делото фактически положения и правилното приложение на закона
счита, че правилно предявените искове са били уважени.
Страните претендират насрещно присъждане на разноски като са представили
нарочни списъци по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
2
Предмет на предявената по исков път защита е дължимото на ищеца В. Д. В.,
ЕГН **********, от град Добрич рентно плащане за стопанската 2020/2021 година по
сключения с ответното дружество „КОРН ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище град Генерал Тошево, обл. Добрич, договор за аренда на
земеделска земя с рег. №ХХХ9/12.05.2016г. с нотариална заверка на подписите на
нотариус рег. №313 в НК, вписан в Службата по вписванията – Генерал Тошево акт
№ХХХ, том III, вх. рег. №1437/13.05.2016г., по силата на който ищецът е предоставил
на ответника три земеделски имота с обща площ от 433,314 дка в землището на село
Чернооково, община Генерал Тошево, за ползване по предназначение – производство
на селскостопанска продукция за срок от пет стопански години, считано от
стопанската 2016/2017 година. Първоначално претенцията е заявена в частичен размер.
Впоследствие, след допуснато увеличение на иска рентата се претендира в общ размер
на 49 089,96 лева, съответна на 30 % от продукцията, добита от ответното дружество -
арендатор от всички арендувани землища. Претендира се и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е заявил, че не оспорва иска по основание. Така не оспорва, че през
стопанската 2020/2021 година е ползвал имотите, предмет на сключения между
страните аренден договор, макар и непряко с оглед включването им в споразумението
по чл.37в от ЗСПЗЗ или т.нар. „комасация“. Признава, че дължи на ищеца
възнаграждение за ползването, както и факта, че към датата на предявяване на иска не
е извършил плащане. Единственото оспорване е по отношение на размера на
дължимото възнаграждение. Като се позовава на факта, че и трите имота на ищеца се
намират в землището на село Чернооково, общ. Генерал Тошево, счита, че като основа
за определяне на арендното възнаграждение по договора следва да се ползват добивите
на ответника, получени от земеделски земи, намиращи се в землището именно на това
село. И тъй като през стопанската 2020/2021 година ответникът – арендатор е засял в
землището на село Чернооково три земеделски култури – пшеница, царевица и
слънчоглед, то именно добивът от тези култури и доходът от тях следва да определят
уговореното в договора арендно възнаграждение в размер на 30% от продукцията. По
тези критерии дължимото според ответника рентно плащане за стопанската 2020/2021
година е 44 лв./дка или общо 19 065,81 лева.
Видно е при тези основни положения, че основният спор между страните е
относно размера на дължимото рентно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.4
от сключения между страните договор арендаторът дължи на арендодателя арендно
възнаграждение в размер на 30% от продукцията, платимо в срок до края на
съответната календарна година. Според ищеца, липсата на конкретизация на
„продукцията“, към която реферира договорната разпоредба, факта, че продукцията не
е заприхождавана при ответника – арендатор, нито е продавана по землищата, както и
3
с оглед признанието, че ответникът не е обработвал арендуваните имоти на ищеца, а ги
е комасирал с трето лице, без да е посочил кои имоти и в кои землища е обработвал в
замяна, налага извод, че рентното плащане следва да се изчисли на база 30% от
пазарната стойност на продукцията от цялата обработвана от ответника земеделска
земя за съответната година. Според ответника, договорната разпоредба на чл.4
недвусмислено реферира към продукцията от землището, в което се намират
отдадените под наем земеделски земи на ищеца, като именно на тази база са били
уреждани финансовите отношения между страните за предходните стопански години.
Тези две насрещни твърдения са останали недоказани от страните, всяка от
която е носител на доказателствената тежест по пътя на пълно, главно и положително
доказване да установи фактите, на които основава защитната си теза в процеса.
Начинът, по който е била изчислявана и изплащана дължимата рента за предходните
стопански години, е факт, който може да подкрепи защитната теза на всяка една от
страните. Доказателства за установяване на този факт, въпреки изричното позоваване
на него от страна на ответника, не са представени по делото.
При тълкуването на не достатъчно ясната разпоредба на чл.4 от сключения
между страните договор, съдът, като има предвид предмета на договора – отдаване за
временно ползване на земеделски земи за тяхната обработка, производство и
реализация на земеделска продукция, насрещните интереси на страните по него – от
страна на собственика – арендодател - да осигури стопанисването и обработката на
земите като същевременно получи и възнаграждение за ползването на собствеността
си, съответно за ползвателя – арендатор – да подсигури дейността си с цел извличане
на печалба, съобразявайки в тази връзка и останалите уговорки в договора (напр. чл.2
относно целта, с която се отдават под аренда земите – за производство на
селскостопанска продукция), както и обичайните, нормално приложими условия, при
които се уговаря дължимата наемна при наемните отношения (едни от най-
съществените от които са местонахождението на отдавания под наем обект и
очакваните приходите от дейността на наемателя), намира за обосновано да се приеме,
че като база за определяне на дължимото рентно плащане следва да се вземе
продукцията, добита от арендатора именно от обработката на арендуваните земи.
Съгласно първото заключение на съдебно–счетоводната експертиза, слушано в
първоинстанционното производство, от обработваните от ответното дружество в
землището на село Чернооково общо 1399.10 дка са добити и заприходени 240900 кг
пшеница със среден добив 450.00 кг/дка, 80340 кг. слънчоглед със среден добив 149.99
кг./дка и 131240 кг царевица със среден добив 399.98 кг/дка. Средната парична
стойност на продукцията на декар по действащи цени за периода от 01.10.2021 до
31.12.2021 г. по данни на НСИ и съобразно относителния дял на отглежданите от
ответника култури е в размер на 184.14 лв./дка, съответно 30 % от паричната стойност
4
на продукцията от земеделската земя на ищеца (433,314 дка) е в размер на 23937.07 лв.,
или по 55.24 лв./дка. По счетоводните записи при ответника за средна продажна цена
на база среден добив от тон (в размери съответно 353 лв./тон пшеница; 930.00 лв./тон
слънчоглед; 343.13 лв./тон царевица) за землището на с.Чернооково е начислено
дължимо рентно плащане към ищеца в размер на 19 009,00 лв. или по 43.87 лв./дка,
определено като 30 % от паричната стойност на продукцията.
Съдът намира, че тази определена от самия ответник стойност на рентата в
размер на 43.87 лв./дка не може да се приеме за достоверна, отчитайки в тази връзка
несъответствието, което се констатира в средните продажни цени на произведената
продукция, използвани от ответника при неговото изчисляване на дължимата рента, и
средните продажни цени на произведената продукция, установени от вещото лице по
счетоводни данни на самото ответно дружество, посочени във второто
(допълнителното) заключение - 353.02 лв./тон пшеница; 1107.72 лв./тон слънчоглед;
428.37 лв./тон царевица.
Съобразявайки именно тези средни продажни цени и данните на вещото лице за
обработваните декари по култури в землището на село Чернооково (посочени в
таблица 3 от основното заключение) съдът приема, че дължимото на ищеца рентно
възнаграждение за стопанската 2020/2021 година следва да се определи в размер на
21 393,72 лева (ок. 49,37 лв/дка).
Приложимостта именно на средната продажна цена на произведената продукция
въобще съдът извежда и от установения по делото факт, че в счетоводството на
ответника произведената продукция е заведена по земеделски култури, количества и
стойност за общо обработваемите декари, а не по землища.
По тези съображения съъставът на въззивния съд намира, че предявеният иск е
основателен и доказан само в размер на 21 393,72 лева, за който именно същият следва
да бъде уважен. За присъдената горница над тази сума до пълния претендиран размер
от 49 089,96 лева обжалваното решение на първоинстанционния съд е
незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено.
По делото безспорно е установена забавата на ответника – арендатор да плати в
уговорения срок дължимата рента за стопанската 2020/2021г., поради което обосновано
и законосъобразно е уважен и акцесорният иск на ищеца за законната лихва върху
присъдената главница, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.01.2022г.,
до окончателното й плащане.
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде
частично ревизирано и по отношение на разноските.
За първоинстанционното производство разноските на ищеца са в общ размер на
4416,59 лева. От тях по съразмерност с уважената част на иска ответникът дължи да му
репарира сума в размер на 1 924,78 лева. За въззивното производство сторените от него
5
разноски са в размер на 4 570 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Същото е
оспорено по размер от ответника – насрещна страна с възражение, че е прекомерно -
чл.78, ал.5 ГПК. Относима за преценката по размер е редакцията на НАРЕДБА №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на
сключване на договора за процесуално представителство, към чието съществено
съдържание се отнася изискването на чл.36, ал.2 от ЗАдв за минимален размер на
възнаграждението на адвоката за съответния вид работа. Приложима в случая с оглед
обжалвания от ответника – въззивник интерес (49 089,96 лв.) е разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата, която в относимата й към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие между въззиваемия ищец и неговия адвокат – 14.12.2022г.,
редакция ДВ, бр.88 от 04.11.2022г. предвижда минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 4 577,20 лева. Уговореното и платено възнаграждение е дори под
този минимален размер, поради което не може да се приеме, че същото е прекомерно.
По съразмерност с отхвърлената част на въззивната жалба ответникът дължи да
репарира на ищеца сума в размер на 1 991,63 лева.
Разноските на ответника за първоинстанционното производство са в размер на
3 120 лв. – платено адвокатско възнаграждение (с ДДС). Възражението на ищеца по
чл.78, ал.5 ГПК за неговата прекомерност се преценява като неоснователно. С оглед
както на естеството на предявения за съдебно разрешаване правен спор, така и на
развитите от страните твърдения и възражения и осъществения доказателствен процес,
съдът приема, че платеното от ответника адвокатско възнаграждение от 2 600 лв. (3 120
лв. с ДДС) за осъществената защита на правата му в процеса съответства както на
правната и фактическа сложност на делото, така и на вложената от адвоката работа по
делото. Липсва както нормативно задължение, така и нормална правна и житейска
логика да се изисква във всички случаи на процесуално представителство адвокатското
възнаграждение на наетия от страната адвокат да се уговаря задължително в
минималния размер по НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет. В
случая заплатеното от ответното дружество възнаграждение надвишава само с ок. 1/3
минималния размер по Наредбата. Ето защо съдът не намира основание за
приложението на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съответно за неговото
намаляване.
За въззивното производство сторените от въззивника разноски са в общ размер
на 3 381,80 лева. По съразмерност с уважената част на въззивната жалба ищецът му
дължи сумата от 1 907,99 лева. Или общият размер на разноските, които ищецът
следва да бъде осъден да репарира на ответника, е 5 027,99 лева.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №60/22.06.2022г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по
т.д. №5/2022г. по описа на ДОС, в частта му, с която ответникът „КОРН ПАУЛАРД
ЕЛЕКТРИСИТИ” ООД, ЕИК *********, със седалище град Генерал Тошево, обл.
Добричка, ул. „Янтра“ №5, е осъден да заплати на ищеца В. Д. В., ЕГН **********, с
адрес град Добрич, пл. „Свобода“ №2, вх.А, ет.4, ап.9, сума над 21 393,72 лева до
присъдения размер от 49 089,96 лева на дължимото арендно възнаграждение за
стопанската 2020/2021г. по сключения между страните договор за аренда на земеделска
земя с рег. №ХХХ9/12.05.2016г. на нотариус рег. №313 на НК с район на действие РС
гр. Ген. Тошево, вписан в СВ Г.Тошево под акт №ХХХ, том III, вх. рег.
№1437/13.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 16.01.2022г., до окончателното изплащане, както и
сума над 1 924,78 лева до присъдената сума от 4 416,59 лева - съдебно деловодни
разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца В. Д. В., ЕГН **********, с адрес град
Добрич, пл. „Свобода“ №2, вх.А, ет.4, ап.9, срещу ответника „КОРН ПАУЛАРД
ЕЛЕКТРИСИТИ” ООД, ЕИК *********, със седалище град Генерал Тошево, обл.
Добричка, ул. „Янтра“ №5, искове за сума над 21 393,72 лева до претендираната сума
от 49 089,96 лева, представляваща част от дължимо и неизплатено арендно
възнаграждение за стопанската 2020/2021г. по сключения между страните договор за
аренда на земеделска земя с рег. №ХХХ9/12.05.2016г. на нотариус рег. №313 на НК с
район на действие РС гр. Ген. Тошево, вписан в СВ Г.Тошево под акт №ХХХ, том III,
вх. рег. №1437/13.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 16.01.2022г., до окончателното изплащане,
като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №60/22.06.2022г. на Окръжен съд - Добрич,
постановено по т.д. №5/2022г. по описа на ДОС, в останалата му част.
ОСЪЖДА ответника „КОРН ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ” ООД, ЕИК
*********, със седалище град Генерал Тошево, обл. Добричка, ул. „Янтра“ №5, да
заплати на ищеца В. Д. В., ЕГН **********, с адрес град Добрич, пл. „Свобода“ №2,
вх.А, ет.4, ап.9, сумата 1 991,63 лева (хиляда деветстотин деветдесет и един лева и
шестдесет и три стотинки), представляваща част от сторените разноски за въззивното
производство по съразмерност с неоснователната част на въззивната жалба, на
7
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ищеца В. Д. В., ЕГН **********, с адрес град Добрич, пл. „Свобода“
№2, вх.А, ет.4, ап.9, да заплати на ответника „КОРН ПАУЛАРД ЕЛЕКТРИСИТИ”
ООД, ЕИК *********, със седалище град Генерал Тошево, обл. Добричка, ул. „Янтра“
№5, сумата 5 027,99 лева (пет хиляди двадесет и седем лева и деветдесет и девет
стотинки), представляваща част от сторените разноски по делото по съразмерност с
неоснователната част на иска, съотв. основателната част на въззивната жалба, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р.
България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен срок, считано
от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8