№ 78
гр. Силистра, 10.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Силистра в съдебно заседание от четиринадесети юли, две хиляди двадесет и
втора година, в състав: съдия: Павлина Георгиева-Железова, с участието на секретаря: Румяна
Пенева, постави за разглеждане докладваното от съдията адм.д. № 101 по описа на
административен съд Силистра за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебно
производство по чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
вр. с чл. 4
и чл. 9
от Закона за местните данъци и такси във вр.с чл. 107, ал. 3 от данъчно-процесуалния
кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на С.К.К. ***, чрез
адв. С., против Решение № 5 от 22.02.2022г. по Възражение от 30.12.2021 г.
с рег. № МДТ-02-364 по регистъра на Община Главиница
(л. 30 от делото). С последното е потвърден Акт за установяване на задължения №
1468-324 от 06.10.2017 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от орган по
приходите при община Главиница, който акт в същото време преценява
като процесуално недопустима като просрочена жалбата срещу цитирания по-горе
АУЗД.
Обобщено, от мотивите и диспозитива на
оспореното решение се извлича извод, че административният орган е преценил
възражение /л.30/ против Акт за установяване на задължения № 1468-324 от
06.10.2021 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от орган по приходите при
община Главиница като:
1/ процесуално недопустимо /просрочено/;
Според ответника, процесният
АУЗД бил влязъл в сила, поради което жалбата е просрочена. Актът е бил получен от
наследодателя на жалбоподателката - нейн съпруг,
починал преди издаване на акта /смъртта е през 2019 г. /л.33/,
а актът е издаден през 2021; Задълженията били установени спрямо
наследодател на наследодателя /баща на
свекър – Х. К. П., който е баща на Н. Х. К., а последният е съпруг на
жалбоподателката, починал през 2019 г./. Според административния орган АУЗД бил
влязъл в сила още на 13.11.2017 г.;
2/ неоснователно;
3/ маркирано е, че поканата за доброволно изпълнение не
подлежи на самостоятелно оспорване ;
4/ изрично е отказал да уважи искането, вписано
във възражението, за закриване/заличаване на данъчната партида, открита от
наследодателя на наследодателя на съпруга й и съгласно която партида явно са
определени публичните задължения на жалбоподателката;
Чрез жалбата се въвеждат оплаквания, които
биха могли да се квалифицират като нарушение на материалния закон, а именно
липса на основание за издаване на оспореното решение и за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Моли се за отмяна на оспорения акт.
Ответникът
не изразява становище по жалбата.
На основание
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът проверява
служебно законосъобразността на обжалвания отказ на всички отменителни
основания по чл. 146 от АПК.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, Административен съд гр. Силистра приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Потвърденият
с решението на контролния орган АУЗД № 1468-324 от 06.10.2017 г., издаден от
орган по приходите към община Главиница, съставлява определяне на ДНИ и ТБО за
имот -празно дворно място с площ от 750 кв.м., с кад. № 711, кв.10
по плана от 1985 г., находящ се в с.Зафирово, община Главиница, област
Силистра. Адресати на акта са Н. Х. К. и сестра му Н. Х. А., които са
наследници на Х. К. П..
Жалбоподателката
е съпруга на Н. Х. К..
Н. Х. К. е
починал през 2019 г.
С оспорения
акт са определени ДНИ и ТБО за посочен период от 2011 г. до 2016 г.
включително.
ДНИ – 44
лв., ведно с лихва в размер на 20 лева, която лихва е определена приблизително
към датата на издаване на акта – 21.09.2017 г., а актът е издаден на 06.10.2017
г.;
ТБО – 156
лв., ведно с лихва от 101 лева, която е определена приблизително към датата на
издаване на акта – 21.09.2017 г., а актът е издаден на 06.10.2017 г.;
Общият
материален интерес е 321 лева.
Следва да се
отбележи, че по отношение на посочения период на проверка /2011 г.-2016 г./, съществува
вероятност данните да не са достоверни и периодът да не е петгодишен. Това е
така, тъй като ТБО за 2011 г. /л.44-гръб/ е определена на 81 лева, а за всяка
следваща година, в която ставката е една и съща, годишната такса е от порядъка
на пет пъти по-ниска – 15 лева.
Аналогични
тези разсъждения важат и за ДНИ / л.42/, при който за 2011 г. е определен данък
в размер на 14 лева, а всяка следваща година данъкът е в размер на 6 лева, т.е.
два пъти по-малко при липса на различна ставка или формула. Съответно
и посочените лихви провокират извод за много по-дълъг период на изчисления, а
не този, посочен в акта /11 лева лихва към
2011 г., за разлика от 3 лева за 2012 г./.
Вероятно за
първата година, вписана в акта – 2011 г., административният орган е натрупал и
публични вземания за предходни години, попадащи извън петгодишния период,
посочен в акта. Ако съжденията са верни, то ответникът незаконосъобразно
е включил в дължимите публични вземания и такива, които не се отнасят за
относимия данъчен период – 2011 г.-2016 г.
Относно срочността на подадената жалба:
На първо място съдът преценява, че жалбата не
е просрочена и актът не е влязъл в сила на 13.11.2017 г. Към
този период съпругът на жалбоподателката Н. Х. К., който е подписал обратната разписка
за връчване на АУЗД лично /л.41, втората
разписка/
към момента на удостоверената дата на връчване – 27.10.2017 г. е бил
недееспособен да извършва лично правни действия. От приложеното по
делото решение на ТЕЛК /л.10/ се удостоверява, че същият е с диагноза „промяна
на личността, параноидна шизофрения за срок от 2015 г. до 2018 г.“ Решението на ТЕЛК е издадено на 08.09.2015
г. със срок на увреждането до 01.09.2018 г. В тази връзка оспореният АУЗД
не е влязъл в сила към момента на подаване на жалбата – 21.03.2022 г., тъй като
е получен от недееспособно лице.
На следващо място по отношение на
материалната законосъобразност на акта: не са налични убедителни доказателства,
за да се приеме, че процесният имот е принадлежал на жалбоподателката, респ.на съпруга
й, респ.на заявителя по декларацията от 1998 г. – баща на съпруга. При
заявяването на обложения имот пред НАП през 1998 г. още от бащата на
наследодателя на жалбоподателката /Х. К. П./ не е бил приложен документ за
собственост, а и такъв не е съществувал.
Следва да се отбележи, че през 1998 г.
/л.44-51 от делото/ са заявени два имота – с кад. № 710 – застроен и с кад. №
711 /процесният/, който е незастроен. От вписванията в разписния лист /кадастър
за този имот л.36 от делото/ е видно, че имот с кад.№ 711 е бил записан на К. П., който К. е различен от който и да е от наследодателите на
заявителя/. За сравнение в разписния лист вторият имот, посочен в приложената
декларация /по чл.14 от ЗМДТ/, подадена от същия заявител -бащата на съпруга на
жалбоподателката, името е друго. В тази линия на разсъждения, съответно имот с
кад. № 710 представлява застроено дворно място с къща, записани на името на К.
К. К., който е вероятно наследодател на заявителя Х. К. П.. Дублирането на
фамилията П. за процесния имот с
кад. № 711 не е установено да касае идентични личности.
В обобщение, по преписката липсват
доказателства, относими към собствеността на имота.
На следващо място, съдът отбелязва, че е открита
данъчна партида само за бащата на починалия съпруг на жалбоподателката – Х. К.
П., а не на адресатите по оспорения акт – Н. Х. К. /съпруг на жалбоподателката,
починал през 2019 г./,респ. на името на сочения за платец в лицето на
жалбоподателката. В тази връзка не е издаван акт, както се посочи по-горе,
спрямо жалбоподателката в качеството на наследничка на съпруга си и в
качеството на хипотетичен собственик, задължен да заплаща процесния данък, съгласно
изискванията на чл. 11 от ЗМДТ /респ. ползвател/, който дължи такса.
Тези обстоятелства провокират и въпросите –
всеки от наследниците на Х. К. П. цялата сума ли дължи за имота /така, както е
определено в оспорения акт/ или само за своята идеална част, която, ако
административният орган я има предвид, не е определена. Наследниците в случая
са съсобственици, всеки притежава разделна идеална част, не са солидарни
длъжници и не би следвало някой от тях да отговаря за цялата сума по
задълженията /така, както произтича от оспорения акт/.
В обобщение съдът намира, в резултат на
анализ на доказателствата, комплектовани в административната преписка, както и
тези, представени от жалбоподателката, че по делото не е установено, че С.К.К.
е собственик на процесния имот – земя с площ от 750 кв.м., притежавана /според
акта/ в изключителна собственост от жалбоподателката /1/1 ид.част/,
представляващ имот с кад. № 711, кв.10 по плана от 1985 г., с административен
адрес: с.Зафирово, община Главиница, област Силистра /л.47-гръб от делото,
л.50, л.51/. В тази връзка, на основание чл. 11 от ЗМДТ жалбоподателката не
дължи данък недвижими имоти.
По отношение на ТБО – по делото не е
установено, че жалбоподателката е собственик на обложения имот, нито че е
ползвател. При това положение тя не дължи и такса, за обслужване на имота – чл.
11 от ЗМДТ във връзка с чл. 64 от ЗМДТ „ Таксата за битови отпадъци се дължи от
лицата по чл. 11 от ЗМДТ“. При това положение оспорването в частта, насочена
против потвърдения АУЗД, се явява основателно и актът следва да се отмени.
По
отношение на компетентността на административния орган – проверка по чл. 146, т.
1 от АПК:
В изпълнение на съответно разпореждане на
съда, ответникът е представил заповеди за оправомощаване /л.77 и л.78 от
делото/.
От заповед, издадена на 07.02.2017 г. /л.78/
е видно, че длъжностното лице, подписало процесния АУЗД Н.
Н., е оправомощено да издава актове от този вид предвид
осъществяваната функция на орган по приходите, извършващ действия по
установяване, обезпечаване на местни данъци и такси по реда на ДОПК.
Със заповед № РД-01-376 от 29.04.2021 г., издадена
от Кмета на община Главиница /л.77/ контролният орган, издал потвърдителното
Решение № 5 / 22.02.2022 г. е оправомощен освен да изпълнява функциите на орган
по приходите, още и да се произнася в качеството на ръководител на отдела за
местни приходи по чл. 107, ал. 4 от ДОПК с препратка от ЗМДТ. В конкретния
случай контролният орган не се е произнасял в различно качество в едно и също
производство, поради което настоящият състав на съда счита, че издателят на
акта валидно е осъществил възложените му функции. Не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
По
отношение на произнасянето на административния орган и съответно - оспорването
на акта в частта, касаеща действията на публичния изпълнител, обективирани в
предприемане на действия по изпълнения на процесния АУАЗД:
В случая, първото действие, с което
изпълнителният процес е започнал, е издаването на покана за доброволно
изпълнение, която в процесния случай е изготвяна на два пъти. Първата ПДИ №
1468-324 от 02.07.2018 г. /л.39 от делото/ е адресирана до Н. Х. К. /съпруга на
жалбоподателката/ и е подписана лично от него на 05.07.2018 г. /л.30 от
делото/. Както по-горе бе коментирано, към този период съпругът на
жалбоподателката Н. Х. К., който е подписал обратната разписка за връчване на
АУЗД лично към момента на удостоверената дата на връчване, е бил недееспособен
да извършва лично правни действия. От приложеното по делото решение на ТЕЛК /л.10/
се удостоверява, че същият е с диагноза „промяна на личността, параноидна
шизофрения за срок от 2015 г. до 2018 г. /Решението
на ТЕЛК е издадено на 08.09.2015 г. със срок на увреждането до 01.09.2018
г./ В тази връзка оспореният акт, обективиращ действията по изпълнителното
производство, не е влязъл в сила към момента на подаване на жалбата –
21.03.2022 г., тъй като е получен от недееспособно лице. В тази връзка жалбата
не е просрочена и недопустима, така както е отбелязал решаващият орган в
оспореното Решение № 5 / 2022 г.
С втора покана за доброволно изпълнение /л.6
от делото / с изх. № 1468-324 от 31.08.2021 г. наследниците на Х. К. П. /не са
посочени кои са те/, са поканени отново да заплатят процесните суми по АУЗД в
размер на 401,41 лева /главница 200 лева и лихва от 201 лв./
По отношение на законосъобразността на действията
по изпълнителното производство, изразяващи в образуване и движение на същото,
обективирани в процесната ПДИ:
Невлизането в сила на процесния АУЗД /в
контекста на изложеното по-горе/ и липсата на предвидена по закон или чрез
административен акт предварителна изпълняемост на акта и при липса на изрична
препратка на този режим от Ревизионния акт към АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, както
и поради факта, че материалната законосъобразност на посочения АУЗД е отречена
чрез настоящото съдебно решение, са причина за отмяна на действията,
обективиращи висящото изпълнително производство по процесните покани за
доброволно изпълнение, което административният орган следва да прекрати като
последица.
Същите обстоятелства са основание административния
орган да заличи данъчната партида за процесния имот спрямо сочените в него
собственици, което действие се явява последица от отмяната на оспорения
административен акт.
По делото се установяват и съществени
нарушения на административно-процесуалните правила, като административният
орган не е посочил и събрал относимите за предмета на преписката обстоятелства
– кои лица са актуални адресати на акта, кои обстоятелства са правно-значими,
поради което е налице отменително основание и по чл. 146, т. 3 от АПК.
Налице е и отменително основание по чл. 146, т.
5 от АПК-несъответна цел предвид установената материална незаконосъобразност на
акта.
В обобщение, настоящият състав на съда намира
оспорването за основателно. В тази връзка атакуваният акт следва да се отмени,
делото да се върне на административния орган със задължителни указания за
извършване в определен срок на действия, свързани с отмяната на акта –
прекратяване на изпълнителното производство и заличаване на съответната данъчна
партида.
Относно разноските: ответникът, чрез община
Главиница, която е юридическо лице, от чийто бюджет следва да се изплати
сумата, следва да заплати на жалбоподателката сторените по делото разноски –
600 лева, удостоверени като платени чрез приложения договор за правна защита и
съдействие /л.295/, ведно с разноски за държавна такса в размер на 10 лева.
Относно
възможността за касационен контрол на настоящото съдебно решение: на основание чл. 160,
ал.7 от ДОПК процесното решение, произнасящо по оспорване с материален интерес
от 200 лева главница и текуща лихва в размер на 200 лева, спрямо физическо
лице, каквото е жалбоподателката, се явява окончателно.
Относимият
период за процесните публични вземания е 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г.
С оглед така
изложеното и на основание чл. 160, ал. 1,
предл.последно от ДОПК и чл. 161, ал. 1, изр.
второ и трето от ДОПК
Административен съд Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
оспорване на С.К.К., ЕГН: ********** *** Акт за установяване на задължения №
1468-324 от 06.10.2017 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от орган по
приходите при община Главиница, потвърден с Решение № 5 от 22.02.2022 г. по
Възражение от 30.12.2021 г. с рег. № МДТ-02364 по регистъра на Община Главиница.
ВРЪЩА делото
на Заместник-кмета на община Главиница, изпълняващ функции на ръководител на
отдела за местни приходи по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за изпълнение в 14-дневен
срок от получаване на настоящото решение на следните действия:
-прекратяване
на изпълнителното производство, образувано по повод изпълнение на процесния Акт
за установяване на задължения № 1468-324 от 06.10.2017 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от орган по приходите при община Главиница;
- заличаване
на данъчната партида, във връзка с която е издаден процесния Акт за
установяване на задължения № 1468-324 от 06.10.2017 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК;
ОСЪЖДА Община
Главиница, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., ЕГН: ********** *** разноски в
размер на 610 /шестстотин и десет/ лева;
Решението е
окончателно на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
СЪДИЯ: