№ 78
гр. Провадия, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря М.Я.М
в присъствието на прокурора Т. Б. М.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Частно наказателно дело №
20243130200283 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл.156 и сл. от ЗЗдр.
Образувано е въз основа на постъпило искане от прокурор при Районна
прокуратура – В., за настаняване и лечение на лицето Д. Д. Д. с ЕГН
********** от гр.Д., в лечебно заведение за психиатрична помощ, при
преценка за наличието на основанията на чл.155 от Закона за здравето.
В искането прокурорът сочи, че Д. Д. Д. е диагностициран с диагноза
„Параноидна шизофрения“ през 2022 г. и лекуван неколкократно в
специализирано здравно заведение. Излага се, че от началото на лятото на
2024 г. Д. престанал да приема предписаните му лекарства, в резултат и на
което здравословното му състояние прогресивно се влошило. Междувременно
Д. започнал да приема алкохол, като при отказ от страна на баба му, с която
живеел да му даде пари за това, същият ставал нервен и агресивен. През
последните дни се сочи, че Д. не излизал от стаята си, разговарял с
„невидими“ хора, рисувал странни рисунки. В искането се излага и, че с оглед
установеното състояние на Д., същият представлява сериозна опасност за
живота и собственото си здраве, както и за здравето на околните, което и
предпоставяло наличен социалният критерии по смисъла на ЗЗдр, с оглед и
настаняването му за принудително лечение при наличен и мезицински такъв.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура –В.,
поддържа искането.
Назначеният служебен защитник на Д. Д. Д. – адв.З. Й. от АК- В. изразява
становище, че следва да бъде уважено искането за настаняване на ВРП на Д..
Лицето, чието настаняване и лечение се иска – Д. Д. Д., завява, че няма
заболяване, както и предписани за такова лекарства.
От събраните по делото доказателства,съдът приема за установено
1
следното:
Осв. Д. е лекуван няколкократно в ДПБ-с.Карвуна, диагностициран с
„Шизофрения, параноидна форма“. Видно от проведения разпит на неговата
леля – св.В., същият бил с трайно психично заболяване, като два пъти
провеждал лечение в Карвуна, след което предвид, че отказвал да приема
предписаните му лекарства състоянието му се влошавало. Обикновено
целодневно употребявал алкохол, като приемал големи количества бира, за
което искал пари от своята 87-годишна баба с която живеел. Напоследък не
излизал от стаята си, понеже изпитвал несподелен от същия страх, не се къпел,
облекчавал се в стаята си, непрекъснато пишел и рисувал неясни за самата нея
„неща“, свързани с ковид и подслушване, каквото и мислел преди време, че се
осъществява спрямо него чрез устройство в зъба му. Твърди, че притесненията
й са свързани с поведението на същия към баба му – на която започвал да
крещи ако нещо го накара да направи, както и към самия него.
Видно от извършената в хода на съдебното производство съдебно-
психиатрична експертиза, осв. Д. страда от „Шизофрения, параноидна форма.
Халюцинаторно-параноиден синдром. Придружаващо заболяване - психични
и поведенчески разстройства дължащи се на употреба па алкохол“. Сочи се, че
при осв.Д., анамнезата на заболяването му, характера на психотичните му
изживявания, степента на овладяването на психозата при предхождащите
хоспитализации, нередовия прием на медикаменти в амбулаторни условия е
причина за активната психотична продукция изцяло болестно определяща
поведението му. Според вещото лице, психозата при осн.Д. е приела
непрекъснат ход на протичане.Излага се в експертизата , а и при изслушването
на изготвилото я вещо лице в съдебно заседание, че при осв. Д. наличното му
психично състояние и пълната липса на критичност, обуславят
съществуването на висок риск от извършване на обществено опасни деяния,
като настоящото му психично състояние представлява риск за близките, за
околните, така също и за собственото му здраве и живот и предпоставя респ.
нуждата за провеждане на задължително лечение.
От изложените факти съдът намира, следното от правна страна:
Съгласно разпоредбите на чл. 155 от Закона за здравето, на
задължително настаняване и лечение подлежат лица с психични разстройства,
които могат да бъдат от една страна психичноболни с установено сериозно
нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно
разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично
заболяване, а от друга - лица с умерена, тежка или дълбока умствена
изостаналост или съдова и сенилна деменция, както и лица с други нарушения
на психичните функции, затруднения в обучението и трудности в адаптацията,
изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа за да живеят пълноценно в
семейството и социалната среда (чл. 146, ал. 1 от ЗЗ). Изискване на закона е
освен лицата да страдат от заболяванията описани в чл.146, ал.1, т.1 и т.2, да е
налице и възможност тези лица да осъществят определено общественоопасно
поведение, поради своето заболяване. Това поведение се изразява в
извършване на престъпление, което би представлявало опасност за близките
им, за околните, за обществото или би застрашило сериозно здравето им. От
изложеното следва извод, че законодателят е въвел два критерия – медицински
и социален, които следва да бъдат едновременно налице по отношение на
лицето, чието настаняване и лечение се иска.
Към настоящия момент у осв. Д. е налице психично разстройство по
2
смисъла на Закона за здравето, а именно –- психоза, предвид установеното
психично заболяване – „Шизофрения, параноидна форма. Халюцинаторпо-
параноиден синдром.“ Видно от изготвената и кредитирана изцяло от съда
СПЕ, поради което съдът счита, че е изпълнен медицинският критерий за
задължително настаняване и лечение, каквото е законовото изискване. С оглед
показанията на разпитания свидетел и видно от обясненията на лицето, чието
настаняване се иска, съдът намира, че пълната липсата на осъзнатост на осв.Д.
към собственото му заболяване, поведението на същия, начинът му на живот
– всичко това съчетано с употребата на алкохол, то същото и обосновава
наличието на заплаха за собственото му здраве и живот, а така и разкрива
потенциален риск от попадане в конфликтни ситуации и създаване на
непосредствена опасност както за самия него, така и такава за здравето на
околните.
С това съдът, намира че е налице и социалният критерий за задължително
настаняване на лечение, поради което съдът счита, че следва да уважи
искането на РП-В. и да постанови задължително настаняване и лечение на Д. в
специализирано здравно заведение.
Настоящия съд намира, че по изложените фактически данни могат да
бъдат направени категоричните изводи, досежно липсата на осъзнатост от
осв.Д. на собственото му заболяването, като въпреки твърдяното и заявеното
от него в съдебно заседание относно домашно лечение, доколкото и
отношението към същото не е съответно на действителното му състояние, то
и към настоящия момент не може да има трайно позитивни резултати без
лекарска намеса и не може да полага самостоятелни усилия за провеждане на
адекватно лечение, като неспособността на неговите близки, които се грижат
за него да повлияят на решенията му за прием на медикаменти, налагат
извода, че липсата на лечение в стационарни условия ще влоши състоянието
му. Последиците от това са както задълбочаване на заболяването, а така и
обуславят опасност за него и околните и разкрива потенциален риск от
попадане в конфликтни ситуации и създаване на опасност за здравето и
живота на самия него и на околните . В този смисъл и съдът счита, че са
налице основания за стационарно лечение на освидетелстваното лице.
Съдът счита, че следва да уважи предложеният от вещото лице срок за
лечение и лечебно заведение. Лечението следва да бъде проведено във
Държавна психиатрична болница – Царев брод, община Шумен, за срок от три
месеца.
Предвид заключението на СПЕ съдът приема, че освидетелствания не
може сам да дава информирано съгласие по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ЗЗ,
поради което следва да се определи и назначи лице, което да изразява
информирано съгласие за лечението му, като съдът намира, че за такова лице
следва да бъде назначена неговата леля – М. П. В., родена на 21.07.1959 г., с
адрес гр. В., , ул. Петко Тодоров № 21.
Предвид изложеното и на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за здравето,
съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ Д. Д. Д. с ЕГН
********** в лечебно заведение за психиатрична помощ – Държавна
3
психиатрична болница – с.Царев брод.
ОПРЕДЕЛЯ форма на лечението – СТАЦИОНАРНА.
ОПРЕДЕЛЯ срок на настаняването и лечението - ТРИ МЕСЕЦА.
НАЗНАЧАВА определено на основание чл. 162, ал. 3 от Закона за
здравето лице - М. П. В., родена на 21.07.1959 г., с адрес гр. В., , ул. Петко
Тодоров № 21 ДА ИЗРАЗЯВА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ за лечението
на Д. Д. Д. с ЕГН **********
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето,
предварително изпълнение на настоящото решение в частта му досежно
задължителното настаняване и лечение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране пред ВОС в 7-
дневен срок от днес.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Държавна психиатрична
болница с. Царев брод, обл. Шумен.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4