Р Е Ш Е Н И Е
№ 1577/4.10.2023г.
гр. Пловдив, 04
октомври 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав
в открито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 3095
по описа на съда за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба, подадена от Ф.Н.М., ЕГН/ЛНЧ **********, чрез
адв.Й.Д.-пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1030-001296/21.11.2022 г., издадена от началник
сектор, към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ и са отнети рег.табели № ****както
и 2бр. рег.табели № **** жалбата оспорената заповед се атакува като
незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Основното възражение е, че отчетената при проверката
концентрация на алкохол е в рамките на фабрична/производствена допустима
грешка. Иска се заповедта да се отмени като незаконосъобразна.
Ответникът - Началник сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР-Пловдив, в писмена
молба- становище оспорва жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея. В заповедта е налице отбелязване за датата, на която е
връчена – 25.11.2022г., поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 19.11.2022г., около 04,10ч. жалбоподателят М. е управлявал собственото си
МПС-
Ауди А6, Авант, с рег. № -----, в гр.Пловдив, на бул. „Марица“, под
въздействието на алкохол, изпробван с техническо средство дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARNA-0184, който показал положителен резултат 0,51
на хиляда, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП. Издаден е бил талон за медицинско изследване № 119284. Съставен е акт за
установяване на административно нарушение сер. GA, № 738100 от 19.11.2022г. По делото са приети също
справка за нарушител/водач, заверени копия от ръководство за
експлоатация и ползване на техническо средство ARNA-0184, техническа книжка и справка за техническа изправност на техническото
средство и премината метрологична проверка, Талон за изследване № 119284.
Представени са заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. и № 8121К-12530/17.12.2021г. и
двете на министъра на вътрешните работи, както и заповед № 317з-3162 от
15.04.2021г. на директора на ОДМВР-Пловдив, всички свързани с доказване
компетентността на издателя на обжалвания административен акт.
Въз основа на констатираното
административно нарушение началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Пловдив е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство.
В съдебно заседание на 07.09.2023г. беше прието заключение по съдебно-медицинска
експертиза без възражения от страните. В него вещото лице дава отговори на
поставените задачи, като приема, че по делото няма данни жалбоподателят да е
приел енергийни напитки и тютюнопушене преди изследването с техническото
средство, но дори и хипотетично да се приеме, че са употребени, те не могат да
повлияят на резултата от изследването с дрегер Алкотест 7510. Съдът дава вяра
на заявеното от експерта като професионално изготвено и отговарящо на целите,
за които са събрани специални знания.
При така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните от правни
изводи:
Предмет
на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Актът е издаден от
компетентен орган, съгласно Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на
ОД на МВР - Пловдив. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от
министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за
движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от
министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат
документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в
допустимите от закона случаи.
Съгласно
чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на
изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни
актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 2а ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
Сезираният
съдебен състав намира, че оспореният административен акт съдържа фактически и
правни основания за издаването по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като
са описани факти относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и
правното основание – чл. 22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед,
тя съдържа фактически основания – точно посочен АУАН, на който се позовава
административният орган в оспорената заповед, дата и час на извършване на
нарушението, марка и регистрационен номер на автомобила, установен по
съответния за това ред, отразено съгласие за извършване на проверка с
техническо средство и връчен талон за изследване т. е., всички релевантни за
приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта. Те са и в
последствие доказани.
Описаните
в АУАН фактически установявания за извършено административно нарушение
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената
заповед. Т. е., освен основание за реализиране на административнонаказателна
отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено средство, с което са констатирани
обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната
административна мярка по реда на АПК.
Актът
за установяване на административно нарушение е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 АПК - цитиран е в
обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените
факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за
съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането ѝ е
самостоятелен административен акт, като жалбоподателят не се е възползвал от
процесуалните способи за оборване на изложените факти и обстоятелства, въпреки
изрично дадените му указания. Следва да бъде допълнено, че актосъставителят е
изпълнил всички свои служебни задължения, касаещи спорната ПАМ, като е
предоставил на жалбоподателя и талон за медицинско изследване, който не се
оспорва от последния, че е получен от него, като не са ангажирани други
доказателства за установяване на факти и обстоятелства, годни да оборят
констатациите на длъжностните лица, към датата на постановяване на заповедта,
че след като лицето е приело назначеното от полицейския орган медицинско
изследване същото е дало кръв в посоченото лечебно заведение за химическо
изследване на концентрация на алкохол в кръвта.
По основното възражение в жалбата, че резултатът от
полевия тест е близък до стойностите от производителя на техническото средство,
посочени като "допуск на неточност". Съдът приема, че въпросът е
нормативно установен. В разпоредбата на чл. 774 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метричен контрол са изрично регламентирани
допустимите грешки на анализаторите на алкохол в кръвта като по отношение на
процесното техническо средство – "Алкотест Дрегер 7510" допустимата
грешка е ± 5% от измерената концентрация – т. 2. В настоящия казус тази
нормативно установена допустима грешка е ирелевантна за определяне на
конкретната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на проверения водач,
тъй като първо, никой не гарантира, че грешката е винаги в полза на водача.
Именно поради това при съмнение водачът има право да бъде проверен чрез тест за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и резултатът от този тест
има предимство пред резултата от техническото средство. Второ. Законодателят в
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Наредбата), издадена на основание чл. 174, ал. 4 ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорената заповед, изрично
регламентира, че при отказ на лицето да получи талон за изследване или при
неявяване в определения срок на посоченото място употребата на алкохол се
установява "въз основа на показанията на техническото средство". В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, който в Решение № 428
от 11.11.2013г. по наказателно дело № 1435/2013 г. приема, че
"Граматическото и логическото тълкуване на текста (чл. 6 от наредбата)
води до извода, че при лимитативно изброените хипотези, употребата на алкохол
от водача се установява само и единствено въз основа на показанията на
техническото средство. Използването в текста на пълен член в израза
"показанията на техническото средство" означава, че законът има
предвид само установените стойности с конкретно използваното техническо
средство при конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване
с допустимо техническо отклонение". И трето. По делото органът е
представил доказателства за техническата годност на процесното техническо
средство – удостоверение за одобрен тип средство за измерване и резултат от
проведена периодична проверка на процесното средство, които безспорно доказват,
че използваното техническо средство е надлежно регистрирано и одобрено за
употреба и е преминало периодична проверка на 24.08.2022 г., която е със срок
на валидност шест месеца.
Законосъобразността
на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за
издаването му. Те индивидуализират предмета на делото и от посочените в
оспорената заповед факти към момента на постановяването произтича правото на
органа да издаде административния акт.
Според
теорията, при тази проверка за съществено може да бъде прието нарушението,
което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за
установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по
делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания за
издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят под
съмнение истинността на приетите за установени от органа факти, които
категорично сочат, че именно Ф.М. е управлявал моторно превозно средство, спрян
е за проверка, като се е съгласил да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство и му е бил връчен талон за изследване, като не е бил
съгласен с полевия тест, не е дал кръв за изследване в посоченото лечебно
заведение. Видно от съдържанието на съставения при проверката АУАН(л.8)
жалбоподателят не е направил възражения в тази насока. Изложените в жалбата
твърдения в обсъжданата насока, не са подкрепени с конкретни доказателства, че
лицето на 19.11.2022г., около 04,10ч. в гр.Пловдив е управлявало лек автомобил
без наказуема употреба на алкохол.
Правното основание за процесната принудителна
административна мярка е по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, съгласно
която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година. В случая е установено, със съставения АУАН, че пътното превозно
средство е било управлявано от лице с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установено по надлежния ред, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл.
първо от ЗДвП. Безспорно е налице посоченото правно основание за издаване на
акта. Описаната в АУАН и заповедта фактология води до налагане на мярката по
чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП така, както е посочено в обжалвания
акт. Волята на издателя е еднозначна и недвусмислена, като е посочено точно за кое административно
нарушение и кой е неговият извършител, за което се налага конкретната мярка.
Следователно изложените мотиви в заповедта съответстват на действителността и
кореспондират със събраните по делото доказателства. Законовата норма дава възможност на
органа да упражни компетентност с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата. При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, т. е. той действа при
условията на обвързана компетентност. Пред съда остана необорена фактическата
констатация на управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване.
Това
поведение е фактическо основание за прилагане на принудителната административна
мярка /ПАМ/, тъй като деянието е нарушение от обхвата на изрично посочените в
ЗДвП, чл. 171, т. 2а б."б" основания.
Задължението
за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа -
издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като към момента на постановяване
на спорния административен акт са били налице всички фактически основания за
постановяване на спорната заповед.
Възраженията
на жалбоподателя за допуснато при издаване на заповедта съществено нарушение на
процесуалноправните норми са неоснователни.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание, последното се обжалва по реда на ЗАНН. Оспорената заповед има
самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се
установява нарушението и от тези на НП, с което се налага административното
наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ,
предхожда налагането на административното наказание с правоохранителен акт на
административнонаказателна юрисдикция–наказателното постановление, което е
установено и в настоящия случай. Това е видно и от събраните доказателства в
конкретната ситуация. Всеки от тях обаче има различно предназначение и
самостоятелни правни последици. Принудителните административни мерки са форма
на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона
случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са
израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага
диспозицията на съответната правна норма (чл. 171, т. 2а, б. "б"), а
не санкционната норма, предвидена за нарушаване на материалния закон и затова
тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
В
случая Съдът приема, че с налагането на процесната ПАМ административният орган
е осигурил както безопасността на движението за другите участници в него, така
е и преустановил административното нарушение.
В
настоящата хипотеза жалбоподателят – адресат на оспорения индивидуален
административен акт, е упражнил ефективно правото си на защита, подавайки жалба
срещу него и имайки възможност да представи по образуваното съдебно
производство допълнителни доказателства и да изложи факти, за да обори
констатациите на органа. Това в настоящото производство не е сторено. Талонът
за изследване е официален диспозитивен документ, предоставящ правото да бъде
извършено медицинско изследване, чийто резултат би освободил жалбоподателя от
административнонаказателна отговорност и би се явил основание за отмяна на ПАМ.
Като не е изпълнил предписанието за изследване в посоченото лечебно заведение
сам се е поставил в ситуация, отговаряща на една от хипотезите на чл. 171, т.
2а б."б" от ЗДвП.
Оспорената
заповед е фактически обоснована и не се установяват неизяснени обстоятелства,
които да подложат на съмнение необходимостта от налагане на ограничението
спрямо конкретния адресат. От събраните доказателства по делото безспорно се
установява собствеността, марката, модела и регистрационния номер на
автомобила, управляван от М. на 19.11.2022г. в посоченото място и час. В хода
на делото не са представени доказателства, преодоляващи квалификацията -
нарушител относно жалбоподателя, към момента на постановяване на заповедта.
Адресатът на заповедта правилно е определен в лицето на установения като
собственик и управляващ провереното МПС Ф.М., който не представя доказателства,
оборващи официалните констативни документи, изготвени от длъжностните лица при
проверката. Срокът на действие на временната ПАМ е дефиниран в закона и се
прилага пряко по силата на правната норма, като правилно е възпроизведен и в
спорната заповед.
Съдът
намира, че са били налице предвидените в закона предпоставки за налагане на
ПАМ, доколкото управлението на МПС от водач с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена на 19.11.2022 г., е основание
за налагане на мярката по чл. 171, т.
2а, б. "б" от ЗДвП, а отчетеният с дрегер алкотест резултат на водача
Ф.М. не е оборен от последния.
Всичко
изложено води съдебния състав до извода, че оспорената заповед е материално
законосъобразна, защото установените от органа факти обосновават приложението
на чл. 171, т. 2а б."б" ЗДвП. При тези обстоятелства следва да се
приеме, че жалбата е неоснователна.
От ответника по делото не е заявена претенция за присъждане на разноски,
предвид на което и такива не следва да бъдат присъждани.
Ето защо Съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Н.М., ЕГН/ЛНЧ **********, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1030-001296/21.11.2022 г., издадена от началник сектор, към ОДМВР-Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, като неоснователна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /п/