РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 07.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 222 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавена стойност /ЗДДС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за налагане на ПАМ № 11097/31.05.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е наложена на „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от И.П.Н., ПАМ: запечатване на търговски обект – МАГАЗИН, находящ се в с. ****, ул. „*****, стопанисван от „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Заповедта е издадена, за това че:
На 14.05.2021.г. в 12.30 часа е извършено посещение относно спазване на данъчното и осигурително законодателство на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС — МАГАЗИН, находящ се в с. ****, ул. „*****, стопанисван от „ ***** “ ЕООД с ЕИК *****.
Проверката е относно спазване на данъчното и осигурително законодателство. В хода на проверката се установява, че обектът не работи и като доказателство са приложени 3 броя снимков материал.
На 26.05.2021. г. в 16.19 часа е извършено отново посещение относно спазване на данъчното и осигурително законодателство на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - МАГАЗИН, находящ се в с. ****, ул. „*****, стопанисван от „*****“ ЕООД с ЕИК *****.
Преди легитимация на контролните органи е извършено скрито наблюдение в горепосочения обект, при което се установява, че на клиент, който е обслужен преди проверяващия екип, е извършена продажба на кутия цигари «Малборо 100» светло син на стойност 5.40 лв., който е заплатил сумата на лице ( възрастна жена ) в 16:05ч., което приема плащането, но не издава фискален касов бон от наличното в обекта фискално устройство (ФУ) с ИН на ФУ ZK 071876 и ИН на фискалната памет (ФП) 50077977. След което е извършена контролна покупка на един брой сок на стойност 2.80 лв., заплатени в брой от Р.П. - главен инспектор по приходите (ТИП). Плащането е прието от същата възрастна жена, която издава фискален касов бон (ФКБ). В обекта липсва програмен продукт за управление на продажбите и ПОС терминално устройство. ФУ има актуална версия на фърмуера. Извършвани са сторно операции през ФУ, които не могат да бъдат установени с точност кога са извършени.
От протокола за извършена проверка серия АА № 0449052/26.05.2021 г., съставен от Р.П.П. - главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново и Н.П.Т. - инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново от проверяващият екип е установено, че преди легитимация и извършването на контролна покупка на един брой сок на стойност 2.80 лв. плащането е прието от възрастна жена, която впоследствие по думите на представляващия дружеството е негова майка, която е издала ФКБ № 032347/26.05.2021г. в 16:09ч., в която като вид на стоката е записано „хранителни стоки“. Плащането е извършено от Р.П. . Нарушени са изискванията на чл. 26 от Наредба Н-18 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 13.12.2006г.). След легитимация, жената, която извършва продажбите звъни по телефона и след около 10 минути идва представляващия, който изготвил описа на паричните средства и разпечатка на междинен финансов отчет ( МФО ) № 032348/26.05.2021 г. в 16:19 ч.
Възрастната жена, извършваща продажби на стоки в проверявания обект зад паравана до касовия апарат и кантарна везна, която след приемане на плащането от 5.40 лв., не издава ФКБ от наличното и работещо в обекта ФУ ) с ИН на ФУ ZK 071876 и ИН на фискалната памет (ФП) 50077977 и прибира сумата от 5.40 лв. - една банкнота от 5.00лв. и две монети от 0.20 лв., в десния джоб на елека си. Неиздаването на ФКБ се потвърждава и от контролната лента на електронен носител (КЛЕН) №1 за периода 26.05.2021г.
При проверката не са представени свидетелство за регистрация на ФУ, договор за техническо обслужване на ФУ. Липсва регистър на касовите бележки от кочан. Представен е кочан номериран от №1 до №5. Издадена е ръчна касова бележка с №1 без дата, на стойност 12.18лв. Кочанът не отговаря на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г..
От проверяващият екип е установена разлика в касовата наличност: разчетена касова наличност от ФУ 90.30 лв., фактическа касова наличност 91.60лв., сума на паричните средства в началото на работния ден 00.00 лв., въведени пари в касата 50.00лв., изведени пари от касата 0.00лв, Разлика+1.30лв.
От проверяващият екип е установено, че след като е подадена на лицето, което извършва продажбата, да попълни Декларация обр. Кд 126 - представляващият дружеството я изгонил от обекта и е забранил да се попълни декларацията. След неуспешен разговор с него от проверяващия екип, представляващият е започнал да крещи, че не жената, а той самият е продал стоката и обвинява проверяващите в лъжа. Започнал е да дърпа протокола за извършена проверка серия АА № 0449052/26.05.2021г. от ръцете на проверяващите, скъсал го и го прибрал в джоба си. Започнал е да блъска проверяващите и да ги гони от обекта. Отказва да окаже съдействие. От проверяващите е поискано съдействие от органите на МВР - РУ *****. Органите на МВР пристигат в 18:30 ч., в тяхно присъствие отново проверяващите са обвинени в лъжа за това, че той е издал ФКБ.
Търговската площ на обекта е 16 кв.м., в който се предлагат хляб, консерви, захарни изделия, сок, плодове и зеленчуци, козметика, бисквити, бира, алкохол, с цени от 0.90 лв. до 26.00лв., уиски. Обектът се намира на единствената улица, която води до курортен комплекс „****а“ и в близост до него няма други магазини.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0449047/14.05.2021г., съставен от Р.П.П. - главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново и Л.К.А. - инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново и протокол за извършена проверка серия АА № 0449052/26.05.2021г., съставен от Р.П.П. - главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново и Н.П.Т. - инспектор по приходите при ЦУ на ТАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От констатацията следва, че „*****“ ЕООД с Идентификационен номер на ЮЛ ***** не е спазило реда и начина за: издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, с което се изпълнява състава на чл. 25, ал. 1, вр. с ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006г.), във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1. т. 1. б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Като допълнителни утежняващи обстоятелства се явява факта, че не се регистрира всяка промяна в касовата наличност на фискалното устройство /налична сума, въвеждане и изваждане на пари в и извън касата/, с което се изпълнява състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.: Кочанът ръчни касови бележки не отговаря на изискванията на чл. 36 от същата Наредба, а също така издадената ФКБ № 032347/26.05.2021г. не съдържа точно наименование на закупените стоки, количество и единична цена, с което се изпълнява състава на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
Горното изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност.
Установеното се
потвърждава от приложените доказателства: Протокол за извършена проверка серия
АА № 0449047/14.05.2021г. и Протокол за извършена проверка серия АА №
0449052/26.05.2021г., Опис на паричните средства в касата от 26.05.2021г. и
Разпечатки от фискалното устройство.
С оглед на изложените констатации, за да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях е прието, че са налице обосновани предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
При определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Целта е промяна в начина на осъществяване на дейността, като прекият резултат е законосъобразно отразяване на извършените продажби и недопускане на вреда за фиска.
Изложено е, че са налице обосновани предпоставки за налагането на принудителна административна мярка съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Местоположението на търговския обект, същият се намира на единствената улица, която води до курортен комплекс „****а“ и в близост до него няма други магазини, което дава възможност да се посещава от доста клиенти, предлагането на разнообразни стоки (хранителни и нехранителни) - всички те са комплексно обосноваващи значимостта на търговския обект и обема на упражняваната дейност. От анализа им се налага изводът, че стопанисваният от търговеца обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - неотразяване на продажби - плащания/неиздаване на фискална касова бележка, накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби и като последица се явява неправилното определяне на реализираните приходи на стопанисващия го търговец. Също така се препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация. Създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти.
От събраните данни е видно, че действията на търговеца са свързани с отклонение от данъчното облагане, което води винаги до негативни последици за фиска.
Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с отчетността, е прието, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. В конкретния случай задълженото лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността.
С оглед на констатираното нарушение и търговския потенциал на обекта се налага в заключение прилагането на принудителна административна мярка за нарушаване на държавния фискален интерес, което обуславя предприемането на мерки за защита на фиска, тъй като спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за защитата на обществения интерес и правилното функциониране на държавата.
Допълнително в заповедта са изложени и мотиви, че: При определяне продължителността на мярката са взети предвид освен мотивите в обстоятелствената част на тази заповед и тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Вида на търговския обект, вида на предлаганите стоки.
Следва да се отчете факта, че с настоящото нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби.
Наличието на ФУ, отговарящо на техническите изисквания, поставени от законодателя, правилното отчитане на продажбите от ФУ, издаването на касови бележки са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи обекти, които следва да се изпълняват съобразно разписаните от законодателя разпоредби. Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми. При определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който административния орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с цел превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от И.П.Н., който в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подал настоящата жалба с твърдения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. Сочи се, че твърдяното административно нарушение не е доказано. Сочи се, че силно е преувеличено значението на търговския обект и обемът на дейността му. Претендира се нарушение на принципите на съразмерност, законност, последователност и предвидимост. Сочи се, че за същото административно нарушение на жалбоподателя са издадени 5 броя АУАН. Оспорва се описаната в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка. Твърди се, че не било обективно възможно двамата проверяващи от екипа на НАП да възприемат описаната от тях фактическа обстановка в ПИП. Отделно се сочи, че в обекта не се предлага артикул цигари „Марлборо 100“, светло син, като се сочи, че такъв артикул липсва изобщо в номенклатурата на дистрибутора на цигари. Отделно се сочи, че са нарушени целите на закона, т.к. с процесната ПАМ се цели наказване на управителя, който е влязъл в конфликт на проверяващите от НАП. Сочи се, че мотивите при определянето на срока на ПАМ са общи и бланкетни. В заключение се моли съда да отмени изцяло оспорената заповед, като се претендират и сторените от жалбоподателя разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява лично от управителя И.П.Н. и от адв. Т., които поддържат подадената жалба и изложените в нея аргументи. От жалбоподателя се водят двама свидетели, които не са очевидци, не са присъствали на проверката, но съдът е допуснал същите с оглед възражението на жалбоподателя, че магазинът, обект на проверката, е с малка площ, в който смисъл жалбоподателят оспорва изобщо възможността на двамата проверяващи от екипа на НАП да възприемат неиздавнето на ФКБ на друг клиент, обслужен преди тях, в същия обект.
Ответникът - Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.
П.С. в съдебно заседание и в писмена защита намира жалбата за неоснователна,
поради което моли да бъде отхвърлена. Ответникът сочи, че не се оспорват
фактическите констатации от ПИП, както и че от събраните доказателства се
доказва нарушението на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18
от 13 декември
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната ЗНПАМ е съобщена на 10.06.2021 г., а жалбата е подадена с вх. № при ответника на 21.06.2021 г./, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Предмет на оспорване в настоящето съдебно производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11097/31.05.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от И.П.Н., ПАМ: запечатване на търговски обект – МАГАЗИН, находящ се в с. ****, ул. „*****, стопанисван от „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване /на 10.06.2021 г./. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение, със законните последици от това. Съображенията на съда, за да направи този правен извод са следните:
Доколкото нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС регламентира, че обжалването на заповеди за налагане на принудителни административни мерки се разглеждат по реда на АПК, то съдът е длъжен, в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, да обсъди не само основанията за незаконосъобразност, посочени от оспорващия, а да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /на л. 23 от делото/ изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от М.Д.К.- Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /на л. 23 от делото/, издадена от изпълнителният директор на НАП.
Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка - по чл. 186 от ЗДДС. Отделно видно от заповед на л. 24 от делото, се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й М.Д.К.е заемала длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 11097/31.05.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа подробно описание на фактически и правни основания за издаване на акта, включително и препраща към съдържанието на протокол за извършена проверка, в който са обективирани констатациите на органите по приходите в рамките на извършената проверка в търговския обект. От една страна съдът намира, че в обжалваната заповед за изложени достатъчно правни и фактически основания, а от друга страна, мотивите могат да се съдържат и в административната преписка, поради което съдът намира, че в обжалваната заповед са изложени достатъчно фактически основания.
Необходимо е изрично да бъде посочено, че органът, издал оспорваната заповед, е изложил изрични подробни мотиви, в които е изложил аргументите си включително относно продължителността на срока, за който се налага принудителната административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него.
Ето защо въз основа на представените доказателства съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден при спазване на законовите изисквания за форма на акта, поради което не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Противно на твърдяното от дружеството-жалбоподател, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат за последица незаконосъобразност на същата.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
От съдържащите се в преписката документи се установява, че проверката на търговския обект е извършена от органи по приходите, в рамките на чиито служебни задължения е да извършват такива проверки, че констатациите, направени в хода на проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА № 0449047/14.05.2021г. /на л. 14-15 от делото/ и Протокол за извършена проверка серия АА № 0449052/26.05.2021г. /на л. 17-18 от делото/.
Липсват данни, а и не се твърди от жалбоподателя същият да е поискал служебно събирането на други доказателства, които да са от значение за изясняване на правнорелевантните факти и органите по приходите да са отказали събирането на такива. Преди да издаде оспорваната заповед за прилагане на ПАМ, административният орган е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства, като в издадената ЗНПАМ ясно е посочил какво приема за установено от фактическа страна, какви са правните основания, въз основа на които издава въпросния административен акт.
От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство не се представят доказателства, които да дават основание на съда да счита, че действително случилото се по време на проверката и при извършване на контролната покупка е различно от обективираното в протокола за проверка и възпроизведено в обстоятелствената част на оспорвания акт. Водените от жалбоподателя двама свидетели Д.Л.Х.и Г.С.Д. не са очевидци, същите не са присъствали на процесната проверка на 26.05.2021 г., като техните възприятия относно големината на магазина до голяма степен зависят от субективни и непостоянни фактори като това: колко стоки има в магазина, как са подредени стоките, по кое време на деня влизат клиентите и т.н.
Следва изрично да бъде посочено, че декларативното и голословно твърдение, че при издаване на оспорената ЗНПАМ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е налице основание за отмяна на оспорвания акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, само по себе си е крайно недостатъчно, за да се приеме, че този довод е основателен и че де факто е налице порок при издаването на оспорвания акт, правещ същия незаконосъобразен.
Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. /в приложимата редакция/ - Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно бе установено, че на посочената дата - 26.05.2021 г. в търговския обект на жалбоподателя по време на „скрито наблюдение“ двамата проверяващи от НАП свидетелите-очевидци Р.П.П. и Н.П.Т. са възприели от съвсем близка дистанция /включително поради малкия размер на проверявания обект, за което свидетелстват и двете групи свидетели/, че друг клиент, който е бил на гишето преди поверяващите, е закупил кутия цигари на стойност 5,40 лв., заплатил е сумата на продавачката /възрастна жена/ в 16,05 ч., като подавачката е приела сумата от 5,40 лв., но не е издала фискален касов бон от наличното в обекта фискално устройство.
Горното се потвърждава от свидетелските показания на свидетелите-очевидци Р.П.П. и Н.П.Т., които са подробни, ясни и конкретни, като съдът намира и за обективни предвид това, че проверяващите свидетели са длъжностни лица, не са от същото населено място, изпратени са там по разпореждане да извършат проверка на конкретния обект, предвид съмненията за нарушения на данъчното законодателство, които са били анализирани и оценени от други служители на НАП, а не от двамата свидетели Р.П.П. и Н.П.Т..
Следва да се посочи, че гласните доказателства на двете групи свидетели /свидетелите на ответника Р.П.П. и Н.П.Т. и свидетелите на жалбоподателя Д.Л.Х.и Г.С.Д./ не са противоречиви, защото двете групи свидетели не се познават, не са се срещали никога и не са били в проверявания обект по едно и също време.
Съдът допусна очна ставка между свидетелката Р.П.П. и свидетеля Д.Л.Х., като в рамките на очната ставка свидетелката П. заяви, че е видяла продажбата на клиента преди нея, при която не е издаден ФКБ, от разстояние от около 40 см., като посочи, че другият проверяващ свидетелят Н.П.Т. е бил непосредствено зад нея. В рамките на очната ставка стана ясно, че независимо от малкия размер на помещението на проверявания обект, са били отворени две врати, поради което съдът приема, че независимо от малкия размер на магазина е било възможно в него по едно и също време да се намират един клиент и двамата проверяващи, като поради това и двамата проверяващи са могли да възприемат от съвсем близко разстояние от около 40 см. покупката на кутия цигари, за която не е издаден ФКБ.
Следва да се отбележи, че е ирелеватно точно колко хора могат да се поберат в обекта по едно и също време, при положение, че се доказа от гласните доказателства и очната ставка, че е възможно при отворени врати в магазина да влязат трима клиенти – двамата проверяващи, извършили „скритото наблюдение“, и един случаен клиент.
Съдът намира за ирелевантно и дали конкретния артикул цигари „Марлборо 100 светло синьо“ не съществува в номенклтурата на дистрибутора, най-малкото защото официалното наименование на един артикул няма отношение към наименованието, под което клиентите го купуват в търговската мрежа. Релевантно е обстоятелството, че клиент и продавач недвусмислено са се разбрали точно какъв вид цигари иска клиентът и точно такава кутия, като желаната от клиента, му е продадена. Отделно при влизане във всеки магазин за цигари и поръчката на кутия „Марлборо 100 светло синьо“ продавачите продават конкретна кутия от същия вид на клиента, без да сочат, че нямат такъв артикул в търговската мрежа, нито да сочат, че липсва такова официално наименование на цигари, продавани от доставчик *****. В допълнение следва да се посочи, че независимо от официалното търговско наименование на конкретна стока, в търговската мрежа цигарите се продават под наименование, известно на повечето клиенти, което е добило популярност, поради което е ирелевантно дали цигарите с наименование „Марлборо 100 светло синьо“ официално съществуват в номенклатурата на *****.
Допълнително следва да се посочи, че достатъчно е било посочването в обстоятелствената част на заповедта на продажба на една кутия цигари на стойност 5,40 лв., като не е било необходимо конкретизирането точно какъв вид кутия цигари, още по-малко конкретизирането точно какъв вид от номенклатурата на *****, и точно какъв вид от артикула „Марлборо“. Ето защо съдът намира, че възраженията на жалбоподателя относно липсата на официално наименование точно по този начин на конкретната процесна кутия цигари „Марлборо“ са ирелевантни. Както беше посочено по-горе, заповедта би била законосъобразна и само с посочването на продажба на една кутия цигари на стойност 5,40 лв.
Описаната в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка не се опровергава от водените от жалбоподателя свидетели, които не са очевидци и не са присъствали на проверката.
Допълнително описаната в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка се потвърждава и от писмените доказателства по делото, които не бяха оспорени, конкретно същата фактическа обстановка се потвърждава от: Протокол за извършена проверка серия АА № 0449047/14.05.2021г. /на л. 14-15 от делото/ и Протокол за извършена проверка серия АА № 0449052/26.05.2021г. /на л. 17-18 от делото/ и контролната лента на електронен носител (КЛЕН) №1 за периода 26.05.2021г., както и Опис на паричните средства в касата от 26.05.2021г. и Разпечатки от фискалното устройство.
Всички писмени и гласни доказателства са подробни, ясни и непротиворечиви по между си, поради което съдът ги кредитира, като същите безспорно доказват описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед фактическа обстановка.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а", във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така - Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118;
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата - Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Нито в административното производство, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят оспорва извършването на административното нарушение, като се оспорва разстоянието, от което същото нарушение е видяно от контролните органи, като аргументите са единствено за маловажност, предвид стойността на контролната покупка – 5,40 лв.
Ето защо и въз основа на писмените доказателства съдът намира, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН.
Отделно в съдебно заседание съдът събра и гласни доказателства, като разпита свидетелите Р.П.П. и Н.П.Т., които са свидетели очевидци и са съставили ПИП. Показанията на свидетелите-очевидци П. и Т. с нищо не се опровергаха от показанията на водените от жалбоподателя свидетели Д. Х. и Г. Д., които не са очевидци на проверката. Двамата свидетели-очевидци П. и Т. дадоха подробни показания, като подробно обясниха и че от близко разстояние от около 40 см. са видели покупката, за което на е издаден ФКБ.
Следва да се посочи, че свидетелите-очевидци на НАП изрично посочиха, че при проверката са следвали техни алгоритми за такъв тип проверки, като посочиха, че нямат задължение да снемат самоличност на случаен клиент и да го вписват в ПИП. Отделно съдът намира, че следва да кредитира показанията на двете длъжностни лица, които са свидетели-очевидци и не са заинтересовани, като не живеят и не работят в с. ****. Няма как да се очаква органите за контрол на НАП да издирват случайни граждани, нито пък същите имат компетентност да изискват на място документ да самоличност на случайни граждани-клиенти. Отделно ясно е, че в повечето случаи гражданите-клиенти не биха се легитимирали доброволно пред проверяващи от НАП, именно с цел да не бъдат призовавани по дела в бъдеще.
Свидетелката П. и свидетелят Т. изрично посочиха, че са били на проверка, която е била възложена от други длъжностни лица на НАП, като изрично посочиха и причините да посетят именно този търговски обект на жалбоподателя и да извършат проверка в два различни дни – на 14.05.2021 г. и на 26.05.2021 г.
Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушението на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол (ПИП) № серия АА № 0449052/26.05.2021г. /на л. 17-18 от делото/.
Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Отделно фактическата обстановка, описана в ЗНПАМ, се доказа и от гласните доказателства по делото.
По делото не са представени доказателства от жалбоподателя, че не е извършено процесното нарушение. Водените от жалбоподателя двама свидетели не са очевидци на процесното нарушение, като допълнително и двамата свидетели на жалбоподателя посочиха, че в процесния магазин обичайно продавачка е майката на представляващия дружеството-жалбоподател, която именно е извършила продажбата на процесната кутия цигари на датата на проверката 26.05.2021 г.
Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в касовата наличност в размер на 1,30 лв. Подобна разлика е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета.
При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
При установяване по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Несъмнено анализът на събраните в хода на това съдебно производство доказателства налага като единствено възможен, логичен и обоснован извод този, че са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за прилагане на конкретната принудителна административна мярка.
Следователно оспорваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена при правилно приложение на материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, който да налага отмяната й като незаконосъобразна.
Ирелевантни за настоящото производство са доводите на жалбоподателя, че извършеното административно нарушение е незначително. Действително касае се за покупка с в размер на 5,40 лв., но аргументите за маловажност на случая са относими единствено в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН по повод обжалване на наказателно постановление.
Също ирелевантно е дали жалбоподателят е санкциониран с наказателни постановления, преди издаване на обжалваната ЗНПАМ, поради което ирелевантно е твърдението на жалбоподателя, че не е издадено наказателно постановление.
С обжалваната в настоящото производство заповед е наложена ПАМ, а не е наложено административно наказание, поради което, макар и основателни, доводите на жалбоподателя за маловажност на случая са неотносими в настоящото производство.
Съдът се съобрази и с константната практика на ВАС по идентични на настоящото дела:
Решение № 9497 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 4657/2020 г. на ВАС, Решение № 4615 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 969/2020 г. на ВАС, Решение № 34 от 03.01.2020 г. по адм.д. № 7511/2019 г. на ВАС, Решение № 17589 от 20.12.2019 г. по адм.д. № 8437/2019 г. на ВАС, Решение № 14501 от 29.10.2019 г. по адм.д. № 6045/2019 г. на ВАС, Решение № 15256 от 10.12.2018 г. по адм.д. № 4726/2018 г. на ВАС, Решение № 15702 от 17.12.2018 г. по адм.д. № 6785/2018 г. на ВАС и др.
Както беше посочено по-горе, опровергани от доказателствата по делото са и твърденията на жалбоподателя, че оспорваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като незаконосъобразна, със законните последици от това поради това, че в ЗНПАМ са изложени бланкетни мотиви относно продължителността на наложената принудителна административна мярка. Настоящият съдебен състав изцяло споделя аргументите на административният орган, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на приходите от дейността на търговеца.
Несъмнено неиздаването на касова бележка, неизпълнението на нормативно установеното задължение за отчитане на всички извършвани продажби в търговския обект чрез издаване на фискален бон или касова бележка винаги води до негативни последици за фиска и е индиция за укрити приходи и съответно до отклонение от данъчно облагане.
Съдът намира за обосновани и основателни и доводите на органите по приходите, че с оглед направените по време на проверката констатации и то по отношение на търговец, който има смесен магазин, находящ се в с. **** и предвид обстоятелството, че действително с. **** е малко населено място, но от това следва, че продавачът в процесния магазин и всички жители на селото се познават, поради което е обяснимо защо на познати клиенти не се издава ФКБ. Отделно местонахождението на магазина е на единствената улица, водеща към к.к. „****а“, поради което е възможно посещението на процесния магазин от значителен брой клиенти, курортисти, пътуващи за к.к. „****а“, където също няма друг хранителен магазин, като от разпита на свидетелите се установи, че единственият магазин за хранителни стоки в самия к.к. „****а“ се поддържа от друга фирма на същия представляващ.
Точно, за да бъде дадена възможност да подобри организацията на робата в търговския обект по начин, че да гарантира изпълнението на нормативно установени задължения по отчитане на извършените продажби, а и за да предотврати извършването на ново нарушение, като е наложил процесната ПАМ и определил срок на конкретната ПАМ от 14-дни, административният орган е издал един обоснован и законосъобразен акт, съобразен с принципа на съразмерност.
Както беше посочено по-горе, без правно значение за законосъобразността на атакувания административен акт е и това дали извършената контролна покупка е на стойност 1-2 или 3 лв. или 5,40 лв., като без значение е стойността на извършената контрола покупка.
В конкретния случай не се касае за ангажиране отговорност на дружеството, тъй като производството по налагане на принудителна административна мярка няма санкционен характер. Производството, в което се налага наказание за извършено нарушение, е това, завършващо с издаването на наказателно постановление.
Неотносими в това съдебно производство са и всички доводи във връзка с пороци при съставяне на АУАН и евентуално наказателно постановление, т.к. всички доводи относно законосъобразността на наложената административна санкция са относими в друго производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, пред съответните съдилища.
На последно място, заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Видно от изложените мотиви в обжалваната заповед, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В същия смисъл е практиката на ВАС: Решение № 9497 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 4657/2020 г. на ВАС, Решение № 4615 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 969/2020 г. на ВАС, Решение № 34 от 03.01.2020 г. по адм.д. № 7511/2019 г. на ВАС, Решение № 17589 от 20.12.2019 г. по адм.д. № 8437/2019 г. на ВАС, Решение № 14501 от 29.10.2019 г. по адм.д. № 6045/2019 г. на ВАС, Решение № 15256 от 10.12.2018 г. по адм.д. № 4726/2018 г. на ВАС, Решение № 15702 от 17.12.2018 г. по адм.д. № 6785/2018 г. на ВАС и др.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от И.П.Н., срещу Заповед за налагане на ПАМ № 11097/31.05.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от И.П.Н., ПАМ: запечатване на търговски обект – МАГАЗИН, находящ се в с. ****, ул. „*****, стопанисван от „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от И.П.Н., да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: