Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на втори
септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №18 638 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „“М.Б.“ ЕАД срещу Р.Й.К. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №6216/09.08.***., издадена по ч.гр.д. №11176/***. по описа на ВРС, 26с. в полза на ищеца суми : сумата от 959 лева, включваща сумата от 500 лева представляваща незаплатена главница по договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 118РКО-В-1156/21.12.2007 г. сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Р.Й.К.; сумата от 420 лева частично непогасена наказателна лихва, съгласно т. 8 от договор за кредитна карта № 118РКО-В-1156/21.12.2007 г.; сумата от 39 лева представляваща такси и разноски към банката, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2019 г. до окончателното изплащане, които вземания са прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.04.2018 г. между между „Първа инвестиционна банка“ АД и „М.Б.“ ЕАД.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД бил сключен Договор за револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №118РКОВ-1156 от ***., по силата на който банката предоставила и кредитополучателят усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 500 лева. Съгласно т.4 от Договора за кредит длъжникът се задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в действащите към момента на сключване на договора Общи условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, приети с решение на УС на „ПИБ“АД от 17.04.2007г. и изменени и допълнени с решение от 18.12.2007г. Длъжникът декларирал, че се е запознал и че са му предоставени тези ОУ и приел прилагането им в отношенията му с банката. Съгласно т.18 от ОУ длъжникът се задължил всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минимална погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка. Съгласно т.7 от договора при непогасяване на датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, длъжникът заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент : при извършване на безналични плащания – 16 % и за всички останали разплащания – 18 %. На основание т.8 от договора при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка 12 %. Съгласно т.36.1 от ОУ срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че длъжникът не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичането на текущия срок. Такова уведомление към банката не било представено от длъжника. Съгласно т.4.2.1 от Тарифата за таксите и комисионните на „ПИБ“АД титулярът дължал годишна такса за поддържане на кредитната карта в размер на 39 лева.
Твърди се, че длъжникът не обслужвал кредита и не бил извършвал плащания за погасяване на дълга от 08.08.2008г., когато било последното плащане.
Твърди се, че ищецът е придоби вземането по процесния договор въз основа на сключен с „ПИБ“АД Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.04.2018г.
Твърди се, че банковият кредит тип овърдрафт е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т.28, б.“а“ от ОУ с уведомление, връчено чрез ЧСИ №893- Даниела Сербезова, връчено по чл.47,ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответницата е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на иска.
Съображенията за недопустимост са следните: в цесията няма индивидуализиран предмет, поради което същата не е породила действие и ищецът не е придобил вземането, респективно няма право на защита на спорното право.
Съображенията за неоснователност на иска са следните :
Сочи се, че искът е погасен по давност. Излага се, че първоначалният договор за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт е сключен на 21.12.2007г. за срок от 2 години, след което не е подновяван и крайният му срок е бил 21.12.2009г. Твърди се, че ищецът не навежда твърдения и не представя доказателства за настъпила предсрочна изискуемост по време на действието на договора, за която ответникът да е уведомен от банката, поради което погасителната давност е започнала да тече от 21.12.2009г. Сочи се, че при приложението на общия петгодишен срок по чл.110 ЗЗД процесното вземане е било погасено по давност още към датата на твърдяното сключване на договора за цесия от 02.04.2018г. „ПИБ“АД не била предприела никакви действия, даващи основание да се приеме, че давността е била прекъсната, нито било налице признание на ответника по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД.
Счита, че процесният договор е недействителен.
Твърди се, че е налице противоречие с чл.11,ал.1, т.7-12 и 20 ЗПК, както и неподписване, незапознаване и необсъждане на ОУ към договора. ОУ не съдържали следните реквизити : подпис на двете страни, срок на договора, ГПР в %, ГЛП в %, лихвен процент на ден, дата на погасяване, общо задължение за връщане и потребителят не очевидно не бил запознат с тези условия на кредитното правоотношение. Представената декларация от 21.12.2007г. не следвало да се кредитира като волеизявление за приемане и съгласие с ОУ по договора, не се доказвало, че ответницата е била точно информирана и запозната с условията, респ. с правата и задълженията по процесния договор.
Като основание за нищожност се сочи противоречие с добрите нрави с оглед прекомерност и очевидно неравноправни клаузи, тъй като параметрите на договора и ОУ значително надхвърляли нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил и прави, като съпътстващи предоставянето и обслужването на кредита, поради което правоотношението се сочи за нищожно в своята цялост. В самия договор липсвали уговорки за падежи на плащанията, лихви и такси на банката и начина на формиране на ГЛП и наказателни лихви. Всички това било посочено в ОУ, които не били подписани от кредитополучателя. ОУ били с шрифт, различен от този на договора, който препятствал ясното им разбиране.
Сочи, че в процесния договор била уговорена лихва върху лихва, съгласно чл.8 от договора, която клауза била неравноправна и недействителна, тъй като се касаело за правоотношения межди юридическо лице и физическо лице, а не между търговци.
Твърди се, че не се доказва по безспорен начин действителното предаване на договорената револвираща международна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателната сметка в размер на 500 лева от „ПИБ“АД на ответника. Не били представени доказателства колко погасителни вноски е внесъл ответника и колко е останало да дължи. От твърденията и представените доказателства не можело да се приеме, че ответникът е усвоил сумата от 500 лева. Не били представени справки извлечения, които да установят движенията на сметката по договора, съответно разходването и погасяването на средства. Твърди се, че ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на договора и дължимите суми. В протокола не било посочено връчителят да е потърсил сведения от съседи или от кметствата, поради което не била спазена процедурата по чл.47 ГПК. Цитираното име Златина Момчилова в разписката за връчването не можело да се приеме за достоверно и достатъчно за редовното връчване.
Претендира се неоснователност на иска за възнаградителна лихва и такса поддръжка на кредитната карта, както за мораторна лихва.
Отправя се искане за отхвърляне на претенциите.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно представения по делото Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 21.12.2007г. Първа инвестиционна банка АД е приела да
открие и води на името на титуляра Р.Й.К.
картова разплащателна сметка с посочен IBAN *** карта с чип Visa Classic. Съгласно договора банката
предоставя на титуляра кредит овърдрафт
по картовата разплащателна сметка в размер на 500 лева. Срокът за
ползване на овърдрафта е до 21.12.2009г. като същият се подновява автоматично
при условията и реда на ОУ на банката. Титулярът се е задължил да погасява
предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в ОУ. Съобразно
т.11 от договора титулярът е декларирал, че са му предоставени и е запознат с
ОУ за издаване и ползване на револвиращи кредитни карти и Тарифа за такси и
комисионни на Банката.
Съгласно т.18 от ОУ титулярът има задължение да внася всеки
месец до падежа или най-късно на следващия работен ден, ако е неработен ден,
минимална погасителна вноска. Т.1, б.“к“ от ОУ сочи, че минималната погасителна вноска е сумата, която
титулярът следва да погасява ежемесечно от датата,следваща края на отчетния
период до датата на падежа и представлява 5 % от дебитното салдо по сметката
към последния отчетен период, но не по-малко от 10 лева. Т.1, б“з“ сочи, че
падежът е всяко пето число на месеца. Съобразно т.14 за ползвания овърдфарт се
ползва гратисен период от 45 дни, в който не се начисляват лихви за ползваните
и погасени до падежа суми. Т.14.1 предвижда при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо начисляване на лихва, равна на
действащия към датата на начисляването БЛП плюс надбавка в размер съгласно
Тарифата върху непогасените суми по всяка отделна трансакция, считано от датата
на осчетоводяването й до погасяването й.
С Договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2018г. „ПИБ“АД
е прехвърлило в полза на „М.Б.“ ЕАД вземания срещу длъжници, посочени в
Приложение №1 и №2. Съгласно представеното приложение е прехвърлено и вземането
към Р.Й.К..
Съгласно заключението на проведената по делото
ССчЕ, която съдът приема за компетентно и обективно дадена, усвоената главница
по кредитната карта е в размер на 500 лева. Ответницата е извършила плащане на
сумата от 340 лева, с които са погасени 248.37 лева за главница, 51.60 лева за
такса теглене, 0.29 лева за такса картови операции, 0.30 лева за такса за
разрешаване на овърдрафт, 1.19 лева за наказателна лихва и 38.54 лева за лихва.
Към датата на цесията 02.04.2018г. отчетените задължение при „ПИБ“АД са :
главница 500 лева; редовна договорна лихва 19.07.2008г. до 19.07.2015г. –
2 603.28 лева; наказателна лихва за периода 19.12.2008г. до 01.04.2018г. –
2 341.41 лева, годишни такси за периода 19.12.2008г. до 19.12.2011г. –
153.46 лева.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
:
В производството по установяване съществуването на вземането
си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си и
настъпване на предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за сключен договор за предоставяне на кредит овърдрафт.
Съгласно твърденията на ищеца, представеният договор за кредит и заключението по ССчЕ „ПИБ“АД е предоставило паричен кредит на Р.Й.К. в размер на 500 лева, който е бил усвоен поетапно чрез теглене от кредитна карта в периода 21.12.2007г. до 09.08.2008г. съгласно Приложение №1 към експертизата.
Не се споделят възраженията на особения представител на ответника за
недействителност на договора.
Не са налице сочените нарушение
на чл.11,ал.1, т.7-12 вкл. ЗПК. В ОУ, за които кредитополучателят е декларирал
както в договора, така и в отделна декларация, че е запознат, т.1 б.“з“,т.1, б.“к“, т.18 и т.22 се
съдържат падежа, минималната погасителна вноска, размера на наказателната лихва
и условията за нейната дължимост. Предвид спецификата на договора за овърдрафт
погасяването на задълженията по него не се осъществява по погасителен план,
няма определена месечна вноска и лихвата, която се начислява е само върху
използваната част от кредитната сума за
дните, през които е ползвана. Условията по кредита в настоящия случай са ясно и
разбираемо договорени.
Неоснователни са и възраженията за изтекла погасителна давност. Срокът за ползване на овърдрафта е до 21.12.2009г. като същият се подновява автоматично при условията и реда на ОУ на банката. Липсват твърдения и доказателства да е налице прекратяване на кредитното правоотношение, нито до датата на исковата молба е настъпил падеж на задълженията заплащане на главница, лихва и такси. Уговореният падеж – пето число на месеца е с оглед начисляването на лихва върху използваната сума. Предвид изложеното не е изтекъл определения от закона давностен период за всяко едно от вземанията по процесния договор.
Съобразно заключението по ССчЕ размерът на непогасените задължение по
договора са : 500 лева за главница; 2 603.28 лева за
редовна
договорна лихва за периода 20.08.2008г. до 19.07.2015г. и 2 341.41 лева за наказателна лихва за периода 19.12.2008г. до 01.04.2018г., годишни такси – 153.46 лева.
Ищецът е придобил
вземането по кредита, съгласно сключения с кредитора договор за цесия от 02.04.2018г.
и Приложение №1 към него. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания,
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на
договора заемодателят е продал на ищеца
и вземането, което е имал към ответника
по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо
постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на
съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие.
С оглед на всичко изложено предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски : 75 лева – за заплатена д.т. и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 125 лева за заплатена д.т.; 100 лева- юрисконсултско възнаграждение ; 300 лева –депозит за особен представител и 300 лева за депозит за ССчЕ, които следва да се възложат в тежест на ответника на основание чл.78,ал.1 ГПК.
С оглед горното, съдът :
Р
Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, че Р.Й.К., ЕГН:********** с адрес *** дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №6216/09.08.***.,
издадена по ч.гр.д. №11176/***. по описа на ВРС, 26с. в
полза на ищеца суми : сумата от 959
лева, включваща сумата от 500 лева представляваща
незаплатена главница по договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип
и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 118РКО-В-1156/21.12.2007
г. сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Р.Й.К.; сумата от 420 лева
частично непогасена наказателна лихва, съгласно т. 8 от договор за кредитна
карта № 118РКО-В-1156/21.12.2007 г.; сумата от 39 лева представляваща такси и
разноски към банката, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.07.2019 г. до окончателното изплащане, които вземания са
прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.04.2018 г. между
„Първа инвестиционна банка“ АД и „М.Б.“ ЕАД, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Й.К., ЕГН:********** с
адрес *** да заплати
“МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата от 75 /седемдесет
и пет/лева, представляваща
реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 825/осемстотин
двадесет и пет/лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: