№ 90
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215231 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. ЕМ. ВЛ., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 21-4332-018204/10.09.2021г., издадено от началник сектор към ОПП,
СДВР, с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 700, 00 /седемстотин/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца за нарушение на чл. 21
ал. 1 ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят В.,
който го атакува със срочно подадена жалба и претендира отмяната му. В жалбата се
твърдят съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на
материалния закон. Сочи се, че е налице несъответствие в посочване мястото на
нарушението в АУАН и НП. Твърди се, че не е ясно посочено мястото на нарушението,
че не е установено, че измерената скорост е именно на управлявания от въззивника лек
автомобил, че няма данни за техническото средство, с което е установено
превишението на скоростта, както и дали същото е преминало проверка на
техническата годност. Оспорва се компетентността на актосъставителя и наказващия
орган. Жалбоподателят се позовава и на нарушаване на принципа ne bis in idem, като
счита, че за същото нарушение е бил санкциониран още преди издаване на
наказателното постановление с налагане на принудителна административна мярка
"спиране от движение на МПС" за срок от един месец.
В съдебно заседание жалбоподателят В.В. - редовно уведомен, не се явява и не
се представлява.
1
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно уведомена,
не изпраща представител.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В. ЕМ. ВЛ. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории "В" и "М", като му било издадено СУМПС № **********/20.03.2020г. от
СДВР, валидно до 20.03.2030г. Към 20.05.2021г. жалбоподателят В.В. бил собственик
на л.а. марка „Хонда“, модел „Сивик 5 ДР“ с рег. № ******.
На 20.05.2021 г., в 13:09 часа неустановен лек автомобил марка "Хонда" се
движил на територията на град София по бул. "Пейо К. Яворов" в района на номер 34 с
посока на движение от бул. "Драган Цанков" към бул. "Черни връх". В коментирания
пътен участък максималната разрешена скорост на движение била 50 км/ч. Въпреки
това автомобилът се движел със скорост от 103 км/ч. Нарушението било установено с
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта мобилна система за
видеоконтрол "TFR-1M", с радар № 653, представляващо одобрен тип средство за
измерване, което било преминало последваща проверка на 23.10.2020г. и било
разположено в патрулен автомобил на СДВР с рег. № *****.
На 10.08.2021г. жалбоподателят В. се явил в СДВР Отдел „Пътна полиция“ и
попълнил декларация на основание чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че самият той е
управлявал автомобила си марка "Хонда", модел "Сивик 5 ДР" с рег. № ****** на
20.05.2021г.
На същата дата – 10.08.2021г. въз основа на попълнената от жалбоподателя
декларация и материалите по административнонаказателната преписка в присъствието
на двама свидетели и на жалбоподателя младши автоконтрольор при ОПП СДВР, А.Й.
съставил АУАН бл. № 665636/10.08.2021г., с който против жалбоподателя било
повдигнато административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 21
ал. 1 вр. чл. 165 ал. 2 т. 6 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 10.09.2021г. Д.Д. - началник на 03 сектор
"Административно обслужване" към ОПП, СДВР, издала атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-018204/10.09.2021г., с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6
ЗДвП на жалбоподателя В. ЕМ. ВЛ. за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 700, 00 лева, както и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от три месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
2
показанията на свидетеля А.Й., писмените доказателства - справка - картон на водача,
декларация от 10.08.2021г., протокол за проверка № 9-38-20/23.10.2020г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
26912/21.05.2021г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
заповед № 8121к-13318/28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от проект за
организация на движението в района на № 34 на бул. "Пейо К. Яворов" с посока на
движение от бул. "Драган Цанков" към бул. "Черни връх", ежедневна форма на отчет за
дата 20.05.2021г., вещественото доказателствено средство – снимков материал към
клип № 22421.
Събраните в съдебното следствие гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля А. Й. са относими единствено към процедурата и обстоятелствата по
съставяне на АУАН, тъй като свидетелят съобщава, че е съставил АУАН в служебно
помещение на СДВР, ОПП, въз основа на данните по преписката и попълнената от
жалбоподателя декларация по чл. 188 ЗДвП.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени като
последователни и взаимнокореспондиращи си.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Съдът не цени приложените снимки към клип № 22421 като годни веществени
доказателствени средства, тъй като и на четирите снимки не е видим и не се разчита
регистрационния номер на заснетото МПС. На заснетите изображения
регистрационният номер на автомобила се възприема единствено като поредица от
символи, без обаче последните да могат да се разчетат по ясен и категоричен начин,
така че да може да се направи несъмнен извод за номера на автомобила.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи - видно от
представената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи актосъставителят (на длъжност "младши автоконтрольор" при
ОПП СДВР) е бил компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Съгласно т.
2.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи
началниците на сектори в ОПП СДВР са оправомощени да издават наказателни
постановления по ЗДвП на обслужваната територия. От представената Заповед №
8121к-13318/23.10.2010г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че
издалата наказателното постановление Д.Д. е преназначена на длъжност Началник на
3
03 сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СДВР. С
оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че невръчването на
санкционираното лице на доказателства за компетентността на
административноконстатиращия и административнонаказващия орган не представлява
нарушение на процесуалните правила. За наказващия орган не съществува такова
задължение. Липсата на материална или териториална компетентност на
актосъставителя и наказващия орган може да доведе до извод за незаконосъобразност
на наказателното постановление и да обуслови отмяната му от съда на това основание.
АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл. 34 ал. 1
и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН -
актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя, подписан е от
съставителя, свидетелите и въззивника, на когото е връчен и препис от акта.
Съдът намери обаче, че е допуснато съществено процесуално нарушение в
досъдебната фаза на административнонаказателното производство, което налага
отмяна на наказателното постановление. Налице е несъответствие между описание на
нарушението и на обстоятелствата по извършването му и по -конкретно - мястото на
нарушението в АУАН и НП. Така в АУАН мястото на нарушението е посочено като
"на бул. П. Яворов № 34 с посока на движение от бул. "Драган Цанков" към бул.
"Черни връх", докато в НП наказващият орган е посочил като място на нарушението
"на бул. "Пейо К. Яворов с посока на движение от бул. "Драган Цанков" към бул.
"Черни връх". Посоченото несъответствие при посочване мястото на нарушението в
АУАН и НП съществено ограничава правото на защита на въззивника, тъй като с НП
съществено са измени обстоятелствата на административнонаказателното обвинение.
Така докато повдигнатото с АУАН административно обвинение е, че жалбоподателят е
нарушил режима на скоростта в района на № 34 на бул. "Пейо К. Яворов", то с НП В. е
санкциониран за превишение на режима на скоростта по цялата отсечка на бул. "Пейо
К. Яворов" в частта от бул. "Драган Цанков" към бул. "Черни връх". Предвид горното
за въззивника липсва яснота срещу какво конкретно обвинение следва да се защитава.
Коментираното несъответствие е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Следва да се посочи, че е налице и следващо основание за отмяната на
обжалвания правоохранителен акт, а именно издаването му при неправилно
приложение на материалния закон поради недоказаност на авторството на
нарушението. Както вече беше посочено от приложените в материалите по
административнонаказателната преписка веществени доказателствени средства -
снимки към клип № 22421 не се установява по несъмнен и категоричен начин
регистрационния номер на заснетия автомобил, респективно - не се доказва по
4
небудещ съмнение начин, че на представените снимки е заснет именно собствения на
жалбоподателя лек автомобил. Предвид горното не бяха доказани и основанията за
ангажиране административнонаказателната отговорност на въззивника на основание
чл. 188 ал. 1 ЗДвП.
При тези изводи само за пълнота съдът ще посочи, че не е налице следващото
наведено от въззивника отменително основание, а именно нарушение на принципа ne
bis in idem. Съгласно чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. Административната принуда не е административно наказание.
Заповедта, с която се налага принудителна административна мярка, има самостоятелни
правни последици, различни от акта (административен или съдебен), с който за
установеното нарушение се налага наказание. Принудителните административни
мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените
от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато наказанията са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение, респ. престъпление. Предвид горното налагането на принудителна
административна мярка и налагането на административно наказание с издаване на
наказателно постановление за едно и също деяние не нарушава забраната ne bis in idem.
Предвид извода за съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон оспореното наказателно постановление следва да се
отмени.
Въззивникът не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3 т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-018204/10.09.2021г.,
издадено от началник сектор към ОПП, СДВР, с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6
ЗДвП на В. ЕМ. ВЛ., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 700, 00 /седемстотин/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от три месеца за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6