ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер
263026 15.12.2020
г. Град Бургас
Бургаският
районен съд Х граждански състав
На
петнадесети декември Година 2020
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
като
разгледа докладваното гр.д. № 7105 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявения от „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД против „ОПТИМАКС ТУР” ООД осъдителен иск
за заплащане на сумата от 10 657,20 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, представляваща стойността на извършен от ищеца ремонт на
душкабини в стопанисвания от ответника х-л „Империал“ в к.к. „Слънчев бряг“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното
й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през м.
април и май 2017 г., след размяна на електронни писма между страните, е
извършил ремонт на душкабините в х-л „Империал“, изразяващ се в демонтиране,
регулиране, монтиране чрез лепене и винтове с дюбели на стъклени съществуващи
душкабини, в това число демонтирани за смяна на плочки и уплътнения с липсващ
долен водоотблъскващ силиконов профил на врати. Твърди също така, че в
предходно водено между страните дело (гр.д. № 9356/2018 г. по описа на
РС-Бургас) е бил предявен иск за същата сума на договорно основание, но искът е
бил отхвърлен, тъй като не е било доказано съществуването на договор между
страните. Поради това и тъй като според ищеца извършеният от него ремонт е
довел до подобряване състоянието на душкабините, но ответникът отказва да признае
ремонта и да заплати за него, е предявен настоящият иск за неоснователно
обогатяване. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така
предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от ответното дружество, в който се твърди, че искът е
неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат
присъдени направените разноски по делото. Оспорено е извършването на твърдяните
от ищеца СМР. Заявено е също така, че представените с исковата молба оферта и
проформа фактура сочат на облигационно правоотношение между страните, което
изключва наличието на неоснователно обогатяване. При условие на евентуалност, а
именно ако съдът приеме, че искът е основателен, е направено възражение за
прихващане на исковата сума със сумата от 12 000 лв., представляваща дължим и
неплатен от ищеца на ответника наем за м. май и м. юни 2017 г. по договор за
наем на „Бар-салон“ (пиано-бар) с площ от около 200 кв.м. и тераса от около 120
кв.м., находящи се на партерния етаж на х-л „Империал резорт“, к.к. „Слънчев
бряг“. Отново при условие на евентуалност, а именно ако не се установи
съществуването на наемно правоотношение между страните през посочения период, се моли да
бъде извършено прихващане между претендираната от ищеца сума и сумата от 12 000
лв., с която ищецът се е обогатил неоснователно за сметка на ответника в
резултат на ползване без основание на горепосочения ресторант през периода
01.05.2017 г. – 30.06.2017 г. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства. В представената по делото писмена защита се твърди и че
искът е недопустим и се моли производството по делото да бъде прекратено.
При
така изложените от страните твърдения и след запознаване с приложеното гр.д. №
9356/2018 г. на БРС, съдът намира, че предявеният иск е недопустим по следните
съображения:
В
исковата молба се твърди, че след размяна през м. март и м. април 2017 г. на
електронни писма между страните, съдържащи оферта за демонтиране, регулиране,
монтиране чрез лепене и винтове с дюбели на стъклени съществуващи душкабини, в
т.ч. демонтиране за смяна на плочки и уплътнители с липсващ долен
водоотблъскващ силиконов профил на врати, ищецът е извършил ремонтни дейности в
обект на ответното дружество – хотел „Империал“ в к.к. „Слънчев бряг“, но
ответникът не е признал извършването на ремонта и не е заплатил за него.
Видно от приложеното гр.д. № 9356/2018 г.
по описа на БРС, предмет на същото е било установяване по реда на чл. 422 от ГПК на вземане на същия ищец против същия ответник в същия размер, но сумата е
била претендирана като неплатено възнаграждение за извършени идентични ремонти
работи, но по силата на сключен между страните неформален договор от 11.12.2016
г. С постановеното по това дело решение, което е влязло в сила на 16.07.2019
г., съдът е отхвърлил предявения установителен иск, като е приел, че не е
доказано както съществуването на твърдяния договор за изработка между страните,
така и извършването на твърдяните от ищеца ремонтни работи.
При горните данни за вече водено и
приключило производство между страните за същата сума, но претендирана като
дължима по сключен между страните договор, съдът намира, че искът за
неоснователно обогатяване, предявен на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е недопустим.
Съгласно горепосочената правна норма, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването, а в чл. 59, ал. 2 от ЗЗД е предвидено, че това право възниква
само, когато обеднелият няма друг иск, с който може да се защити. В случая
обаче се установи, че предявеният от ищеца иск за същата сума, претендирана
като неплатено възнаграждение по сключен между страните договор, е бил
разгледан от съда по същество като допустим, т.е. пред ищеца е била налице
възможност да защити правата си по друг ред и това прави недопустим искът по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като е без значение дали предявеният на договорно
основание иск е бил уважен или не. В този смисъл са и дадените задължителни
указания в Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/1979 г. на Пленума на
ВС.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
предявеният в настоящото производство иск е недопустим, поради което
недопустимо е и самото производство и същото следва да бъде прекратено.
Предвид прекратяването на производството и на осн. чл.
78, ал. 4 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него
съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер от 1 720 лв., от които 1
560 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 160 лв. – депозит за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 7105/2019 г. по описа на РС - Бургас.
ОСЪЖДА
„ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Христо
Кудев“ № 17, представлявано от М. В. М., да заплати на „ОПТИМАКС ТУР” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 59, ет. 1, представлявано от Е. М. И., сумата
от 1 720,00 лв. (хиляда седемстотин и двадесет лв.), представляваща направените
от него разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА