№ 80
гр. Девин, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100502 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.439 ГПК, във връзка с чл.124 ГПК от Р. Ж. Б., с ЕГН **********, от гр. Д.,
общ. Д., обл. Смолян, ул. Я. № *, ет. *, ап. *, чрез пълномощник адв. Ж. Ч., от
гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. А. К. № ** да се установи по отношение на
„К. И. И. БГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. П. В. № **, Б. ц. „Л. – *“, ет. *, представлявано от пълномощник З. Н.
Д., в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от М. Г. и
А. Б., в качеството им на представляващи дружеството, че не дължи
вземанията в размер на 4 556.04 лева по изпълнително дело №
20198810400141 на ЧСИ – П. М., с рег. № 881, с район на действие Окръжен
съд – Смолян, с взискател ответника сумата от 1 200.00 лева - главница, ведно
със законна лихва от 19.01.2012г. до окончателното изплащане в размер на 1
629.46 лева, мораторна лихва - 474.43 лева, присъдени разноски в размер на
133.49 лева, разноски на ЧСИ 190.00 лева и 778.66 лева, поради изтекла
погасителна давност, по смисъла на чл.110 и чл.111, б. „в“ ЗЗД и постанови
ответникът да му възстанови сумата от 4 556.04 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 07.02.2012г., въз основа на заповед за изпълнение №
68/19.01.2012г. по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 31/2012г. по описа на
Районен съд – Девин по заявление на „Б.Н.Б. П. П. Ф.“ ЕАД и прехвърляне
вземанията на ответника „К. И. И.“ БГ ЕАД. Претендира за направените
разноски по настоящето дело.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че е получил
запорно съобщение от ЧСИ П. М., с район на действие Окръжен съд - Смолян
по ИД № 141/2019г., със взискател ответника, че му дължа сумата от 1 200.00
лева - главница, ведно със законна лихва от 19.01.2012г. до окончателното
1
изплащане в размер на 1 629.46 лева, мораторна лихва - 474.43 лева,
присъдени разноски в размер на 133.49 лева, разноски за ЧСИ 190.00 лева и
778.66 лева. В запорното съобщение на ЧСИ е посочено правното основание,
по повод образувано ч. гр. дело № 31/2012г. по описа на Районен съд – Девин,
по повод заповед за изпълнение на парично вземане № 68/19.01.2012г. с ищец
фирма „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД и посочено правно основание за сключен кредит
или услуги с № CASH - 044*/06.08.2010г., в размер на 1 200.00 лева. Издаден е
изпълнителен лист от Районен съд - Девин на 07.02.2012г., по който е
образувано през 2019г ИД, по което е наложен запор върху банковата сметка,
от която са извършени плащания в размер на 4 556.04 лева.
Оспорва изцяло вземането, както по отношение на първия
кредитор БНП „П. П. Ф.“ ЕАД, така и по отношение на настоящия „К. И. И.
БГ“ ЕАД, поради изтекла давност на главницата и лихвите по договора за
кредит от 06.08.2010г. до сега, по чл.110 ЗЗД и чл.111, б. „в“ ЗЗД.
От ответника, чрез пълномощник юрисконсулт С. П. е
представен писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като
неоснователен.
Не оспорва, че на 06.08.2010г. между „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД, с
предишно наименование „Д. Ф. И.“ АД, с универсален правоприемник
„Б.Н.П. П. П. Ф. С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор, от една
страна и Р. Ж. Б., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан
Договор за кредит № CASH - 044*. По молба на „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД на
29.08.2013г. е образувано ИД № 2340/2013г. по описа на ЧСИ К. П., с peг. №
824 към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от
07.02.2012г. по ЧГД 31/2012г. по описа на Районен съд - Девин. По време на
образуваното на 29.08.2013г. изпълнително производство по изпълнително
дело № 2340/2013г. са били предприети изпълнителни действия, всяко от
които прекъсва погасителната давност. С молбата си за образуване на
изпълнително дело взискателят „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД е възложил
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ К. П.. На тази дата е прекъсната
погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от
26.06.2015г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС молбата за иницииране на
изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е
редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.
/Решение от 19.01.2021г. на СГС, постановено по въззивно гр. дело №
14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри "В" състав/. На 26.02.2014г. е
изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника до работодателя „Е. – С.“ ЕООД. На 20.06.2015г.
е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в „Д. – МД“ ЕООД. От образуване на
изпълнително дело № 2340/2013 г. по описа на ЧСИ К. П. на 29.08.2013 г. до
26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна
давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е
2
датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Следователно,
датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г. В
настоящия случай, в периода след 26.06.2015 г. има извършени множество
изпълнителни действия по изпълнително дело № 2340/2013 г., които
прекъсват погасителния давностен срок. Такива са съображенията и на
ОСГТК на ВКС, съгласно Тълкувателно решение N 3/2020 г. Със същото се
приема, че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г..
ОСГТК, ВКС." С постановяването на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело №
3/2020 г, ОСГТК на ВКС приема „погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г..
ОСГТК, ВКС"., а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата
се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. С оглед правилото, изведено от
ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г.,
независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за
вземането не тече, а такава започва да тече, считано от 26.06.2015 г. - датата на
влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
На 22.04.2016г. между „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД, в качеството му на
Цедент и „К. И. И. БГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, в качеството му на Цесионер,
е бил сключен договор за цесия, по силата на който „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД е
прехвърлил вземанията си по сключения с Р. Ж. Б. Договор за кредит № CASH
- 044* на „К. И. И. БГ“ ЕАД.
На 20.06.2016г. е последвало и депозирането на молба за
конституиране на нов взискател от „К. И. И. БГ" ЕАД, което действие отново
прекъсва течащата относно вземането погасителна давност /Решение №
903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на
Окръжен съд - Благоевград/. На 14.09.2016г. е изпратено запорно съобщение
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Г. М."
ЕООД. На 27.03.2017г. е изходирано разпореждане за насрочен опис на
движими вещи на 10.05.2017г. Насрочването на опис на движимите вещи в
дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда
съответния способ и прекъсва давността. Волята на взискателя за събиране на
вземането е безспорно изразена, в изпълнителния процес, с предприемане на
редица изпълнителни действия. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г„ ОСГК. На 01.11.2018г. е
изходирано разпореждане за прехвърляне на изпълнително дело № 2340/2013г.
на ЧСИ П. М.. Образувано е изпълнително дело № 465/2018г. по описа на
3
ЧСИ П. М., рег.№ 881, с район на действие Окръжен съд - Смолян. На
22.05.2019г. „К. И. И. БГ“ ЕАД е получил съобщение, с което е уведомено, че
изп.производство по изп.дело е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК. На 01.03.2019г. е депозирана молба от взискателя за изтегляне на
Изпълнителен лист от 07.02.2012г. по ЧГД № 31/2012г. от Районен съд - Девин
в оригинал. На 01.03.2019г. е последвало и депозирането на молба за
образуване на изпълнително дело под № 141/2019г. при ЧСИ П. М., с рег. №
881 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян. На 13.06.2019г. са
изходирани запорни съобщения за налагане на запор по банковите сметки на
длъжника в „Б. Д.С.К.“ АД, „Ю. Б.“ АД, „ П. И. б.“ АД. На 21.06.2019г. е
изпратено постановление до Служба по вписванията към Агенция по
вписванията - Девин за налагане на възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника. На 05.02.2020г. е депозирана молба от взискателя за
насрочване на дата за опис на движимите вещи, находящи се в дома на
длъжника. С разпоредбата на чл.З от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.),
нормативно се уреди, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020г. давност не
е текла. Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.),
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време наизвънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
на закона в "Държавен вестник". В случая, давностният срок е спрял да тече на
13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020г. Ето защо, при
съобразяване със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), следва да се заключи,
че давността за вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г., или за общо 68 дни, които влизат в процесния период. В тази
връзка, спирането на давностния срок представлява законоустановено
обстоятелство, след настъпването на което давностен срок не тече, но
изтеклият до този момент срок запазва своето действие. След отпадане на
съответното обстоятелство, предизвикало спиране на течението на срока,
давностният срок продължава да тече и този срок се събира със срока, изтекъл
до настъпването на обстоятелството. Ето защо и считам, че от общия срок, в
който давност е текла по отношение на вземанията по процесния
изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периода от общо 68 дни. На
04.03.2022г. депозирана молба от взискателя за справка НОИ и искане за
налагане на запор и насрочване на дата за опис на движимите вещи, находящи
се в дома на длъжника. На 14.02.2023г. входирана молба от взискателя за
справка НОИ и БНБ и налагане на запори върху новооткрити банкови сметки
4
на името на длъжника и върху трудово възнаграждение. На 12.05.2023г. е
изпратено запорно съобщение за налагане на запор по банковите сметки на
длъжника в „Б. Д.С.К.“ АД. На 28.10.2024г. е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Н. И. Б."
ЕООД. На 28.10.2024г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор
по банковите сметки на длъжника в „И. А. Б.“ АД. В изпълнение на наложения
запор по банковите сметки на длъжника в „И. А. Б.“ АД, е преведена сумата в
размер на 965.21 лева по сметка на ЧСИ П. М., от която е разпределена сумата
в размер на 832.13 лева на взискателя, на 22.11.2024г. Постъпването на суми
от наложения запор по изпълнителното дело представляват плащания от
трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно
посочен изпълнителен способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е
реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на
изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва
погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Налице са
данни и за извършвани доброволно плащания от длъжника в рамките на
изпълнителното производство. Всяко едно постъпление на суми по
изпълнителното дело прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради
което не може да бъде направен извод за бездействие от страна на взискателя,
за да настъпи предвидената в закона перемпция. Приложеният от ЧСИ
изпълнителен способ е довел до удовлетворяване на взискателя на части и в
продължителен период от време, в който същият не е бил длъжен да сочи нови
изпълнителни способи, тъй като реално са извършвани същински
изпълнителни действия ежемесечно, които са препятствали настъпването на
перемпция." Всяко направено искане от страна на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй
като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по
изпълнение на искането. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото дело е прекратено по
право. Новото искане на кредитора прекъсва давността независимо от това,
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело. Съдебният изпълнител
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изп.дело може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител само дотолкова, доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на ново дело, с което се нарушава канцеларските
правила по воденето на изпълнителни дела. В тази връзка, следва да се
направи и категорично разграничение между перемпционния и давностния
срок. Точно такова разрешение дава едно от последните постановени по тази
тема Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.,
ГК. докладчик председателят Б. Б.. В него е прието, че „единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново — отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Перемпцията е без правно значение за
5
прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него."
Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия
представлява годно да прекъсне погасителната давност основание, който
извод следва от задължителната практика на ВКС, в мотивите на т. 10 от ТР N
2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. N 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се изтъква, че
съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига до
заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се
прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...". В настоящия случай погасителната
давност е била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което
предишният взискател "Б.Н.П. П. П. Ф." ЕАД, настоящия взискател „К. И. И.
БГ" ЕАД и ЧСИ К. П., ЧСИ П. М. не са бездействали, а напротив, са
предприемали необходимите действия в хода на образуваното изпълнително
дело № 2340/2013г. и изп.дело 465/2018г., изп.дело № 141/2019г., което
доказва отношение за активно поведение за удовлетворяване на взискателя.
Съгласието на длъжника за прехвърляне на вземането е без правно
значение, тъй като съгласно чл.13 от Договора за кредит: „заемодателят може
по всяко време да прехвърли правата си по този Договор на избрано от него
трето лице, без да е нужно предварително да уведоми Заемателя или да
получили негово съгласие."
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева, на основание чл.78,
ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00
лева, на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. В
условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в
тяхна тежест, то моли да се приложи и чл.78, ал.5 ГПК и ако заплатеното от
насрещната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, прави възражение за
прекомерност.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ж. Ч., поддържа иска, тъй
като от сключване на договора 06.08.2010г. са изтекли 14 години.
Ответникът, представя писмено становище, с което поддържа
изложените доводи в отговора на исковата молба, поради което моли съда да
6
го отхвърли като неоснователен и присъди разноските по делото.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, че на 06.08.2010г. между „Б.Н.П. П. П. Ф.“
ЕАД, с предишно наименование „Д. Ф. И.“ АД, с универсален правоприемник
е „Б.Н.П. П. П. Ф. С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор, от една
страна и Р. Ж. Б., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан
Договор за кредит № CASH - 044*.
От приложеното ИД № 465/2018г. по описа на ЧСИ П. М., с peг. №
881, с район на действие Окръжен съд- Смолян се установява, че е образувано
по молба на БНП „П. П. Ф.“ ЕАД, депозирана с вх.№ 24308 на 29.08.2013г.
пред ЧСИ К. П., с рег. № 824, с район на действие Окръжен съд – Пловдив по
издаден на 07.02.2012г. Изпълнителен лист № 93 по ч гр. д.№ 31/2012г. за
сумите: 1 200.00 лева – главница; 312.00 лева - договорна лихва,
представляваща печалба на дружеството по договор за кредит за периода от
13.08.2010г. до 29.10.2010г.; 162.43 лева - законна лихва за забава върху
главницата по т.9а за периода от 03.09.2010г. до 11.01.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1200.00 лева, считано от 19.01.2012г. до
изплащане на вземането и 133.49 лева - разноски по делото, от които 33.49
лева - държавна такса и 100.00 лева - юрисконсулско възнаграждение.
На 07.10.2013г. е изпратена покана до длъжника с изх. № 44122 за
доброволно изпълнение на задължението по изпълнителното дело, в общ
размер 2 704.78 лева. Длъжникът е поканен на основание чл.428, ал.1 ГПК в
двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно
задължението си.
На 08.10.2013г. поканата е връчена на длъжника.
На 11.09.2013г. от ЧСИ е изискана информация за наличие и липса
на задължения от НАП, за което е приложено удостоверение за липса на
задължения изх. № 210371300962866/11.09.2013г.
На 26.02.2014г. с изх.№ 11167 до длъжника е връчена нова покана
за доброволно изпълнение, с която е уведомен за наложен запор върху
трудовото възнаграждение.
На 20.06.2015г. до длъжника е връчена призовка за принудително
изпълнение изх. № 33257, с която е уведомен за наложен запор върху
трудовото възнаграждение, изплащано от работодателя „Д. МД“ ЕООД.
На 20.06.2015г. от ЧСИ 824 К. П. до длъжника е връчена призовка
за принудително изпълнение и за наложен запор върху трудовото
възнаграждение.
На 22.04.2016г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания
„К. И. И. БГ“ ЕАД, в качеството на купувач и „ Б.Н.П. П. П. Ф. “ ЕАД –
продавач, е прехвърлил вземането си срещу длъжника, вписан в приложения
опис на вземанията по договор за кредит CASH 044*, в общ размер 2 548.93
лева по ИД № 2340/2013г. на ЧСИ 824 - К. П..
7
БНП „П. П. Ф.“ ЕАД, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД и §5, ал.7 от
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016г., сключен
между цедента „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД и цесионера „К. И. И. БГ“ ЕАД
потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Б.Н.П. П.
П. Ф.“ ЕАД на „К. И. И. БГ“ ЕАД.
На 10.06.2016г. на длъжника е връчено уведомление за цесия от
БНП „ П. П. Ф.“ ЕАД в полза на „К. И. И. БГ“ ЕАД, с приложена разписка за
пощенска пратка на л.13 и уведомление на л. 14 от ИД № 141/2019г. на ЧСИ
881.
На 20.06.2016г. от „К. И. И. БГ“ ЕАД е депозирана молба, с изх. №
45317 за конституирането му в качеството на взискател и правоприемник на
„Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД по ИД № 2340/2013г. на ЧСИ К. П., с искане на
основание чл.18 ЗЧИС да бъдат предприети всички изпълнителни действия за
събиране на вземането и привеждането му по сметка на новия взискател.
На 14.09.2016г., с изх.№ 59731 от ЧСИ К. П. е изпратено
съобщение до „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД, на основание чл.429 ГПК и постъпилата
молба от „К. И. И. БГ“ ЕАД е конституиран като взискател по договор за
цесия, съответно е заличен като взискател „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД.
Изпълнителното производство по ИД № 2340/2013г. продължава с взискател
ТД на НАП – Смолян и „К. И. И. БГ“ ЕАД и длъжник Р. Ж. Б..
На 14.09.2016г., с изх. № 59732 е уведомен новия взискател „К. И.
И. БГ“ ЕАД по ИД № 2340/2013г. на ЧСИ 824.
На 14.09.2016г., с изх. № 59735 е изпратено запорно съобщение до
„Г. М.“ ЕООД София за налагане на запор, на основание чл.450, ал.3, чл.507,
чл.508, във връзка с чл.446 ГПК върху трудовото възнаграждение на
длъжника по молба на взискателите ТД на НАП – Смолян и „К. И. И. БГ“
ЕАД.
На 14.09.2016г., с изх.№ 59734/14.09.2016г. до длъжника е
изпратено съобщение за настъпилата промяна в изпълнителното производство
по ИД № 2340/2013г. на ЧСИ 824, в частта на взискателите и за размера на
задължението по ИД в общ размер 3 238.01 лева, включително
главница, лихви и разноски за съдебното и изпълнителното производства.
Разписката е връчена, чрез работодател.
На 27.03.2017г., с разпореждане изх. № 28128/27.03.2017г. на ЧСИ
824 е бил насрочен по искане на взискателя опис на имущество на длъжника,
опис на движими вещи.
На 17.10.2018г., с молба изх. № G 21294 от взискателя
„К. И. И.“ ЕАД до ЧСИ 824 е изискано прехвърляне на ИД № 2340/2013г. към
ЧСИ 881 Петко Мачкърски.
На 20.02.2019г., с молба вх. № Т - 5725 „К. И. И. БГ“ ЕАД е
депозирал молба за образуване на ИД до ЧСИ П. М. срещу длъжника по
договор за потребителски кредит CASH 044*, което е прехвърлено на „К. И.
8
И. БГ“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2016г.
На 23.04.2019г. е изпратено уведомление до ЧСИ 824, че ИД
№2340/2013г. продължава под №465/2018г. на ЧСИ 881 П. М..
На 23.04.2019г., с Постановление за прекратяване на изпълнително
производство е прекратено ИД № 465/2018г., с протокол № 1442/23.04.2019г.,
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради настъпила перемция („ex lege“),
поради непоискани изпълнителни действия от взискателите в продължение на
повече от 2 години от последното валидно извършено изпълнително действие.
На 30.04.2019г. с Удостоверение изх. 210371901137866 на НАП по
ИД №2441/2019г. е установено задължение на длъжника главница в размер
190.00 лева.
На 13.06.2019г. е образувано ИД № 141/2019г., с Протокол № 2076
по описа на ЧСИ П. М., с взискатели ТД на НАП – Смолян и „К. И. И. БГ“
ЕАД срещу длъжника.
На 13.06.2019г., с изх.№6836 по ИД №141, на основание чл.16
ЗЧСИ е заявено искане до Служба по Вписвания - Девин за вписани актове по
партидата на длъжника.
На 13.06.2019г., с изх. №6838 по ИД №141 е изпратено запорно
съобщение до „Б. Д.С.К.“ ЕАД за налагане на запор, на основание чл.450, ал.3,
чл.507, чл.508, във връзка с чл.446а ГПК върху всички банкови сметки на
длъжника.
На 13.06.2019г., с изх. № 6839 е изпратено запорно съобщение до
„Ю. Б.“ ЕАД.
На 13.06.2019г. е изпратено запорно съобщение, с изх. № 6840 до
„П. И. б.“.
На 13.06.2019г., с изх. №6834 по ИД №141 по молба на взискателя
е изискана от ТД на НАП информация за подавани декларации по ЗДДФЛ или
ЗКПО, за трудови договори, банкови сметки и дялови участия.
На 13.06.2019г., с изх. № 6835 по ИД №141 до ОДП Смолян -
Пътна полиция, на основание чл.431 ГПК е изискана информация по молба на
взискателя за притежавани от длъжника МПС.
На 18.06.2019г., с вх. №07944 по ИД №141 е приложена
регистрация в „Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ“ на длъжника като
управител и едноличен собственик на капитала на „О. Т.“ ЕООД.
На 21.06.2019г., с Протокол № 2212 е наложена възбрана върху
недвижим имот, собственост на Р. Ж. Б., с идентификатор 20465.645.6, с площ
2 426 кв.м., в местност „Р. б.“ за 1/3 идеална част за обезпечаване на вземането
на „К. И. И. БГ“ ЕАД по изпълнителен лист от 07.02.2012г., издаден от
Районен съд – Девин, в общ размер 3 604.16 лева, включващ главница, лихви и
разноски по съдебното и изпълнителното производства.
На 25.08.2020г. длъжникът е бил уведомен с призовка за
9
принудително изпълнение изх. № 6832, че се пристъпва към принудително
изпълнение по образуваното ИД като на 30.09.2020г. ще се извърши опис,
оценка и изземване на движими вещи за размера на непогасената част от
дълга 3 807.54 лева.
На 23.02.2022г., с изх. № М 4463 от взискателя „К. И. И. БГ“ ЕАД е
изискана справка в НОИ от регистър на трудови договора, сключени с
длъжника.
На 06.02.2023г., с молба № М- 3389 взискателят е депозирал молба
по ИД №141/2019г. за извършване на справка в ЕР на БНБ за банкови сметки и
да наложи запори, насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на
движими вещи.
На 11.05.2023г., с Протокол № 679 по ИД №141/2019г. на ЧСИ 881
е наложил запор върху всички банкови сметки за събиране на вземането, което
към 11.05.2023г. е в общ размер 4212,13 лева, включително главница 1200.00
лева, лихва от 19.01.2012г до 11.05.2023г. 1385,89 лева, разноски за съдебно
производство 133,49 лева, присъединени разноски по чл.458 ГПК 190.00 лева
и за изпълнителното производство 678,32 лева.
На 12.05.2023г., с изх. № 3227 ЧСИ 881 по ИД 141/2019г. е
изпратил запорно съобщение до „Б. Д.С.К.“ АД за събиране на дължимите
суми към 26.05.2023г., в общ размер 4217,97 лева.
На 12.05.2023г., с изх. № 3228 до длъжника е изпратено
съобщение за налагане на запор, на основание чл.450 ГПК върху всички
банкови сметки в б. „Д.С.К.“ АД за събиране на вземането по ИД №141/2019г.
в размер 4217,97 лева - общо дължима сума към 26.05.2023г.
На 01.10.2024г., с молба изх.№ V-13922, вх.№09333/16.10.2024г.
по ИД №141/2019г. взискателя е отправил искане за нови справки в БНБ, ТД
НАП и опис на движими вещи за налагане на запор върху вземания и трудово
възнаграждение.
На 28.10.2024г., с изх.№ 7798 по ИД № 141/2019г. е изпратено
запорно съобщение до „Н. И. Б.“ ООД, на основание чл.450, ал.3 ГПК за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 28.10.2024г., с изх.№ 7799 по ИД №141/2019г на ЧСИ 881 е
изпратено запорно съобщение до „И. А. б.“ АД по молба на взискателя, на
основание чл.450 ал.3 ГПК за наложен запор върху банковите сметки на
длъжника за дължимите суми към 11.11.2024г., в общ размер 4556,04 лева.
На 28.10.2024г., с изх.№ 7800 до взискателя „К. И. И. БГ“ ЕАД е
уведомен за внасяне на дължимите такси по ИД 141/2019г. в общ размер
248,76 лева, с ДДС.
На 28.10.2024г., с изх.№ 7801 по ИД №141/2019г. на ЧСИ 881, е
изпратено съобщение на длъжника за наложените запори, на основание чл.450
ГПК върху банкови сметки и трудово възнаграждение за общо дължимите
суми към 11.11. 2024г. в общ размер 4556,04 лева, включително 1200 лева
10
главница, законни лихва от 19.01.2012г. до окончателно плащане, като
начислените законни лихва към 11.11.2024г. са в размер 1629,46 лева,
неоолихвяема сума 474,43, от които в разноски за съдебно производство
133,49 лева, разноски в изпълнително производство 150.00 лева, публични
вземания, съгласно чл.458 ГПК 190.00 лева и такси по ЗЧСИ 778,66 лева.
При тези данни от фактическа страна, съдът прие, че от момента на
образуване на 29.08.2013г. на изпълнителното производство по изпълнително
дело № 2340/2013г. по описа на ЧСИ 824 са били предприемани изпълнителни
действия, прекъсващи погасителната давност, поради което към момента на
предявяване на иска на 18.11.2024г, на основание чл. 439, във връзка с чл.124
ГПК не е изтекла, съответно искът за погасяване на принудителното
изпълнение по давност е неоснователен.
В настоящия случай, видно от приложените доказателства към ИД
№2340/2013г. на ЧСИ 824, ИД 465/2018г. на ЧСИ 881, ИД № 141/2019г. на
ЧСИ 881, погасителната давност е била прекъсвана многократно с
предприемане на изпълнителни действия – наложени запори и възбрани, с
които предишният взискател "Б.Н.П. П. П. Ф." ЕАД и настоящия взискател „К.
И. И. БГ" ЕАД са поддържали искане за принудителното събиране на
вземането по ИЛ № 93/07.02.2012г. по ч. гр.д. №31/2012г. по описа на РС -
Девин.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД „Погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение“, а съгласно чл. 117,
ал. 1 ЗЗД „от прекъсване на давността започва да тече нова давност“.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. Със
същото ТР №2/26.06.2015г. се „Обявява за изгубило сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд“.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години.
С Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о. на
ВКС, по допуснато касационно обжалване е разрешен въпроса относно
приложимия срок (три или пет години) за вземане, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, е приет пет годишен срок на новата давност, която тече
от прекъсване на давността, с влязла в сила заповед за изпълнение, за всяко
отделно вземане – главница, лихви и разноски, съгласно чл.117, ал.2 ГПК.
От момента на издаване на изп. лист №93/07.02.2012г. е започнала
да тече нова давност, която е прекъсната с образуване на ИД №2340/2013г.,
11
образувано на 28.08.2013г. по молба на първия взискател. От този момент
давност не е текла до 26.06.2015г., тъй като съгласно ППВС 3/1980г. давност
не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането, което ППВС се
прилага до приемане на ТР №2/26.06.2015г. В този смисъл е друго ТР №
3/2020 г., обявено на 28.03.2023 г., по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, с което е прието: ППВС № 3/1980 г. е обявено за загубило
сила, изрично с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК ВКС. До този момент ППВС е било задължително за всички адресати
на тази норма и неговото действие отпада едва, с обявяване на нова тълкуване
с нарочен тълкувателен акт. Следователно до 26.06.2015 г., при действие на
ППВС 3/1980 г., при висящ изпълнителен процес относно вземането,
погасителната давност не тече.
По ИД № 2340/2013г. давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
На 20.06.2015г. е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Д. – МД“ ЕООД.
На 23.04.2019г. е прекратено ИД №465/2018г. , на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК „ex lege“, поради настъпила перемпция, но този институт
не води до прилагане на института за настъпилата 5-годишна давност,
съгласно чл.110 ЗЗД, която не тече до 26.06.2015г., съгласно приложимото до
този момент ППВС 3/1980г. и до 23.04.2019г. не е изтекла, тъй като в този
период от време са били предприемани изпълнителни действия по молба на
взискателя.
Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД „от прекъсване на давността, започва
да тече нов давностен срок“, без да е възможно сумирането на сроковете,
изтекли преди и след прекъсването. За висящи изпълнителни дела след
26.06.2015 г. давността се прекъсва от всяко изпълнително действие,
извършено по изпълнителното дело след посочената дата, като от значение е
искането на кредитора - взискател, което дори и да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, води до
прекъсване на давността, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора, вкл. бездействие на съдия-изпълнителя. Както е
изяснено в ТР № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, обявено на 26.06.2015 г., няма
значение дали прилагането на изпълнителното действие е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя. Молбата за проучване на имуществото на длъжника
не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 от цитираното
тълкувателно решение, но съединена с искането за налагане на запори и
възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил
при това проучване, прекъсва давността. ( Решение № 448 от 4.07.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 3976/2022 г., IV г. о., ГК). В този смисъл е Определение №
50212/26.05.2023 г. по гр. д. № 44/2021 г. на ІІІ г. о. на ВКС, с което е прието,
че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
12
давността, съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г., давността се прекъсва с
поискването на изпълнително действие, а новата давност тече от датата, на
която е поискано или предприето валидно изпълнително действие.
В настоящото производство са установени предприети валидни
изпълнителни действия по искане на взискателя, съответно предприемане от
съдебния изпълнител, с които е прекъсвана давността.
ИД 2340/2013г. е образувано по молба на първия взискател с вх.
№24308/29.08.2013г., по което давност не тече до 26.06.2015г., а след тази дата
е предприето изпълнително действие с преобразуване на изпълнението в ИД
№465/2019г. на ЧСИ 881 по молба с вх.№ Т 5725/20.02.2019г. Това
производство е прекратено на 23.04.2019г , но в периода от 26.06.2015г. до
23.04.2019г. давността не е изтекла, тъй като на 13.06.2019г. с разпореждане, с
протокол №2076 на ЧСИ 881 П. М., на основание чл.426 ГПК е образувано ИД
№141/2019г. по което има наложени запори със запорни съобщения от същата
дата. На 21.06.2019г. е наложена възбрана на недвижим имот, на 23.02.2022г.,
на 06.02.2023г., на 11.03.2023г., на 11.05.2023г., на 28.10.2024г. са били искани
от взискателя и предприемани изпълнителни действия, с наложени запори
върху банкови сметки и трудови възнаграждения за размера на задължението
по ИД №141/2019г на ЧСИ 881.
Приложени са доказателства по ИД №141/2019г, че взискателят е
внасял дължимите такси по Тарифа към ЗЧСИ за предприемане и извършване
на конкретни изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана,
съгласно т.10 ТР № 2/2015 г. и чл. 116 б. "в" от ЗЗД. От прекъсване на
давността е започнал да тече нов давностен срок, който към момента на
завеждане на делото не е изтекъл.
Прекратяването на ИД, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в
практиката на ВКС, обективирана в решение № 9/17.05.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 2766/2020 година, ІV г. о, определение № 60667/18.10.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1722/2021 г., ІV г. о, решение № 37/2021 г. на ІV ГО), се приема, че е
без правно значение за давността, доколкото перемпцията и давността са
различни правни институти с различни правни последици - изтеклата
погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, а
перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Прието е
също така, че давността се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия:
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизане в сила
на постановлението за възлагане. Извършените изпълнителни действия или
новото искане, след настъпила перемция, също прекъсват давността,
независимо дали е образувано ново дело, защото съдебният изпълнител е
длъжен да извърши поисканото изпълнително действие. Насочване на
изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като
13
необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсване
на давността.
В постановеното на 04.07.2024 г. Тълкувателно решение № 2/2023
г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС се приема: "Активността на
взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на
съдебния изпълнител",
Въпросът относно прекъсването на погасителната давност от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция е разрешен по задължителен за съдилищата и другите
правните субекти начин с ТР № 2/2023 г., обявено на 04.07.2024 г., по тълк.
дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Прекъсване на погасителната давност се
проявява при наличие на предприето изпълнително действие по смисъла на
чл. 116, б. "в" от ЗЗД и не се засяга от настъпилата перемпция на
изпълнителното дело. Настъпването на перемпцията е основание за
прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но
няма за последица погасяване на признатото субективно материално право,
нито на правото на принудително изпълнение. За погасителната давност
перемпцията е без правно значение. Независимо от настъпилата перемпция
давността се прекъсва в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, дори при бездействие на съдебния изпълнител или
непредприемане на изпълнение по причини, независещи от волята на
кредитора.
При този изход на делото, в тежест на ищеца следва да се възложат
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 200.00 лева, на
основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната
помощ, който съдът съобрази със задължителния характер на тълкуването на
чл. 101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съответно приетите с § 1а от Наредба за ВАР (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г.)
критерии), които са относими към извършената работа от юрисконсулт, по
процесуално представителство: материален интерес по иска 4556,04 лева и
конкретната "фактическа и правна сложност", според коефициента за вида
дело в ПОНС, видът и обема на проверяваните документи и книжа и
необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, които
обуславят този справедлив размер на разноски за юрисконсулт.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК, във
връзка с чл.124 ГПК от Р. Ж. Б., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл.
Смолян, ул. Я. № *, ет. *, ап. *, чрез пълномощник адв. Ж. Ч., от гр. Д., общ.
Д., обл. Смолян, ул. А. К. № ** да се установи по отношение на „К. И. И. БГ“
14
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. П. В.
№ **, Б. ц. „Л. – *“, ет. *, представлявано от пълномощник З. Н. Д., в
качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от М. Г. и А.
Б., в качеството им на представляващи дружеството, със съдебен адрес: гр.С.,
бул. „П. В.“ **, бизнес център „Л. – *“ ,ет.*, чрез процесуален представител
юрисконсулт С. П., че не дължи вземанията в размер на 4 556.04 лева по
изпълнително дело № 20198810400141 на ЧСИ – П. М., с рег. № 881, с район
на действие Окръжен съд – Смолян, с взискател „К. И. И. БГ“ ЕАД, с ЕИК:
*********, от които: 1 200.00 лева - главница, ведно със законна лихва от
19.01.2012г. до окончателното изплащане в размер на 1 629.46 лева, мораторна
лихва - 474.43 лева, присъдени разноски в размер на 133.49 лева,
присъединени публични на основание чл.458 ГПК 190.00 лева и 778.66 лева
такси и разноски за изпълнението, поради изтекла погасителна давност, по
смисъла на чл.110, чл.116, б. „в“ и чл.117, ал.1 ЗЗД по издаден изпълнителен
лист от 07.02.2012г., въз основа на заповед за изпълнение № 68/19.01.2012г. по
реда на чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 31/2012г. по описа на Районен съд –
Девин по заявление на „Б.Н.Б. П. П. Ф.“ ЕАД и прехвърляне вземанията на
ответника „К. И. И.“ БГ ЕАД, с претенция за присъждане на разноски, като
неоснователен.
Осъжда Р. Ж. Б., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл.
Смолян, ул. Я. № *, ет. *, ап. * да заплати на „К. И. И. БГ“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. П. В. № **, Б. ц.
„Л. – *“, ет. *, представлявано от пълномощник З. Н. Д., в качеството й на член
на Съвета на директорите, упълномощена от М. Г. и А. Б., в качеството им на
представляващи дружеството, със съдебен адрес: гр.С., бул. „П. В.“ **, бизнес
център „Л* – *“, ет.*, чрез процесуален представител юрисконсулт С. П.,
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 200.00 (двеста ) лева,
на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
15