№ 7245
гр. С, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110139094 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца – Е. П. К., за изменение на Решение №
19407/28.10.2024 г. по гр. дело № 39094/2023 г. на Софийския районен съд, 28.
състав (настоящото дело), в частта за разноските, като на молителя се
присъдят 637,65 лева разноски за адвокатско възнаграждение вместо
присъдените 400 лева.
В молбата се сочи, че определеното от съда адвокатско възнаграждение
не било справедливо и не отчитало спецификите и сложността на адвокатския
труд, като поддържа, че следвало да се прилага Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение
от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени
разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е представен
списък на разноските (на лист 149 от делото).
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 55 от същото).
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Съгласно практиката на СЕСз – Решение от 25.01.2024 г. по дело C-
438/22 Е. БГ, е налице забрана възнагражденията на адвокатите да се
определят по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приета от органите на адвокатурата, тъй като същата
нарушава правилата на конкуренцията и не произвежда правно действие
съгласно чл. 101, пар. 2 ДФЕС.
В случая няма причина съдът да се отклони от становището си, че
делото не представлява особена фактическа и правна сложност – също е
типово по характер, адвокатът на ищцата извършва представителство по
1
множество подобни дела, в които се развиват същите аргументи. Няма
основание да се приеме, че отменената вече Наредба за минималните размери
за адвокатските възнаграждения (приложимо право по делото към датата на
постановяване на решението) е приета в изпълнение на обществен интерес с
оглед на ползваните в нея критерии. Тя не отчита сложността на делото, а
само вида му и размера на претенцията като критерии за определяне на
хонорар, като те са приети напълно според интересите на гилдийната
организация. Ярък пример за водещите мотиви при приемането е, че
възнаграждението за дело за развод по взаимно съгласие според последната
редакция на наредбата е 800 лева, а минималното възнаграждение по
гражданско дело за имуществени права с материален интерес, по което има
спор между страните – 400 лева. Единствената причина за това е не някаква
преценка на труда на адвоката по подготовката на бракоразводно
споразумение (наредбата не прави и разлика дали от брака има деца или не), а
това, че броят на бракоразводните дела е по-голям – т.е. преследва се
неконтролиран интерес на професионалната общност да защити собствения си
икономически интерес – типично поведение на средновековна гилдия, което е
отречено от разпоредбата на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като никога никой при
приемане на наредбата не е посочил нито едно мерило за обществения
интерес, което да налага определянето на конкретно по размер
възнаграждение.
По настоящото дело материалният интерес е 2313 лева. Няма как при
това положение съдът да ползва формалните критерии на наредбата, като се
води само от броя на исковете, а не от съвпадението в предмета им, поетия от
адвоката риск (гаранция за професионална отговорност в случай на загуба на
делото съобразно засегнатия материален интерес на клиента) и фактическата
и правна сложност.
Единственото, което съдът не е съобразил, е че адвокатското
възнаграждение е следвало да се определи с ДДС, поради което решението
следва да се измени и на адв. Д. да се присъдят още 80 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 19407/28.10.2024 г. по гр. дело № 39094/2023 г. на
Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
„Ю.Б“ ЕООД, с ЕИК: ***********, и адрес на управление: С, ул. „Ч., да
плати на Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“, с код по БУЛСТАТ:
*********, и адрес: С, ж.к. „Я.“, ул. „Х.О“, № ********, сумата от още 80
лева (осемдесет лева) – разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3