О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 51
27.02.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 881 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.147, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на М.Б.Г.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Градина“ към Затвора – Стара
Загора, понастоящем с адрес гр. Стара Загора, кв. „Зора“, ул. „Освобождение” 5,
вх. „Б”, ет.8, ап.62, срещу Решение № 435/ 28.10.2019г. на Директора на
Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане
жалбата на М.Б.Г. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0008800/
02.10.2019г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП – Пловдив по изпълнително дело № 24050004684/ 2005г.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, по
съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на закона.
Жалбоподателят поддържа, че необосновано решаващият административен орган е
приел, че подадената от него жалба срещу разпореждането на публичния
изпълнител, се явява недопустима поради просрочие. Твърди че датата, на която
му е връчен актът на публичния изпълнител, е различна от датата, на която изпратеното
по пощата разпореждане е постъпило в Затвора – Стара Загора. По съображения, че жалбата
срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0008800/ 02.10.2019г. на старши
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е подадена в
законово регламентирания срок, е направено искане за отмяна
на Решение
№ 435/ 28.10.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив
и за произнасяне по жалбата по същество.
Ответникът по жалбата -
Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Излага
доводи, че оспорването е процесуално недопустимо поради подаване на жалбата
след изтичане на нормативно предвидения преклузивен срок. Поддържа, че обжалваното
решение е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С Разпореждане с изх. №
С190024-137-0008800/ 02.10.2019г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, във връзка с
подадена молба-възражение от М.Б.Г. с искане за погасяване на публични вземания
поради изтекла погасителна давност, на основание чл.226, ал.1 от ДОПК, е
отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност
събирането на публичните вземания по изп. дело № 24050004684/ 2005г., за задълженията на М.Б.Г. за глоби, наложени с влезли в сила наказателни
постановления.
Разпореждането
е изпратено за връчване на М.Г. /изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ
„Градина“ към Затвора – Стара Загора/ чрез пощенски оператор/, като видно от
представената и приета като доказателство по делото обратна разписка – известие
за доставяне № 9100016607803, пощенската пратка, съдържаща Разпореждане с изх. № С190024-137-0008800/ 02.10.2019г., е получена от лицето
Е. М. на 08.10.2019г.
М.Г.
е оспорил Разпореждане с изх. № С190024-137-0008800/ 02.10.2019г. пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, с подадена чрез пощенски оператор на
18.10.2019г. жалба, съгласно издадения от Затвора – Стара Загора изходящ номер
на писмото /изх. № 3153/ 18.10.2019г./, регистрирана в ТД на НАП офис Стара
Загора с вх. № 21648/ 22.10.2019г.
С
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 435/
28.10.2019г., на основание чл.147, ал.1 във вр. с чл.144, ал.2 от ДОПК,
е оставена без разглеждане жалбата на М.Б.Г. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0008800/
02.10.2019г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП – Пловдив по изпълнително дело № 24050004684/ 2005г. Решаващият административен орган е приел, че обжалваното разпореждане е връчено на
08.10.2019г., съгласно приложена от пощенския оператор обратна разписка №
9100016607803, на която дата лицето се счита за уведомено за издаденото
разпореждане. Същевременно жалбата на М.Г. е изготвена и подписана на
18.10.2019г. и подадена по пощата на 21.10.2019г., видно от пощенското клеймо и
е регистрирана в Офис на НАП Стара Загора с вх. № 21648/ 22.10.2019г. Направен е извод че жалбата, като подадена след изтичане на законово
регламентирания 7-дневен преклузивен срок, се явява процесуално недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане.
Решението
е изпратено за връчване на М.Г. ***, където лицето е изтърпявало
наказание „лишаване от свобода“ /в ЗООТ „Градина“ към Затвора – Стара Загора/,
като видно от представената и приета като доказателство по делото обратна
разписка – известие за доставяне № 9100016561993, пощенската пратка, съдържаща Решение № 435/ 28.10.2019г., е получена от лицето Е. М. на 01.11.2019г.
Съдът, следа като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността
на оспореното решение, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.147,
ал.3 във вр. с ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо. Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на
жалбата, поради просрочие. От обстоятелството, че пощенската пратка, съдържаща Решение № 435/ 28.10.2019г., е получена на 01.11.2019г. от лицето Е. М.
/служителят, упълномощен да получава кореспонденцията на Затвора – Стара
Загора/, не може да се направи извод, че оспореният акт е бил връчен на М.Г. на
01.11.2019г. При липсва на каквито и да е било данни и доказателства за датата,
на която Решение № 435/ 28.10.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е
било връчено на неговия адресат при спазване изискванията на чл.31, ал.1 от ДОПК, следва да се приеме, че подадената от М.Г. чрез пощенски оператор на
12.11.2019г. жалба обективира оспорване, направено в регламентирания срок по
чл.147, ал.3 от ДОПК.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.147,
ал.1 във вр. с чл.267, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК - Директора на
Териториална дирекция на НАП – Пловдив и е в предвидената от закона форма.
Фактически,
правно и доказателствено необоснован и несъответен на закона обаче е направения
от решаващия административен орган извод, че подадената от М.Б.Г. жалба срещу
Разпореждане с изх. № С190024-137-0008800/ 02.10.2019г., издадено от старши
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив по
изпълнително дело № 24050004684/ 2005г., е просрочена и като такава е процесуално
недопустима. Този извод се основава на констатацията, че Разпореждане с изх. №
С190024-137-0008800/ 02.10.2019г., изпратено за връчено в Затвора – Стара Загора
чрез пощенски оператор с препоръчано писмо с обратна разписка, било връчено на М.Г.
на 08.10.2019г., съгласно направеното отбелязване в обратна разписка №
9100016607803, като на същата дата лицето следвало да се счита за уведомено за
издаденото разпореждане. Видно обаче от представената и приета като
доказателство по делото обратна разписка – известие за доставяне №
9100016607803, пощенската пратка, съдържаща Разпореждане с изх. №
С190024-137-0008800/ 02.10.2019г., е получена от лицето Е. М. на 08.10.2019г.,
като липсва каквото и да е било удостоверяване за връчване на разпореждането на
неговия адресат, респ. за датата, на която актът на публичния изпълнител е бил
връчен на М.Г.. Абсолютно необосновано решаващият административен орган е
приел, че с получаването на пощенската пратка, съдържаща Разпореждане с изх. №
С190024-137-0008800/ 02.10.2019г., от служителя, определен и упълномощен да
получава адресирана до Затвора – Стара Загора кореспонденция, М.Г. се счита за
уведомен за издаденото разпореждане. На първо място с оглед регламентираните в
ЗИНЗС и ППЗИНЗС специални правила относно предаването на адресирана до лишените
от свобода лица кореспонденция, очевидно обективно невъзможно е предаването на
пощенската пратка на М.Г. в деня на нейното постъпване в Затвора – Стара
Загора, като презюмираното от Директора на ТД на НАП – Пловдив узнаване от
лицето за издаденото разпореждане в деня на неговото получаване като пощенска
пратка в мястото за лишаване от свобода, е лишено от каквото и да е било
фактическо и правно основание. На следващо място в ДОПК са регламентирани
специални правила за връчване на актове и съобщения на лишени от свобода лица –
съгласно изричната разпоредба на чл.31, ал.1 от ДОПК, на лишено от свобода и на
задържано под стража лице съобщението се връчва чрез администрацията на
съответните учреждения. Надлежното връчване в хипотезата на чл.31, ал.1 от ДОПК
изисква писмено удостоверяване на коя дата и от кой служител от администрацията
на мястото за лишаване от свобода, е извършено връчването. В случая липсват
данни и доказателства, както че Разпореждане с изх. № С190024-137-0008800/
02.10.2019г. на старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
– Пловдив е надлежно връчено по реда на чл.31, ал.1 от ДОПК на лишения от
свобода М.Г., така и за датата, на която разпореждането е получено от лицето.
При липсата на надлежно
удостоверено получаване на препоръчана пощенската пратка, съдържаща
Разпореждане с изх. № С190024-137-0008800/ 02.10.2019г. от М.Г., респ. на
надлежно удостоверено връчване на акта в хипотезата на чл.31, ал.1 от ДОПК,
датата на постъпването на пощенската пратка в Затвора – Стара Загора не може да
бъде възприета за дата, от която започва да тече срока по чл.266, ал.1 от ДОПК
за обжалване на акта на публичния изпълнител. Ето защо съдът приема, че
подадената на 18.10.2019г. /а не както е приел решаващият административен орган
на 21.10.2019г./ от М.Г. жалба против Разпореждане с
изх. № С190024-137-0008800/ 02.10.2019г. на старши публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, не е извън законово
регламентирания преклузивен 7-дневен срок и следователно не е налице тази процесуална
пречка за разглеждането й по същество от Директора на ТД на НАП – Пловдив с
произнасяне по нейната основателност.
С оглед
на гореизложеното обжалваното Решение № 435/ 28.10.2019г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
а преписката върната на решаващия административен орган за по-нататъшно
процедиране, разглеждане и произнасяне по жалбата на М.Б.Г. срещу Разпореждане с изх. №
С190024-137-0008800/ 02.10.2019г. на ст. публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив по изпълнително дело № 24050004684/ 2005г.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.147, ал.3 от ДОПК, Старозагорският административен
съд
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ по жалба
на М.Б.Г. с адрес ***, Решение № 435/ 28.10.2019г. на Директора на
Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане
жалбата на М.Б.Г. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0008800/
02.10.2019г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП – Пловдив по изпълнително дело № 24050004684/ 2005г., като незаконосъобразно.
ВРЪЩА
преписката на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, за по
нататъшно процедиране, разглеждане и произнасяне по подадената от М.Б.Г. жалба
вх. № 21648/ 22.10.2019г. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0008800/
02.10.2019г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП – Пловдив по изпълнително дело № 24050004684/ 2005г.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: