Р Е Ш Е Н И Е
№ 701 / 21.11.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 618 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Х.С.Б.,
ЕГН **********,***, подадена чрез процесуален представител адвокат К.Х., срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0367-000116/07.06.2023 г. на М.И.П., мл. автоконтрольор при РУ-Велинград
към ОДМВР-Пазарджик. Релевирани са доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК, по
които се претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски.
Ответникът – М.И.П., мл. автоконтрольор при
РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик, не изразява становище по жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № № 23-0367-000116/07.06.2023 г. на мл. автоконтрольор
при РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик, на посочено правно основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ ЗДвП, на Х.Б. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Посочено е,
че на 26.05.2023 г., около 01.40 часа в гр. Сърница, на ул. „Младост“ до номер 5,
в посока № 7, Б. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц200“, без рег. табели, лична
собственост, след употреба на алкохол. Водачът е изпробван с техническо
средство Алкотест „Дрегер 7510“, номер ARNА 0197, в 01.46 часа, чиято цифрова скала е отчела 0.98 промила
алкохол в издишания от водача въздух. Издаден е талон за медицинско изследване
и е взета кръвна проба във ФСМП-Велинград. Заповедта за прилагане на ПАМ е
издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GА, № 936253/26.05.2023
г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
По делото са представени и приети като
доказателства справка за нарушител/водач, АУАН серия GА, № 936253/26.05.2023 г.
и Протокол № 140/30.05.2023 г. за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина на Специализирана химическа
лаборатория при „УМБАЛ-Пловдив“ АД. В него е посочено, че в изпратената за
изследване проба кръв се доказва етилов алкохол в количество 0.54 промила.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
жалбоподателя представи Решение № 68/25.09.2023 г. по АНД № 191/2023 г. на
Районен съд-Велинград, с което е отменено Наказателно постановление №
23-0367-000334/08.06.2023 г. на БПД началник група при РУ-Велинград. Отбелязано
е, че решението е влязло в сила на 13.10.2023 г.
При така установеното от фактическа страна и след
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта,
за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което
обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а
разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1,
б.. „б“ от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службата за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваният акт е издаден от М.П. – мл.
автоконтрольор при РУ-Велинград, в това му качество и е налице необходимата
компетентност, като е оправомощен със Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на
директора на ОДМВР-Пазарджик. Директорът на ОДМВР-Пазарджик е ръководител на
компетентната служба за контрол, която съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи упражнява правомощията по чл. 165 ЗДвП -
включително да не допуска управление на моторни превозни средства от водачи, с
концентрация на алкохол над 0.5 промила на хиляда, както и да отнема СУМПС.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата
на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Оспореният
акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа
при произнасянето му. Изрично в заповедта е посочено, че нарушението на водача
по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е констатирано със съставения АУАН серия GA № 936253/26.05.2023
г. Същият е приложен по делото и е част от административната преписка. Видно от
съдържанието, описаната в него фактическа обстановка съвпада с тази посочена в
оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат
доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната
преписка съдът цени като безспорни и следващите се от тях фактически
установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани.
Съгласно чл. 171, т. 1, буква „б” ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. При тази законова регламентация
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е лицето да
е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта му над 0.5 промила на
хиляда, установено по надлежния ред. При извършената проверка чрез Дрегер
Алкотест 7510 е установено, че Б. управлява МПС с концентрация на алкохол в
издишания въздух 0.98 промила. С Протокол за медицинско изследване на кръвта № 140/30.05.2023
г. на Специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ-Пловдив е установено, че
концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 0.54 промила. Независимо, че в
обстоятелствената част на ЗППАМ не е описан резултатът от лабораторното
изследване, то същото не представлява съществено нарушение водещо до
самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като концентрацията на алкохол в
кръвта на Б. е над 0.5 промила, поради което е приложима цитираната в
обжалваната заповед разпоредба.
Съдът приема, че процесната мярка е приложена при
спазване на процесуалните правила и на изискванията на материалния закон. В
случая, както беше посочено по–горе е била осъществена именно хипотезата на чл.
171, т. 1, б. „б“ ЗДвП от страна на жалбоподателя. В този смисъл диспозицията
на нормата е била реализирана, като е приложена принудителна мярка предвидена в
съответствие със същата. Следва да се отбележи, че прилагането на ПАМ по своята
правна същност, не представлява административно наказание. Принудителните
административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе
си те не са административни наказания. Тези мерки се прилагат в изрично
посочените в закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и
по точно определен ред. За да се установи дали законосъобразно
административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да
бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени
в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Анализът на събраните
доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че са налице всички
законово предвидени основания за издаване точно на такава ЗППАМ, както и че
същата е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие
с неговата цел. Предвидената мярка е израз на държавната политика насочена към
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол,
наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед
значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно
явление. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като
превенция срещу извършването на конкретния вид правонарушения. Противоправното
поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да не управлява
ППС под въздействие на алкохол, което безспорно обуславя необходимостта от
прилагане на ПАМ, за да се преустанови това поведение.
Доводът на процесуалния представител на жалбоподателя,
че оспорената заповед следва да бъде отменена поради факта, че въпросът с
отговорността на Б. е решен с влязло в сила на 13.10.2023 г. решение на Районен
съд-Велинград, е неоснователен.
Принудителната административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „б“ ЗДвП няма санкционен характер. Същата е с превантивен характер и
се прилага за предотвратяване и преустановяване на противоправни деяния, като и
за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Именно поради
това, същата се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца“, т. е. мярката
има временен характер - отнема се СУМПС на водача, докато бъде решен по
окончателен начин въпросът за отговорността му. При произнасянето на
компетентния орган относно осъществяването на административната отговорност на
водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок,
в хипотезата при която до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ
следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително
условие, с което е обвързано действието й. В тази връзка решаването на въпроса за отговорността на водача в административнонаказателното
производство с влязъл в сила акт не прави издадената заповед за прилагане на
ПАМ незаконосъобразна, а само е основание за отпадане на наложената
принудителна мярка.
Предвид изложеното, съдът намира, че
административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма,
при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо
надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите
материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на
защита.
С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя
не се дължат. Такива не са поискани от ответника, поради което съдът не присъжда
разноски с настоящото решение.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд–Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.Б.,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0367-000116/07.06.2023 г. на мл. автоконтрольор при РУ-Велинград
при ОДМВР-Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
(П)