РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.София, 27.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Йовка Панайотова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13636 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.Е.К. срещу Д.З. АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове по реда на чл.432, ал.1 КЗ
вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
размер на 250000.00 лв. в резултат на ПТП, станало на 05.03.2017 г. около 13.00
часа по второкласен път ІІ-82 в района на км 46+300, в землището на
гр.Самоков по вина на водача на лек
автомобил Форд Фокус с рег.№ ******С.Д.Д., ведно със законна лихва от
05.03.2017 г. /дата на увреждането/ до окончателно изплащане на обезщетението.
Поддържа
твърдения, че във връзка с ПТП било
образувано ДП № 9/2017 г. по описа на ОДМВР София, пр.пр. № 1087/2017 г. по
описа на СОП.
Излага
правни и фактически доводи, за това че във връзка с настъпилото застрахователно
събитие са му били причинени болки и страдания, за което е отговорен ответника,
като застраховател по застраховка ГО по полица № BG/08517000045647, валидна от
16.01.2017 г. до 15.01.2018 г.
На
13.03.2017 г. подал искане до ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение, по което не е налице позитивно произнасяне.
В
срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
изразява становище по исковете.
Оспорва
като недопустима претенцията за акцесорното вземане, като излага правни и
фактически доводи за това.
Оспорва
исковете по основание и размер.
Не
оспорва наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за
описания автомобил към датата на ПТП.
Оспорва
наличие на всички предпоставки от фактическия състав за реализиране
отговорността на застрахователя – ответник. Оспорва ПТП да е настъпило по
описания механизъм; виновното поведение на водача на автомобила и причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Оспорва наличие на описаните вреди и
връзката им с ПТП. Оспорва съставеният протокол за ПТП в частта на посочени
обстоятелства и причини за ПТП с възражения, че съставителя /длъжностно лице/
не е присъствало на място при настъпване на произшествието и няма лични възприятия
за него.
Оспорва
претенцията, като завишена по размер с излагане на съображения, че не
съответства на принципа за справедливост.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан.
Не
подава допълнителен писмен отговор.
В
с.з. на 13.02.2019 г. заявява становище, че не оспорва механизмът на настъпване
на ПТП описан от ищеца в исковата молба и установен, чрез събраните в
производството доказателства.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа следното:
Разпоредбата
а чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т. е. да е
отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл.
477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е
предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна
връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка
"Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на
събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
В
проведеното производство, ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и
противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли
вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между този водач и ответника -
застраховател.
Чрез
констативен протокол за ПТП № 49/21.03.2017
г., протокол за оглед на местопроизшествието от 06.03.2017 г., албум към него и
показанията на свидетеля М.В.В. се установява, че на 05.03.2017 г. около 13.00 часа по второкласен път ІІ-82 в
района на км 46+300, в землището на гр.Самоков е настъпило ПТП по вина на
водача на лек автомобил Форд Фокус с рег.№ ******С.Д.Д.. Установява се, че в
резултат на ПТП е починал водача на другия участник в ПТП – лек автомобил Фолксваген
Поло- рег.№ ********-Р.Р.К., както и че е пострадала ищцата Д.Е.К.- пътник на
предна дясна седалка в лекия автомобил Фолксваген Поло.
Страните
не спорят по механизмът на настъпване на ПТП- че същото е настъпило по вина на
водача на лекия автомобил Форд
Фокус- С.Д.Д., която при движение по двупосочно пътно платно с две пътни ленти
е навлязла и се е движела в лентата за насрещно движение, където е настъпил и
ударът с другия лек автомобил, от което са били причинени вреди. Тези
обстоятелства се потвърждават и от събраните в производството писмени
доказателства и показанията на свидетеля М.В.В., които съдът
кредитира като обективни, пълни, последователни и съответни на доказателствата.
Чрез
приетата в производството, като обективна и компетентно изготвена СМЕ се
установява, че вследствие на ПТП ищцата е получила следните увреждания: „Счупване
на лявата раменна кост. Счупване на 4-то, 5-то и 6-то ребра в ляво. Счупване на
гръдната кост в горната и част. Счупване на лявата главулечна ямка на
хълбочната кост на таза. Счупване на 11-ти гръден и 3-ти поясен прешлени.
Охлузване по кожата на лявата гръдна област.“
Установява
се, че уврежданията на ищцата са били множествени, тежки по вид и трудни за
лечение. Според експерта, много важен проблем при пострадалата е бил този, кое
увреждане да бъде лекувано (оперирано) първо и кое да остане за лечение с
отложена спешност. Според СМЕ, по своят вид и тежест, уврежданията на ищцата
имат следната медико-биологична характеристика:
Полученото
счупване на лявата раменна кост е довело на пострадалата Д.К. - „ трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в
случая 6 месеца).
Претърпените
фрактури на 3 ребра са причинили -„ трайно затруднение на движението на снагата
за срок по-дълъг от 30 дни “ (в случая 2 месеца).
Полученото
счупване на гръдната кост е причинило на ищцата -„трайно затруднение на
движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая 2 месеца).
Получената
фрактура на лявата тазобедрена ямка на таза е причинило-„трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (около 6м.)
Всяко
едно от получените фрактури на телата на 11-ти гръден и 3-ти поясен прешлени са
причинили на пострадалата —„ трайно затруднение на движението на снагата за
срок по-дълъг от 30 дни “ (повече от 6 месеца).
Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в УМБАЛ „ Света Анна“ София,
като първоначално е била настанена в Реанимационна клиника под наблюдение на
гръдни хирурзи. Постъпила в увредено общо състояние, но контактна, адекватна, с
оток и болки в лявата мишница, болки в областта на гърдите и таза, с неритмична
сърдечна дейност, повърхностно дишане, с охлузване на лявата част на гръдния
кош. Извършени са били хематологични, рентгенови, ехографски и КТ-ски
изследвания и консултации с лекари от различни специалности: хирург, ортопед, неврохирург,
интернист и анестезиолог. След проведеното лечение на гръдната травма - строг
постелен режим и инфузионна терапия, пострадалата е била преведена в Клиниката по
ортопедия и травматология. Там след проведени изследвания на ищцата е било
предложено оперативно лечение на счупената раменна кост, но тя е отказала
операцията там, като е предпочела оперативното лечение да бъде извършено в
УМБАЛ“ Н.И.П.“. Пострадалата е била изписана от УМБАЛ „Св.Анна“ на 07.03.2017г.
и транспотирана в Институт „ П.“. Там са били извършени нови изследвания и
лекарски консултации. При извършените КТ-ски изследвания на гръбначния стълб са
бил констатирани и неустановни до сега - фрактури на телата на 11-ти гръден и
3-ти поясен прешлен.
След
проведена предоперативна подготовка на К. била извършена първата операция на
09.03.2017г. Счупената лява раменна кост е била наместена открито, извършена
костна пластика и остеосинтезиране чрез интрамедуларен заключващ пирон.
Включена била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия.
В
Институт „ П.“ Д.К. е презаписвана на три пъти за лечение по различни клинични
пътеки, тъй като при нея са били установени множествени костни увреждания.
На
16.03.2017г. ищцата била подложена на оперативно лечение на фрактурата на
лявата главулечна (тазобедрена) ямка на таза. Извършено наместване на
фрактурата под анестезия, а левият крак поставен на екстензия. Продължена
медикаментозната терапия.
На
20.03.2017г. на ищцата бил поставен поясен корсет по повод установени фрактури
на 11-ти гръден и 3-ти поясен прешлени. Д.К. била изписана от И-т „П.“ на
24.03.2017г. като лечението продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим, антикоагулантни и обезболяващи лекарства.
Според
СМЕ, травматичните увреди на ищцата са отзвучали за различен период от време.
Полученото
охлузване на лявата част на гръдния кош е отзвучало окончателно за срок до 2
седмици. Полученото счупване на лявата раменна кост - за срок от 6 месеца.
Счупените три ребра, без остатъчни усложнения са зараснали за срок до 2 месеца.
Счупената гръдна кост е зараснала също за срок от 2 месеца. Лечението на
получената фрактура на лявата тазобедрена ямка на таза е било най-продължително
- около 8 месеца, като до края на 4-тия месец пострадалата не е можела да
стъпва на левия си крак и се е предвижвала с помощта на патерици. Лечебният
период на копресивните фрактури на 11-ти гръден и 3-ти поясен прешлен е
продължил около 6 месеца, след което е започнала обща рехабилитация на всички
увреждания. Общо лечебният и възстановителен (оздравителен) период на всички
увреди при ищцата е продължил 8 месеца.
През
посоченият период ищцата е търпяла -болки и страдания, като през първия 3-4
месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на проведената
рехабилитация - болките на ищцата са били с по-интензивен характер. През
останалото време тя е търпяла само периодично явяващи се болки при обща
преумора и най вече при рязка промяна на времето - при студено и
влажно време, когато ищцата е била принудена да ползва седативни и обезболяващи
средства.
Наред
с претърпените болки, в продължение на първите 4 месеца ищцата не е можела да
стъпва на левия си крак поради фрактурата на тазобедрената ямка на таза, а от
друга страна е имала и фрактура на лявата раменна кост и не е можела да ползва
патерици. Това е наложило първоначално ищцата да провежда лечението си на
постелен режим и обслужване с чужда помощ. След 4-тия месец ищцата вече е
можела да се предвижва с патерици и да започне ранна рехабилитация на някои от
уврежданията. До края на 6-тия месец след злополуката пострадалата Д.К. се е
предвижвала с поставен поясен корсет, заради фрактурите на двата прешлена
описани по-горе.
Според
СМЕ, сегашно състояние на пострадалата е следното: На извършения медицински
преглед на 09.01.209г. същата дала оплаквания от периодични болки в гърдите при
студено и влажно време, от болки в лявата мишница и затруднения при движение
сутрин при раздвижване на лявата тазобедрена става.
Според
експерта по СМЕ, съобразно местоположението на увредите състоянието на
пострадалата е следното:
Счупената
лява раменна кост е зараснала окончателно с добър калус. Движенията на лявата
раменна и лявата лакътна става вече са в норма. Само външната ротация на лявата
раменна става е в намален обем с 10 градуса и трудно се контролира от ищцата.
От извършената операция има остатъчни два
кожни линейни белези с дължина съответно 4 в горната част на мишницата и и
5 см. - в долната. Металният пирон все още не е изваден. Предстои оперативното
му премахване ,която операция ще доведе на пострадалата допълнителни болки и
страдания за срок от 30 дни и нужда от кратък курс рехабилитация.
Счупените
4-то 15-то и 6-то ребра в ляво са зараснали окончателно , а дихателната дейност
на белите дробове е възстановена.
Счупената
гръдна кост също е зараснала окончателно, но с остатъчна деформация ,която се
дължи на останало полуизкълчване на лявата ключица в областта на степно-
клавикуларната става.
Лявата
главулечна (тазобедрена ямка) е зараснала окончателно. Движенията на лявата
тазобедрена става са в пълен обем и сила ,но ищцата има оплаквания от страна на
лявата колянна става от дългото обездвижване (4м. без натоварване на левия
крак).
Фрактурите
на телата на 11-ти гръден и 3-ти поясен прешлени са вече стабилизирани. Ищцата
е носила 6м. корсет. Движенията са почти в рамките но нормата, но флексията (движението напред) е все още
в намален обем с около 15 градуса. Към настоящият момент ищцата се
предвижва без помощни средства с нормална походка.
Прогнозата
за бъдеще при ищцата, според СМЕ, е оптимистична, ако не настъпят някакви късни
негативни последици от фрактурата на тазовата фрактура. Такъв вид счупване на
главулечнвата ямка често след години води до тежки артрозни изменения и
зашипявания на ставата, които водят до „вторична коксартроза“. Към настоящият
момент при ищцата, както сочи д-р Б., такива симптоми не се установяват. Според
експерта, от процесната злополука вече са изминали почти 2 години, но напълно е
възможно ищцата и към настоящият момент да търпи спорадични болки най вече в
гръбначния стълб и таза при студено и влажно време, за които трябва да ползва
седативни и обезболяващи средства.
Според
кенстатациите на СМЕ, като се имат предвид: механизма на процесното ПТП (челно
-ляв удар между двете МПС), настъпилите крайно тежки деформации на купето на
л.а“ Фолксваген Поло“ (в челната и лявата предна част), местоположението на
пострадалата (предна дясна седалка) и получените от нея множествени увреждания,
локализирани в различни анатомични области определено може да се счита, че към
момента на процесното ПТП станало на 05.03.2017г. ищцата Д.К. е пътувала с
поставен обезопасителен колан. СМЕ установява, че след нанесения удар между
двете МПС, тялото на ищцата внезапно се е изместило в предна посока, но е било
спряно от предпазния колан. В същият момент в посока към предните седалки са
нахлули тежките метални деформации от предната част на автомобилното купе на
ла.а“ Фолксваген Поло“. Уврежданията на ищцата се дължат изцяло на директния
удар на арматурната част на купето в тялото на пътуващата на предната дясна
седалка пътничка и в посока на тялото на водача на автомобила. Доказателства за
този механизъм на ПТП са сведенията описани в протокола за оглед: „Тотална щета
на автомобила, деформации на предната част на купето, наложило разрязването му
до предните странични колонки. липсват предни фарове, предна декоративна
решетка,тежки деформации на предни калници ,преден капак над двигателя, предни
врати и част от левия заден калник, силна деформация на оборудването на
пътническия отсек, арматурно табло — разрушено, волана издигнат към тавана,
нарушена цялост на предната лява гума. “... (вж. стр. 29-30 от делото, снимка
от 16 до 21). Според експерта, ако ищцата бе пътувала без поставен
обезопасителен колан при процесния механизъм и интензивен удар между двете МПС,
тялото и щеше да се измести внезапно напред и нагоре, като половината от тялото
и щеше да излезе през предното панорамно стъкло, а корема и долните крайници
щяха да бъдат размачкани от нахлулите в посока на купето тежки метални
деформации.
Чрез
показанията на свидетеля Р.Г.К./майка на ищцата/, преценени с оглед указаното в
чл. 172 ГПК, се установява, че в резултат на ПТП, Д.К. била обезобразена,
цялата в кръв и с подпухнало лице; ръката й била счупена и обездвижена. Видяла
я в окръжна болница в кв.Младост. Била настанена в интензивно отделение. Тъй
като там не предприели спешни мерки за възстановяването й и лекуването й се
наложило да я привеждат в Институт П. в интензивно отделение. Била със счупен
таз, счупени ребра. Наложило се да изваждат със съпруга й стъкла от гърдите и
корема и- в резултат на пръсналото се стъкло пред нея. Освен това гърдата й
била пресечена на две от колана. Имала бузи съсиреци в нея. Взимала лекарства
за разреждане на кръвта и една централна вена в крака била възпалена.
Свидетелят сочи, че пострадалата трудно се придвижва, изпитва затруднения при обръщане
на едната или другата страна, при ставане, изправяне. По професия била
счетоводител и чак след година се върнала на работа, като първоначално работела
от вкъщи в легнало положение с почивки през 05-10 минути. Преди това по време
оздравителния период не можела да се грижи сама за себе си, не можела да се
придвижва, имала нужда от непрекъсната чужда помощ. В края на лечебния период
имала нужда от рехабилитация. Бил доста труден период за нея периода на
раздвижването и вдигането й на крака. След ПТП ищцата се затворила в себе си,
не се грижела за външния си вид, а само за хигиената си. Интересувала се само
от детето и от работата. Като разбрала, че съпругът й е починал в катастрофата
съвсем се травмирала и изпаднала в шок.
Чрез
приетата в производството СПЕ се установява, че в резултат на ПТП ищцата е
преживяла емоционален шок. Изпитва емоционална празнота, безразличие към
живота, липса на визия за бъдещето. Търпи емоционално лишаване от смъртта на
съпруга си, тежко преживява липсата на присъствието му в живота си. Според
експерта в.л.Златарева и към момента състоянието й се характеризира с
емоционална потиснатост, безразличие към средата, безпокойство, тревожност,
депресивитет, отдръпване от контакти, затваряне в собствения си емоционален
свят, чуство за ощетеност, за пустота и разрив в отношенията с другите хора.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил С.Д.Д., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована
при ответника – застраховател – Полица № BG/08/517000045647, валидна от 16.01.2017
г. до 15.01.2018 г.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Чрез така установеното, съдът намира, че водачът
на лекия автомобил С.Д.Д. е извършил виновно противоправно деяние, което е в
разрез с указаното в цитираните разпоредби на ЗДвП. Така, в производството бе
установено нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача
на лекия автомобил – чл.25 ЗДвП: Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди
да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
При извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента.
В
производството се установи, че на 13.03.2017 г. /писмо на л.13-л.17 по делото/ ищцата
е отправила искане до застрахователя – ответник за обезщетяване на причинените
й вреди от ПТП. Не се установи до изтичането на определения тримесечен срок по
чл. 496 КЗ застрахователят да се е произнесъл изрично по искането.
С
оглед изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на лекия автомобил по отношение на причинените на ищците
вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
С
имуществената застраховка "Гражданска отговорност" се дава
застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова
тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението
е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за
третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана
гражданската отговорност на застрахования делинквент. По тази причина
непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното
събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт,
като съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е
обусловена от отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност", съдът намира,
че ответното дружество отговаря по предявените искове.
Установи
се, че с поведението си водачът на лекия автомобил е причинил травматични
увреждания на ищеца, установени в съставената медицинска документация предмет на
изследване от експертите по СМЕ и СПЕ.
В
тежест на ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и
страдания във връзка с увреждането от ПТП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил С.Д.и с причинените от това застрахователно събитие
травматични увреждания. При изследване механизма на ПТП, от събраните писмени
доказателства и показанията на свидетеля М.В.В., съдът намира че се установи
противоправност в поведението на водача на автомобила, изразяваща се в това, че
неправилно е предприел маневра – извършване на десен завой, като е изгубила
контрол над автомобила и е навлязла в насрещното платно за движение.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази за
обективни и доказани по делото следните факти – причинените увреждания, болките
и страданията и прогнозата за възстановяване.
С
оглед установеното, вземайки предвид възрастта на пострадалата към датата на
ПТП – 43 години, броя, вида и характера на уврежданията, проведеното лечение,
продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания; обстоятелството,
че към настоящия момент пострадалата не е възстановена от получените телесни
увреждания, а прогнозата за пълно клинично и функционално възстановяване като
цяло е благоприятна; обстоятелството, че травмите са наложили дълъг период на
болнично лечение и домашен стационар с необходимост от непрекъсната чужда
помощ, както и че пострадалата не е могла да се придвижва самостоятелно през
по-голямата част от оздравителния период, след което е имала нужда от
рехабилитация, което от своя страна й е причинило известен дискомфорт;
обстоятелството, че към настоящия момент пострадалата продължава да търпи болки
в увредената зона; негативните изживявания на пострадалата /неудобство, безсъние,
дискомфорт/ във връзка с ПТП и уврежданията от него; негативните емоционални
промени, които произшествието й е причинило, както и социално-икономическите
условия към 05.03.2017 г., съдът намира, че необходимо и достатъчно за
компенсирането на неимуществените вреди на ищцата е обезщетение в размер на 90000.00
лв. За разликата над тази сума до сумата 250 000.00 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед основателността на главните искове, основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава от 14.06.2017 г. /изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ/ в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД до окончателното заплащане
на обезщетение.
За
обосноваване на този извод, съдът съобрази, че с исковата молба е направено
искане да бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 05.03.2017г. /дата на увреждането/ до окончателно изплащане на
обезщетението. Предвид посочената изрична норма на чл.429 КЗ вр. чл.496 КЗ,
съдът намира че следва да присъди законна лихва върху обезщетенията от 14.06.2017
г.- датата на изтичане на определения от закона максимален тримесечен срок за
произнасяне на застрахователя по претенцията на увредения /ищец в
производството/.
Възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата, съдът
намира за неоснователно, доколкото, чрез констатациите на СМЕ и показанията на
свидетеля Р.Г.К.се установи, че към момента на произшествието пострадалата е
била с поставен обезопасителен колан, т.е. същата не е нарушила правилата на
чл.137в, ал.1 ЗДвП.
По разноските:
Съобразно
изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 208.80 лв. според представения списък
по чл.80 ГПК.
В
полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.
38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2350.80 лв., съразмерно с уважената
част от исковете, изчислено съобразно заявената претенция във основа на
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с
оглед цената на иска е 6530 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника се дължат разноски с оглед
отхвърлената част от исковете в размер на 578.00
лв. с включено възнаграждение за юрисконсулт.
В
полза на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да бъде присъдена сумата
3600.00 лв. – дължима държавна такса съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.З.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 1504, р-н Оборище,
бул. „********“ № **, да заплати на Д.Е.К., ЕГН ********** с адрес гр.София,
ж.к.********бл.********, на основание чл. 423 КЗ сумата 90 000.00 лв. - застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматично увреждане: „Счупване на
лявата раменна кост. Счупване на 4-то, 5-то и 6-то ребра в ляво. Счупване на
гръдната кост в горната и част. Счупване на лявата главулечна ямка на
хълбочната кост на таза. Счупване на 11-ти гръден и 3-ти поясен прешлени.
Охлузване по кожата на лявата гръдна област“, причинено в резултат на ПТП,
станало на 05.03.2017 г. около 13.00 часа по второкласен път ІІ-82 в района на
км 46+300, в землището на гр.Самоков по
вина на водача на лек автомобил Форд Фокус с рег.№ ******С.Д.Д., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди е била застрахована съгласно
– полица № BG/08517000045647, валидна от 16.01.2017 г. до 15.01.2018 г., ведно
със законната лихва от 14.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 423 КЗ за
разликата над сумата 90 000.00 лв. до пълния предявен размер от 250 000.00
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.З.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 1504, р-н Оборище,
бул. „********“ № **, да заплати на Д.Е.К., ЕГН ********** с адрес гр.София,
ж.к.********бл.********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 208.80 лв.-сторени разноски в
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д.З.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 1504, р-н Оборище,
бул. „********“ № **, да заплати на
адв. В.В.О. от САК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 2350.80 лв.-разноски за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Д.Е.К.,
ЕГН ********** с адрес гр.София, ж.к.********бл.********, да заплати на Д.З. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 1504, р-н Оборище, бул. „********“ № **, сумата 578.00 лв. съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 1504, р-н Оборище,
бул. „********“ № **, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 3600.00 лв.-дължима държавна такса,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: