Р
Е Ш Е
Н И Е № .........
гр.К., ………2019
год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на
четвърти април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при секретаря................Х. К....................................................като
разгледа докладваното от съдията………………………..…..гр.дело №3354 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата
твърди, че е собственик на имот
в гр.К., находящ се на ул.“******“ ***, ***. Ответникът се явявал краен
снабдител, който продавал на потребителите при публично известни условия
ел.енергия. Отношенията с ответника били уредени с нормативни актове, от Общите
му условия /ОУ/ и Правилата за измерване на количествата на ел.енергия /ПИКЕЕ/.
Измерването на потребената ел.енергия ставало чрез електромер, притежаван от ответника
и монтиран от него на външна стена на жилищната сграда, до който достъп имал единствено ответника, чрез служителите си. Съгласно чл.17, ал.1 и ал.2 от ОУ на договора за
продажба на електроенергия на "Е.Б.Е." АД, дружеството фактурирало
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените
от ДКЕВР
цени. Дължимите суми към
ответника за потребена в имота ел.енергия твърди, че заплащала редовно и
своевременно. С писмо изх.№******/****.2018 год. ответникът я уведомил, че като
клиент с клиентски №********** дължи сума в размер на 860.14 лв. за периода от ****.2017 год. до ****2017
г. - 90 дни, които поради едностранно констатирана неизправност в електромера
били начислени. Допълнително били начислени количества кВтч, които не била
потребила. Не ставало ясно начина на установяване
на допълнително потребената електроенергия и как е определен периода, за който
е начислена. Извършената едностранна корекция на сметки почивала на
предположение за ползване на ел.енергия. Счита, че е недопустимо едностранно да
се въвежда обективна отговорност на потребителя. Според чл.54, ал.2, т.2 от ОУ
на ЕВН ЕР и чл.48, ал.1, т.2, б."б" от ПИКЕЕ, в случаите на
констатирано по реда на общите условия неправомерно въздействие върху
средствата за търговско измерване, ЕВН ЕР преизчислявал количеството
електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от
ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване
до датата на констатирането на грешката в измерването или неизмерването, освен,
ако може да бъде установен точният период на грешното измерване или
неизмерване, но за не повече от 90 (деветдесет) дни. Това количество ел.енергия било написано
едностранно и произволно от ответника. Счита, че съставеният констативен
протокол №******от ****2017 г. за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване, за електромер №*********, демонтиран и предаден за
експертизна проверка в Български институт по метрология, не отговарял на
изискванията на чл.47 от ПИККЕ. Същият бил подписан от двама свидетели, на
които не са посочени трите имена, нито ЕГН. По този начин не можело да се
установи, дали са служители на ответника. Не бил посочен представител на РУ „Полиция“ - К., който да е
присъствал на проверката. Не била уведомена за проверката. Количеството
отчетена ел. енергия не било надлежно удостоверено по начините и реда, посочени
в нормативните актове. Правният интерес от предявяване на иска бил продиктуван
от нормата на чл.31, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.59, ал.1 от ОУ ЕВН ЕР, за
съществуващата възможност на ответника да преустанови снабдяването с
ел.енергия. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „Е.Б.Е.“ ЕАД, че не
му дължи сумата от 860.14 лв. допълнително начислена сума за периода от ****.2017г.
год. до ****2017 г., представляваща цена на допълнителна ел. енергия, отчетена
чрез електромер с №*********. Претендира съдебни разноски.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва
твърдените в исковата молба обстоятелства като счита предявеният иск за
неоснователен. Твърди, че в случая е
спазена точно процедурата за „корекция на сметката за електрическа енергия“,
съдържаща се в ПИКЕЕ. На
****2017
г. служители на
оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна
България - „Електроразпределение Юг“ ЕАД извършили проверка на електромер №*********, отчитащ доставената електрическа
енергия в обекта на ищеца
с
ИТН-******. Проверката извършили двама
служители на мрежовия оператор, които
демонтирали електромера, поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие
върху средството за търговско измерване, поставили го в безшевна торба, с цел
същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория,
като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново
след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва
електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2%.
За тези действия, извършилите проверката лица, съставили Констативен протокол
за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №******/****2017 г. и въпреки настоятелните опити на
служителите на ЕР Юг да открият представител на клиента, такъв не
бил намерен, след което протоколът бил съставен и преподписан от двама
свидетели, които не били служители на ЕР Юг, като имената им били вписани в
протокола. Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския
институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като
заключението на лабораторията било: при отваряне на електромера
е констатирано следното: „Осъществен
е достъп до вътрешността на електромера. Монтиран е проводник, закъсяващ
куплунг Х2. Изменени са техническите и метрологични характеристики
на електромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измерва с
отклонение, извън границите на допустимото, посочено в точки: т.4.4. и т.4.6.“.
С оглед на описаното и като било установено, че са налице предпоставките,
описани в чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при
спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.48, ал.1, т.1 от ПИКЕЕ, като
начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от
5944 кWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване,
изчислена по определението за периода цени от страна на КЕВР е 860.16 лв. с
ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 90 дни, като
първата дата - ****.2017 г. е началото на корекционния период била датата на
регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкият до и
попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на
проверката, в която била констатирана манипулацията, последната дата била
датата на извършената техническа проверка- ****2017 г. (чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ). ЕР
Юг им предоставило тази информация, довело от своя страна до издаване на
процесната фактура №********/****.2018
г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно
измерване на електрическа енергия и с писмо с изх.№******/****.2018 г. тя била изпратена на адреса за
кореспонденция на клиента за извършеното допълнително начисление и получена
лично от ищцата на 19.12.2018 г. Съществувало законово основание за начисляване
процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме
правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с
другото, да регламентират условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и на това основание
приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.98 от 2013 г.), като раздел IX от тях регламентирал
начина за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи. В конкретния случай, приложение намирала
разпоредбата на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, във връзка с чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ и тъй
като ставало дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична
експертиза бил установен точният процент на грешка, формулата, която се
прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл.48,
ал.1,б.“а“ от ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция
на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско
измерване“. Стойността
на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа
енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.
Нормите от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на
клиента /решение №111/17.07.2015 г. по т. д.№1650/2014 г. на ВКС, I т. о. и
решение №86/17.08.2015 г. по т.д.№616/2015 г. на ВКС/. Счита за неоснователни
доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това
въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него.
Установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина били от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на
престъплението по чл.234в от НК. В случая въпросът кой е конкретният извършител
бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали
преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания
и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение
на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражняване
правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде
установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава
корекция. Във всички случаи на неизмерена
или неточно измерена доставена електроенергия, правото на доставчика на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от
доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната
процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажирали отговорността на потребителя за негово виновно
поведение. Този въпрос практиката на ВКС след приемане на ПИКЕЕ била, че законът
давал възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на
сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху
средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се
доказва виновно поведение на клиента и чл.82 от ЗЗД бил неприложим в подобен
тип обществени отношения, (решение №115/20.05.2015 г. по т.д.№4907/2014г. на
ВКС, IV т.о., решение №166/11.05.2016г. по т.д.№1797/2014г. на ВКС, II т.о,
решение №115/20.09.2017 г. по т.д.№1156/ 2016 г. на ВКС, II т.о. и др.) ЕВН ЕС,
в качеството на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е.
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008г.(ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН
ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали
отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на
електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането,
продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС
изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му. Не можело да се сподели
разбирането на съда, че спазването на
изискването в ОУ да има ред за уведомяване ( чл.98а, ал. 2, т.6 от ЗЕ), можело
да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на
17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът
действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не
вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия ( в
ПЗР на ЗИДЗЕ ,обн. ДВ, бр.54 от 2012 г. нямало подобна инструкция), още повече,
че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който
приемал, че в чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД - краен снабдител с
електрическа енергия за територията на Североизточна България, бил предвиден
реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената
корекция (решение №118/18.09.2017 г. по т.д.№961/2016 г. на ВКС, II т. о.). ОУ
на „Еерго-Про Продажби“ АД били одобрени с Решение №ОУ-061/07.11.2007 г. на
КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл.98а от ЗЕ от 2012 г. При сравнение на двете разпоредби
(чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.24 от ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД) ясно се
виждало, че са напълно еднакви.
Тъй като били
налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на
корекцията на сметката, искът бил неоснователен и моли съда да го отхвърли. Претендира
съдебни разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Безспорно ищцата е потребител с кл.№********** на
електроснабден имот, находящ се в гр.К., ул.”******“ бл.19, ***, с ИТН-******, а ответникът “Е.Б.Е.”
ЕАД е търговско дружество с предмет на дейност: обществено снабдяване с
електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги, свързани
с ел.енергия и съгласно ЗЕ е доставчик на ел.енергия, с която снабдява всички
потребители, присъединени към електрическата мрежа.
От заверено копие на Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №******, представен от ищеца е видно, че на ****2017г.
е извършена проверка от двама служители на
“ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, П. С. и Д. Р.- ел.монтьори, в
присъствието на двама свидетели –Н.Н. и Г.Ц., на електромер фаб.№*********, на обект- жилище, в гр.К.,
ул.”******“ ***, ***, с ИТН-******, при която електромерът е бил демонтиран
за експертиза, поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба №*******.
Протоколът е подписан от лицата, извършили и присъствали проверката.
От приетото заверено копие на
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №***/****.2018г. е видно, че
електромер фаб.№********* е изследван в
БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-София като при проверката е констатирано: „осъществен е достъп до вътрешността
на електромера, монтиран е проводник, закъсяващ куплунг Х2, като по този начин
са изменени техническите и метрологични характеристики на електромера, а
преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън
границите на допустимото посочено в точи: т.4.4 и т.4.6“.
С писмо изх.№******/****.2018г. ответникът уведомил ищцата, че на ****2017г. от
служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е демонтиран и предаден за
експертизна проверка от БИМ електромер с фаб.№*********
от измервателна точка с ИТН-****** в гр.К., ул.”******“ ***, на
клиент с кл.№********** и е констатирано, че електромерът е
манипулиран и отчита с греша „минус 83.23%“ от консумираната ел.енергия, за
което е издаден Констативен протокол №***/****.2018 г., на БИМ-София, както и
за предстоящата корекция на сметката за ел.енергия за 90 дни за периода от ****.2017
г. до ****2017 г.
на основание чл.48 и чл.51, ал.1 от ПИККЕ и допълнително начислената стойност
на неточно измерено количество ел.енергия
– 860.14 лв.
По делото са
приети като доказателства заверени копия на справка за коригиране на сметка и
заверено копие на фактура №********/****.2018
г., на стойност 860.14 лв. с ДДС за период от ****.2017
г. до ****2017 г.,
за клиент с №**********,
за
обект на потребление в гр.К., ул.”******“ ***, с ИТН-******.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено. Съгласно
заключението процесният електромер еднофазен, двутарифен, статичен, тип ADDAX NP71Е.1-5-31,
фаб.№*********/2016 г. е
манипулиран. Изводите на основата на куплунг Х2 на измервателната платка са
окъсени чрез мост от меден проводник. С това действие се отклонява част от тока
от измервателното устройство на електромера
и се променят метрологичните му характеристики. В резултат електромерът
отчита по-малко от консумираната електроенергия по двете тарифи. Електромерът
не съответства на техническите и метрологичните изисквания. Методът на
изчисляване на неизмерената ел.енергия и методиката за остойностяването й са
приложени в съответствие с чл.48, ал.1, т.1А и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска
установяване недължимостта на вземане на ответника към ищеца за сумата 860.14
лв., представляваща стойността на допълнително начислена сума за ел.енергия с
ДДС за периода от ****.2017 г. до ****2017 г. по фактура №********/ ****.2018 г.
Едностранната корекция ответното дружество основава на разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ във вр. с чл.51, ал.1 вр. с чл.48, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. Съгласно посочените разпоредби Общите условия, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Правилата от своя страна предвиждат, че когато при проверка се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към правилата, неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от правилата- чл.51 от ПИКЕЕ.
В
настоящият случай процесният електромер фаб.№********* не е отчитал реално ползваното количество
електрическа енергия в обекта на ищцата в гр.К., на ул.”******“ ***, с ИТН-****** поради
манипулация, водеща до
промяна на метрологичните му характеристики в резултат на което част от
консумираната ел.енергия не се отчита. Периодът, за който е извършена едностранната
корекция на сметката на ищцата е след измененията на чл.98а
от Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и
след приемане на Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.
В съдебната практика / решение №111/17.07.2015 г. по т.д. №1650/2014 г. на ВКС,
І т.о., решение №173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о по чл. 290
от ГПК./ е прието, че със ЗИД на ЗЕ, ДВ. бр.54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г. е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл.98,
ал.2, т.6 и по чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ, т.е. само при предвиждане на ред за уведомяване на клиента
в Общите условия на договорите, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл.83,
ал.1, т.6 и ал.2
от ЗЕ, действаща към ****2017г. -момента на извършване на проверката на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации в обекта на
потребление на ищцата, устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В чл.43, чл.44 и чл.47 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ по чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ, приети на основание чл.83,
ал.2 от ЗЕ от Председателя на ДКЕВР / обн., ДВ, бр.98/12.11.2013 г./. е
уреден реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от
оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране
констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия, но с решение №1500/06.02.2017 г. по адм.д.№2385/2016 г.
на ВАС, обн. ДВ, бр.15/14.02.2017 г. разпоредбите на чл.43,
чл.44
и чл.47 са отменени. След отмяната на чл.43,
чл.44
и чл.47
от ПИКЕЕ, за оператора липсват разписани действащи правила, както за реда
за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на
случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на
констатациите от установеното. Тъй като съгласно чл.83,
ал.1, т. 6 от ЗЕ установяването на случаите на неизмерена, неправилно или
неточно измерена ел.енергия следва да е уредено в правила, приети от комисията
по предложение на енергийните предприятия и такива, към момента на проверката
на СТИ- ****2017г. -отчитащ потреблението на ел.енергия в
обекта на ищеца липсват, то констатираното неточно измерване на електромера е
установено по нерегламентиран начин. Освен това §199,
ал.2 от ПЗР на ЗИД от ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което §199,
ал.2 от ПЗР на ЗИД от ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С
изменението на чл.98а
от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите
условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметки, съгласно чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните
редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на
ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено
задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ответникът не е
навел доводи, а и не е представил доказателства, че е изпълнил задълженията си
по чл.98а,
ал.2, т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови общи условия, чието съдържание
да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, поради
което следва извода, че не е имал основание да извърши корекция на сметката на
ищцата. Предвид гореизложеното съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищцата претендира разноски в размер е
351 лв. по списък по чл.80 от ГПК от които: 50 лв.държавна такса, 300 лв.
адвокатско възнаграждение и 1.00 лв. банкови комисионни. Ответникът е направил
своевременно с молба вх.№****/****.2019 г. възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес
до 1000 лв. е 300 лв. Предявеният иск е с материален интерес- 860.14 лв., а
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е 300 лв. Съдът намира
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за неоснователно, тъй като адвокатското
възнаграждение е в предвидения в наредбата минимален размер. В процесуалния
закон ГПК изрично е уредено, че разноски за производството са разходите,
необходими за извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда
процесуални действия, а те са за вещи лица, свидетели, оглед, за особен
представител в хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК. Други разходи на страните,
дори да имат отношение към воденото на делото не
са разноски по смисъла на чл.71, ал.1 от ГПК и не подлежат на
обезщетяване / в т.см. определение №538/26.09.2011 г. по ч.гр.д.№438/2011 г. на
ВКС, IV г.о./. С оглед изложеното претендираните от ищцата разноски за
комисиони на банката за банков превод в размер на 1.00 лв. не следва да се
присъждат. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да
заплати на ищеца 50 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение “Е.Б.Е.” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, че П.И.С.,
с ЕГН-********** ***, не дължи сумата 860.14 лв., представляваща
стойността на допълнително начислени по фактура №********/****.2018
г., за периода от ****.2017
г. до ****2017 г.,
5944 kWh ел.енергия, за кл.№**********
и обект
на потребление в гр.К., ул.”******“ ***, с ИТН-******.
ОСЪЖДА “Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на П.И.С., с ЕГН-********** ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: