ПРОТОКОЛ
№ 18567
гр. София, 21.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. Г. Н.
при участието на секретаря К. Н. К.
Сложи за разглеждане докладваното от С. Г. Н. Гражданско дело №
20221110121159 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
При спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, на именното
повикване в 14:30 часа, се явиха:
ИЩЕЦЪТ - Н. Г. К. - редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. Т., с пълномощно по делото. В залата се явяват и адв. Р. Р. и адв. С.
Н., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ - Етажните собственици и собственици на
самостоятелни обекти в сграда на адрес: гр. С., ул. „В.“ № 10 – редовно
призовани чрез управителя на ЕС - Мл. И. - Д., не се явява законен или
процесуален представител.
СЕКРЕТАРЯТ РАДКА ХРИСТОВА – редовно призована по месторабота
/служебно/, не присъства в залата.
Съдът открива съдебното заседание, и уведомява явилите се страни
за настоящото съдебно заседание, което е за поправка на съдебния
протокол, в посочените части, обективиращ действията извършени от съда
и страните в съдебно заседание, провело се на 22 юни 2023 г. по молба на
ищеца чрез адв. Р. Т..
С оглед редовното призоваване на участниците в днешната поправка за
1
протокол, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Р.: Госпожо съдия , имам възражение по даване ход на делото.
Следва да се започне с това, че аз не съм присъствал на това заседание,
предходното, но с оглед създалата се ситуация и доколкото всеобщо известно
задължение за съда да разглежда делата спазвайки принципа „sine ira et
studio“ /без гняв и пристрастие/, римски принцип пренесен и получил
съвременен израз в чл. 6 в Европейската конвенцията за защита правата на
човека, който гарантира независим и безпристрастен съд. В тази връзка
считам, че с оглед създалата се ситуация, доколкото и да е неприятна, а тя
винаги е такава, доколкото съдиите и адвокатите са колеги, а уважението е
един взаимен процес, говорим общо по принцип, винаги, когато има някаква
ситуация, създала се, със съмнение за някакво пристрастие или проява на
отрицателно отношение от съдия към адвокат или липса на безпристрастност
и каквато и да е друга ситуация, всякога считам, че е основание за
изпълняване на условията на нормата на чл.22, ал.1 т.6 ГПК, а именно считам,
че председателят на настоящия съдебен състав трябва да се отведе от
разглеждането на делото, вкл. и в днешното съдебно заседание за
поправка на протокол. Съображенията за това са следните: В множество
решения на съда в С. – „М. срещу М.“, „М. срещу Ф.“, „Д. срещу У.“, е
изведен един критерии от субективен признак и обективен признак за
наличие или за отсъствие на безпристрастност в един съдия, т.е. тези тестове
когато се правят и следват общ смисъл, за пълнота аз съм наясно, че
настоящият състав е запознат с това, но съм длъжен да го изложа, тъй като
влиза в протокола.
Субективният тест обследва дали някаква част от поведението на
съдията изразява някакво пристрастие и липса на обективност, а от друга
страна обективният тест изследва дали самия съд е предоставил достатъчно
гаранции и други обстоятелства свързани с това за наличието на такава
безпристрастност, като това разделение, разбира се е условно, то никога не
може да бъде с неясна граница, защото в много от случаите от поведението на
2
съдията може да създаде впечатление за липса за безпристрастност за един
външен наблюдател, което се явява части от обективния тест, така и да влияе,
т.е. да бъде израз на неговата субективна пристрастност. Подобни съждения
на съда в С., по делото „К. срещу П.“, пак там когато съдът изследва това
въпрос, понеже е много по-трудно да се съберат доказателства за липса на
безпристрастност на съда, стъпват върху обективния критерии, без да се
изключва и субективния, разбира се. Редно да е да се отбележи пак изведено
от дело на съда в Страсбург, че съществува презумпция за наличие на
безпристрастност и докато тя не бъде оборена, се счита че съдът следва да
бъде безпристрастен - пак по делото „Микалев срещу Малта“. От
първостепенно значение обаче се явяват определени обстоятелства, именно
какъв език е използван в съдебното заседание от страна на съда или на
членовете на съдебния състав, когато от тях може да се изведе извод, че у
него няма нужната безпристрастност, която той дължи при разглеждането на
делото, така по делото – „Б. срещу И.“, както и не на последно място по
делото „В. и др. срещу А.“, където е изведено подобен извод, че наличието на
проява на враждебност и език, какъвто е използван винаги трябва да бъде взет
предвид. Защо е необходимо това пространно изложение отново следва да
бъде цитиран съда по горепосоченото дело, извежда се, че от изключителна
важност е впечатлението, което създава за външния наблюдател,
правораздаването, защото да се правораздава означава не само да бъде
въздадена справедливост, а и тя да бъде възприета, да се види, че е въздадена,
т.е. за страничния наблюдател той да вярва, че действително съдът
правораздава и въздава справедливост. Това се явява от първостепенно
значение за доверието, което имат гражданите в съдебната система и ако у
тях няма убеждение, действително съда е въздал справедливост наистина, а
не формално, това ще подкопае устоите на Демократичната държава и на
правовата държава. Ето защо и в същото горепосочено дело, съдът казва, че
когато и да съществува, каквото й да е обективно обстоятелство, което води
до извод за някакво макар и съмнение за безпристрастност на съда или на
член на съдебния състав, за него съществува безусловно задължение той да се
оттегли. Тук стигаме до обективния критерий, който следва да бъде обсъден,
действително има държави, които правните системи е такава, че един обем от
жалби и искания за отводи би довел да задръсти съдебната система и довел
до спиране, най-малкия случай до затрудняване на нейната работа, напр.
3
Кипър, Лихтенщайн, където бройката на магистратите е много по-малка. От
значение при изследване за обективния критерии, какъв е вътрешно правния
ред при разглеждането на отводите, което ще разгледаме сега. На първо
място, следва да се посочи, че в България няма такъв проблем, съдебната
система е с достатъчен капацитет от към личен състав от магистрати, с
достатъчен бюджет – над един милиард лева годишно и в тази връзка трябва
да бъде взето предвид и съдебния район, където се развива, а именно СРС,
който е най-големия, действително той е най-натоварения, но разполага с
достатъчно съдии и няма такъв проблем и не се налага в случая, че трябва да е
в интерес на правосъдието, ако има някакви обективни данни за някакъв
конфликт на интереси, какъвто считам че вече има, конкретният съдия да
продължи да гледа делото и да го реши, тъй като делото е на този етап. На
следващо място следва да се посочи, че националният правов ред е такъв, че
не дава никакви гаранции, когато са изложени основания някакви за липсва
на безпристрастност, че то може да бъде проверено от независим състав на
съда или орган, тъй като отводите, съответно исканията за отводи по ГПК се
правят пред съответния съдебен състав, който разглежда делото и винаги с
негово участие той прави тази преценка. В тази връзка хипотетично ако той
действително е предубеден и не е безпристрастен, логично е да стигне до
извода, че той никога няма да се отведе, ако това е свързано или неговата
липса на безпристрастие, отново хипотетично говоря е свързана с тези
аргументи. Водим от всичко гореизложено, правя и отварям една скоба -
/нямам аз лично отношение към председателя на този съдебен състав и
намирам ситуацията за изключително неприятна/, но предполагам, че Ви е
известно на Вас, че има подадени сигнали, по които предполагам ще вземе
отношение, конкретния съдия. Всичко това, т.е. възможността да се развие
някакво дисциплинарно производство, изобщо да се изясняват някакви
обстоятелства, дали има нарушения дали е спазен етичния кодекс за
поведение на българските магистрати и така нататък, всичко относимо, както
и за вече наличния конфликт на интереси между процесуален представител на
страната и председателят на съдебния състав, не трябва в никакъв случай да
води до увреждане на правата на страната, която е потърсила защита от
българския съд и очаква независимост и безпристрастност. При цялото ми
уважение към този съдебен състав, считам, че в интерес на всички ни , и най
вече на страната – на нашия доверител, следва председателят на този съдебен
4
състав да се отведе от по - нататъшното разглеждане на делото и каквито и да
било действия по него, за да не остане впечатление у нашия доверител, че
изхода на делото е бил повлиян от каквато и да е форма от така създалата се
неприятна ситуация, която предвид висящността и преюдициалното
отношение което в момента е създадено, като в крайна сметка има
компетентни органи, които трябва да се произнесат, първо за да можем да
коментираме дали има или няма нарушение, изобщо да бъдат давани
коментари, за това няма изобщо в тази посока да бъдат правени такива, но
мисля, че най-разумно и правилно делото да продължи в тази фаза за
поправка на протокола от друг съдебен състав – достатъчно съдии има в СРС,
като на този етап може да се приеме, като достатъчни гаранции за
обезпечаване на задължението, което има всяка държава-членка да осигури
разглеждане на делото от независим безпристрастен съд.
Водим от всичко гореизложено, намирам, че са налице вече
основанията по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, пак казвам и подчертавам, че аз нямам
лично отношение, но съм длъжен преди всичко да защитавам правата и
законните интереси на доверителят ми, защото това е мое право и задължение
по конституция.Благодаря.
АДВ. Т.: Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ, след като изслуша процесуалния представител на ищеца, с
пълномощно по делото от образуване на делото - адв. Р. по направеното
искане за отвод на състава с твърдение за наличие на основание за отвод по
смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК - на председателят на 142 състав при СРС за
днешното съдебно заседание, което е по реда по чл.151, ал.1 ГПК за поправка
на съдебен протокол от проведено съдебно заседание от 22.06.2023 година,
както и изцяло от разглеждане на делото, намира, че в настоящото
производство и в изпълнение на служебното начало на съда, съблюдавайки
този принцип въведен, като основно начало в процесуалният закон,
настоящият съдия докладчик е извършвал и извършва всички необходими
процесуални действия по движението и приключване на делото, като следи
за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от
страните. Такова е, и поведението на настоящия съдия - докладчик,
5
председателстващ - 142 състав при СРС, от разпределението на делото,
извършено на 03.10.2022 г. с нарочна заповед на председателя на ГО до
настоящият момент. По делото няма обективни данни за създаване на
съмнение и впечатление в страната за безпристрастност на настоящия състав,
председателстван от съдия Силвия Георгиева Николова /142 състав към СРС/.
Макар и настоящето съдебно заседание да е за предвидената в процесуалния
закон ГПК - поправка за протокол по реда на чл. 151 ГПК и сл./, то
настоящият докладчик без я отъждествява с някаква изолираност, намира , че
следва да се отбележи, че не се провежда съдебно заседание , в което да се
събират доказателства по искане на страните, касаещи изясняване спора от
фактическа страна, и не съзира каквито и да било обективни данни за наличие
на „конфликт на интереси между страна в настоящото производство и състав
на съда“, или при каквато и да е друга тъждественост – съществуване на
„конфликт на интереси“. Уважавайки и възприемайки изложените мотиви в
кратък анонс от процесуалния представител на ищеца – адв. Р. по повод
отстраняване на съдебен състав от Европейската практика и създаване на
прозрачност на правораздаването, съгласно практиката на Европейския съд,
конкретно съда в Страсбург, настоящият докладчик отново смята, че по
делото няма обективни данни за наличие на съмнение в страната за
предубеденост на настоящия докладчик или безпристрастност.Макар й
процесуалния представител на ищеца – адв. Р. да говори за гаранции такива,
при изследване на този род въпроси от Европейския съд в Страсбург, то
нашата нормативна уредба на националното ни законодателство, не разглежда
този въпрос във връзка с искането за отстраняването на конкретен съдийски
състав от разглеждането на конкретно дело, по което е докладчик и не
въвежда тази категория понятие „ създаване на гаранция на една от страните
в процеса“, при изложените съображения от процесуалния представител на
ищеца, и по тези съображения настоящият съдия докладчик намира, че не са
налице основания за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, като намира, че
не съществуват обстоятелства в конкретното предложение на чл.22, ал.1, т.6
ГПК - формулирани, като други обстоятелства, които да пораждат
основателно съмнение в безпристрастието на съда.
По изложените съображения , СЪДЪТ
6
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
ищеца - адвокат Р. за отвод на настоящият състав при разглеждането на
поправка на съдебен протокол по реда на чл.151, ал.1 ГПК за проведено
съдебно заседание на 22.06.2023 година.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА страните, че ще бъде изслушан звукозаписа от
проведеното съдебно заседание, с оглед маркираните няколко пункта и
твърдения от страна на ищеца чрез процесуалния представител адвокат Т. с
молба с вх. №190177/04.07.2023г., която молба се явява допустима и по
разпореждане на съда е насрочено открито съдебно заседание с призоваване
на страните и молителя, съгласно изискванията на закона в чл.151 ГПК и сл.
разпоредби.
АДВ. Р. /реплика/: Следва да впишем, че винаги и всякога следва да е
налично като възможност за поискания отвод на председателят на този
съдебен състав. На първо място не може да бъде споделено мнението на
председателстващият на 142 състав – съдия Николова, че съществуват
обективни данни, за липса на конфликт на интереси. В тази връзка и
доколкото за мен са налични такива данни, т.е. имам знание за подадени
сигнали до компетентни органи – Инспектора на ВСС, Етична комисия към
ИВСС, председателят на СРС , запитва председателя на този съдебен състав
дали на него е известно съдържанието и наличието на тези сигнали,
доколкото аз считам, че те категорично представляват обективни данни за
наличие вече на конфликт на интереси, като следва да се посочи, че сигналите
са именно във връзка с разглеждане на това дело, при тези същите участници
и сигналите са с предмет касателен, точно това съдебно заседание, чийто
протокол трябва да разглеждаме, поправката в днешното. Следва да се посочи
и дебело да се подчертае, коректно отбелязано, че нашия процесуален ред не
съдържа конкретни данни, какво означава други обстоятелства, но следва да
бъде съобразена пряко приложимата норма на чл.5, ал.4 от Конституцията,
която казва, че международните договори, които са подписани и
ратифицирани от Народното събрание, стават част от вътрешното право на
РБългария и имат примат, т.е. прилагат се тест приоритет над националното,
7
когато има колизия и в тази връзка Европейската конвенция срещу правото на
човека, е ратифицирана от Р България, тя е част от вътрешното
правоприлагане и в тази връзка решенията на съда в Страсбург имат
задължителен характер и за националния съд. Изведените дефиниции и
изводи по - горепосочените дела, представляват и съставляват критерии, с
които националният съд е абсолютно задължен да се съобразява. Именно от
там извеждаме дефиниции за тези други обстоятелства, като следва да бъде
посочено че в тази връзка съществува задължение и за държавата - членка Р
България по смисъла на чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския
съюз, която по същество пресъздава развитото в чл. 6 от Европейската
конвенция срещу правата на човека и чл.13 от протокола към нея, а именно -
задължение да бъде разглеждано делото от независим и безпристрастен съд. С
оглед процесуална икономия не е необходимо да излагаме още 20 решения от
практиката на съда в Люксембург/съда на ЕС/, който е изцяло в тази посока и
предвид обстоятелството, че Европейското право и той има примат над
националното, но доколкото разпоредбите на Конституцията на РБългария и
по гореизложените съображения пък Европейската конвенция има пряко
приложение и може да се позовава всяко едно лице, което черпи права, на нея
може да се позовава директно. В тази връзка и са пряко приложими и
изводите и дефинициите изведени от съда в Страсбург. Водим от
гореизложеното отново поставям въпрос, дали е известно на този съдебния
състав наличието и съдържанието на сигналите, подадени във връзка с
процесното дело, доколкото те представляват по мнение на адв. Р., обективни
данни и обстоятелства, от които може да се извлече извод за конфликт на
интереси, ерго - за липса на безпристрастност или предубеденост, при
висящност на някакво такова производство, не виждам къде са гаранциите,
които ще бъдат дадени на моя доверител, че той ще получи справедливо
разглеждане на това дело, при така създалата се ситуация, макар и с
процесуален представител негов, но това дело конкретно, при положение, че
ето дори и в настоящия случай, няма кой да разгледа, безпристрастен друг
съдебен състав, да разгледа искането за отвод. Отново подчертавам, че и в
интерес на всички и най-вече на нашия доверител, друг съдебен състав да
гледа, вкл. това съдебно заседание. Моля да изясним въпроса за знанието, за
наличието на тези сигнали и жалби и за тяхното съдържание от председателя
на този съдебен състав. Благодаря Ви.
8
АДВ. Т.: Поддържам казаното от адв. Р..
АДВ. Н.:Поддържам казаното от адвокат Р..
Както съдът отбеляза и при първоначалното искане и започване на
настоящото съдебното заседание от адвокат Р. с искане за отвод на
настоящия състав, относно изложението направено от адвокат Р., мотивирано
с разглеждането на въпросите свързани с отстраняването на съдията -
докладчик по конкретно дело с така наречения отвод в Европейското
законодателство и в сферата на Европейското правораздаване/практика/,
настоящият състав при изричното знание за съществуващ сигнал от страна на
адв. Р. Т. спрямо съдия С. Г. Н., като председател на 142 състав на който
състав е разпределено настоящето дело, изразява изрично знание за този
сигнал, съдията-докладчик е уведомен,
Адв. Р. : Извинявайте , че Ви прекъсвам само за единия ли сигнал,
понеже аз имам знание за няколко. Аз изразих в становището , че имам
знание за още два сигнала.
Съдът продължава :
Изразявам ноторно известното ми обстоятелство за сигнал до КПЕ към
СГС. Настоящият докладчик при запознаване със съдържанието на въпросния
сигнал - до КПЕ към СГС, ще изложи в реда и във формата, в който е
възприето от правилата за етично поведение на магистрат своето становище и
отговор, но отново разяснява на страната на ищеца и на неговите процесуални
представители, че не сезира тъждественост на изложеното в сигнала от
адвокат Т., с наличието на обективни данни за съществуването на конфликт
на интереси.
Адв. Р. : Извинявам се , но аз пак не разбрах вие запозната ли сте с този
сигнал или тепърва ще се запознаете, защото от вашето волеизявление излиза
, че тепърва ще се запознаете.
9
Съдът разяснява на процесуалния представител на ищеца - адвокат Р.,
че е запознат със съдържанието единствено на подаден сигнал от адвокат Р
Т. до КПЕ към СГС.
При изложеното, настоящият състав апелира към процесуалните
представители на ищеца да се пристъпи към изслушването на звукозаписа и
провеждането по същество на допуснатото разглеждане на поправка на
съдебен протокол от 22.06.2023 година.
АДВ. Р.: Конфликтът на интереси се състои в квинтесенцията, за това че
от съдържанието на този протокол, каквото ще излезе сега, ще бъде ползвано
за хипотетично от председателя на този съдебен състав за защита на неговите
права в евентуалното дисциплинарно производство, тъй като този протокол е
именно обект на този сигнал, какво се е случило в него и в тази връзка,
измененията сега по него под ръководството на този съдебен състав обуславят
флагрантен конфликт на интереси. А съм изумен, а не изненадан, защото
нямах никакво отношение до сега, но след двукратния отказ след тези мотиви
на този съдебен състав да се отведе и той да продължава упорито да гледа
това дело, аз лично за себе си вече имам създадено мнение и то е, че този
съдебен състав не е безпристрастен и нямам представа по каква причина и не
виждам проблем никакъв да го гледа друг колега отново и в този вариант ще
слушаме само звукозапис, изложих защо има конфликт на интереси. Този
протокол ще се ползва именно от Етичната комисия и от Инспектората и
който и да е да разглежда дали има нарушение или няма. Съответно сега под
диктовката на този председател ако съставяме протокол, разбира се протокола
се ползва, много добре знаем всички, ноторно е, каква сила има той. Отново
отправям апел към председателя да се самоотведе, защото считам, че не
трябваше да се стига до мое искане, но трябваше да има саомоотвод, нямам
представа това защо не се е случило. Всяко едно решение от състав, който е
предубеден и не е безпристрастен, то е едно нищожно решение защото
незаконен съдебен състав, а незаконен съдебен състав е този който е
предубеден, отново практика на ЕС и СЕС, и на ВКС.
Адв. Р.: Аз за себе си нямах представа преди да вляза в тази зала, исках
да разбера малко повече, сега имам моето впечатление .Мисля че няма какво
10
да добавя, ако председателят на съда продължи да упорства – то това е негово
право, дали това ще бъде превратно упражняване на права, дали ще е
процесуално нарушение , то тези обстоятелства ще се вземат предвид при
инстанционен контрол или другите производства . Аз мисля , че при така
създалата се ситуация, състава следваше да се отведе сам , което е в интерес
за всички , но очевидно председателя на съда е на друго мнение . Нямам
какво да добавя повече. Благодаря.
СЪДЪТ уведомява процесуалните представители, че всичко казано от
адв. Р., като реплика за която съдът даде възможност ще бъде отразено в
настоящият протокол.
СЪДЪТ отново уведомява страните, в случая ищеца чрез неговите
процесуални представители, че и към настоящия момент не сезира създадена
ситуация на конфликт на интереси, като съдържанието на това понятие се
съдържа, както в Етичния кодекс на магистратите, така и в други редица
материални закони от националното ни законодателство и настоящият
докладчик, именно спазвайки и съблюдавайки служебното начало и
вменените му от процесуалния закон задължения по чл.141 ГПК, както и
съдържанието на трудовата функция за правораздаване - не сезира
обективни данни, поради които да бъде отведен състава на
председателстващия на 142 състав на когото е разпределено, съгласно заповед
на председателя на ГО за разглеждане на настоящото гражданско дело.
Пристъпва се към изслушване на звукозаписа.
Съдът запитва процесуалните представители на ищеца, да се изслуша
целия запис и след това да разгледаме поправката, която е допусната по
отделните точки по подадена молба от адв. Т..
АДВ. Р.: Аз считам, че не трябва да се изслушва нищо от звукозаписа,
по изложените съображения, как и дали да бъде извършено , ще бъде
единствено по решение на настоящия състав и усмотрение на председателя
на 142 състав.
АДВ.Т.: Поддържам казаното от колегата, считам, че трябва да се
отведете.
11
АДВ.Н.: Поддържам казаното от колегата по изложените съображения
от адв. Р..
СЪДЪТ записа изказването на процесуалните представители на ищеца,
произнесе се по искането за отвод на настоящия докладчик, като отхвърли
същото, при липса на предпоставките на чл.22, ал.1, т.6 ГПК и липса на
обективни данни по делото за създаване на други обстоятелства, които да
мотивират предубеденост, съмнение за предубеденост и безпристрастност на
страната на ищеца в лицето на настоящия докладчик, както и в конфликт на
интереси, за която категория понятие днес пледира адв. Р. в днешното
съдебно заседание.
Пристъпва се към изслушване на звукозаписа от предходно съдебно
заседание.
АДВ. Р.: Моля, днешния звукозапис и процесния да бъдат запазени до
окончателното приключването на делото с влязъл в сила съдебен акт.
СЪДЪТ
Р А З П О Р Е Ж Д А:
По направеното искане на процесуалния представител на ищеца – адв.
Р. и с оглед разпоредбата на чл.151, ал.5 ГПК записът на воденето в съдебно
заседание от 22.06.2023 година, както и от настоящото съдебно заседание да
бъдат съхранени и запазени до постановяването на краен съдебен акт по
настоящото дело, който да е влязъл в законна сила.
Пристъпва се към изслушване на звукозаписа от предходно съдебно
заседание.
12
СЪДЪТ се обръща към съдебния секретар да включи звукозаписа да
бъде изслушан, така както е изготвен за състоялите се действия.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗИСКВА адвокатска карта на адв. Симона Некова доколкото такава
карта не беше изискана в предходното съдебно заседание, а пък именно една
от поправките – първата поправка в молбата на адв. Т., е за грешка в
фамилното имена на процесуалния представител и същата следва с
адвокатската си карта следва да установи вярното име и фамилия.
След запознаване с адвокатската карта СЪДЪТ КОНСТАТИРА и
отбелязва в протокола, че процесуален представител на ищеца е - мл.адв. С.
М. Н., вписана в АК, с рег. №**********.
В залата присъстват системните администратори Иван Николов и
Виктор Давидков.
Поради невъзможността технически да бъде изслушан звукозаписа във
вид, в който да бъде възприет от процесуалните представители на ищците.
Съдът пристъпва се към изслушване на звукозаписа.
Съдът прекъсва звукозаписът и уважава искането на процесуалния
представител на ищеца адвокат Т. да се допусне поправка, относно изписване
на името на адвокат Симона Некова, която е упълномощен процесуален
представител на ищеца, като се чете навсякъде в съдебния протокол от
22.06.2023 година правилните имена на процесуалния представител на ищеца
адв. Симона Некова.
Съдът спира звукозаписа. Във връзка със звукозаписа и отразява в
протокола от 22.06.2023 г., че след изказа на процесуалния представител на
ищеца адв. Т. да се възложат всички разноски по настоящото дело на
13
насрещната страна, СЪДЪТ ЗАПИТВА процесуалния представител на ищеца
адв. Т. да изрази становище дали поддържа исковата молба. След което
протоколът продължава с изявленията на процесуалния представител на
ищеца адвокат Т. която казва: „Поддържа исковата молба. Оспорва отговора.
Правя искане за постановяване на решение ……“
АДВ. Р.: Намирам, че следва в съдебния протокол да бъде отразявано
действителното волеизявление на процесуалния представител на ищеца, като
винаги и всякога в едно съдебно заседание, когато своевременно имам
предвид незабавно страна се е поправила, като е обяснила, че е лапсус, няма
неяснота, нещо което изречено секунда по-късно, следва в съдебния протокол
да бъде отразено именно коригирано изявление, доколкото в протокола има
доказателствена стойност и всичко отразено в него се счита за случило се в
съдебната зала, ерго а не отразените обстоятелства се считат за не случили се,
отразяването на подобно, освен ако не своевременно, коригирано по реда на
ГПК /настоящето производство е точно такова/ и в тази връзка съобразявайки
обстоятелството, че адв. Т. незабавно след лапсуса, който допуска се поправя
с думите “Извинявайте г-жо председател имах предвид решение при
признание на иска“, следва и без това да е произвело някакви действия
процесуални, тъй като е своевременно направено, следва съдебния протокол
на това място – конкретното, да бъде отразено поправеното волеизявление
особено в светлината на обстоятелството, че секунди преди това, с това
започва съдебното заседание - адв. Т. започва с това искане за постановяване
на решение при признание на иска.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на процесуалните представители във връзка с изявлението на
адв. Р. да погледнат съдебния протокол и написаното в него в тази част от
22.06.2023 година, защото това което говорите е записано.
АДВ. Р.: Моля изрично да отбележим, че в процесуалния ред не
14
съществуват критерии – оценъчни, за кое поведение е приповдигнато и
емоционално. Аз считам, че не само е право на адвоката да влага патос в
работата си и това е задължение да го направи по най-добрия начин.
Задължение е на съда, че няма право да го прави, неговата функция е по-
специална и по-различна. По мои възприятия чувам повишаване на
децибелите. Правя искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът пуска записа.
СЪДЪТ ДОПУСКА поправка на протокола в частта непосредствено
след изявлението на адв. Т. – „Правя искане за постановяване на
неприсъствено решение“, „Извинете поправям се правя искане за решение
при признание на иска“.
Съдът пуска записа.
СЪДЪТ ДОПУСКА поправка на протокола, като записва изслушаното
от записа днес, след изказа „Правя искане за постановяване на неприсъствено
решение“ СЪДЪТ ЗАПИТВА страната, какво решение иска да постанови
„неприсъствено решение“ или „при признание на иска“, а адв. Т. ясно
изразява воля, че желае да бъде записано, че желае решение при признание на
иска, като не изчаква съдът, а прекъсва съда и казва: „Извинете, решение при
признание на иска“. Протоколът продължава с това, че „съдът указва на
страната ясно и точно да заяви поддържането на исковата молба, решение
при признание на иска ли иска или не, с неприсъствено решение и адв. Т. не
изслушва съдът, прекъсва го и казва моля, да се запише в съдебния протокол,
че съдът ми повишава тон..“ На звукозаписа се чува, че съдът отново указва
на процесуалния представител на ищеца разяснителните въпроси за първо
съдебно заседание по смисъла на ГПК, както и изказа, че в протоколът
категорично няма да се отрази волята на процесуалния представител на адв.
Т. за наличие на повишаване на тон от съда. На което изказване на съда адв.
Т. реплектира, че не вижда какъв е проблема и съдът отново указва на
процесуалния представител на ищеца - адв. Т. за реда на извършване на
действията допустими за първо съдебно заседание, относно предварителните
въпроси за изясняване на спора от фактическа страна, като указва на адв. Т. за
тези обстоятелства как ще бъдат отразени в съдебния протокол. От
15
изслушване на записа се чува, че адв. Т. настоятелно желае да бъде отразено в
протокола, че не прави искане за постановяване на неприсъствено решение, а
изрично иска за признание на иска и това изявление адв. Т. го прави веднага и
на момента, независимо, че в този момент съдът се опитва да даде указания
на ищеца именно чрез адв. Т..
На записа се чува как адв. Т. казва на съда „Моля Ви не ме прекъсвайте
…“ като на записа се чува говорене едновременно.
На втора страница от съдебния протокол, изявлението на адв. Т. след
изречението „решение при признание на иска, доколкото в отговора на
исковата молба…..“ на звукозаписа се чува как адв. Т. спира да излага своето
виждане, с оглед ищцовата позиция по фактологията на иска и отправя към
съда реплика
„Не знам изобщо дали сте чели отговора…“ , с недопустим тон към
съда, изразяващ не уважение .
Съдът продължава с изслушване на целия звукозапис.
АДВ. Р.: Колко минути е звукозаписа.
Системния администратор: Звукозаписът е 15 минути и 7 секунди.
АДВ. Р.: С оглед обстоятелството, че констатирам, че протоколът който
ние сме свалили от ЕПЕП има номер №16603 в който е отразено, че
съдебното заседание е започнало в 11:30 и в края на който е отразено, че
съдебното заседание е приключило в 12:04 ч., което води до извода, че то е
продължило 34 мин., а от друга страна при изявлението на системния
администратор и страните включително и председателя на състава виждаме,
че файла съдържа 15 мин и 7 секунди запис. На този етап няма логично
обяснение, къде се намира и какво се е случило с останалата част от записа,
което би могло да получи хипотетично някаква яснота при изслушване на
съдебния секретар, който е водил протокола – Радка Христова, като за
пълнота отбелязвам, че забелязвам разлики и несъответствия в протокола,
който сме изтеглили от ЕПЕП и който е „пришит“ в хартиена форма към
делото, липсва номер и неговата дата е 22.06.2023 г., докато нашия протокол
е свален от ЕПЕП и е 26.06.2023 г., за което следва да приключим съдебното
16
заседание и да изясним това. Отделно от това, като изслушахме края на
записа, за да видим как завършва последното волеизявление на представителя
на съдебния състав е, „че ще се произнесе с решение в срок“, а в протокола,
който ние имаме, а именно Протокол № 16603 има допълнителна част в това
изречение, а именно цитирам - “съдът обяви, че ще се произнесе с решение по
чл. 237 ГПК в срок“. Особено, че се разминават някакви дати, нямам
представа какво се е случило и секретаря как е съставил този протокол, който
е сложил в папката и какво е качено в ЕПЕП, дори и с поправка, с която съдът
нарочно е сезиран с молбата от адв. Т..
Адв. Т.: Да се прекъсне настоящето съдебно заседание, и поддържам
казаното от колегата адв. Р..
АДВ. Н.: И аз съм на същото мнение.
Съдът уважава направеното искане на адв. Р., поддържа на останалите
процесуални представители и намира за необходимо наистина настоящето
съдебно заседание, което е за поправка на съдебен протокол, изготвен за
проведено открито съдебно заседание от 22.06.2023 г. да бъде преустановено
и да бъде отложено за друга дата с оглед установените в работния процес и
изслушване на звукозаписа от предходно съдебно заседание разлики, ясно и
точно изложени от адв. Р. по-горе за да не бъдат повтаряни, а именно на
хартиен носител в делото се съдържат протокол с дата от 22.06.2023 г. без
номер. Протоколът с който разполага страната и с който се е снабдила адв. Т.
от ЕПЕП и от деловодството са в различен вид от този с който разполага
съдът, като на тях има друг номер и друга дата – 26.06.2023 година.
Причина за прекъсване на съдебното заседание се явява и това, че за
тези обстоятелства, както и времетраене при дължината на звукозаписа следва
да бъдат изслушани обясненията на съдебния секретар – Радка Христова,
участвал в предходното съдебно заседание.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 02.08.2023 г. от 13:00 ч., за която
17
дата адв. Т., адв. Н. и адв. Р. и системния администратор Ив. Н., уведомени.
Да се призове съдебния секретар – Радка Христова.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
16:48 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
18