РЕШЕНИЕ
№ 18305
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110130549 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
258 и чл.266, ал.1, изр.1 от ЗЗД и цена в размер на 2862,29 лв. с ДДС.
Производството е образувано по искова молба на ..., ЕИК ... – гр. ... срещу ..., ЕИК ..., с
която се иска от съда да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 2862,29 лв.,
представляваща остатък от дължимо възнаграждение по неформален договор за изработка
от 07.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
07.06.2022 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че извършва по занятие рекламна, издателска и печатарска
дейност, като по възлагане изработва и монтира рекламни материали. Твърди, че на
10.02.2022 г. служител на ответното дружество се свързал с ищеца, като поискал да им
изпрати ценово предложение за изработка на рекламни материали във връзка с предстоящо
събитие – изложение ..., провеждано през месец май 2022 г., на летището в гр. .... Посочва,
че с ответника не са подписвали договор за изработка, но на 07.04.2022 г., след проведени
преговори и разменена електронна кореспонденция по имейл, страните се споразумели
относно единичните цени за ламиниран винил от 380 гр. с довършителни работи – капси и
шев /от 5,20 лв./ кв.м. и 65 лв. без ДДС/1 брой знаме, вкл. печат, капси и шев. Твърди се
също, че в периода от 13.04. до 29.04.2022 г., с няколко имейла, изпратени от ответника, чрез
О. К. и А. Ш., била възложена работата по договора /т.нар. задание/, с посочени конкретни
параметри за изработката – брой винили, фолиа, визии за шатри, знамена и др., като към
имейлите били приложени линкове, в които се съдържали файлове на отделните продукти и
описание на всички визии + детайли за производството им. На 27.04.2022 г. ищцовото
дружество изпратило по имейл до служител на ответника уведомление, че до момента били
1
отпечатани 585,045 кв.м. винили и две знамена, като имало фира от 83,31865 кв.м. Тази
квадратура подлежала на фактуриране и заплащане според ищеца, на което ответника не
възразил.
Сочи се, че с имейл от 29.04.2022 г. ответното дружество /този път чрез управителя Ш./
изпратило нова поръчка с втора партида файлове за печат с прикачени линкове и указания,
като ищецът изработил незабавно възложеното на 02.05.2022 г. /почивен ден/. Ищецът
поддържа, че е изработил възложената му работа с добро качество, като част от
изработените винили /общо 17 бр./ били доставени лично от ищеца на летището в гр. ... на
03.05.2022 г. и приети от ответника без възражения, като бил подписан приемо-
предавателен протокол, в който било посочено, че изработеното се приема без забележки.
Сочи се, че за изработените материали била издадена фактура № .../02.05.2022 г. на стойност
3491,35 лв. с ДДС, като сумата била заплатена от ответното дружество на 10.05.2022 г.
Ищецът твърди, че на следващия ден - 04.05.2022 г. получил два имейла от управителя на
ответника, в първия от които последният му възложил разпечатването на още рекламни
материали, а след като в отговор ищеца го уведомил, че всичко поръчано до момента е
изработено и може да бъде получено от офиса на ищеца на следващия ден след 10,00 ч.
//респ. доставено от него до базата на ответника на Летището, ищецът получил и втория
имейл, в който ответника отказва поръчката, поради незадоволително качество на
изработените до този момент винили. Поддържа, че общо цената на изработените, но
неполучени рекламни материали /винили, фолиа, знамена и др./ възлизала на 3157,69 лв., от
която ответника доброволно заплатил 295,40 лв. по фактура № .../11.05.2022 г. и така се
формирал непогасен остатък в размер на исковата сума – 2 862,29 лв. С исковата молба,
ищеца е оправил и покана до ответното дружество, че му дължи по 18 лв. на ден, за това, че
неполучената стока се пази в склада на ищеца и заема складова площ от 6 кв.м., при наемна
цена за кв.м. от 3,00 лв. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът ..., ЕИК ..., с отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, оспорва
предявените искове по основание и размер. Посочва, че от ангажираните от ищеца писмени
доказателства не ставало ясно какви са основните елементи на поръчката- вид и брой на
заявените артикули, цена и срок за изпълнение. Не оспорва, че с приложения към ИМ
приемо-предавателен протокол от 03.05.2022 г. управителят на дружеството е получил
описаните винили. Оспорва твърдението на ищеца, че работата е приета без забележки.
Посочва, че представителят на дружеството не е имал възможност да установи на място при
подписване на протокола от 03.05.2022 г., разликата между цветовете на винилите и
заявените такива с поръчката. Сочи се, че логото на ... е следвало да бъде в червен цвят, а не
в оранжевата гама, както го е отпечатал ищецът. Твърди, че разминаването в цветовете
съставлявало сериозно отклонение от поръчката и представлявало съществен недостатък,
непозволяващ на изработеното да се ползва по предназначението му /за реклама на
търговците, чийто лога и марки били отпечатани на винилите/, с оглед което бил проведен
телефонен разговор с управителя на ищеца ..., който заявил, че нямало проблем с
изработените винили и отказал поправката им. Поради неотстраняване на проблема,
ответното дружество, притиснато от времето, възложило изработката на винилите на друг
изпълнител от гр. София. Ответникът заявява, че по време на изложението ... не е използвал
доставените му на 03.05.2022 г. 17 бр. рекламни винила /така както са описани в ППП/, тъй
като не били годни за ползване по предназначението им, но заплатил стойността им, тъй
като ищецът заплашил да саботира открИ.ето на изложението, както и да разпространи в
медиите, че ... не плаща на подизпълнителите си. Именно, поради този упражнен натиск,
ответника бил принуден да плати, въпреки пълната негодност на рекламните материали
изработени от ищеца и доставени му на 03.05.2022 г. Ответникът твърди, че преди да
изпрати втория имейл от 04.05.2022 г., с който отказва да получи останалите изработени
рекламни материали, е провел телефонни разговори с управителя на ищцовото дружество ...
2
и негов служител –Б. Х. подписвала се като оперативен мениджър, в които ги е поканил да
отидат на летището и съвместно да сравнят цветовете по заданието и фактически
изработеното, както и да отстранят за своя сметка недостатъците, които покани срещнали
категоричен отказ. Ответникът твърди, че след като са установили некачественото
изпълнение на 17-те доставени на 03.05.2022 г. винила, лично управителя Ш., на 04.05.2022
г. през деня, е посетил печатницата на ищеца /до която не получил достъп/ и извършил оглед
на останалите изработени рекламни материали в присъствието на Б.Х. които били оставени
на паркинг и установил че при тях се наблюдава същото цветово несъответствие. Уведомил
незабавно по телефона управителя ..., който му заявил, че няма никакъв проблем с
изработеното и изразил недоволството си от претенциите на „..., като им предложил, ако не
им харесват, да си ги напечатат на друго място. Едва след този отказ на ищеца да поправи
изработеното, ответника изпратил имейла от 04.05.2022 г., в 17,12 ч., с който отправил
изявление, че разваля договора и не желае да получава/респ. да му се доставят останалите
изработени рекламни материали. Счита иска за изцяло неоснователен и недоказан и моли за
отхвърлянето му. Претендира разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
По делото не се спори, а се установява и от доказателствата, че страните са сключили
неформален договор за изработка, по силата на който Възложителя /настоящ ответник/ е
възложил на Изпълнителя /настоящ ищец/ да изработи по негово задание – рекламни
материали, винили, фолиа и др., чрез предоставени файлове, които да бъдат свалени от
приложени линкове, с описание на всички визии и детайли по производството в приложени
екселски таблици и файлове във flat tif и pdf формати, с добавено prevew в jpg за всички
визии /видно от имейл от 13.04.2022 г., изпратен от ...., на л.17/.
С няколко последващи имейла, изпратени отново от св. О. К., посредством имейл ...,
заданието било допълвано и на Изпълнителя възлагана допълнителна работа за изработка
/така, имейли на л.19,20,21,25/. На 26.09.2022 г., с имейл, изпратен от управителя Ш., /на
л.26/ заданието било допълнено с още файлове за печат, с приложена Таблица с пояснения за
всеки поотделно.
Ищецът не изпълнил първоначално възложените му материали с нужното качество,
като за недостатъците, които били констатирани от св. К., същата /с имейл от 28.04.2022 г.,
приложен на л.24 от делото/ уведомила управителя на ищеца ... ..., че „след оглед извършен
същия ден, му изпраща отново файловете, които следва да се препечатат + триъгълния
файл, който трябва да се прешие + файла за склада, който също трябва да се прешие“.
Към този имейл приложила 3 линка за сваляне, както и отделен линк, на който изпратила
нови файлове за печат, с обяснения към тях.
На 02.05.2022 г., К. изпратила нов имейл, в който приложила таблица с допълнителните
4 визии, възложени от нея с имейл от 15.04.2022 г., 23,51 ч., за да бъдат включени във
фактурата към вече отпечатаните 585, 045 кв.м. винил, съгласно уведомлението от ищеца.
На същата дата – 02.05.2022 г. била издадена първата фактура от ищеца №
.../02.05.2022 г., с посочен предмет „печат на винили“ на стойност 3491, 35 лв.с ДДС, която
била платена на 10.05.2022 г. с платежно нареждане /приложено на л.33 от делото/.
Твърди се от ищеца, че на 11.05.2022 г. е издадена втора фактура № .../11.05.2022 г., в
която били фактурирани вземанията по две услуги: 1. Печат на транспаранти общо 47,340
кв.м. с ед. цена от 5,20 лв. /кв.м. и обща стойност от 295,40 лв. с ДДС и 2. Печат на знамена
– 5 бр. при ед.цена от 65 лв./брой, която услуга се отнасяла към друг договор между
страните /за който също няма данни по делото/. Тази фактура е приложена и приета по
3
делото /на л.50/ и видно от същата е издадена за обща стойност 685,40 лв. с вкл. ДДС.
Ищецът твърди, но не доказва, че по тази фактура има извършено частично доброволно
плащане от ответника до размер от 295,40 лв. с ДДС, която сп. ищеца сума представлява
стойността на доставените на 03.05.2022 г. рекламни материали /17 бр. винили/.
Приспадайки платеното /което ищеца признава/ от 295,40 лв. от общата стойност на
фактурата от 685,40 лв., остава непогасен остатък от 390 лв. По делото не става ясно как е
формирана цената на иска в размер на 2862,29 лв. с ДДС и какви изработени, но не
получени рекламни материали, са включени в тази стойност. По делото няма приложена
трета фактура за сумата от 3157,69 лв., на която стойност според ищеца възлизат
изработените от него рекламни материали, които ответника отказал да получи, и които
според ищеца представляват изработката на общо 70,155 кв.м. PVC фолио при ед.цена от
10,00 лв./кв.м., на обща стойност 841,86 лв., както и винили общо 371, 126 кв.м. при
ед.цена от 5,20 лв./кв.м. на обща стойност от 2315,83 лв.
Ищецът твърди, но не доказва с приложените от него доказателства, че сумата от 295,40
лв., която той „признава“ да е получил от ответника, е стойността именно на доставените на
03.05.2022 г. 17 бр. винила.
За доставката на 17 бр. винила е приет по делото Приемо-предавателен протокол от
03.05.2022 г. /на л.28/, съгласно който представител на ... е предал на А.Ш., общо 17 бр.
винила, сред които 2 бр. ..., 2 бр. ...; 3 бр. ...; 2 бр. ..; 1 бр. ... и др.
На 04.05.2022 г., с имейл от 17,00 ч. ищецът уведомил ответника, че всичко поръчано е
готово и ги очакват на 05.05.2022 г. след 10,00 ч. в офиса да си ги получат /без доставените
вече 17 бр. на 03.05.2022 г./, или да кажат къде да им ги доставят. Незабавно, с имейл от
04.05.2022 г., от 17,12 ч. ответника, чрез управителя си Ш. е заявил, че е отказал поръчките,
след като е установил, че доставените в предходния ден /17 бр./ са с незадоволително
качество, поради което „няма да идваме във вашия офис и няма нужда да доставяте“.
От приетите по делото имейли, представени от ответника /на л.71-74/ се установява, че
кореспонденцията между страните е продължила и в следващите дни, като на 06.05.2022 г.
ищеца е уведомил ответника, че стойността на изработените от него продукти /вероятно има
предвид извън вече заплатените по първата фактура от 02.05.2022 г./ възлиза на 2505, 911 лв.
без ДДС или 3007, 09 лв. с вкл. ДДС.
На 09.05.2022 г., 12,09 ч., ответника е изпратил нов имейл до ищеца, в който моли за
подробна справка относно какво е отпечатано и какво е получено/прието/, за да могат да
финализират отношенията си. Отново изразяват несъгласие да приемат изработени
некачествени винили, поради „неотговарящи цветове, линии от печатната машина и лошо
качество на довършителните работи“. В този имейл ответника сочи, че е поканил
управителя на ищеца ... да дойде на място, за да установят съвместно дефектите, но до този
момент никой не се бил отзовал. Към този имейл ответника е приложил снимки, за да
установи че липсва добро качество на изпълнението, като за сравнение е изпратил снимки
на отпечатани в друга печатница винили по същото задание /за което лично управителя ... ги
„посъветвал“/.
В отговор, с имейл от 09.05.202 г., от 3,31 ч., ищеца чрез офис мениджър, отговаря на
ответника като излага, че последната поръчка от 29.04.2022 г. е била за изработка на 80
винила, от които 17 бр. са получени и за тях ответника бил подписал ППП, че ги приема без
забележки. Отказва да признае, че изпълнените от него винили са с недостатъци, като
отправя предложение представител на ответника да отиде до печатницата, да прегледат
останалите 63 бр. винила и ако същите са с добро качество да си ги вземе и плати, ако ли пък
е направено некачествено – няма нищо да плати. В този имейл, ищеца допуска, че е
възможно „на някой от винилите главата на печатната машина да се е запушила и да са се
появили черти“, който дефект е готов да отстрани за своя сметка като „отговорна фирма“, но
било некоректно да се отказва цяла поръчка, заради един винил.
4
От следващия имейл, от 09.05.2022 г., 16,44 ч., изпратен от Ш. към ... се установява, че
междувременно е проведен между него и ... телефонен разговор, като последния обещал да
отиде на място на летището в ... и да се разберат. В този имейл, Ш. посочва, че след като е
отишъл лично до печатницата да провери качеството на винилите, които са били поканени
да получат, и е установил отново, че има проблем с цветовете, е потърсил диалог с
управителя ..., който „категорично заявил, че проблем с цветовете няма и му нарушават
спокойствието и да си печатат другаде“.
От последния имейл, от 10.05.2022 г., 9,42 ч., изпратен от Ш. към ... става ясно, че
сутринта на 10.05.2022 г., представители на ищеца, посочени като ... и ... /за които лица
ищеца по делото не оспори да са негови служители/ са посетили летището и заедно с
ответника са констатирали, че „триъгълния винил не може да бъде опънат и не е добре
ушит и цветовете, които са отпечатани не отговарят на файловете по заданието“.
На същата дата, 10.05.2022 г., поръчаните и приети от ответника рекламни материали,
по първите поръчки, изпратени от св. О. К., на стойност 3 491, 35 лв. са били платени /видно
от пл.нареждане на л.33/.
Няма приложени други имейли между страните, нито данни за друг вид комуникация.
Във връзка с некачествено изпълнената работа при изработката на 17-те броя винили,
доставени на 03.05.2022 г. на Летището в ..., които са били приети от управителя на ... – А.
Ш., по делото са изслушани три експертизи, изпълнени от три вещи лица, независимо едно
от друго.
От заключението на първата СТЕ, изпълнено от в.л. В. Н. се установява, че след
извършен в присъствието на представители на двете страни, оглед на 14-те от общо 17-те
получени от ответника винила, сравнявайки ги и с предоставените файлове, представляващи
заданието за изработката им, вещото лице е констатирало, че в напечатаните рекламни
винили има разлика в цветовото изпълнение, изсветляване на цвета, забелязват се по-
светли линии на места; цветовото покритие не е в един равномерен тон, както е във
файла и се забелязва пикселизиране на текста. Заключението на това вещо лице е
категорично, а именно рекламните винили не са изпълнени с нужното качество по
отношение на цветовото изображение, на места има изсветляване на цвета и
цветовото покритие и не е в един равномерен тон. Отделно се забелязва пикселизиране
на текста, което прави винилите негодни за обичайната им употреба.
До същия извод е достигнал и в.л. С. В., който в заключението си и в устните обяснения
при изслушването му в с.з., е категоричен, че в подадените от ответника файлове червения
цвят е в съотношение от 100 % Magenta и 100 % Yellow, докато в принтирания готов винил
от ищеца има очевадни отклонения, като цвета клони повече към оранжевата гама. Според
в.л. В. „има очевидно разминаване на цветовете, най-осезаемо при винилите, съдържащи
червен цвят, който при отпечатване съгласно подадените файлове, би трябвало да изглежда
като наситен и ярък червен цвят, но проверените винили на „..“, ... и ..., били повече в
оранжевата гама. На следващо място, разминаване се виждало ясно и при винилите с
предимно сини цветове, като напр. на ... били отпечатани с по-ярък и светъл син цвят,
отколкото било заданието. Зелените цветове, сп.в.л. В., използвани за рекламните винили на
„...“ и „...“ също не отговаряли на файловете по заданието, като при напечатаните винили се
забелязвал цвят, в чийто състав присъства повече син цвят отколкото трябва. Като възможни
причини за несъответствието в цветовете, в.л. В. сочи некачествени мастила, недобре
калибрирани и профилактирани печатни машини, грешка при печатаря, който е задал
например грешен профил /например вместо да зададе винил е задал PVC стикер, довело до
отклонение в печата/. Относно получените бели линии /т.нар. пасове/ в.л. В. посочва като
възможна причина, непочистена печатаща глава, върху която са се натрупали остатъци от
мастило, които водят до запушване на дюзите, които впръскват мастилото. Тези натрупвания
могат да доведат до получените в случая пасове – силно видими в средата, по-бледи в двата
5
края.
Заключението на в.л. Ю. Й. от своя страна, рязко контрастира с останалите две
заключения, а и със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Така, според в.л.
Й., той извършил оглед само на 7,8 бр. винили /за сравнение другите две в.л. са единодушни
че са обследвали 14 бр. винили/ като всички с изключение на един били със следи от
употреба. На следващо място, в.л. Й. твърди, че винилите, които видял били с виД. добро
качество на цветовете, били ярки, цветни и нямало фрапиращи разминавания, като за по-
точен отговор следвало да се сверят цветовете със специалния каталог по CMYK и
стойностите на цветовете от файловете на ответника, а не на око. На следващите въпроси, за
възможните причини за разминаването в цветовете, за разлика от другите две вещи лица,
в.л. Й. посочва, че не може да твърди с категоричност, че има разминаване между файловете
и показаните му винили, категорично отрича възможността причината да е в некачествени
мастила, в некалибрирана машина или на грешка при печатаря или при задаване на грешен
профил. Относно белите линии /пасовете/ в.л. Й. също посочва като възможна причина
„запушване дюзи на глава по време на печат“, но пак според него, това не влияело на
общата визия на печата, тъй като широкоформатния печат бил за гледане от разстояние. В
заключение, в.л. Й. посочва, че е посетил и печатницата на ... където констатирал, че
фирмата има много добра техническа възможност за изпълнение на поръчката, разполага с
три широкоформатни машини, едната от които е с фотокачество и може да изпълнят голям
обем от печат. При изслушването на в.л. в съдебно заседание се установи, че негова фирма е
доставяла на ищеца машините и мастилата, отговаря за поддръжката им, което прави
заключението му до голяма степен необективно и заинтересовано. Това личи най-ясно от
твърденията на в.л. Й., че разминаванията между заданието и крайния резултат се дължат
основно на файловете на ответника, които не били в нужния формат, като при подаване на
заданието ответника не бил уточнил технологията на печат и не бил предоставил цветна
проба към всеки файл, с допуските за печат на конкретни цветове, което като цяло резонира
с тезата на ищеца, който едва в хода на производството се опита да обясни евентуалното
некачествено изпълнение на възложената му работа, с грешен формат на подадените му от
ответника файлове.
По делото се събраха и свидетелски показания, чрез разпита на водените от двете
страни свидетели.
От показанията на св...., воден от ищеца, се установява, че същия е печатаря, изпълнил
поръчките на ответника, който по думите му участвал и в доставката на същите. Свидетелят
твърди, че първата поръчка, била доставена на ответника и получена от О. К., която била
очарована от изпълненото и казала „че са много хубави транспарантите“. След това, св.
..., заедно с шефа си, в началото на м.май занесли още една поръчка, която се оказала
проблемната. От показанията на св. ... става ясно, че машината, на която се отпечатват
рекламните материали, в т.ч. тези по процесната поръчка, се калибрира от специален техник,
който идвал редовно и проверявал дали нещо не се е изместило. За процесната поръчка
твърди, че нямало никакъв проблем с машината. Той лично не пипал нищо по нея. Обяснява
процеса на изпълнение на поръчките като цит.: „като дойде файла аз го качвам в дадената
програма и тя започва да се печата. Клиентът ни изпраща файла. Не мога да сменям
цветовете по самото нещо. Не е възможно да излизат различни цветове. Тя е готова и
зададена цветовата гама. Машината сама си ги прави. Настроена и калибрирана, като
преди това минават тестове, вижда се има си скала, която проверява ако този цвят
трябва да е червен дали излиза червен и ако има някакъв проблем, тогава се прави
калибровка, но мисля, че на година идва техник и се проверява дали има машината проблем,
вкл. с цветовете. Тази машина не е като принтерите. Ако свърши мастилото, тя изгаря и
приключва.“ Относно проблемната поръчка, св. ... посочва, че „мисля, че проблема възникна
след като закарахме поръчката, като ние бяхме притиснати с времето, защото започваше
самото събитие и работихме доста извънредно, за да спазим срокове, които впоследствие
6
се променяха всеки ден и закарахме въпросната поръчка, а след това на следващия ден, не
си спомнят точно конкретно, но дойде още една поръчка следобед… имах много малко
време, това си спомням и трябваше да я приключа бързо. Аз спазих срока и точно тогава
стана така, че те не искаха дори да дойдат да си ги вземат и бяха поканени от нашия
офис мениджър… Бяхме с шефа, с нашата служебна кола, натоварихме винилите. Те са
големи…имаше транспаранти от сорта на 0,75 м./2-3 м.Занесохме ги на летището,
където се провежда изложението .... Разтоварих ги и шефът отиде мисля, да им дава
бележка, че са ги приели и няма проблем. Аз изчаках в колата след като ги разтоварихме.
Приемането как и от кого не знам вече. Предадохме ги, имаше хора и ги оставихме там в
една палатка. Някой от винилите се отвориха на място. Няколко едно след друго, те не са
всичките на руло, някой бяха сгънати по друг начин. Отвориха и разгледаха. Видях, че ги
разтварят там. Това в присъствието на шефа .... След това той се върна и се прибрахме
заедно като ми даде документа, който представяме пред всеки, който взема винил, т.н.
приемо-предавателен протокол и ми каза да го оставя долу при колежките, което аз
направих. След като вече отказаха тази поръчка тогава казаха, че цветовете не
отговаряли, което ми стана странно, защото нищо не е променяно“. По-нататък в
показанията си св. ... заявява, че „не е видял лично управителя Ш. да отваря доставените на
03.05.2022 г. винили“. Твърди, че „... не е присъствала на това предаване на винилите“. На
въпрос на ответника пък св. ... заявява, че той лично „разтоварих винилите и се прибрах в
колата“. В показанията на св. ... съдът констатира противоречия, поради което не кредитира
същите по отношение на обстоятелствата около приемането и предаването на доставените
на 03.05.2022 г. 17 бр. винила. Така на едно място в показанията си св. ... твърди, че след
разтоварването се е прибрал в колата, а на друго място твърди, че е видял, че винилите се
отварят и преглеждат от хора, намиращи се в палатката, където са ги оставили. На следващо
място, в противоречие с дадените от управителя Ш. обяснения по реда на чл.176 от ГПК, св.
... твърди, че на 03.05.2022 г. доставката е извършена от него и управителя ..., докато Ш.
твърди, че са доставени от служителката Б.Х. на която той се обадил на следващия ден,
когато констатирал цветовото несъответствие и тя го поканила в офиса, за да види и
останалите, които са готови за издаване.
Управителя на ответното дружество Ш., твърди, че е подписал протокола единствено, за
да удостовери доставката на 17 бр. винила, но не и качеството им, тъй като било
невъзможно сам да ги отвори всичките /било почивен ден/ и недостатъците им били
констатирани на следващия ден, когато разпънали винилите за монтиране. Тогава се
установили и разликите в цветовете и белите линии, т.нар. пасове.
Изложената фактическа обстановка от управителя на ответното дружество, Ш. се
потвърждава и от съдържанието на разменената имейл кореспонденция между двете страни,
от която става ясно, че управителя на ищцовото дружество ... не е ходил на летището,
въпреки че е канен от ответника.
По делото е разпитана като свидетел и служителката на ответното дружество – О. К.,
като от показанията на същата се установява, че тя е отговаряла за брандирането на
Изложението като корпоративна визия към изложителите, как ще изглежда и какъв вид ще
има от чисто рекламна гледна точка. Втората част била свързана с брандирането на
щандовете на изложителите, за която част отговарял управителя Ш.. Св. К. посочва, че
лично тя е водила имейл кореспонденцията с ... ... във вр. с брандирането на Изложението,
като пуснала първата поръчка на 13.04. Описва поръчките много детайлно, като се
изпращали много файлове и за по-прегледно всеки файл и всяка визия била подробно
описана в екселски файл с абсолютно всички параметри като размери, име на файл,
довършителни дейности и снимка на съответната визия как трябва да изглежда. Паралелно с
това се изпращали и всички вече печатни файлове, подготвени от дизайнер, съответно в
качеството, в което трябва да са готови за печат. Св. К. твърди, че още „първата част от
винилите след като дойде имаше незадоволително качество на печата, най-вече в зеления
7
цвят, защото визията на ... е бяло-зелено-оранжево, като имаше много черти по винилите,
петна, отделно не бяха зашити качествено и нашия екип когато започна да ги монтира и
ги разгъна, тъй като сградите са по 15-20 м. високи и са много обемисти и винилите се
разкъсваха преди да ги монтираме“. Веднага сигнализирала на ... и след дълги уговорки
успяла да го убеди да дойде на място да види за какво става на въпрос…. „защото имаме
един много голям винил, който го опъваме на главната шатра, като той е триъгълен, а
той беше безобразен“. ... отишъл, видял и взел винила за обличане на една от сградите да
ги преработва. Върнати били и други винили за препечатване. Големия триъгълен винил и
след поправката му пак не ставал за ползване. Св. К. обратно на твърденията на св. ...,
твърди, че не са ползвали служители на ищеца за монтажа на винилите и транспарантите,
тъй като си имат техен екип. Относно доставените на 03.05. 17 бр. винила, св. К. посочва, че
са ги видели едва на 04.05. сутринта. От показанията на св. К. се установява също, че на
03.05. ... не е посещавал летището, тъй като е имал уговорка с нея да дойде, но в края на
деня й написал, че „не може да дойде, като ще мине на другия ден да донесе 17 бр. винила“,
на което съобщение К. му отговорила, че тези винили вече са доставени от негова
служителка. За 17-те винила, свидетелката разказва, че когато ги разгънали, „всички били в
шок и не вярвали че е възможно да има подобно разминаване. Изпращаш червено,
получаваш оранжево. Разминаването беше в цветовете. Червеното беше оранжево,
винено-червеното също биеше на оранжево, но малко по-тъмно, имаше коренно различни
разлики в зеленото, отделно тези черти, които ги имаше на абсолютно всички визии, все
едно принтера е спирал… все едно не е плътен цвета и визията седи като на райета…
сякаш тонера е свършвал … Такова нещо на клиент аз не мога да дам, да го сложим на
щанд и това да е лицето за визията на клиента за пред 15-20 хиляди посетители.
Категорично не можем да направим компромис с това.“. Обадили се пак в ... и поискали да
посетят базата, тъй като до момента не били виждали печатницата. Ш. се обадил на
служителка на име „...“ и тя му дала адрес да отиде да види останалите отпечатани винили.
Той отишъл сам и по неговия разказ пак не видял базата, нито машините, тъй като го
посрещнали на някакъв паркинг, където били оставени винилите. Св. К. споделя, че от
разказаното й от Ш. знае, че разговора му с ... завършил с думите: „Щом не ви харесват,
напечатайте си ги от някой друг“. Лично тя три пъти връщала на ... триъгълния винил за
главната шатра и до края не можали да го оправят според изискванията й, а за 17-те винила
заявява, че същите „са тотално негодни и не може да бъдат поправени“. Не са
използвани изобщо на изложението, а ги поръчали повторно на друга печатница – ..... И
тази свидетелка потвърждава изложеното от Ш., че 17-те винила са заплатени под натиск,
тъй като от фирмата на ищеца се свързали директно с ... и заплашили да бойкотират
открИ.ето, пуснали статия в местна медия, че ... не се разплащат с подизпълнителите си и
т.н., и за да не се провали всичко, за което са работили месеци наред, били принудени да
платят тези 17 бр. винила. Св. К. заявява, че смятала след това плащане са приключили
отношенията си с ..., а това че са подали настоящия иск и претендират още пари, според нея
било „наглост“.
В обясненията по реда на чл.176 от ГПК, Ш. също излага твърдения, че 17-те винила,
доставени им на 03.05.2022 г. са били абсолютно негодни за употреба, изпълнението им не
отговаряло на нужното качество и цветовото разминаване се забелязвало с просто око.
Наложило се да ги препечатат, което оскъпило още повече процеса, целия процес по
подготовка на изложението се забавил, наложило се подизпълнителите им да работят по-
дълго. Като цяло нищо от тази поръчка към ... не са използвали на Изложението. Ш. заявява,
че реално са имали желание да се разберат и некачествените винили да се препечатат от
ищеца, но това им било категорично отказано. Ш. е категоричен също, че 17-те винила са му
доставени от Б.Х. която се е подписала под приемо-предавателния протокол. От обясненията
му става ясно още, че на 04.05.2022 г., след като констатирали негодността на доставените 17
бр. винила, лично отишъл на посочения му от Христова адрес на печатницата и там на
8
паркинга, където били оставени останалите отпечатани винили /от последната поръчка от 80
бр., по думите на ищеца/, започнал да ги разтваря и разпъва, при което установил, че
абсолютно всички цветове са некоректно напечатани, което за ответника било огромен
проблем, защото гонели срокове, времето ги притискало и нямали друг полезен ход за
действие. Обадил се на ..., за да му обясни проблема с винилите и че трябва нещо да се
направи, да се разберат да се препечатат, на което в отговор му било казано, „че му е писнало
от нас и нашите претенции и да си ги печатаме някъде другаде като толкова много
искаме качество. За него винилите били перфектни…. „. Според Ш., ... дори не ги бил
виждал готовите винили, тъй като в телефонния разговор, заявил, че не е в града. Притеснен
Ш., се прибрал на летището, където съвместно с другите си колеги взели решение да
откажат поръчката, поради негодност на изработеното и да поръчат винилите на друга
печатница, която дефакто им ги изработила и доставила в кратки срокове, макар на по-
висока цена.
Други доказателства по делото не са събрани.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени, гласни доказателства и
заключенията на експертизите, според съда се установява твърдяното от ответника в ОИМ
относно сключването на договора и развитието в хода на неговото изпълнение, както и че
изработените винили са били с лошо качество на изпълнението, което ги прави негодни за
обичайната им употреба – да показват визията на фирмите-изложителки на Изложението ....
От разменената имейл кореспонденция между страните, приета като неоспорена по делото,
както и от показанията на св. К., и заключенията на в.л. Н. и в.л. В., които съдът кредитира,
като обективни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства, съдът
приема, че по делото безспорно се установява, че между страните е бил сключен неформален
договор за изработка, по силата на който ищеца се задължил по задание на ответника, да
изработи рекламни материали /транспаранти, винили, PVC фолиа и др./, които да бъдат
използвани за брандиране на щандовете и сградите на Изложението ..., като част от
предадената и изработена продукция, представляваща рекламни винили, била с
неотговарящо на заданието качество, по отношение на цветовете и печата, правещо я
негодно за обичайната употреба. От обсъдените по-горе доказателства, в частност
обясненията на Ш. по чл.176 от ГПК, показанията на св. К., имейл кореспонденцията /от
09.05. и 10.05./ представена с ОИМ, се установява безспорно, че ответника е поискал от
ищеца да поправи некачествените винили за негова сметка, което срещнало категоричен
отказ от страна на изпълнителя, поради което за ответника не останал друг вариант, освен да
развали договора и откаже да получи остатъка от изработеното, което също било
несъответно на заданието и което ищеца претендира да му бъде платено в настоящото
производство. Обследваните в хода на производството винили, намиращи се у ответника,
част от доставените му на 03.05.2022 г. 17 бр. винила, видно от заключенията на в.л. Н. и В.,
действително не са изпълнени с нужното качество по отношение на цветовото изображение,
на места са имали изсветляване на цвета и цветовото покритие не е в равномерен тон, като
имало по-светли линии, а на места се забелязвало и пикселизиране на текста, което в крайна
сметка прави винилите негодни за обичайната им употреба. От заключението на в.л. В. се
установява, че в подадените от ответника файлове, червения цвят е бил съчетание от 100 %
Magenta и 100 % Yellow, а в отпечатаните от ищеца винили /част от които са обследваните
14 бр. от вещите лица/ изглеждал с очевадни отклонения и клонял към близък, но различен
цвят - 100 % Magenta и 85/90 % Yellow, който граничи и отива към оранжевата гама, като за
нагледен пример, към заключението на в.л. В. е приложен отпечатан винил, с приложени три
комбинации на съчетание на тези два основни цвята.
Съдът не кредитира заключението на в.л. Й., първо поради установената търговска
връзка между него и ищцовото дружество и второ, тъй като в заключението му се дават не
конкретни отговори на поставените въпроси, а по-скоро се правят обобщения и опит да се
„докаже“ тезата на ищеца, че проблема на отпечатаните винили се базира на неправилен
9
формат на подадените файлове от заданието на ответника. Вещото лице Й. в нито един
отговор не посочва установил ли е разминаване в цветовете между заданието и готовите
винили, като уклончиво посочва, че не може да прецени на око, дали има разминаване
между тях, защото не знаел дали лаптопът на другото вещо лице е калибриран /но
същевременно, той не е носил негов такъв, на който има вяра/. В същото време твърди, че
виД. цветовете на винилите изглеждали добре, били ярки, цветни и нямало фрапиращи
разминавания, въпреки че дали отговарят цветовете от винилите на цветовете на файла се
сверявало със специален каталог по CMYK, а не на око /като отново не твърди да е носил
такъв каталог на мястото на огледа/. Голяма част от дадените от в.л. Й. отговори на
поставените му въпроси съдържат в себе си хипотези, вероятности и предположения, поради
което и съдът не дава вяра на това заключение, още повече, че същото звучи изолирано на
фона на съвкупния доказателствен материал и е в пряка колизия с останалите две
заключения, които независимо едно от друго достигат до идентични изводи, а именно, че
винилите, изработени от ищеца, не са били с нужното качество, което ги правело негодни за
обичайната им употреба.
От правна страна, с оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи:
Искът на ищеца е неоснователен и недоказан по размер.
Основния спорен по делото въпрос е дали в настоящия случай е било налице толкова
съществено отклонение от поръчката или недостатъци на изработените винили, по смисъла
на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, което е основание за разваляне на договора за изработка от страна на
Възложителя и отказ да заплати готовите продукти.
Съгласно чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати
възнаграждение. Изискването на закона е изпълнение, годно за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение /арг. от чл. 261, ал. 1 ЗЗД/. При наличието на
недостатъци в изработеното поръчващият може да иска съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД
отстраняването им в подходящ срок, разходите за поправката или намаляване на
възнаграждението, а когато недостатъците правят изработеното негодно за употреба,
поръчващият може съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора.
Разпоредбата на чл.260 от ЗЗД, предписва на изпълнителят задължението да предупреди
веднага другата страна, ако дадения му проект или доставен материал е неподходящ за
правилното изпълнение на работата и да иска извършване на нужните промени в проекта
или доставяне на подходящ материал. В конкретния случай, няма данни ищеца, в качеството
му на изпълнител по договора за изработка да е предупреждавал ответника /възложителя/ че
подадените му файлове са неподходящи или некоректни като формат за изпълнение на
поръчката /печат на винили, транспаранти, фолиа и др. рекламни материали/. Едва в хода на
настоящото производство, за пръв път ищеца прави опит да прехвърли отговорността за
некачествената си продукция на файловете на възложителя, което като не е сторил веднага
след получаване на заданието, понастоящем е преклудирало правото му на възражение по
отношение на годността на подадения проект /формата на файловете/.
Съгласно първата алинея на чл. 265 от ЗЗД, ако при извършване на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци,
поръчващият може да иска: 1. поправяне на работата в даден от него подходящ срок без
заплащане; 2. заплащане на разходите, необходими за поправката, или 3. съответно
намаление на възнаграждението. Втората алинея пък предвижда, ако отклонението от
10
поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.
Съобразявайки установеното по делото с горецитираните разпоредби, се налага извод,
че ответника е констатирал отклонение от поръчката и недостатъци в изпълнената част от
нея, като е поискал ищеца да ги отстрани за негова сметка, но е срещнал категоричен отказ
от страна на изпълнителя. Като се има предвид кратките срокове, с които ответника е
разполагал до открИ.е на Изложението, както и че трите възможности, с които разполага,
съгл. чл.265, ал.1 от ЗЗД са алтернативно дадени, то за ответника не е съществувало
задължение, преди да развали договора, да поиска от ищеца да му заплати разходите за
поправката /в случая изцяло нова поръчка към друг изпълнител/ или намаляване на
възнаграждението. За ответника са били налице всички предпоставки да развали договора,
след като е констатирал толкова съществени недостатъци в изработените винили, които ги
правели негодни за тяхното обикновено предназначение, което и той е сторил с изявлението
си в имейла от 04.05.2022 г., 17,12 ч. Съответно, след като е развалил договора и не е
получил изработените винили /които са били некачествени и негодни за употреба/, по арг. за
противното основание от разп. на чл.266 от ЗЗД, за ответника не е възникнало и
задължението да заплати тези продукти.
Възложителят е длъжен да приеме работата само когато изпълнената работа е годна за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение /чл.264 от ЗЗД/. И обратно, при
констатирани недостатъци, правещи готовата продукция абсолютно негодна за употребата й
според договореното предназначение, за възложителя няма задължение да приеме работата и
съответно да дължи възнаграждение на изпълнителя за нея.
За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необхоД. да се извърши преценка не
само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му
предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения
или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно /така
напр. Решение № 157 от 08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г., на ВКС, II т. о.; Решение №
186 от 30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, II т. о. и др. /. Тук е мястото да се
отбележи, че констатираните от ответника недостатъци, потвърдени от заключенията на в.л.
Н. и В., не засягат качеството на печата като цвят, яркост, наситеност и плътност, а касаят
разлика в цветовете, които се свързват с логото и визията на конкретна фирма, банка,
институция /от изложителите и спонсорите на „Бата Агра“/и същите не биха могли да се
счетат за дребни и пренебрежими, тъй като тези цветове са част от идентичността на
съответните фирми и тяхната разпознаваемост сред обществото и потребителите на техните
стоки/услуги. Няма как напр. „.. България“, които са познати на потребителите на
предоставяните от лизинговата компания услуги с яркочервения си цвят /името и логото
на лизинговото дружество са в червен цвят/ да бъдат представени на изложението с
рекламни транспаранти и винили, в които същите тези елементи от визията им да са в
оранжев цвят и това да не се отрази негативно върху имиджа на институцията и
разпознаваемостта й сред клиентите на Изложението. А доколкото ответника е поел
ангажимента да изработи за тях тези рекламни материали, няма как да се допусне, че той ще
направи компромис именно с визията на своите клиенти.
С назначените и кредитирани от съда съдебно-технически експертизи, изпълнени от
вещите лица Н. и В., се установява безспорно, че отпечатаните от ищеца винили са били с
такива недостатъци, правещи ги негодни за обичайната им употреба и съобразно
договореното предназначение. Още повече, че самия ищец е отказал да поправи за своя
11
сметка негодните винили. Приетия по делото приемо-предавателен протокол няма
качеството на такъв документ, установяващ, че работата е приета без забележки, тъй като по
делото се установява, че с подписа си в протокола, управителя на ответното дружество- Ш.,
е удостоверил единствено доставката на 17-те броя винили, но не и тяхното качествено
изпълнение. В тази насока, съдът не кредитира показанията на св. ..., тъй като в същите се
констатираха сериозни противоречия, относно доставката - кой е извършил същата, кой е
получил и какви действия, във връзка с получаването са извършени. В показанията си св. ...
твърди противоречиво, че е свалил 17-те винила и ги е оставил в една палатка, след което се
прибрал в колата, а шефа му след подписване на протокола за предаването им, му го дал да
го отнесе на жените в администрацията на печатницата. На друго място в показанията си
пък твърди, че след като оставил винилите в палатката, представител на ответника дошъл и
разгънал всички винили, като нямал претенции по изпълнението. От другите доказателства
по делото обаче, в т.ч. показанията на св. К. и имейл кореспонденцията от 09 и 10.05. между
страните, се установява, че управителя на ищцовото дружество ..., изобщо не е присъствал в
деня на доставката на 17-те винила и не е посещавал летището в този ден, като на св. К.
изпратил съобщение, че не е в града, а доставката била извършена от друг служител на
печатницата – Б.Х. подписвала се като офис мениджър.
Съгласно формираната практика на ВКС, в т.ч. по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в
редица решения на ВКС, част от които: решение № 157 от 08.11.2010 г., постановено по т.
д. № 1135/10 г. и № 186 от 30.10.2013 г., постановено по т. д. № 820/12 г., двете на ІІ т. о.;
решение № 231 от 13.07.2011 г., постановено по т. д. № 1056/09 г. на ІІ т. о., решение № 23
от 04.08.2014 г., постановено по т. д. № 1938/13 г. на І т. о. и мн. др., която настоящият
съдебен състав изцяло споделя, релевантно за приемането по см. на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или
онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия
трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва,
че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Самото
разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или
мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с
договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД. По делото няма никакви
доказателства, че ответника изрично е заявил, че приема работата и я счита съобразена с
уговореното по договора като качество, нито пък данни за осъществени конклудентни
действия, от които недвусмислено да се изведе извод, че е налице мълчаливо изразено
съгласие от ответника, че получената на 03.05.2022 г. работа /17 бр. винили/ отговаря на
изискванията за качество.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи също, че по отношение на размера на
иска, ищеца също не представи убедителни доказателства. Липсва издадена и връчена на
ответника фактура на твърдяната стойност от 3157,69 лв., от която ответника да е заплатил
доброволно 295,40 лв. Издадената на 11.05.2022 г. фактура № ..., приета по делото,
приложената на л.50, е за 685,40 лв. с вкл. ДДС, от която ищеца твърди, но не се установява
по делото, ответника да е заплатил частично 295, 40 лв. Същевременно, в имейл от
06.05.2022 г., 11,44 ч., представител на ищеца е уведомил ответника, че „сумата за
изработените продукти е 2505, 911 лв. без ДДС“, като също не става ясно какво точно като
артикули /като вид, брой, материал и т.н./ се включва в тази суми.
По изложените по-горе съображения, съдът счита, че констатираните недостатъци
действително са били толкова съществени, че са направили изготвените винили негодни за
обичайната им употреба – да рекламират и представят институциите, която визия
показват/изобразяват, а за ответника е възникнало правото да развали договора и да откаже
да получи остатъка от изработеното, респ. да го заплати.
Като краен извод, за съда се налага, че предявения от ищеца иск е неоснователен и
12
недоказан, вкл. по размер, поради което същия ще следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само
ответника. Видно от представения от него списък по чл.80 от ГПК, сторените в
производството съдебни разноски възлизат на 1250 лв., от която сума 720 лв. с ДДС
заплатено адвокатско възнаграждение и 530 лв. – депозити за експертизи, които ще следва да
се възложат в отговорност на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от ..., ЕИК ..., срещу ..., ЕИК
... иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 и чл.266, ал.1, изр.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 2862,29 лв., представляваща остатък от дължимо възнаграждение по
договор за изработка от 07.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 07.06.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище в гр. ..., ...,
представлявано от управителя ... ... да заплати на ..., ЕИК ... с адрес: гр. София, ж.к. ...,
сумата от 1250 лв., представляваща сторени от ответника съдебни разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13