Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА
въззивно гражданско дело № 1208 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
вх. № 1489/11.06.2020 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат М.Л.
– ВАК, преупълнимощена от адвокатско дружество „Величков, Желязков и
партньори“, срещу Решение № 1234 от 9.03.2020 г., постановено по гр. дело № 15088/2019
г. по описа на ВРС, XIХ
състав, с което е прието за установено в отношенята между ищецa Д.Я.К., ЕГН **********, с адрес: ***, от една страна, и ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ………. със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В.” № …., „В.Т. – Г“, от друга
страна, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2128,90 лева, представляваща
стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период от 17.08.2017 г.
до 16.08.2018 г., за която е
издадена фактура № **********/04.09.2019
г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Янаки Жеков“
№ 2, клиентски № ********** и абонатен № **********, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното
решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата
отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия
фактически състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение
от страна на ответника на задълженията му по договора, надлежно извършена
проверка на СТИ на ищеца и документирането й, законосъобразно изчисляване на
количеството потребена електроенергия, остойностяването и фактурирането й.
Твърди, че към момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност
и правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в невизуализирания
регистър 1.8.3 в размер на 11352 кВтч, на стойност 2128,90 лева.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д.Я.К.,
чрез адвокат Б.Ф., с пълномощно по делото, депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и за присъждане на разноски. Излага подробни съображения за
незаконосъобразност на корекционната процедура.
В молба вх. № 18244/27.07.2020 г.
адвокат Б.Ф., процесуален представител на въззиваемия, уведомява съда, че
поради обективна невъзможност е възпрепятстван да се яви в насроченото за
27.07.2020 г. съдебно заседание. Представя списък по чл. 80 ГПК и договор за
правна защита и съдействие, моли да му бъде определен адвокатски хонорар на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ, изразяваща се в
изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство пред
въззивна инстанция. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на въззивника. Потвърждава представения отговор на
въззивната жалба, оспорва въззивната жалба.
В молба вх. № 262300/22.07.2020 г.
въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адвокат Н.Г. - ВАК, преупълнимощен от адвокатско дружество „Величков,
Желязков и партньори“, представя списък на разноските по чл. 80 ГПК ведно с
договор за правна защита и съдействие, фактура и отчет по сметка. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
въззиваемия.
В съдебно заседание за въззивника
„Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се явява адвокат Н.Г., с когото се
осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа въззивната жалба. Претендира разноски за
двете инстанции.
В
съдебно заседание въззиваемият Д.Я.К., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК. Образувано е по иск, предявен от Д.Я.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Б.Ф. - ВАК, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление:
гр. В., бул. „В.В.” № …, „В.Т. – Г“, за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
2128,90 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за
минал период от 17.08.2017 г. до
16.08.2018 г., за която е издадена
фактура № **********/04.09.2019 г., за обект на потребление, находящ се
на адрес: гр. Варна, ул. „Янаки Жеков“ № 2, клиентски № ********** и абонатен №
**********.
В исковата молба се излага, че в
качеството си на потребител на ел. енергия в обект, находящ се на адрес: гр.
Варна, ул. „Янаки Жеков“ № 2, през месец септември 2019 г. ищецът е получил
уведомление от ответното дружество, че след извършена контролна проверка на СТИ
на адреса, по фактура №
**********/04.09.2019 г. е начислена
процесната сума от 2128,90 лева за консумирана
електроенергия в размер на 11352 кВтч по партидата му за периода от
17.08.2017 г. до 16.08.2018 г. Оспорва се реалното доставяне на посоченото
количество електроенергия и се твърди, че сумата не е дължима поради
незаконосъобразност на извършената корекционна процедура. Моли съда да уважи
иска и да му присъди разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество
чрез адвокат Н.Г. – ВАК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“, в
който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Поддържа се, че е
налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 50 ПИКЕЕ, чл.
200, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 183 ЗЗД., както и че процесната сума не представлява
санкция, а цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия. Дружеството не оспорва, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия, основаващо се на ОУ на ДПЕЕЕМ, които са
задължителни за ползвателя. Заявява, че изпълнява задълженията си по договора добросъвестно
и точно. Сочи, че на 16.08.2018 г. е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение
Север“ АД в присъствието на абоната, като изтъква, че посоченото дружество няма
вменено нормативно задължение предварително да известява потребителите за
проверките, които извършва, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило
усилията по предотвратяване на неправомерни въздействия върху измервателните
системи и средствата за търговско
измерване. Твърди, че процесният електромер е демонтиран, подменен с нов такъв
и изпратен в Български институт по метрология, Регионален отдел - Варна за експертиза,
при която е установено, че е осъществявана външна намеса в софтуера на
електромера с цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в невизуализиран
регистър. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, купувачът
на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е
получена чрез направената доставка на електрическа енергия. В случай че бъде
счетено, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли искът
да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи
от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба
на ел. енергия. Настоява за допускане на съдебно-техническа експертиза по
делото. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В молба вх. № 14185/18.02.2020 г.
адвокат Б.Ф., процесуален представител на ищеца, уведомява съда, че поради
служебна заетост е възпрепятстван да се яви в насроченото за 19.02.2020 г.
съдебно заседание. Представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на въззивника в случай че то надхвърля минимума, определен
в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Излага подробни съображения в подкрепа на иска, отправя въпроси
към вещото лице по СТЕ, оспорва отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът Д.Я.К.,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът
„Енерго-Про продажби“ АД, редовно призован, се представлява от адвокат М.Л.,
преупълнимощена от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“.
Оспорва исковата молба, поддържа отговора. Представя списък по чл. 80 ГПК ведно
с договор за правна защита и съдействие, фактура и отчет по сметка. Моли за
присъждане на разноски.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните
са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът
е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното
дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.
От
Констативен протокол № 1202310 се установява, че на 16.08.2018 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер
с идентификационен № 7867925 на обекта
на ищеца, при която са отчетени следните показания: по тарифа 1.8.1 /нощна/ – 2205
кВтч; по тарифа 1.8.2 /дневна/ – 6164 кВтч. В протокола не е установено и
вписано никакво нарушение. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба № 508030, и изпратен за
експертиза в БИМ - Варна. В протокола не е установено и вписано никакво
нарушение, подписан е от ищеца.
От
Констативен протокол № 2008/02.09.2019 г. – АУ – Е – 000029-45845/17.108.2018
г. на БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромера, е видно че при
извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки
извън допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерването на електроенергия и до вътрешността му
не е осъществяван достъп. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса
в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Actaris ACE 2000 трябва да се състои от две
тарифи T1 и T2, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т3 – 11352,6 кВтч.
Въз
основа на горния протокол, на 3.09.2019 г. е издадено становище на „Електроразпределение Север“ АД за начисление
на електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 11352 кВтч за периода 17.08.2017 г. – 16.08.2018 г. За одобреното
количество ел. енергия е издадена фактура № 0284398182 от дата 4.09.2019 г. за сумата
от 2128,90 лева с вкл. ДДС.
От
заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 7867925, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип - Actaris ACE 2000, първичната му метрологична проверка за годност е от 2008 г., като е
проведена и вторична такава през 2017 г. Според констатациите в Констативен
протокол № 2008/02.09.2019 г. – АУ – Е –
000029-45845/17.108.2018 г. на БИМ – Варна, при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената енергия
се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 11352,6 кВтч. Намесата е
софтуерна и се осъществява с използване на специализирана техника и парола за
достъп до второ ниво. При неманипулирана схема на присъединяване на абонат към
електроразпределителната мрежа, следва цялото количество потребявана ел.
енергия да преминава през измервателната схема на СТИ и да се отчита. В КП № 1202310
от 16.08.2018 г. не е констатирана намеса или промяна в схемата на свързване. В
отговор на въпросите на ищеца в съдебно заседание на 19.02.2020 г. вещото лице
изяснява, че по кориците на делото няма данни с какви показания по регистър
1.8.3 е монтирано на обекта на ищеца процесното СТИ, нито за какъв период от
време е натрупано количеството електроенергия в невизуализирания регистър, като
уточнява, че едногодишният период, отразен в становището за начисление на
електроенергия на ЕРП, е определен служебно.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013
г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила
имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 16.08.2018 год. не са част
от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр.
97 от 23.11.2018 г., следователно към момента на извършване на проверката на
електромера са били част от действащото право.
Твърдението на жалбоподателя, че направената корекция намира правно
основание в нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, съдът счита за неоснователно.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от
клиента количества електрическа
енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
Натрупаното количество електроенергия в
невизуализирания регистър 1.8.3 по същество се явява именно разлика между
отчетената и неотчетена електроенергия. За да бъде вменено в отговорност на
ищеца обаче, то трябва действително да е потребено от последния и то за период
не по-дълъг от една година. Според изслушаното в първа инстанция заключение на вещото лице, което
съдът кредитира като обективно, по делото не е установено в кой момент е
започнало преминаването на ел. енергия към невизуализирания регистър. Периодът от една година, отразен във фактурата, е определен служебно. Цялото
процесно количество елекроенергия от невизуализирания регистър 1.8.3 в размер
на 11352 кВтч е начислено в рамките на
този период, без да има никакви доказателства, че реално е потребено през него.
Настоящият съдебен състав счита, че това противоречи на смисъла на разпоредбата
на чл. 50 ПИКЕЕ, публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г. Съгласно действащата към
датата на проверката норма, на абоната
следва да бъде начислено само онова количество ел. енергия от невизуализирания
регистър, реално потребено от него за период не по-дълъг от 1 година преди
датата на проверката. При тези обстоятелства,
съдът счита, че чл. 50 ПИКЕЕ не се явява правно основание за начисляване на
процесната сума.
Препращането
към общата норма на чл. 200 ЗЗД, относно задълженията на купувача, води и към чл.
187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната съвкупност, двете
норми обуславят извода, че купувачът е длъжен да плати цената единствено ако
продавачът действително му предаде вещта. В конкретния казус, ищецът е длъжен
да плати за констатираното в невизуализирания регистър 1.8.3. на електромера
количество електроенергия в размер на 11352 кВтч само ако то действително му е
доставено от ответното дружество и потребено от него.
Анализът
на доказателствата по делото по никакъв начин не сочи, че това е така. По
делото, включително според заключението на вещото лице, няма доказателства, че установеното
количество ел. енергия в скрития регистър 1.8.3 е натрупано след като
електромерът е монтиран в обекта на ищеца.
В
информационната база няма данни за датата, от която е започнало натрупването на
електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3, тъй като електомерът тип Actaris ACE 2000 не е с дистанционен отчет. Няма и констативен протокол или друг документ от
предшестваща проверка, който да удостоверява, че в даден момент след монтажа на
електромера на обекта на ищеца показателите за регистър 1.8.3 са били нулеви. Липсва и протокол от
вторичната проверка за годност, проведена през 2017 г. в БИМ, която да сочи
нулево количество електроенергия в регистър 1.8.3. Не е приложен и протокол от монтажа с нулеви показатели за този
регистър. Това оставя въпроса какви са били стойностите в същия по време на
монтажа неизяснен, а твърдението на жалбоподателя, че натрупаната
електроенергия в неактивирания за
търговски отчет регистър 1.8.3 в размер на 11352 кВтч е действително доставена от доставчика и потребена от
абоната – недоказано.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът Д.Я.К., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на ответника „Енерго-Про
продажби“ АД, ЕИК …….., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „В.В.” № …, „В.Т. – Г“, сумата от 2128,90 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за
минал период от 17.08.2017 г. до
16.08.2018 г., за която е издадена
фактура № **********/04.09.2019 г. за обект на потребление, находящ се
на адрес: гр. Варна, ул. „Янаки Жеков“ № 2, клиентски № ********** и абонатен №
**********.
Предявеният иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен, а решението
на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от
разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да преразглежда
произнасянето по отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, на въззиваемата
страна следва да се присъдят сторените разноски в настоящото производство.
Процесуалният представител на въззиваемия, адвокат Б.Ф. – ВАК, е направил
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, последният е сключен
на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, т.е. за правна помощ на материално
затруднено лице. При така установеното, съдът определя за въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение в размер на минималното съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 268,00 лева, които
следва да бъдат заплатени от въззивната страна.
Водим от горното, на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1234 от 9.03.2020
г., постановено по гр. д. № 15088 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XIХ състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.” № …., „В.Т. – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б.Ф. – ВАК, ЕРА № **********, със служебен адрес: гр. В., бул. „С.“ № .., сумата в размер на 268,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.