РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Каварна, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно
наказателно дело № 20223240200051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №129/01.09.2021г. на Директора на
регионална здравна инспекция-Добрич ,с което на ****,седалище и адрес на
управление: гр.***,обл.*** улица „***“№ *,ЕИК***,представлявано от З. Д.
Е.-управител ЕГН ********** с адрес с.***,общ.*** улица „**“ № **,адрес
на обекта: гр.** улица „**“ № **вид на обекта: магазин за дрехи втора
употреба е наложено на основание чл.210 ал.3 от Закона за здравето
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000/хиляда/
,за нарушение чл.1 ал.3 от Наредба № 27 за здравните изисквания към
дрехите втора употреба от 16.08.2005г.
Жалбоподателят „***“,представлявано от З. Д. Е.-управител ЕГН
**********,моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление по
съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната
инстанция.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна,а наказателното постановление за правилно и
законосъобразно.
Съдът след като прецени събраните доказателства и становищата на
страните,намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и
от лице което има правен интерес.
Независимо от основанията ,посочени от жалбоподателя,съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,какъвто е
1
обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.АУАН е съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице,съобразно разпоредбата на чл.231 ал.1 от
Закона за здравето в присъствието на управителя на дружеството срещу което
е съставен АУАН № Ю 000025/01.07.2021г.,документирано е с подписа му и
на двама свидетели,надлежно е връчен на дружеството-нарушител,чрез
управителя му и съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН.При
съставянето на акта „***“,чрез законния си представител е оспорило
фактическата обстановка,описана в акта с мотив:“..че не е запознат,че трябва
да се продават обувки под 34 номер“.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия
орган.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на давностния
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ
орган,съобразно разпоредбата на чл.231 ал.1 от Закона за здравето,съдържа
необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчен на
нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира,че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон,съдът установи следното:
Съгласно чл.1 ал.3 от Наредба № 27 от 16.08.2005г. за здравните изисквания
към дрехите втора употреба/изм. ДВ бр.80 от 20 забранява се пускането на
пазара,включително като хуманитарна помощ или с благотворителна цел,на
лично бельо и бански костюми втора употреба,на дрехи втора употреба за
деца до едногодишна възраст и на обувки втора употреба за деца до 34 номер
включително.
Санкцията за юридическо лице при нарушаване на тази императивна
разпоредба е в размер от 1000 до 5000 лева,а при повторно нарушение от
3000 лева до 12 000 лева/чл.210 ал.3 от Закона за здравето/.
„**“,седалище и адрес на управление: гр.**,обл.** улица „**“№**,ЕИК
***,представлявано от З. Д. Е.-управител е санкционирано за това,че при
извършена на 24.06.2021г. проверка по систематичен здравен контрол и по
повод спазване на противоепидемичните мерки,свързани с разпространението
на COVID-19,разпоредени със заповеди от Министъра на здравеопазването от
инспектор П. Ц. СТ. от отдел ДЗК в магазин за дрехи втора употреба,находящ
се в гр.** улица „**“ № *,стопанисван от „**“,представлявано от З. Д. Е.-
управител е установено,че юридическото лице предлага в обекта забранена
стока със значение за здравето на потребителите-обувки за деца втора
употреба до № 34/8 чифта/ на обща стойност 47 лева. Така цитираната стока
втора употреба,която е видимо изхабена и без етикети крие потенциален риск
за здравето на потребителите.
Както в съставения АУАН № Ю 00025/01.07.2021г.,така и в издаденото въз
2
основа на него Наказателно постановление № № 129/01.09.2021г. е
констатирано,че е нарушена разпоредбата на чл.1 ал.3 от Наредба № 27 за
здравните изисквания към дрехите втора употреба,Обн.ДВ бр.70/2005г.,Изм.
ДВ. 80/2020г.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН № Ю 00025/01.07.2021г. и в издаденото въз
основа на него Наказателно постановление № 129/01.09.2021г.
Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите П.
Ц. СТ.-актосъставител и свидетелите по акта-Снежана Тодорова Б. и П. СТ.
Г.,които пресъздават свои непосредствени възприятия,придобити в хода на
извършената проверка и чиито показания са последователни,логични и
безпротиворечиви,като липсва индиция за тяхната заинтересованост .Няма
основания да не се дава вяра на тези свидетели,нито да се счита,че техните
показания,не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина,отчитайки,че същите се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства.
Изложената фактическа обстановка,съдът намира за безспорно установена въз
основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели П. Ц. СТ.-
актосъставител и свидетелите по акта-Снежана Тодорова Б. и П. СТ. Г.,както
и от приложените по делото писмени доказателства: Протокол №
00046/24.06.2021г. от извършена инспекция на продукт/ стока със значение за
здравето на човек;Предписание за спиране реализацията на стоки със
значение за здравето на човека № ЗП-00-7/25.06.2021г.;Заповед за
унищожаване/пренасочване на стоки със значение за здравето на човека№
РД-03-14/25.06.2021г.
С оглед изложеното,съдът намира описаното в АУАН № Ю
00025/01.07.2021г. и в издаденото въз основа на него Наказателно
постановление № № 129/01.09.2021г. нарушение за доказано,поради което
законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал
юридическото лице-жалбоподател.Извършеното от „ВЕДЕНА-
ЕН“ООД,седалище и адрес на управление: гр.Каварна,обл.Добрич улица
„Добротица“№ 31,ЕИК *********,представлявано от ЗДР. Д. ЕНЧ.-управител
деяние е съставомерно,т.е. съставлява фактическия състав на визираната в
наказателното постановление действаща законова норма и е основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност,съгласно чл.1
ал.3 от Наредба № 27 за здравните изисквания към дрехите втора
употреба,Обн.ДВ бр.70/2005г.,Изм. ДВ. 80/2020г.В тази насока е и
константната съдебна практика-Решение от 23.04.2013г. на АдмС-Добрич по
к.а.н.д. № 110/2013г.
По отношение на наложеното наказание:
Правилно за допуснатото административно нарушение по чл.1 ал.3 от
Наредба № 27 за здравните изисквания към дрехите втора употреба,Обн.ДВ
бр.70/2005г.,Изм. ДВ. 80/2020г. във връзка с чл.210 ал.3 и чл.231 ал.1 от
Закона за здравето във връзка с чл.53 и чл.83 ал.1 от Закона за
3
административните нарушения и наказания на жалбоподателя „**“,седалище
и адрес на управление: гр.**,обл.** улица „**“№ *,ЕИК ****,представлявано
от З. Д. Е.-управител е наложена „Имуществена санкция“ в размер от 1000
лева,която се явява и минималната по закон,тъй като санкцията за ЮЛ е в
размер от 1000 лева до 5000 лева.
Съдът намира,че нарушението не представлява маловажен случай по следните
съображения:
Съгласно чл.93 т.9 от Наказателния кодекс,който се прилага на основание
чл.11 от ЗАНН,маловажен случай е този,при който извършеното
престъпление/респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление/нарушение/ от съответния вид.Т.е
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда,респективно на административнонаказващия
орган,в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид.В случая
извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените нарушения от този вид.Обстоятелството,че не са
налице вредоносни последици за обществените отношения не е основание за
прилагане на чл.28 от ЗАНН,защото нарушението е формално.В
действителност липсват доказателства ,че юридическото лице-жалбоподател е
извършил и други нарушения,за които да е било санкционирано по
административен ред,поради което следва да се приеме,че нарушението е
първо по рода си.
Изхождайки от това съображения обаче не може да се говори,че се касае до
по-ниска степен на обществена опасност,налагаща приложението на чл.28 от
ЗАНН.При подобно тълкуване на закона ,всяко нарушение на съответния
текст от Наредба № 27 от 16.08.2005г. за здравните изисквания към дрехите
втора употреба,респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на
деянието на която и да е императивна норма,би следвало да е маловажен
случай,което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този
вид деяния.В този ред на мисли фактът,че нарушението е първо и наказаното
лице/в случая юридическото лице/ няма извършени други нарушения на
българското законодателство е по съществото си смекчаващо вината
обстоятелство,което има значение при определяне на наказанието,но не и при
преценката за маловажност на случая и не може да обоснове извода,че
деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна и не представлява административно нарушение.Липсват и други
обстоятелства,които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.Освен
това с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално-правна
норма обществени отношения и с оглед наличието на важен обществен
интерес по отношение живота и здравето на хората,конкретното нарушение
не би могло да бъде квалифицирано по чл.28 от ЗАНН.
Няма допуснати съществени процесуални нарушения или съществено
4
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя ** при установяване на
нарушението,определяне на нарушителя,определяне на правната
квалификация на деянието и вида на наказанието,като правилно е определен и
размера на имуществената санкция.Жалбата на *** в горния смисъл се явява
неоснователна и несъстоятелна,фактически се оставя без уважение и следва
обжалваното НП да се потвърди,като правилно и законосъобразно.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.При този изход на спора и
съобразно чл.63д ал.3 и ал.5 от ЗАНН основателно е искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.С
оглед на това,че конкретния размер на възнаграждението за юрисконсулт
законът предоставя да се определи от съда,то съобразно с разпоредбата на
чл.37 от Закона на правната помощ,който предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност,както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,съдът
намери,че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска
защита в размер на 100/сто/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №129/01.09.2021г. на
Директора на регионална здравна инспекция-Добрич ,с което на
„***“,седалище и адрес на управление: гр.**,обл.Добрич улица „**“№
**,ЕИК ***,представлявано от З. Д. Е-управител ЕГН ********** с адрес
с.***,общ.** улица „**“ № **,адрес на обекта: гр.*** улица „***“ № **,вид
на обекта: магазин за дрехи втора употреба е наложено на основание чл.210
ал.3 от Закона за здравето административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1000/хиляда/ ,за нарушение чл.1 ал.3 от Наредба № 27 за
здравните изисквания към дрехите втора употреба от 16.08.2005г.
ОСЪЖДА„**“,седалище и адрес на управление: гр.**,обл.** улица „**“№
31,ЕИК **,представлявано от З. Д. Е.-управител ЕГН ********** с адрес
с.***,общ.**** улица „***“ № * да заплати на Регионална здравна инспекция
гр.Добрич Булстат *** с адрес гр.** ул.“***“ № ** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че
решението с мотивите е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6