Решение по дело №77/2019 на Районен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр.Плевен, 14.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, Х граждански състав, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№ 77 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Постъпила е молба Л.А.М. ЕГН **********, адрес ***, чрез *** против Р.Г.А. ЕГН **********,***,  в която се твърди, че с ответника Р.Г.А. живеели на семейни начала, от което съжителство имат родено едно дете - Р.Р.Г. ЕГН **********. Твърди, че от 2014 г. се установили да живеят в ***, ***в жилище собственост на молителката, съгласно нотариален акт № 172, том 3, рег.№ 2425 дело 286 от 2014г., като освен детето Р., в семейството си отглеждали и ***ѝ от предходно съжителство Д.И.М. ЕГН **********. Твърди, че ответника Р.А. работел като ***, като за период от около две седмици пътувал в чужбина, след което се прибирал в къщи за около две седмици. Твърди, че за времето на престой в жилището непрекъснато организирал събирания със свои приятели и след употреба на алкохол започвал да ѝ нанася нееднократно психическо и физическо насилие, на което свидетели ставали и двете ѝ деца. Твърди, че ежедневно ответника по молбата ги тормози психически, като използва остра и груба словесна агресия срещу двете ѝ деца чрез обидни думи, заплахи „Ще взема ножа и ще ви наръгам“. Твърди, че през летните месеци на 2018 г. без причина, Р. ударил ***на молителката Д. с юмрук, в резултат на което детето избягало от къщата и няколко дни се укривало от страх, а тя нямала връзка с него. Твърди, че нееднократно Р. я е удрял в присъствието на децата с юмруци по главата, скубел я за косата. Държел се ужасно грубо с нея, пред приятели познати и децата. Твърди, че от месец ноември 2018г. Р. не работи, стои единствено в къщи, което още повече го озлобило към молителката и децата. Не поемал никаква грижа за нея и децата, купувал си храна само за него, пускал си климатика в хола, а те били принудени да седят в студената стая. Твърди, че до момента не е сигнализирала полицията от страх, но на 22.12.2018г., взела решение заедно с децата да напуснат жилището в Горна Митрополия, тъй като повече не издържали на този тормоз. Твърди, че в момента на излизане от къщата Р. се прибрал във видимо нетрезво състояние и започнал да обижда, крещи и напада. Твърди, че замахнал и ударил молителката с точилка, нахвърлил се и срещу нейни приятели, които ѝ се приятели на помощ. Твърди, че от тази дата, молителката и двете ѝ деца напуснали жилището в *** и се установили да живеят при нейни роднини. Твърди, че в резултат на постоянно отправяните упреци и обиди, дори побой двете ѝ деца се чувстват психически изтощени и емоционално лабилни във всяка създала се ситуация, както и предвид арогантното поведение, и реакции на Р. изпитват срам и притеснение от приятелите, съучениците си и съседите. Твърди, че в семейната им среда липсва спокойна атмосфера на общуване, хранене и почивка за молителката и децата ѝ. Твърди, че  непрекъснато са в напрежение и стрес от непредвидимите действия на Р., което ги поставя в ситуация на дезорганизираност, безпокойство, а децата и демотивация към учебен процес. Моли, 1.ответника по молбата да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие за срок от 18 месеца,  2. да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище за срок от 18 месеца, 3. Да му бъде забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката и двете ѝ деца за срок от 18 месеца, 4. Да бъде задължен ответника да посещава специализирани програми и 5. Временно да бъде определено местоживеенето на децата при молителката в качеството ѝ на майка.

Ответникът взема становище по молбата, че е неоснователна, оспорва изложените твърдения.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че са съжителствали на семейни начала и от това съжителство е родено малолетното дете Р.Р.Г., ЕГН **********. Този факт се установява и от представеното Удостоверение за раждане по акт № 1391/31.07.2012г. Не се спори и се установява от Удостоверение за раждане по акт № 0535/22.01.2001г., че Д.И.М., ЕГН ********** е дете на Л.А.М..

Видно от НА № 172, том III, рег.№ 2425, дело 286/2014г. на нотариус С.П., Л.А.М. е ***на УПИ, находящ се в ***, с площ 850 кв.м., съставляващ УПИ XIII-172, кв.22 по плана на селото, в едно с построената в него Жилищна сграда, лятна кухня и гараж.

          Молителката е представила по делото Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е обект на физическо и психическо насилие от страна на ответника на 22.12.2018г., изразяващо се в крясъци, обиди и нападки, както и  замахване и удряне с точилка.

Видно от съдебно-медицинско удостоверение за пред съда № 711/13 се установява, че при прегледа на молителката са установени следните увреждания: оток и мораво кръвонасядане на дясната скула на площ 3/3 см. С морав цвят.  По лигавицата на горната и долна устна централно морави кръвонасядания. По външната повърхност на мишниците на двете ръце бледовати червеникави кръвонасядания с разляти граници на площ 3/3 см. всяко от тях. В окосмената част на главата множество болезнени отоци с диаметър 2-3 см. Уврежданията са резултат от тъпи травми и могат да се получат  по съобщения начин, срок обстановка- на 01.01.17г. около 20-20,30часа била удряна с тръба и ръце.

          От показанията на свидетелите В.Х.С.и Н.А.С.които съдът кредитира като преки, логични, взаимнокореспондентни и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства, се установява, че на 22.12.2018 година Л.М. и Д.М. решили да изнесат лични вещи от съвместно обитавано от страните по делото жилище, за да им помогнат помолили свидетелите В.и Н.С.. В момента, в който почти приключвали с изнасянето на личните си вещи в дома си се прибрал ответникът по молбата Р.А., който видимо бил употребил алкохол и след установил случващото се се ядосал, започнал да вика, да обижда всички присъстващи. Влязъл в къщата, взел една точилка, с която се опитал да удари Л.М., но Д.М. му попречил, след което той ударил свидетеля Н.С..

От показанията на свидетелите К.А. К.и Д.А.П.не се установяват правно-релевантни факти.

От изслушването на детето Д.И.М. по реда на чл. 115 от ЗЗДет се установява, че на дата 22.12.2018 г. детето Д. заедно с майка си Л.М. и свидетелите В.и Н.С. изнасяли техен личен багаж от съвместно обитаваното от страните по делото жилище. Ответникът по молбата Р.А. се прибрал и установявайки случващото се се ядосал, опитал се да удари Л.М. с точилка, но Д. му попречил. Успял да удари свидетеля Н.С.. Р.А. обиждал всички присъстващи, включително Л.М. и Д.М. с думите „помияри, нещастници, лайна, какво правите тук в тази къща, какво взимате”.

От становището на ДСП Долна Митрополия се установява, че детето Р.Г. не е присъствала на инцидент на 22.12.2018 г. развил се между страните по делото. На този инцидент е участвал детето Д.М.. Молителката е споделила, че последно е била удряната на 08.03.2018 г., а в последствие решила и се изнесла от съвместно обитаваното жилището на 22.12.2018 година, когато са имали спречкване с Р.А.. Ответникът по молбата е споделил, че работи като международен ***. В страната пребивава за кратко между курсовете, както и че е закупил къщата в ***със собствени средства на името на молителката. Ответникът по молбата е претърпял мозъчен инфаркт, за което с освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК от декември месец 2018 година, а молителката по делото също е със заболяване и с установено с експертно решение на ТЕЛК, като получава пенсия в размер на 176,46 лева.

При така установеното, съдът прави следните изводи:

От всички представени по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата, подадена на 09.01.2019г., е в едномесечния срок от твърдяният акт на домашно насилие – на 22.12.2018г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и молителката са лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство – основание за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 2 от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, сочеща упражнено психическо и физическо насилие спрямо нея на 22.01.2018г., съдът приема на осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от ответника на посочената дата. Наличието на такива действия спрямо молителката от части се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства. Установи се от показанията на свидетелите В.и Н.С., както и от изслушването на детето Д.М. по реда на чл. 15 от ЗЗДет, че спрямо молителката Л.М. е осъществено психическо насилие, чрез изричане на закани и обидни думи в присъствието на детето Д.М.. От показанията на свидетелите К.А. К.и Д.А.П., не се установите правно-релевантни факти, които да опровергаят представената по реда на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН декларация. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът счита, че действията на ответника спрямо молителката на 22.12.2018 г., представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона - психическо насилие.

Съдът намира, че по отношение на детето Р.Г. не се събраха доказателства за осъществено по отношение на нея домашно насилие. Дори в молбата не се съдържат твърдения за осъществено от ответника по молбата домашно насилие на посочената дата 22.12.2018 г. спрямо детето Р.. Не се твърди по отношение на нея да е извършен друг акт на домашно насилие на посочената дата 22.12.2018г., а останалите твърдения са ирелевантни доколкото излизат извън едномесечния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Не се твърди и не се събраха доказателства, осъщественото върху молителката домашно насилие да е извършено в присъствие на детето Р.. Обратно, установи се от показанията на разпитаните свидетели, че детето Р.Г. не е присъствало на  22.12.2018 година. Поради изложеното и тъй като не беше установено извършено от ответника по молбата на домашна насилие по отношение на Р.Г. в тази си част молбата следва да бъде отхвърлена.

По отношение на детето Д.М. се установи, че то е присъствало на 22.12.2018 година, когато по отношение на молителката Л.М. от ответникът по молбата Р.А. са изречени заплашителни думи, проявена е агресия спрямо всички и е обиждал всички с думите „помияри, нещастници, лайна, какво правите тук в тази къща, какво взимате”. Съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята всяко домашно насилие извършено в негово присъствие. Д.М. е син на молителката от преходна връзка, но е лице, което на основание чл. 3 т. 10 от ЗЗДН може да търси защита по реда на ЗЗДН. Поради изложеното че по отношение на детето Д.М. е извършен акт на домашно насилие на дата 22.12.2018 г., тъй като той е присъствал и е станал свидетел, а освен това се явява и директно пострадал от психическо насилие, чрез изричане обидни и заплашителни думи по отношение на него и майка му от ответникът по молбата Р.А..

Поради изложеното, съдът намира, че молбата е основателна само в частта по отношение на молителката Л.М. и пострадалото лице Д.И.М. и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита чл. 5, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН – да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката. Следва да се забрани на ответника да приближава Л.М. на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 6 месеца, който съдът намира за адекватен, като съобразява, че страните по делото имат общо дете - Р. и във връзка с упражняване на родителските си права, е желателно тази мярка да е за относително по-малък срок с цел възстановяване на нормалните им взаимоотношение в качеството им на родители на детето. Следва  Р.А.  да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище на адрес: ***, ***за същия срок от 6 месеца, който срок да даде възможност на страните по делото да уредят споровете си във връзка със собствеността на жилището, което са обитавали съвместно и родителските права по отношение на детето Р., на което са родители.

По отношение пострадалото лице Д.И.М. следва да бъдат взети следни мерки за защита от домашно насилие, на основание чл. 5, ал.1, т.т. 1 и 3 ЗЗДН – да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, както и да го да приближава на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 12 месеца, който съдът намира за адекватен, като съобразява, че между детето Д.М. и ответникът по молбата имат насложени негативни чувства и отношения.

Не е спорно между страните, че ответника по молбата работи като международен *** и често е в чужбина, поради което мярката на основание чл.5 ал.1 т.5 ЗЗДН задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за извършители на домашно насилие се явява неподходяща и не следва да бъде налагана. Дори същата да бъде наложена, би било обективно невъзможно нейното изпълнение.

На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв. Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и  да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса  в размер на 80 лв. по сметка на ПлРС.

Молителката не е претендирала разноски по делото и не са представени доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

          Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА  на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1, 3, 4 от Закона за защита от домашното насилие, както следва :

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал.1 ЗЗДН Р.Г.А. ЕГН **********,***

 1. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие  по отношение на Л.А.М. ЕГН **********.

2. ЗАБРАНЯВА на Р.Г.А. ЕГН **********,*** да приближава Л.А.М. ЕГН ********** на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 6 месеца.

3. ОТСТРАНЯВА Р.Г.А. ЕГН **********,*** от съвместно обитаваното жилище на адрес: ***, ***за срок от 6 месеца.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал.1 ЗЗДН Р.Г.А. ЕГН **********,***.

 1. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие  по отношение на Д.И.М. ЕГН **********.

2. ЗАБРАНЯВА на Р.Г.А. ЕГН **********,*** да приближава Д.И.М. ЕГН ********** на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 12 месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.

ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, Р.Г.А. ЕГН **********,***  да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу домашното насилие, Р.Г.А. ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса  в размер на 80.00 лв. по сметка на ПлРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л.А.М. ЕГН **********,  за налагане на мерки за защита от домашно насилие против Р.Г.А. ЕГН **********,***, за извършен акт на домашно насилие на 22.12.2018г., по отношение на  Р.Р.Г., ЕГН **********, като неоснователна и недоказана.

          Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7- дневен срок от връчването му на страните.

                                                                  

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: