МОТИВИ
по НОХД №20094410200439 по описа на
РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимия Х.Д. *** е повдигнато и предявено обвинение за това, че за периода от
18 часа на 30.05.2009 г. до 05.00 часа на 31.05.2009 г., при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив в с.Аспарухово обл. Плевен в стая на
стопанска постройка, пригодена за живеене, намираща се на ул. „Ропотамо” № 8
с.с., се съвъкупил с лице от женски пол – М.И.С. с ЕГН ********** ***, като я
принудил към това със сила и заплашване - престъпление по чл.152, ал.3, т.5,
във връзка с ал. 1 т.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
По искане на
подсъдимия и защитника му, производството
по делото е проведено по реда на глава ХХVІІ, чл.370 и следващите от НПК –
съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е
открита процедура по предварително изслушване на страните, без разпит на
свидетелите и вещите лица.
Представителят на
Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие,
поддържа повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия и пледира същият да бъде
признат за виновен и осъден, като му бъде наложено наказание, при задължителното
приложение на чл.55 от НК.
Подсъдимият
и защитникът му, по време на предварителното изслушване, след разясняване на
правата по чл.371, т.1 от НПК, се съгласяват да не се провежда разпит на
свидетелите и лещите лица, съгласяват се при постановяване на присъдата да се
ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство.
Подсъдимият
по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371,
т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Моли съда да му наложи наказание под минимума предвиден в НК, а именно 2 години
лишаване от свобода.
Защитата
на подсъдимия пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото обвинение, като моли съда да му определи наказание обществено
порицание при условията на чл.55 от НК.
Съдът, като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че съда с протоколно определение е одобрил изразеното от
подсъдимия и защитникът му съгласие доказателствата от досъдебното производство
и самопризнанията му да се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Х.Д.Х. е роден на *** г. в гр.Плевен, българин, с българско гражданство, с основно
образование, безработен, не женен, осъждан, ЕГН **********,***.
На
30.05.2009 г. около 18 часа св. М.С. – 76 годишна, заедно със св. Н.А. тръгнали
към дома на св. М.Н.. Когато стигнали пред входната врата на дома на св. Н.,
срещнали подсъдимия Х., който извикал на св. М.С. да го изчака. Св. Н.А.
влязлав двора и от там в къщата на св. М.Н..
Подсъдимият помолил св. С. да отиде внеговата стая, тъй като имал да
сподели нещо с нея. Тя се съгласила. Веднага след като влезли в стаята му, той
заключил вратата. Заявил й, че тази нощ тя ще бъде с него, защото от пет месеца
не бил спал с жена. Свидетелката не се съгласила и му казала, че е възрастна
жена, да я остави. Той, обаче й заявил
че това няма значение, блъснал я на леглото и започнал да я съблича. С. оказала
съпротива, започнала да вика и рита, но подсъдимия я блъснал силно и я
заплашил, че ако продължава да вика ще я убие. Сложил я на леглото, съблякъл
дрещите й и започнал да я хапе по краката, по корема и по гърдите. Поставил
пръсти на ръката си в половия й орган. Тя изпитала силна болка и го молила да
преустанови действията си. Той обаче не престал, а се съвъкупил с нея, като в
същото време притискал с ръка устата й, за да не вика.
След
първото съвъкупление на вратата на стаята почукал сина на Х., който бил
изпратен от св. А. и И. да извика С.. Х. му отговорил, че С. си била тръгнала и
продължавал да държи устата й запушена. По-късно синът му дошъл пак, но отново
бил отпратен от подсъдимия, без да отваря заключената от вътрешната страна
врата на стаята.
Х.
продължил да извършва съвъкупления със свидетелката С. до около 5 часа сутринта
на 31.V.2009 г. За този период от време половият му член проникнал във
влагалището й няколко пъти и в различни пози. През цялото време, докато била в
стаята свидетелката го молила да преустанови действията си, но той не сторил
това и продължил да я заплашва, че ще я убие и трупът й ще изхвърли наполяна
край селото. Около 5 часа на 31.05.2009 г. Х. освободил С., като я предупредил,
че ако сподели с някого за случилото се, ще я намери и убие. Свидетелката се
прибрала у дома си, където изпрала дрехите си. Не споделила с никой за
случилото се, но тъй като изпитвала силна болка в областта на влагалището и
получила кръвотечение на следващия ден – 01.06.2009 г. сутринта посетила личния
си лекар д-р Розенова, която я завела при специалист – гинеколог в МБАЛ Левски
– св. А.П.А.. Пред него св. С. разказала за случилото се. След прегледа д-р А.
установил кръвонасядания във влагалището на влагалищния вход и по предната
влагалищна стена, както и болезненост в областта на пикочния мехур и маточен
аднекси. Свидетеля А. твърди, че причинените травми и болки на свидетелката са
в следствие нагрубо проникване във влагалището. Той уведомил органите на РУ на
МВР Левски. Установеното от св. А. се установява и от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото
лице се установява, че причинените травми на св. С. могат дасе получат посъобщения от нея начин.
Деянието
е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив.
От изложеното е видно,
че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.152 ал.3 т. 5 въввръзка с ал.1 т.2 във връзка с
чл. 26 ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство,
при условията и реда предвиден в НПК
доказателства.
Съдът, приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, и с оглед направените от подсъдимия самопризнания
по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
същите изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство.
От събраните по делото доказателства безспорно
и по несъмнен начин се установява, че подсъдимият, действително е извършил
деянието, за което му е повдигнато обвинение при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив.
Деянието е извършено от
подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл.
Деянието извършено от
подсъдимия следва да се квалифицира като престъпление по чл.152 ал.3 т.5 във
връзка с ал. 1 т.2 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК.
За извършеното
престъпление, законът предвижда наказание от 3 до 15 години лишаване от
свобода.
Съдът счита, че
подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове
от НК, като наказанието следва да се определи задължително при условията на
чл.55 ал.1, т.1 от НК, т.е. като се наложи наказание лишаване от свобода под
определения минимум за този вид престъпление.
При
определяне размера на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съобрази и признанието
на вината, доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, изразеното съжаление за извършеното, тежкото му
семейно и имотно състояние, както и, че наказанието задължително следва да се
определи, при условията на чл.55 от НК, дори и без да са налице многобройни смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, съгласно разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК.
При това положение,
съдът е наложил на Х. наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Подсъдимият е извършил
деянието при условията на опасен рецидив, поради което съдът е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
което е наложил.
Съдът намира, че така
определеното му наказание ще способства за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК, и същото се явява необходимо и справедливо, с оглед конкретните
особености на случая и личността на извършителя.
Съдът е върнал на
подсъдимия и св. М.С. приложените като
веществени доказателства тампони влагалищен секрет, косми иззети от половите им
области и 1 бр. Чаршаф.
При този изход на
делото, съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените деловодни разноски в
размер на 145 лв. – заплатени като възнаграждение на вещите лица.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: