№ 389
гр. Варна, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500067 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано
по въззивна частна жалба вх. № 53808/29.12.2021 г. на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“, №
52-54 срещу Разпореждане № 25063/25.11.2021 г., по ч.гр.д. № 15258/2021 г., на ВРС, XVII
с., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на Заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, срещу В.И.П., ЕГН **********, с местожителство в *********, за
сумата 54.18 лв., дължима премия за застраховка „Пакет 1 кредит", сумата 1.86 лв.,
дължима премия за застраховка „Пакет 1 уред", сумата 8.18 лв., възнаградителна лихва
върху премия за застраховка „Пакет 1 кредит", за периода 25.11.2020 г. - 25.09.2021 г.,
сумата 0.28 лв., възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Пакет 1 уред", за
периода 25.11.2020 г. - 25.09.2021 г., сумата 9.83 лв., обезщетение за забава върху премия за
застраховка „Пакет 1 кредит", за периода 25.11.2020 г. - 07.10.2021 г., сумата 0.34 лв.,
обезщетение за забава върху премия за застраховка „Пакет 1 уред", за периода 25.11.2020 г. -
07.10.2021 г., ведно със законната лихва върху премия за застраховка „Пакет 1 кредит" и
премия за застраховка „Пакет 1 уред", от датата на подаване на заявлението в съда -
22.10.2021 г., до окончателното погасяване на задълженията, всички дължими по силата на
сключен Договор за потребителски кредит № **********/25.09.2020 г.
Частният въззивник счита, че съдебния акт в атакуваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че неправилно съдът е приел, че претендираните застраховки са
нищожни, недължими и противоречащи на добрите нрави. Излага, че на първо място всички
елементи от договора за кредит са изготвени при спазване на изискванията за еднаквост на на вида,
формата и размера на шрифта – не по-малък от 12. Сочи, че застрахователната услуга е от т.нар.
допълнителни услуги и често се предоставя по силата на отделен договор и от лице различно от
кредитора. Излага, че в случая застрахователните премии, представляващи цена на допълнителна
услуга е финансирана от Банката и в този смисъл е елемент от главницата по кредита, но тя е
задължение на застрахованото лице към застрахователя. Сочи, че застрахователния договор е
сключен по реда на чл. 382 КЗ и съответно изискванията към него са уредени от разпоредбите на
този Кодекс. В този смисъл се касае за две отделни правоотношения, уредени в различни
договори, поради което и разпоредбите на ЗПК не намират приложение към застрахователния
договор. Още излага, че средствата необходими за заплащане на застрахователни премии са
преведени от кредитора по сметка на застрахователя. Твърди, че в чл. 19 от Договора изрично е
посочено, че сключването на застраховка не е задължително условие за подписване на договора и
сключването им е по желание на кредитополучателя, което не противоречи на добрите нрави.
1
Сочи, инкорпорирането на застрахователни клаузи в договора за кредит е само и единствено с
оглед формиране стойността на отпуснатия кредит, не оказват влияние върху размер на ГПР. По
същество, моли за отмяна на разпореждането в атакуваната му част и издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, за описаните суми.
. Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2
ГПК, насрещна страна в настоящото производство не се конституира, поради което и препис
от въззивната частна жалба не е връчван.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна,
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 15258/2021 г., на ВРС, е образувано по заявление на
"ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу В.И.П., ЕГН **********, за следните суми, дължими по силата на Договор за
потребителски кредит № **********/25.09.2020 г., а именно: - 646.21 лв., главница, - 54.18
лв., премия по застраховка „Пакет 1 кредит", - 1.96 лв., премия по застраховка „Пакет 1
уред", - 93.39 лв., възнаградителна лихва върху главницата за периода 25.11.2020 г. -
21.09.2021 г., - 8.18 лв. възнаградителна лихва върху премия по застраховка „Пакет 1
кредит", за периода 25.11.2020 г. - 21.09.2021 г., - 0.28 лв., възнаградителна лихва върху
премия по застраховка „Пакет 1 уред", за периода 25.11.2020 г. - 21.09.2021 г., - 112.18 лв.
обезщетение за забава върху главницата, за периода 25.11.2020 г. - 07.10.2021 г., - 9.83 лв.,
обезщетение за забава върху премия по застраховка „Пакет 1 кредит", за периода 25.11.2020
г. - 07.10.2021 г., - 0.34 лв., обезщетение за забава върху премия по застраховка „Пакет 1
уред", за периода 25.11.2020 г. - 07.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
премията по застраховка „Пакет 1 кредит" и премията по застраховка „Пакет 1 уред" от
датата на подаване на заявлението в съда - 22.10.2021 г. до изплащането.
След преценка на изложените в заявлението и уточняваща молба вх. №
44933/17.11.2021 г., депозирана за изпълнение на дадени указания, обстоятелства съставът
на ВРС е постановил Разпореждане № 25063/25.11.2021 г., с което е отхвърлил сезиралото го
заявление в частта, с която е отправено искане за издаване на Заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, за сумите, предмет на настоящата въззивна частна жалба.
За да постанови атакуваната част от Разпореждането, първостепенният съд е приел,
че уговорките в Договора за кредит, касаещи застраховнателните правоотношения и дължимостта
на лихви върху тях (в частност чл. 7.2.2 и чл. 19), са нищожни, тъй като са обвързани от
сключването на допълнителни споразумения, уреждащи условията по застраховането, които като
неразделна част от договора за кредит, са нищожни на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй
като са изготвени на шрифт по-малък от 12, с което бивало нарушено правото на потребителя на
адекватно запознаване с тях и съобразяване на последиците от тях. Формирани са доводи, че
включването на застрахователните премии в главницата по договора за кредит, цели заобикаляне
на въведеното ограничение в размер на ГПР с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изложил е, че
макар в договора за кредит да е записано обратното, в действителност не е налице опционална
възможност за сключване на застраховка, а същата представлява задължително условие като при
отказ няма да бъде сключен договорът, от който длъжникът се нуждае поради липса на парични
средства. Приел е, че за да отговаря на изискванията на закона застраховката по кредита следва да
е уговорена като допълнителна услуга, различна от главницата, при ясни условия, да бъде
включена в размера на ГПР и длъжникът да има възможност да избере застрахователя, при който
да я сключи. В конкретния случай нито едно от тези условия не било спазено което само по себе си
водело до неравноправност на клаузите, поради създаденото неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и длъжника.
Произнасянето на ВРС се преценява от въззивния съд като неправилно.
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 ГПК, съдът следва да извърши проверка на представеното изпълнително
основание от формална страна, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е
досежно това дали представеният документ по чл. 417, т. 2 ГПК (в случая извлечение от
счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на
2
изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник. Съдът служебно следи за
липсата на отрицателните предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК, както
и за наличието на предпоставките предвидени в чл. 418 , ал. 3 ГПК.
В настоящия случай от страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от
счетоводните книги, носещо подписа на длъжностни лица на банката, което съдържа
минимално необходимите данни, а именно: за договора за кредит, дата на изискуемост,
размер на задълженията по договора, брой на пропуснатите плащания, посочване на всяко
от задълженията по договора по основание, период и размер.
Доколкото искането е отправено при настъпил краен падеж по договора, то въпросът
за предсрочната изискуемост и нейното обявяване не стои на разглеждане в производството.
Следователно, в случая е налице редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 2
ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
От страна на заявителя е представен Договор за потребителски кредит №
**********/25.09.2020 г., сключен с кредитополучателя В.И.П., както и съпътстващите го
документи и декларации, в изпълнение на чл. 417, т. 2 ГПК. Видно от Договора е, че в
разпоредбата на чл. 7 е посочен общия размер на кредита – 789.60 лв. като в разпоредбата на чл.
7.2. ясно са посочени и условията за усвояването му, в частност при избрани застраховки на
кредита. В разпоредбата на чл. 8 от Договора е посочен и начина на формиране на общия размер
на кредита. От него се установява, че потребителят се е задължил да заплати освен стойността на 2
бр. закупени мобилни телефони и услугите „BANK Пакет 1 кредит“, на стойност 63.42 лв. и
„BANK Пакет 1 уред“, на стойност 2.18 лв., представляващи стойност на предлагани от заявителя,
като застрахователен посредник, застрахователни програми, които съобразно чл. 7.2.2, са част от
средствата по кредита. По тази причина и са включени в погасителния план, инкорпориран с
разпоредбата на чл. 11.2. в самия договор.
Разпоредбата на чл. 19 от Договора, коментирана и от първоинстанционния съд,
предвижда, че потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към
застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент,
без това да е условие за сключването на договора.
Заедно с Договора са представени Декларация за определяне на изискванията и
потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на
кредита“, подписана от кредитополучателя и Информация за програма „Защита на кредита". Видно
от последният документ е, че заявителя „Ти Би Ай Банк" ЕАД е застрахователен посредник, а
застрахователи са „Кардиф Животозастраховане, кл. България“ и „Кардиф Общо застраховате, кл.
България“.
Представен е и Сертификат № 140530822422020/25.09.2020 г. за застрахователна програма
„Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Видно от
Сертификата е, че застраховано лице е В.П., посочена е дължимата еднократна застрахователна
премия, възпроизведени са общите условия по застрахователната програма и по допълнителната
медицинска услуга. Документът е подписан от кредитополучателя В.П. като застраховано лице.
Безспорно е, че в случаите когато кредитополучателят е физическо лице, на което е
предоставен потребителски кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, той има качеството "потребител" по смисъла на пар. 13, т. 1 ДРЗЗП.
Безспорно е и, че в този случай съдът дължи служебна преценка за наличието на неравноправни
клаузи в сключеният от потребителя договор.
Въззивния съд намира, че клаузите на коментирания по-горе Договор не водят до извод за
нарушаване правата на потребителя, по смисъла на ЗЗП. Сключването на договор за застраховка
или присъединяването към съществуваща застрахователна програма е възможност, а не
задължително условие за сключване на договора за кредит, нито за неговото усвояване. Още
повече, че е представена и Заявление-декларация за установяване на договорни отношения,
подписана от В.П., в чл. 13 от която изрично е дала съгласие за сключване на застраховка и е
декларирала приемане и спазване на общине условия на застраховката и задълженията си като
застраховано лице.
Ясно, разбираемо и на достъпен език е и посочването в договора за кредит на начина на
формиране на главницата по него, част от която са и дължимите застрахователни премии по
сключените застраховки, които се превеждат директно по сметка на застрахователя. Посочени са
годишният лихвен процент по кредита, както и размера на ГПР. Клаузите са лесни за възприемане
и за осмисляне от потребителя, така щото същият да бъде осведомен и да заключи, че в сумата по
3
кредита са включени и дължимите от него на застрахователя премии и при това положение
дължимите от него лихви по кредита обхващат пълния размер на предоставената в заем сума, а не
само отделни части от нея.
В заключение от изложеното, постановеният съдебен акт от ВРС като неправилен и
незаконосъобразен, ще следва да бъде отменен в атакуваната му част и вместо него постановен
друг, с който заявлението бъде уважено.
В резултат от изхода от спора на заявителя следва да бъдат присъдени разноски до
пълния размер на определените от ВРС, възлизащи на сумата 5.26 лв.
С оглед основателността на жалбата, следва да се уважи и искането на частния
въззивник за определяне и на разноски за въззивното производство – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Така дължима се явява държавна такса в размер на 15.00
лв. и определено служебно от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Тези допълнителни разноски следва да се възложат на длъжника на основание чл. 81 ГПК,
във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК. Определените от въззивният съд разноски следва да се включат в
заповедта при изпълнение на въззивния акт.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 25063/25.11.2021 г., по ч.гр.д. № 15258/2021 г., на
ВРС, XVII с., в отхвърлителната му част И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“, № 52-54 срещу В.И.П., ЕГН **********, с местожителство в *********, за
сумата 54.18 лв., дължима премия за застраховка „Пакет 1 кредит", сумата 1.86 лв.,
дължима премия за застраховка „Пакет 1 уред", сумата 8.18 лв., възнаградителна лихва
върху премия за застраховка „Пакет 1 кредит", за периода 25.11.2020 г. - 25.09.2021 г.,
сумата 0.28 лв., възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Пакет 1 уред", за
периода 25.11.2020 г. - 25.09.2021 г., сумата 9.83 лв., обезщетение за забава върху премия за
застраховка „Пакет 1 кредит", за периода 25.11.2020 г. - 07.10.2021 г., сумата 0.34 лв.,
обезщетение за забава върху премия за застраховка „Пакет 1 уред", за периода 25.11.2020 г. -
07.10.2021 г., всички дължими по силата на сключен Договор за потребителски кредит №
**********/25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху премия за застраховка „Пакет 1
кредит" и премия за застраховка „Пакет 1 уред", от датата на подаване на заявлението в съда
- 22.10.2021 г., до окончателното погасяване на задълженията, както и за сумата 5.26 лв.,
разноски по делото, на осн. Чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на издаваната заповед за изпълнение, с оглед на
което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 65.00 лв. (шестдесет и
пет лева), в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, която сума да се включи в
издаваната заповед, на основание чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл.
25а, ал. 2 НЗПП.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5