Решение по дело №3838/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 462
Дата: 18 февруари 2020 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20197180703838
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№. 462                                         гр. Пловдив,                         18.02.2020год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

при секретаря М.Г.и участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 3838 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по жалба на  ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., против Решение № 1902 от 22.10.2019 г., постановено по АНД № 5184/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 18 н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 313940 – F328328 от 22.01.2018 г. на И. Д. Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на А.И.П., на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закон за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на  чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на  наказателното постановление.

Ответникът по касационна жалба А.И.П. моли да се остави без уважение жалбата.

 Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Христев дава становище за основателност на жалбата и иска отмяна на обжалваното съдебно решение.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 313940 – F328328 от 22.01.2018 г. на И. Д. Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на А.И.П., на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закон за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на  чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

От фактическа страна е установено, че санкционираното лице, в качеството му на управител на "БУЛКОМ 5" ЕООД, ЕИК: ********* - предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2016 г., като не го е заявил за вписване и представил за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т. е. до 30.06.2017 г.

ГФО на дружеството за 2016 г. бил заявен за вписване и представен в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 29.08.2017 г. Прието било, че жалбоподателят е извършил констатираното нарушение на 01.07.2017 г. в гр. Пловдив, като същото е установено на 19.07.2017 г. - датата, на която НАП била уведомена от Агенцията по вписванията. Констатирано било, че нарушението е извършено за първи път.

За извършеното нарушение е съставен АУАН № F328328/04.09.2017 г., а въз основа на него и обжалваното НП.

За да отмени НП, районният съд е приел,че нарушение е извършено на посочената в АУАН и в НП дата, същото е описано пълно, точно и ясно, няма процесуални нарушения в рамките на административнонаказателното производство, но случаят е маловажен.

Мотивирано е,че  случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите подобни случаи и налагането на санкция не следва да е самоцел. Изложени са аргументи за това, че се касае за първо по ред нарушение, с относително кратка продължителност, отстранено в изключително кратък срок след констатирането му – още преди да е съставен АУАН, от което нарушение не са настъпили каквито и да е вреди последици.

Решението е правилно като краен резултат.

При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд е достигнал до неправилно приложение на материалния закон относно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Действително, не се спори, а и в самото наказателно постановление е отразено изрично, че нарушението е за първи път. Независимо от това, същото не може да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид, а и обстоятелството, че нарушението е за първи път е отчетено при определяне на санкцията, която е в минималния предвиден в закона размер.

Налице е неизпълнение на задължително предписание на ЗСч, което е свързано с важното изискване за публичност на финансовите отчети, както е озаглавена и Глава шеста на ЗСч, в която се намира нарушената разпоредба.

Вярно е и, че е налице последващо отстраняване на нарушението, но то в никакъв случай не може да бъде определено като своевременно, доколкото е сторено едва след получаване на покана за съставяне на АУАН и два месеца след изтичане на законоустановения срок за публикуване на ГФО чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР. В този смисъл, нарушението не се отличава по нищо от обичайните нарушения от същия вид,за да се определи като маловажен случай. В същата насока е трайната практика на настоящия състав на съда /КАНД № 2697/19г., КАНД № 1956/19г., КАНД № 3738/18г./.

Независимо от горното, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и правилно е отменено, тъй като в хода на административно наказателното производство при съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

 

Видно от административната преписка е,че не е спазено императивното изискване на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителя да бъде поканен за съставяне на АУАН и съставянето на АУАН да е направено в негово присъствие. Съгласно приложените от ТД на НАП писмени доказателства, поканата за съставяне на АУАН е изпратена на електронен адрес на дружеството, а не на физическото лице-управител. Поканата е получена от адресата по електронен път, за което е приложено и прието по делото удостоверение за връчване по електронен път. Отразеното в него сочи, че е активирано на електронна препратка на електронен адрес на дружеството с определен IP адрес.

Връчването по електронен път чрез посочен електронен адрес на адресата е уредено в ДОПК. Но според разпоредбата на чл. 33 от ДОПК, правилата за връчване по реда на ДОПК изрично са изключени за актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания. В производството по ЗАНН призоваването и връчването на съобщения, извършването на опис и изземване на вещи, определянето на разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляването на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, в който изричен смисъл е чл. 84 от ЗАНН. Следователно, връчването на поканата за явяване за съставяне на АУАН по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН следва да се връчи по реда и чрез способите на чл. 178 и 180 от НПК. В никоя от тези разпоредби не е предвидено връчване на съобщения по електронен път.

Като не е взето предвид това и не е уведомен редовно нарушителят за съставянето на АУАН, е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя без да е поканен да се яви за съставянето му. Видно от самия АУАН е, че същият е връчен на 18.09.2017г., а не на датата на съставяне 04.09.2017г. Нарушителят е бил известен на органите по приходите. Не се установява да не е могло да бъде намерен, нито да са извършвани опити да бъде открит.

Каза се и още,че поканата е адресирана до дружеството, чийто представител е наказаното лице. В същото време административнонаказателното производство е изисквало явяване не на дружеството, а на физическо лице, макар и в качеството на негов управител. Недопустимо е смесването на двата субекта, доколкото законът прави изрично разграничение в отговорността физическите лица и на юридическите лица. Поканата е следвало да бъде отправена лично до физическото лице, така че да не създава съмнение, че именно то следва да се яви за съставяне на АУАН във връзка с ангажиране именно неговата административнонаказателна отговорност.

Като е изпратена покана до дружеството, без да е изрично посочено, че АУАН ще се съставя за физическото лице, а и не е уточнено по отношение на кого от представляващите дружеството ще се съставя АУАН, е нарушено правото на защита на санкционирания нарушител. Същият е поставен в положение да не може да разбере, че именно той ще е субект на административнонаказателната отговорност и неявяването му ще има последици спрямо него.

От друга страна чл. 40, ал. 2 от ЗАНН предвижда поканата да се изпраща на нарушителя. Следователно трябва да е адресирана до правилното лице, като ако актосъставителят е установил като такова физическото лице, то и адресата трябва да е именно то. Затова покана до друго лице, макар и юридическо, чийто представител е това физическо лице, не е редовна и не е адресирана до действителния нарушител. Тя не е основание да се състави акта в отсъствие на нарушителя, ако той не се е явил. Инициираното производство въз основа на такава покана е опорочено и не е годно да ангажира съответната отговорност и да се породят валидни правни последици.

Посоченото е съществено нарушение на административнонаказателните процесуални правила, представляващо основание за отмяна на издаденото НП.

Принципът залегнал в чл. 40 от ЗАНН изисква актовете да се съставят в присъствието на нарушителите и по изключение в тяхно отсъствие, но само когато не може да се намери нарушителят или след покана не се яви за съставяне на акта, но това представлява изключение от правилото и като такова следва предпоставките за прилагането му да се спазват изключително стриктно.

По изложените съображения, крайният извод е,че наказателното постановление е незаконосъобразно и правилно е било отменено от районния съд,чието решение ще се остави в сила.

 

 

Р   Е  Ш  И  :

 

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1902 от 22.10.2019 г., постановено по АНД № 5184/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 18 н.с.

            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: