РЕШЕНИЕ
№.
462 гр.
Пловдив, 18.02.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 3838 по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството
е образувано по жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Д., против Решение № 1902 от 22.10.2019 г., постановено по АНД № 5184/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, 18 н.с., с
което е отменено Наказателно постановление № 313940 – F328328 от
22.01.2018 г. на И. Д. Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на А.И.П., на
основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закон за счетоводството /ЗСч/ е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение
на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се
неговата отмяна и потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът
по касационна жалба А.И.П. моли да се остави без уважение жалбата.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Христев
дава становище за основателност на жалбата и иска отмяна на обжалваното съдебно
решение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно
постановление № 313940 – F328328 от 22.01.2018 г. на И. Д. Директор на ТД на
НАП – Пловдив, с което на А.И.П., на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закон за
счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл.
38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
От фактическа страна е установено, че санкционираното
лице, в качеството му на управител на "БУЛКОМ 5" ЕООД, ЕИК: *********
- предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон, не е
публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2016 г., като не го
е заявил за вписване и представил за обявяване в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията в законоустановения срок – до 30 юни на следващата
година, т. е. до 30.06.2017 г.
ГФО на дружеството за 2016 г. бил заявен за
вписване и представен в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на
29.08.2017 г. Прието било, че жалбоподателят е извършил констатираното
нарушение на 01.07.2017 г. в гр. Пловдив, като същото е установено на
19.07.2017 г. - датата, на която НАП била уведомена от Агенцията по
вписванията. Констатирано било, че нарушението е извършено за първи път.
За извършеното нарушение е съставен АУАН №
F328328/04.09.2017 г., а въз основа на него и обжалваното НП.
За да отмени НП, районният съд е приел,че
нарушение е извършено на посочената в АУАН и в НП дата, същото е описано пълно,
точно и ясно, няма процесуални нарушения в рамките на
административнонаказателното производство, но случаят е маловажен.
Мотивирано е,че случаят се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите подобни случаи и налагането на санкция не следва
да е самоцел. Изложени са аргументи за това, че се касае за първо по ред
нарушение, с относително кратка продължителност, отстранено в изключително
кратък срок след констатирането му – още преди да е съставен АУАН, от което
нарушение не са настъпили каквито и да е вреди последици.
Решението е правилно като краен резултат.
При правилно установената фактическа обстановка,
първоинстанционния съд е достигнал до неправилно приложение на материалния
закон относно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Действително, не се спори, а и в самото
наказателно постановление е отразено изрично, че нарушението е за първи път.
Независимо от това, същото не може да се определи като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
посочения вид, а и обстоятелството, че нарушението е за първи път е отчетено
при определяне на санкцията, която е в минималния предвиден в закона размер.
Налице е неизпълнение на задължително предписание
на ЗСч, което е свързано с важното изискване за публичност на финансовите
отчети, както е озаглавена и Глава шеста на ЗСч, в която се намира нарушената
разпоредба.
Вярно е и, че е налице последващо
отстраняване на нарушението, но то в никакъв случай не може да бъде определено
като своевременно, доколкото е сторено едва след получаване на покана за
съставяне на АУАН и два месеца след изтичане на законоустановения срок за
публикуване на ГФО чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР.
В този смисъл, нарушението не се отличава по нищо от обичайните нарушения от
същия вид,за да се определи като маловажен случай. В същата насока е трайната
практика на настоящия състав на съда /КАНД № 2697/19г., КАНД № 1956/19г., КАНД
№ 3738/18г./.
Независимо от горното, обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и правилно е отменено, тъй като в хода на
административно наказателното производство при съставянето на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на
защита на наказаното лице.
Видно от административната преписка е,че не е спазено императивното
изискване на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителя да бъде поканен за съставяне на
АУАН и съставянето на АУАН да е направено в негово присъствие. Съгласно приложените от ТД на НАП писмени доказателства, поканата за
съставяне на АУАН е изпратена на електронен адрес на дружеството, а не на
физическото лице-управител. Поканата е получена от адресата по електронен път,
за което е приложено и прието по делото удостоверение за връчване по електронен
път. Отразеното в него сочи, че е активирано на електронна препратка на
електронен адрес на дружеството с определен IP адрес.
Връчването по електронен път чрез посочен
електронен адрес на адресата е уредено в ДОПК. Но според разпоредбата на чл. 33
от ДОПК, правилата за връчване по реда на ДОПК изрично са изключени за актовете,
документите и книжата за реализиране на административнонаказателната
отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и
наказания. В производството по ЗАНН призоваването и връчването на съобщения,
извършването на опис и изземване на вещи, определянето на разноски на свидетели
и възнаграждения на вещи лица, изчисляването на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, в
който изричен смисъл е чл. 84 от ЗАНН. Следователно, връчването на поканата за
явяване за съставяне на АУАН по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН следва да се връчи по
реда и чрез способите на чл. 178 и 180 от НПК. В никоя от тези разпоредби не е
предвидено връчване на съобщения по електронен път.
Като не е взето предвид това и не е уведомен
редовно нарушителят за съставянето на АУАН, е нарушена разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя без да е
поканен да се яви за съставянето му. Видно от самия АУАН е, че същият е връчен на
18.09.2017г., а не на датата на съставяне 04.09.2017г. Нарушителят е бил
известен на органите по приходите. Не се установява да не е могло да бъде
намерен, нито да са извършвани опити да бъде открит.
Каза се и още,че поканата е адресирана до
дружеството, чийто представител е наказаното лице. В същото време
административнонаказателното производство е изисквало явяване не на
дружеството, а на физическо лице, макар и в качеството на негов управител.
Недопустимо е смесването на двата субекта, доколкото законът прави изрично
разграничение в отговорността физическите лица и на юридическите лица. Поканата
е следвало да бъде отправена лично до физическото лице, така че да не създава
съмнение, че именно то следва да се яви за съставяне на АУАН във връзка с
ангажиране именно неговата административнонаказателна
отговорност.
Като е изпратена покана до дружеството, без да е
изрично посочено, че АУАН ще се съставя за физическото лице, а и не е уточнено
по отношение на кого от представляващите дружеството ще се съставя АУАН, е
нарушено правото на защита на санкционирания нарушител. Същият е поставен в положение
да не може да разбере, че именно той ще е субект на административнонаказателната
отговорност и неявяването му ще има последици спрямо него.
От друга страна чл. 40, ал. 2 от ЗАНН предвижда
поканата да се изпраща на нарушителя. Следователно трябва да е адресирана до
правилното лице, като ако актосъставителят е
установил като такова физическото лице, то и адресата трябва да е именно то. Затова
покана до друго лице, макар и юридическо, чийто представител е това физическо
лице, не е редовна и не е адресирана до действителния нарушител. Тя не е
основание да се състави акта в отсъствие на нарушителя, ако той не се е явил.
Инициираното производство въз основа на такава покана е опорочено и не е годно
да ангажира съответната отговорност и да се породят валидни правни последици.
Посоченото е съществено нарушение на административнонаказателните процесуални правила,
представляващо основание за отмяна на издаденото НП.
Принципът залегнал в чл. 40 от ЗАНН изисква
актовете да се съставят в присъствието на нарушителите и по изключение в тяхно
отсъствие, но само когато не може да се намери нарушителят или след покана не
се яви за съставяне на акта, но това представлява изключение от правилото и
като такова следва предпоставките за прилагането му да се спазват изключително
стриктно.
По изложените съображения, крайният извод е,че
наказателното постановление е незаконосъобразно и правилно е било отменено от
районния съд,чието решение ще се остави в сила.
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1902 от 22.10.2019 г.,
постановено по АНД № 5184/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 18 н.с.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: