Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 5720 по
описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 129, ал. 1 вр. чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
Ищецът Е.Е.К.
твърди, че е единствен наследник на майка си К.А.К.. Наследодателката умира на
19.02.2014 г., като към този момент има качеството на съдружник в „Е.“ ООД,
притежаващ 50 % от капитала на дружеството. Поддържа, че стойността на
дружествения дял на починалия съдружник
възлиза на 522 000 евро, поради което моли съда да осъди ответното
дружество да й плати тази сума, ведно със законната лихва за забава от датата
на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът оспорва изготвения от
ответното дружество междинен баланс към 28.02.2014 г., като твърди, че същият
не отразява действително притежаваните от дружеството активи. Претендира
направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение за
процесуалния представител адв. Г. за осъществената
от нея безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38 от Закона на
адвокатурата.
Ответникът „Е.“ ООД оспорва предявения
иск. Оспорва обстоятелството, че стойността на дружествения дял на починалия
съдружник е тази, посочена в исковата молба. Сочи, че съгласно изготвения
междинен баланс към 28.02.2014 г. /с който междинен баланс е запознат
процесуалният представител на ищцата на 19.09.2014 г./, чистата стойност на
актива на дружеството е нулев, поради което реално изплащане на равностойност
на дял не може да бъде извършено. Поддържа, че счетоводството на дружеството е
водено редовно, съответно изготвеният междинен баланс отговаря на
действителните записвания в него. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му
присъди направените в производството разноски. Възразява срещу искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като
поддържа, че не се установяват предпоставките, установени в тази разпоредба за
предоставянето на безплатна правна защита.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства,
както и от извършената от съда справка по партидата на дружеството „Е.“ ООД, ЕИК ******в Търговския регистър към Агенция по
вписванията /ТР/ се установява, че от пререгистрацията на дружеството в ТР –
29.09.2010 г. до 19.02.2014 г. съдружници в дружеството са били Е.А.К. и К.А.К..
Видно от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници /стр. 431 и 430 от делото/, К.К.
умира на 19.02.2014 г. и оставя за свой наследник по закон дъщеря си Е.Е.К.. Ето защо следва да се приеме, че членственото
правоотношение на наследодателката на ищцата с ответното дружество е
прекратено, считано от 19.02.2014 г. при хипотезата на чл. 125, ал. 1, т. 1, предл.
1 от ТЗ. Към този момент наследодателката на ищцата притежава дялово участие в
капитала на дружеството от 50 % - 25
дружествени дялове, всеки с номинал 100 лева. След смъртта на К.К.,
на наследницата й Е.К. не са заплатени притежаваните от починалия съдружник
дружествени дялове.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е императивна и предвижда, че при
прекратяване участието на съдружник му се изплаща сума, определена по размер
съобразно участието на съдружника в капитала на дружеството по счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването /така решение
№ 224/10.09.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 765/2008 г. и решение № 120 от
10.07.2012 г., по т. д. № 781/2011 г. на ВКС, ІІ ТО/. Имуществената последица
по ал. 3 ТЗ е правото на съдружника да иска паричната равностойност на
дружествените си дялове. Предпоставка за уважаване на иска е да е прекратено
участието на съдружника, обезщетението да не е изплатено от дружеството, като
изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва, когато сумата на
активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при
формирането на капитала към момента на прекратяване на участието - така решение
№ 100 от 07.02.2013 г., по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, І ТО. По делото се установява, че към датата 19.02.2014
г. К.К. е прекратила участието си в ответното
дружество, поради настъпила смърт, като имуществените последици от това прекратяване следва
да се уредят съобразно счетоводен баланс към края на месец февруари 2014 г.
С настъпване на смъртта на съдружник в
ООД се прекратява неговото членство в дружеството по силата на закона /чл. 125,
ал. 1, т. 1 от ТЗ/. Съгласно константната практика на ВКС, при смърт на
съдружник в дружество с ограничена отговорност, имуществените му права
/дяловете на капитала/ се наследяват. В нормата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ е
предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за
прехвърлянето му.
По спорния размер на дължимия
в парично изражение и подлежащ на изплащане
дял са допуснати
и изслушани две
заключения на комплексни
съдебно-счетоводна и оценителна експертизи, съответно на вещите лица А.Т.Б., В.И.О.
и Р.С.К. и на П.И.Д., Е.К.И. и С.Г.В..
Относно спорния по делото
въпрос за начина на изчисляване
на равностойността на дружествения дял
е налице константна практика на ВКС, обективирана в решение № 10 от 10.09.2012 г., по т. д. № 502/2010 г. на ІІ ТО; , решение № 64 от 09.06.2009 г., по т.д. №
504/2008 г. на ІІ ТО; решение № 100 от 07.02.2013 г., по т.д. 665/2011 г. на І
ТО; решение № 466 от 30.06.2008 г., по т. д. № 112/2008 г. на ІІ ТО и др., която приема, че за да
се определи стойността на дяловете
на прекратилия участието си съдружник
в дружество с ограничена отговорност, следва от актива по
счетоводния баланс да се вземе
стойността на дълготрайните материални активи на дружеството
/напр. земя, сгради/, други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива
- задълженията на дружеството /т. е. без собствения
капитал, резервите и финансовия резултат/. При съпоставяне на двете величини, ако сумата на
активите е по-висока от задълженията, се получава условно
наречен чист актив, стойността на който се
разделя на броя на дяловете,
формиращи капитала на дружеството. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия
участието си съдружник се равнява
на произведението от броя на
притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен
дял. Записванията в пасива на баланса
на собствения капитал и резервите не участват при
формиране на равностойността на дяловете на съдружника.
По отношение на оценката на стойността на дружествен дял в
ООД, в практиката на ВКС /напр. решение № 224/10.09.2010 г. на ІІ ТО, по т. д.
№ 765/2008 г. и определение № 536/08.07.2011 г. на І ТО, по т.д. № 233/2011 г./
се приема, че нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е императивна и в нея е
посочено изрично, че уреждането на имуществените последици се извършва въз
основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването на членството. Законодателят
не визира пазарна стойност на активите /което предполага оценител/, а балансова
стойност , която се подчинява на счетоводните изисквания за съставяне на междинен
баланс, в това число и за методологията на оценка на имуществото на
дружеството, а последните подлежат на проверка посредством експертно
заключение, преценяващо съобразяването със законовите изисквания за изчисляване
на дружествения дял /а не ликвидационен дял/. Затова балансът, съставен по
правилата на счетоводните стандарти, които дружеството е възприело, се приема
като обективна база за изчисляване равностойността на дължимия при прекратяване
на членственото правоотношение дружествен дял, с което се гарантират, както
интересите на съдружниците, така и интересите на кредиторите на дружеството. В
този смисъл оценката и възможните корекции в стойността на дълготрайните
материални активи са предварително разписани в приложимите от дружеството
счетоводни стандарти, като намират отражение в съставяните годишни счетоводни
отчети, които търговецът има задължение да обявява в Търговския регистър. В случая, след направен анализ на счетоводната
документация на ответното дружество и обявените от него в Търговския регистър
годишни финансови отчети, вещите лица – счетоводители Б. и Д., в двете приети
по делото заключения на комплексните експретизи, стигат до извод, че дълготрайните
материални активи на друеството /във връзка с които активи има спор между
страните по делото/ са заприходени в счетоводството на дружеството, съгласно
дейстащите към съответния момент счетоводни изисквания, по тяхната историческа
стойност – цена на придобиване, която е равна на цената на придобиване на този
актив чрез строителство. Съдът намира за
неоснователни направените от ищцовата страна оспорвания на счетоводните
записвания, отразени в изготвените от „Е.“ ООД годишни финансови отчети. Тези
отчети са приети от съдружниците в дружеството, респективно няма данни починаналата
съдружничка и наследодателка на ищцата - К.К., да се
е противопоставяла на приемането на тези отчети или да е правила някакви
възражения срещу водената от дружеството счетоводна политика. Изложените в
исковата молба твърдения, че всъщност К.К. е била
вписана единствено формално като съдружник, а действително такъв съдружник е била
ищцата Е.К. няма как да бъдат приети за достоверни и да бъдат предмет на
установяване по настоящето дело. Видно от вписванията в Търговския регистър,
които се ползват в пълен обем от последиците на вписването по партидата,
предвидени по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, вкл. и общественото доверие в вписаното обстоятелство, дори и
ако същото не съществува – чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ, като съдружник в дружеството е
била вписана единствено К.К., а не и Е.К.. Затова и несъгласието на наследника на
починалия съдружник и ищца в настоящето производство Е.К. с водената от
ответното дружество счетоводна политика и отразяване, както и оспорването на
приетите и обявени в Търговския регистър ГФО не могат да обосноват извод за нередовност
на воденото от ответното дружество счетоводство.
Съгласно
възприетото с Решение № 71 от 18.12.2017 г. на ВКС,
ІІ ТО, по т. д. № 2899/2015 г.,
достоверността на финансовия отчет, респективно – на счетоводния баланс, е от
водещо значение за имуществените последици в хипотезата на чл. 125 ал. 3
ТЗ, а редовността на воденото счетоводство е гаранция за достоверността на
информацията, изнесена в баланса. Затона данни в баланса, които не
отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, не могат да
служат за определяне равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено
членствено правоотношение по смисъла на чл. 125 ал. 3 ТЗ, независимо
от конкретната причина за това. При установена нередовност на записванията
относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната
достоверност, равностойността на дружествения дял по чл. 125 ал. 3 ТЗ
следва да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс. В случая се
установи, че съставеният от „Е.“ ООД междинен баланс към края на м.
февруари 2014 г. съответства на вече направените и отразени обстоятелства в
обявените по електронното дело на търговеца ГФО /а при съставянето на тези ГФО вещите
лица счетоводители и по двете приети по делото заключения, не установяват
несъответствия между направените записвания с избраните от дружеството
счетоводни стандарти/, поради което следва да се приеме, че направеното от
ищцата оспорване на този баланс е неоснователно, съответно този баланс може да
послужи за определяне равностойността на дължимия на
наследника на починалия съдружник
дружествен дял.
Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 64/09.06.2009 г. на ВКС, ІІ
ТО, по т. д. № 504/2008 г., законът не допуска изчисляването на размера на
дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а това може да
стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще
бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати
съответствуващия му се ликвидационен дял, но правото на последния се свързва с
прекратяване на дружеството. При определяне на дружествения дял по пазарната му
стойност в определени хипотези би могло да се стигне и до намаляване на
имущественото покритие на капитала на дружеството при което последния ще се
намали, а това би могло да стане но по реда предвиден в чл. 149 от ТЗ. Следва
да се има предвид, че понятията дружествен дял и ликвидационен дял са различни,
както са различни /по размер и начин на определяне/ и имуществените последици
на прекратилия участието си в дружеството съдружник и този който е съдружник в
дружество обявено в ликвидация, макар че и в двата случая при определяне
размера на имуществените последици броят на дяловете ще е от значение. Различно
ще е положението и на съдружник който продава /прехвърля/ дружествения си дял –
в този случай цената се определя свободно по договаряне и не е необходимо нито
изготвяне на междинен баланс, нито определяне на размера на дружествените
дялове да става по пазарни цени, а това означава, че в различните хипотези
правните и имуществените последици на съдружника не могат да се поставят под
един знаменател. Затова правилно в случая, при
изготвянето на междинния баланс към края на месеца, през който е станало
прекратяване на членството на съдружника, е взета предвид стойността на придобитите от дружеството
активи по тяхната историческа цена, т.е. по цената, по която активите,
пасивите и капиталът се оценяват и счетоводно отразяват към момента на тяхното
възникване или придобиване. Тази историческа цена се проявява като цена на
придобиване, себестойност или справедлива цена и именно тя трябва да залегне при изготвяне на баланса
за определяне на дружествения дял на починалия съдружник. Затова не следва да се
кредитират изготвените от вещите лица варианти на баланс, при които е взета
предвид пазарната стойност на активите, основана на изготвената от вещите лица
оценители оценка.
Съобразно
посочената вече в решението практика на ВКС, в компонентите за формиране на
равностойността на дела не се включват записванията в пасива на баланса на
собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва въз основа на т.нар.
чист актив / без собствения капитал, резерви и финансов резултат/. С оглед на
даденото разрешение в практиката на ВКС, дяловата вноска на съдружника намира
счетоводно отражение в пасива на баланса в раздела „Собствен капитал”, поради
което не се включва в чистия актив и при формиране на равностойността на
дружествения дял на съдружника, прекратил участието си. Под „имуществени
последици”, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, следва да се разбира възможността
съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството
към момента на прекратяването. Изплащане на равностойност на дружествения дял
се извършва, когато сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива,
която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието.
В случай, че сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице
капитал, от който на прекратилия участието си съдружник да се изплати делът му.
В случая и двете
експертизи дават заключение за отрицателна стойност на дължимия на починалия
съдружник дружествен дял, изчислена по горепосочените правила. Съдът намира, че
правилно направените от съдружниците допълнителни парични вноски са счетоводно
отразени като задължения на ответното дружество, а не като резерви.
Допълнителните парични вноски представляват способ за кредитиране на
дружестовто с ограничена отговорност, чрез който съдружниците подпомагат дружествената дейност
и способстват за нормализиране на финансовото състояние на дружеството. Тези
вноски не се отразяват в капитала на дружеството, като при изпълнение на задължението
от съдружника възниква задължението на дружеството да върне паричната
вноска. Тези характеристики на допълните парични вноски вноска обосновават
извод, че същите следва да се осчетоводят като задължение на дружеството,
съответно не следва да участват при формирането на т.нар. чист актив.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че към 28.02.2014
г. дружеството не е притежавало чист актив, от който да бъде изплатен наследения
от ищцата дружествен дял, поради което предявеният иск по чл. 129, ал. 1 вр.
чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на
производството ответникът има право на направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които възлизат на 2460 лева – възнаграждения за
вещи лица. На ответника не се следват поисканите със списъка по чл. 80 от ГПК
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7200 лева с ДДС. Съгласно
дадените разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г., само
реално заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване и процесуалният закон урежда единствено
случаите, при които разноските са заплатени и следва да се определи
отговорността на страните за поемането им. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане и
когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая по
делото не е представен договор за правна помощ, сключен между ответника и
адвокатското съдружие, в полза на което са преведни сумите по представените на стр.
787 и стр. 788 от делото преводни нареждания. Представени са единствено
пълномощно, с което ответникът упълномощава адв. С.С.
да го представлява по делото /стр. 104
от делото/ и пълномощно, с което адв- С.
преупълномощава адв. Е.П. /стр. 375 от делото/. От съдържанието на тези
пълномощни не може да се установи, нито, че ответникът е договорил адвокатско
възнаграждение в претендирания размер, нито връзката на адв. С. с адвокатското
съдружие, в полза на което са преведени парите по горепосочените преводни
нареждания, както не се установява и обстоятелството, че някой от
упълномощените от ответника адвокати е регистриран по ЗДДС.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Е.К., ЕГН ********** срещу „Е.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правна квалификация чл. 129, ал. 1 вр. чл.
127 вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ за сумата от 522 000 евро, представляваща
равностойността на притежаваните от наследодателя на Е.Е.К. - К.К., дружествени дяла от капитала на „Е.“ ООД, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
Е.Е.К., ЕГН
********** да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в
размер на 2460 лева /две хиляди четиристотин и шестдесет лева/
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: