№ 659
гр. Перник, 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500325 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 143 от 15.02.2023 г., постановено по гр.д. № 4219/2022 г.
Районен съд - Перник е осъдил Д. Р. Г., ЕГН **********, непълнолетна, Р. Т.
Г. и Р. С. П. /като нейни родители и законни представители/ и А. К. П., ЕГН
**********, непълнолетна, К. Г. П. и Н. К. М. /като нейни родители и законни
представители/ да заплатят на М. М. М. с ЕГН **********, като
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на нейната майка Л. Ж. М. и
нейния баща М. К. М., в качеството им на нейни родители и законни
представители, солидарно сумата от 4 200.00 лв. за причинени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от нанесения й
побой на 09.12.2021 г. в 13,30 ч. от А.И.В., А. К. П. и Д. Р. Г., в двора на 6 СУ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 09.12.2021г. до окончателното й изплащане. С Решението на
осн. чл. 78 от ГПК, съдът се е произнесъл относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от А. К. П. и Н. К. М. /майка и законен представител/ чрез адв. Д. М., с
която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че в първото по делото заседание исковата
претенция спрямо А.И.В. и нейните родители Иван Величков Иванов и Ирина
Влайкова Г.а била оттеглена, тъй като между страните било постигнато
споразумение за сумата 1800 лева , която включва обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно с разноските по делото. Твърди се, че от
материалите по делото е видно, че исковата претенция е насочена спрямо
ответниците в условията на солидарна отговорност, но в последствие ищецът
сам е избирал разделната отговорност, въз основа на което делото е следвало
да бъде прекратено. Счита за неправилно и незаконосъобразно търсене на
1
отговорност при паралел между двата вида отговорност, като допълва, че
ищецът има право да избере или единият или другият вид отговорност. На
следващо място се твърди, че размера на обезщетението се определя от съда
по справедливост, но че пострадалото лице определя рамките на тази
справедливост. Сочи, че в процесния случай, пострадалата е приела, че
причинените и неимуществени вреди в резултат на деянието извършено от
Александрина Велкова е в размер на 1800 лева, макар и основните
травматични увреждания да са причинени именно от нея, въз основа на което
намира, че присъденият размер на обезщетението е прекалено завишен. Въз
основа на изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло. В условията на алтернативност се прави искане за намаляване на
присъденото обезщетение. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна.
Наведени са твърдения, че в следствие на нанесения побой, който бил заснет
и качен в интернет А. П. получила не само физически болки и несгоди, но и
емоционален страх и стрес. Сочи се, че след получаване на исковата молба,
родителите на Александрина Величкова приели исковата претенция, като са
предприели сключване на спогодба и в първото заседание по делото, иска
спрямо тях бил оттеглен, но това оттегляне не нарушавало солидарната
отговорност на останалите. Намира за неоснователни твърденията на
ответната страна, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички
доказателства по делото и избирателно е кредитирал събраните в хода на
производството доказателства. На следващо място се сочи, че в процесния
случай ищецът е избрал да реализира правата си по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, като
претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от
непълнолетните дъщери, както и към техните родители – родителите на
непълнолетните причинители на вредите. В продължение се излага, че
безспорно в първоинстанционното производство е установено, че е
осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, регламентиран
в чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, обусловен от противоправно поведение от страна на
родителите, изразяващо се в неизпълнение на задължението си да възпитават
и да осъществяват надзор върху поведението на непълнолетните си дъщери.
По изложените съображения се моли съда въззивната жалба да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените в
настоящото производство разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
2
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят
и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният
съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на
21.09.2023 година от 11.15 часа , за когато да се призоват страните, като им
се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя - и препис
от отговора на въззиваемия.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
3
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и
Районен съд – Перник.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4