Решение по дело №123/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 339
Дата: 1 септември 2022 г.
Съдия: Илина Гачева
Дело: 20224100500123
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Велико Търново, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов

Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500123 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от Б. В. Б. с ЕГН **********, въззивна жалба, е
Решение № 101/17.01.2022г. по гр.д. № 2297/2021г. по описа на РС- Велико
Търново, с което първоинстанционният съд на основание чл.322 ГПК вр. с чл.
49, ал.1 СК, е прекратил поради дълбоко и непоправимо разстройство, по
вина и на двамата съпрузи, бракът му с ИВ. М. Б. с ЕГН **********,
предоставил е упражняването на родителските права спрямо родените по
време на брака деца - К. Б. Б. с ЕГН ********** и Е. Б. Б. с ЕГН **********,
на въззиваемата /майката ИВ. М. Б./, определил е местоживеенето на двете
деца да бъде при майката, като й е предоставил ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. В.Т., ул. “Др. Ц.” № .., определил е режим на
лични отношения на двете деца с бащата /въззивната страна/, като е осъдил
последния да заплаща месечна издръжка в размер на по 180 лв. /сто и
осемдесет лева/ за всяко едно от децата, считано от датата на подаване на
исковата молба, постановил е промяна на фамилното име след развода по
отношение на въззиваемата страна, и е осъдил страните да заплатят
държавната такса и сторените разноски по производството.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение, в
частта му относно произнасянето по вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, както по отношение на предоставяне упражняването на
родителските права спрямо родените от брака деца, респ. определяне на
1
режим на лични отношения с другия родител и заплащане на месечна
издръжка в полза на всяко едно от децата, така и по отношение предоставяне
ползването на семейното жилище, поради неправилност на изводите на съда,
съобразно събраните по делото доказателства. Във въззивната жалба са
изложени съображения и за нарушение на материалния и на процесуалния
закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Излагат се
съображения, касаещи осъществения от първоинстанционния съд
доказателствен анализ, обуславящ неправилно установена фактическа
обстановка, въз основа на която съдът е извел погрешни правни изводи по
същество на делото. С така подадената въззивна жалба се иска изменение на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваните му части, като се
претендира, че разривът в брачната връзка между страните е настъпил
изключително и само по вина на въззиваемата, отправя се искане за
предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от
брака деца, на въззивната страна, респ. определяне на режим на лични
отношения с въззиваемата страна, както и осъждане на последната да заплаща
месечна издръжка в полза на децата. Оправя се искане за предоставяне
ползването на семейното жилище на въззивната страна. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е определил началната дата, от която е
осъдил въззивника да заплаща издръжка в определения размер в полза на
всяко едно от децата, и е допуснал предварително изпълнение на съдебния
акт в тази негова част.
В подадения в рамките на законоустановения срок, отговор на въззивната
жалба, въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на
подадената въззивна жалба като счита, че така наведените пороци на
първоинстанционния съдебен акт, в обжалваните му части, са неотносими,
тъй като касаят аргументите на съда във връзка с осъществения
доказателствен анализ. Поддържа, че първоинстанционният съд в пълнота е
обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз
основа на тях, правилно е установил фактическата обстановка и е мотивирал
своите правни изводи. Изразява становище за неоснователност на
твърденията на въззивната страна, досежно обстоятелството, че дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка, е настъпило единствено и само
по вина на въззиваемата, като оспорва всички изложени фактически
констатации, изложени в подадената въззивна жалба, както и в хода на
производството пред първоинстанционния съд. Подробни съображения са
изложени и във връзка с отправеното искане за предоставяне упражняването
на родителските права в полза на въззивника, придружени с подробен
доказателствен анализ. Счита, че първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е предоставил ползването на семейното жилище на
въззиваемата, предвид обстоятелството, че в полза на същата е определено
упражняването на родителските права спрямо родените от брака, деца.
Правилно първоинстанционният съд е определил и началният момент, от
който е осъдил въззивника да заплаща издръжка в полза на всяко едно от
децата, тъй като по делото няма данни същият да е осигурявал грижа и
материални средства след тази дата. В тази връзка, отправя искане за
2
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, в обжалваните му части. Претендира заплащане на
сторените в хода на настоящото производство, разноски.
В рамките на проведените пред настоящата инстанция, открити съдебни
заседания всяка една от страните се явява лично, както и с упълномощен
представител. Въззивната страна, в т.ч. и чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител, поддържа доводите, изложени във въззивната
жалба. Въззиваемата, лично и чрез своя процесуален представител, по
същество поддържа съображенията в отговора на въззивната жалба.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея,
съображения, както и с оглед становищата им, заявени в хода на проведеното
открито съдебно заседание, при преценка на събраните в хода му - писмени
и гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо,
тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
Подадена е искова молба от Б. В. Б. с ЕГН **********, с която същият е
поискал от съда да прекрати съществуващата брачна връзка между него и
съпругата му - ИВ. М. Б. с ЕГН **********. Ищецът твърди, че е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка по вина на съпругата
му. Същата поддържала извънбрачни отношения с друго лице, като започнала
открито да демонстрира съществуването им пред трети лица, в т.ч. пред самия
ищец и пред двете им деца. Между ищецът и ответницата били преустановени
всякакъв вид общуване и контакти, присъщи на тези в нормалната семейна
среда, като двамата съжителствали заедно с децата си в съсобственото им
семейно жилище, находящо се в гр. В. Т., ул. “Др. Ц.” № .., като си били
поделили ползването на отделните помещения. Поради настъпило влошаване
на взаимоотношенията между ищецът и ответницата, в т.ч. образувано от
последната съдебно производство по Закона за защита от домашното насилие
и с цел избягване на допълнително обтягане на отношенията между
съпрузите, ищецът се изнесъл от семейното жилище и заживял на квартира в
гр. В.Т., считано от месец март 2021г.
Ищецът твърди още, че съпругата му ИВ. М. Б. не полагала достатъчно
грижи за общото им домакинство, в т.ч. за децата, като основните и
непосредствени грижи за тях били осъществявани от него. Твърди още, че
именно той е осигурявал и материалната грижа и издръжка на семейството,
като се налагало през определени периоди да полага труд на две места, както
и да работи в чужбина. Твърди, че е по-пригодният от двамата родители, като
разполага както с необходимите материални условия, така и с личностни
качества, за да осигури непосредственото отглеждане и възпитание на двете
3
им, родени от брака деца - Кристиан Б. Б. с ЕГН ********** и Емилия Б. Б. с
ЕГН **********, като отправя искане съдът да предостави упражняването на
родителските права спрямо децата на него, респ. да определи подходящ
режим на лични отношения с ответницата, както и да осъди последната да
заплаща месечна издръжка на всяко едно от двете деца - по 200 лв. за детето
Кристиан Б. Б. и по 180 лв. за детето - Емилия Б. Б.. Отправя искане съдът да
му предостави и ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Велико
Търново, ул. “Др. Цончев” № 13.
В постъпилия отговор на исковата молба, ответницата ИВ. М. Б., не оспорва,
че бракът и с Б. В. Б. е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва
да бъде прекратен. Твърди, че вината за разрива в брачната им връзка е
настъпила единствено по причини, свързани с личността и отношението на
ищеца. Излагат се подробни фактически твърдения относно
дезинтересирането на ищеца от семейните отношения, както и от полагането
и споделянето на грижите за домакинството и децата, в т.ч. осигуряването на
средства за материална издръжка. Ответницата твърди, че съпругът й Б., също
е поддържал интимни отношения с други лица по време на съществуване на
брачната им връзка, като същият се държал пренебрежително към нея,
отсъствал от дома им и пр.
Ответницата твърди, че от раждането на децата, тя е била родителят,
ангажиран с тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, като и
понастоящем това е така. Твърди, че полага необходимите ежедневни грижи
за домакинството, като осигурява на двете деца спокойна и защитена среда, в
която същите да растат и да се развиват според своите потребности.
Поддържа, че притежава и материални средства, с които да осигури
непосредствената издръжка на децата. Претендира, че тя е по - пригодният от
двамата родители, като с оглед на обстоятелството, че същата е майка на
децата, както и предвид твърденията й че именно тя преимуществено е
осъществявала непосредствените грижи и възпитанието на децата,
упражняването на родителските права спрямо двете, родени от брака деца -
Кристиан Б. Б. и Емилия Б. Б., следва да се възложи на нея, като се определи
конкретно посочен от ответницата подходящ режим на лични отношения на
децата с ищеца, последният бъде осъден да заплаща месечна издръжка в
размер от по 180 лв. за всяко едно от двете деца, да й се предостави
ползването на семейното им жилище, находящо се в гр. Велико Търново, на
посочения вече адрес, както и да бъде възстановено предбрачното й име “С.”.
Предявени са обективно кумулативно съединени брачни искове с правно
основание чл.49, ал.1 и ал.3, чл.53, чл.56, ал.5, както и иск с правно основание
чл.59, ал.2, всичките от СК.
След преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на
страните, изложени в подадената искова молба и отговора на същата,
настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът и ответницата имали валидно сключен граждански брак от
05.05.2007г., което обстоятелство се установява представеното удостоверение
4
за сключен граждански брак, серия и номер ГБ 000078. От брака си двамата
имат общо родени две деца - К. Б. Б. и Емилия Б. Б., видно от представените
удостоверения за раждане на всяко едно от двете деца. Страните живеели
заедно с двете си деца, в съсобствено жилище, находящо се в гр. В. Т., ул.
“Др. Ц.” № .. С течение на времето в съпружеските отношения между ищецът
и ответницата настъпил разрив, като всеки един от двамата обвинява другия
за изчерпването на брачната връзка от присъщото й съдържание на взаимна
обич, разбирателство и споделяне на грижите за семейството. Постепенно
това довело до нетърпимост в тяхното ежедневие и съвместен живот, като за
да могат да съжителстват в семейното си жилище заедно, си били поделили
ползването на различните помещения. Неразбирателството между съпрузите
ескалирало с образуването на дело по Закона за защита от домашното
насилие. През месец март 2021г., ищецът се изнесъл от семейното жилище,
като се установил на квартира в гр. В.Т.. Понастоящем и двете деца
продължават да живеят със своята майка - ответницата Б., в семейното
жилище на страните, като същата полага непосредствените грижи за тях.
Всяко едно от двете деца осъществява свободно непосредствени контакти с
ищеца, в т.ч. посещавайки дома му, като по - чести са контактите на ищеца с
неговия син - К. Б. Б.. Не е налице възпрепятстване от страна на ответницата
на контактите на всяко едно от двете деца с ищеца.
От така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна
инстанция формира следните правни изводи:
На първо място, безспорни между страните и като такива ненуждаещи се от
доказване, са фактите, че съществуващата помежду им брачна връзка е
дълбоко и непоправимо разстроена, както и че считано от месец март 2021г.,
ищецът не живее в семейното жилище на страните, а на квартира в гр. В.Т.
По отношение на спорното обстоятелство у коя от двете страни е вината за
разстройството на брака, съдът намира, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на съществуващата брачна връзка се корени в
поведението и на двамата съпрузи. Нито един от тях двамата не е изпълнил
задълженията си, встъпвайки и бидейки в съвместно брачно съжителство, а
именно отношенията между тях да се изграждат на основата на взаимно
уважение, общи грижи за семейството /в т.ч. споделянето на грижите за
домакинството/ и разбирателство, както и съвместното им живеене. Макар от
събраните по делото гласни доказателства, да не се установяват по безспорен
начин твърденията на всеки един от двамата съпрузи, че другият съпруг е
имал извънбрачни отношения с трети лица, от самите твърдения на страните,
изложени в исковата молба и отговора на същата, както и заявеното от тях в
хода на откритите съдебни заседания при разглеждане на делото и пред двете
съдебни инстанции, се установява по безспорен начин именно, че съпрузите
са живели в неразбирателство и постоянни конфликти помежду им, като дори
ищецът от един сравнително продължителен период от време и понастоящем
не живее фактически съвместно с ответницата.
По отношение на основателността на претенциите на всяка от страните за
предоставяне упражняването на родителските права спрямо ненавършилите
пълнолетие, родени от брака деца - К. Б. Б. и Е. Б. Б., настоящата съдебна
5
инстанция намира, че от съвкупната преценка на събраните както в хода на
разглеждане на делото пред първата инстанция, така и пред настоящата,
писмени и гласни доказателства, се налага изводът, че както ищецът, така и
ответницата разполагат с необходимите личностни качества, необходими за
отглеждането и възпитанието на децата, като и двамата родители разполагат с
подходящи материално - битови условия и с възможността да разчитат на
помощта и съдействието на свои роднини, намиращи се в тяхното
непосредствено обкръжение. Установи се също, че и двете страни са
полагали грижи, съобразно с индивидуалните възможности на всеки един от
тях, за двете си деца, както и са участвали наравно в тяхното отглеждане и
възпитание. В тази връзка неоснователни и недоказани се явяват твърденията
на всеки един от двамата съпрузи, че другият съпруг не е участвал в
отглеждането и възпитанието на децата, както и че не е осигурявал средства
за материалната им издръжка, съобразно с възможностите, които е
притежавал.
При определяне на това кой от двамата родители е по- пригодният,
преимуществено значение имат личните качества и условията, които
родителите могат да осигурят за правилното отглеждане и възпитание на
децата, като от съществено значение е именно родителите да са тези, които са
ангажирани с полагането на непосредствените грижи и възпитанието и
отглеждането на децата. В конкретната хипотеза, макар и да е установено, че
както при майката, така и при бащата, децата ще разполагат с подходящите
материално-битови условия за отглеждането си, непосредствените грижи,
които и понастоящем ответницата и тяхна майка полага, както и прякото
участие в отглеждането и възпитанието на двете деца, обуславят
предоставяне упражняването на родителските права спрямо последното на
бащата. За да обоснове този свой правен извод, съдът взе предвид и
обстоятелството, че и двете деца са отглеждани в семейна среда, в която
именно майката като родител винаги фактически е присъствала като
родителска фигура, като с оглед гарантирането в най-пълна степен на
интересите на двете деца е запазването на вече създадените и изградени в
рамките на тази семейна среда, навици. Противното, а именно предоставяне
на упражняването на родителските права в полза на ищеца, съобразявайки
обстоятелството, че същият понастоящем живее в друга, различна от
познатата на децата семейна среда, която до настоящия момент не е била
променяна, неоправдано би повлияло в негативен аспект на вече
установените и познати ежедневни навици на децата, като съдът намира това
за противоречащо на техните законни интереси. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че майката, която и понастоящем полага непосредствените
грижи за децата и с която те споделят познатата среда на семейното жилище,
по никакъв начин не се установи да възпрепятства контактите на всяко едно
от двете деца с ищеца и техен баща, напротив - всяко едно от двете деца
свободно осъществява лични контакти с баща си, при наличие на изразено
желание за това.
Недоказани по настоящето производство са твърденията на ищеца, въведени
във въззивната фаза от разглеждане на делото, че ответницата не полагала
6
грижи за детето Емилия Б. Б. през относително продължителен времеви
период от пролетта на 2021г., като през това време непосредствени грижи за
същото полагала нейната майка, живуща в друго населено място /гр. София/.
Недоказани останаха и твърденията, че ответницата излизала след края на
работния ден, вземайки със себе си по- малкото от двете деца - Емилия Б. Б.,
като се прибирала късно вечерта, а през това време другото дете - Кристиан Б.
Б., било оставяно само вкъщи и спрямо него не били полагани грижи. От
събраните непосредствено пред настоящата съдебна инстанция, чрез разпита
на допуснатите двама свидетели - гласни доказателства, не се установи по
безспорен начин нито едно от твърдяните по - горе, факти и обстоятелства.
Не на последно по важност място, при определяне на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, съдът съобрази това, че двете деца
притежават изградена връзка на емоционална близост помежду си, като са
израснали в една и съща семейна среда и не са били разделяни. Това налага
запазването на съществуващата връзка между тях, като същите следва да
продължат да израстват и да се отглеждат заедно, във вече познатата им като
единствена - семейна среда.
С оглед решаващия извод на съда относно предоставянето на
упражняването на родителските права по отношение на Кристиан Б. Б. и
Емилия Б. Б., в полза на тяхната майка - ИВ. М. Б., съдът намира, че така
постановеният от първоинстанционния съд, режим на лични отношения на
двете деца с ищеца и техен баща - Б.Б., се явява подходящ като същият
изцяло съответства на интересите на децата, поради което към настоящия
момент не следва да бъде изменян. Съдът намира и че така определеният
месечен размер на издръжката, който ищецът следва да заплаща в полза на
всяко едно от децата - по 180 лв., съответства както на техните интереси, така
и на имущественото положение на ищеца, поради което следва да се запази.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че неправилно първостепенният съд
е определил периода на дължимост на издръжката, а именно от датата на
подаване на исковата молба. Първостепенният съд се е произнесъл с оглед
заявеното от ответницата в отговора на исковата молба, където последната
изрично е посочила периодът, от който претендира присъждането на
вземането за издръжка.
По отношение на основателността на исковата претенция с правно
основание чл.56, ал.5 СК, съдът намира, че с оглед на интересите на децата, а
именно съобразявайки обстоятелството, че същите до настоящия момент са
живели единствено в семейното жилище, находящо се в гр. Велико Търново,
ул. “Др. Ц.” № ползването на същото следва да бъде предоставено на
родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, в
настоящата хипотеза - в полза на ответницата по делото.
По отношение на възраженията на въззивната страна, относно допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, а именно на
разпоредбите на чл.59, ал.4 СК, както и нарушения на съдопроизводствените
правила, при постановяване на акта си, настоящата съдебна инстанция намира
същите за изцяло неоснователни.
7
Предвид всичко гореизложено, възниква единствено възможното фактически
и правно обосновано убеждение, че първоинстанционният съд е осъществил
доказателствения анализ при спазване на относимите съдопроизводствени
правила, като въз основа осъществения анализ на събраните писмени и гласни
доказателства, е извел правилни фактически и правни изводи, поради което,
първоинстанционният съдебен акт, в частта му, която е предмет на
настоящото производство, следва да бъде потвърден.
С оглед изхода по същество на правния спор, както и предвид изричното
отправеното от процесуалния представител на въззиваемата страна, искане за
присъждане на сторените в производството пред настоящата съдебна
инстанция, разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. /шестстотин лева/, заплатени от въззиваемата страна в брой
при подписването на договора за правна защита и съдействие, настоящата
съдебна инстанция счита, че на основание чл. 78, ал.2 ГПК, следва да присъди
същите в полза на въззиваемата.
Предвид горното и на основание чл.272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101/17.01.2022г. по гр.д. № 2297/2021г. по
описа на РС- Велико Търново, в обжалваните му части.

ОСЪЖДА Б. В. Б. с ЕГН **********, основание чл.78, ал.2 ГПК, да заплати
на ИВ. М. Б. с ЕГН **********, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и
представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване, в частта му, с която съдът се е произнесъл
по предоставяне упражняването на родителските права, определеният режим
на лични отношения с другия родител, както и определеният дължим размер
на издръжка за всяко едно от децата, в едномесечен срок от връчването му на
страните, с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България, чрез Окръжен съд - Велико Търново, при наличието на
предпоставките за допустимост по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и при
основанията, посочени в чл.281, т.1-3 ГПК.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8