№ 391
гр. П., 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500458 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №640 от 07.06.2022г.
постановено по гр.д.№20215220104461 по описа на съда за 2021г., е осъдена
Община Б., с адрес гр.Б., ул. „О.“№4А, представлявана от кмета инж. К.В., да
заплати на „З.Д.Е.“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление
- гр.С., бул. „Х.К.“№43, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и
Р.Б., общата сума в размер на 2839,80лв , от които главница в размер на
2600лв , представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета №********** от 16.01.2020г. и мораторна лихва -
239.80лв, дължима за периода от 08.07.2020г. до 04.06.2021г. /датата на
завеждане на исковата молба/, ведно със законната лихва върху исковата сума
от датата на завеждане на исковата молба в канцеларията на съда до
окончателното изплащане на дължимите суми. Със същото решение е осъдена
Община Б., с адрес гр.Б., ул. „О.“№4А, представлявана от кмета инж. К.В., да
заплати на „З.Д.Е.“АД, ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление -
1
гр. С., бул. „Х.К.“№43, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и
Р.Б., сумата в размер на 832,79лв, представляващи разноски по настоящото
дело, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
ответника в производството пред първата инстанция Община Б. чрез кмета
инж.К.В. с въззивна жалба с вх.№12703 от 20.06. 2022г. с доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост с искане да бъде
отменено. Счита, че съдът неправилно е приел, че ищецът е доказал
наличието на кумулативните предпоставки необходими за уважаване на
предявения иск-валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество; настъпването на
застрахователното събитие и причинно-следствената връзка между събитието
и вредите, размера на вредите, изплащане на обезщетението; вредите да са
причинени вследствие на противоправно деяние /действие или бездействие./
Признава се от жалбоподателя, че по делото е било установена само първата
предпоставка-валиден застрахователен договор и четвъртата предпоставка-
изплащане на обезщетението. Навежда извода за недоказаност на
фактическия състав на претендираната от ищеца отговорност. На следващо
място съдът неправилно възприел като настъпили от ПТП описаните в КП
видими щети, доколкото този КП бил изготвен на 15.01.2020г. от дежурен ПК
при РУ-МВР-Септември при положение, че самото ПТП било настъпило на
14.01.2020г. и че лицето изготвило КП не било присъствало на настъпването
на ПТП, а след това, и изготвен по данни на заинтересовано лице, което
будило съмнение в описаните “видими щети“ в обстоятелствата и причина за
ПТП поради което същите не следвало да се приемат от съда. Поставя
въпроса дали обективно е съставен КП и описаните в него щети действително
ли са причинени от ПТП на 14.01. 2020г. или са съществували преди тази
дата, както и дали описаните в КП щети са настъпили от процесното ПТП
предвид старостта на автомобила и техническото му състояние. Неправилно
съдът приел, че действителната стойност на увреденото застраховано МПС е
3700лв към датата на ПТП и че застрахователното обезщетение след
приспадане на сумата на запазените части било в размер на 2600лв. Нямало
според жалбоподателя логика стойността на МПС към датата на покупката да
е от 1200лв и 4/четири/ месеца по-късно ,след овехтяване и амортизация да е
в размер на 3700лв. Не била установена точната скорост на движение на
автомобила в момента на ПТП и че съдът не е следвало да кредитира
2
показанията на св.Бакърджиева, като заинтересовано лице. Нямало яснота
дали водача на увредения автомобил е употребил алкохол въпреки, че в КП
било отразено, че не е при липса на данни за направено изследване. Не било
установено техническото състояние на автомобил, скоростта и състоянието на
водача поради което съдът неправилно достигнал до извод за наличие на
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите нанесени на
автомобила, както и неправилен извод за липса на съпричиняване на вредата
от страна на водача. Не била съобразена от съда представената за същия ден
на ПТП информация от РУ-МВР гр.Септември, че няма регистрирани други
ПТП и че процесното ПТП е било единствено на процесната дата и участък.
Неправилно било прието от съда наличие на бездействие на служители на
Общината, натоварени да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, за да обезпечават безопасността на движението за да бъде
ангажирана отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД. Коментират се
представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, които не
били преценени от съда и според които не се установявало липса на
бездействие на общината. Затова жалбоподателят счита, че няма причинно-
следствена връзка между поведението на Община Б. и причинената вреда на
застрахования автомобил както и вина на последната. Неправилно съдът
ценил заключението на вещото лице отговорило на правни въпроси относно
причинно-следствената връзка между щетите на лекия автомобил и
настъпилото ПТП и е направил изводи за наличието на такава връзка с
механизма на ПТП, което било процесуално недопустимо. Съдът се
произнесъл по въпрос с който не е бил сезиран в ИМ-наложена глоба на
длъжностно лице от общината отговарящо за поддръжка на пътния участък с
издадено наказателно постановление за невзети мерки за отстраняване на
леда по пътя, довело до заледяване на цялото пътно платно доколкото такъв
въпрос не бил поставен от ищеца в исковата молба и било процесуално
недопустимо съдът да обсъжда въпрос с който не е сезиран от ищеца и в
хипотеза на отменено НП по съдебен ред както и доколкото процесният
служител О.С.А. не е служител на общината , а на „Е.Х. -90“ ООД-фирмата
изпълнител по поддръжка на процесния пътен участък и че неговите действия
няма как да водят до отговорност на Общината. Моли да се отмени изцяло
обжалваното решение и се оставят без уважение предявените от ищеца
искове.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с вх.№15447 от
3
28.07.2022г. от ответника Застрахователно Дружество „Е.“ АД, ЕИК-
********* чрез пълномощника адв. Т.Г., в който се поддържат доводи за
правилност на обжалваното решение и се иска същото да бъде потвърдено.
Отговаря се пунктуално на всички доводи, посочени във въззивната жалба от
жалбоподателя Община Б., като се поддържа наличие на всички елементи от
фактическия състав за уважаване на предявения иск; че съдът прецизно е
изследвал всички факти и обстоятелства посочени в констативния протокол,
датата и мястото на съставянето му, както и на установените факти в тази
връзка като се акцентира и на липса на оспорване на КП от ответната община,
поради което правилно съдът зачел неговата формална и материална
доказателствена сила. Установявало се липса на установеност щетите по
автомобила от ПТП да са съществували преди произшествието, огледа на
автомобила при сключване на застрахователната полица предхождащ датата
на ПТП; размера на действителната стойност на МПС съгласно
застрахователната полица и установена от експерта; коя е единствената
причина за настъпилото ПТП и установената на място заледена хлъзгава
пътна настилка. Поддържа се още, че правилно съдът е ангажирал
отговорността на Община Б. за настъпилото ПТП по чл.49 от ЗЗД при
налично противоправно поведение /бездействие/ на лицето фирма „Е.Х.-90“
ООД на което е възложила поддръжката на този участък от пътя. Според
страната от всички доказателства по делото категорично е доказано заледена
пътна настилка и неизпълнение на задълженията на Община Б. за опесъчаване
на пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП. По въпроса за
наличието на причинна връзка, посочена от експерта, страната посочва, че
това не представлява правен въпрос, а е въпрос от техническо естество. По
въпроса за бездействието на длъжностното лице натоварено със задачи по
поддръжка на процесния участък, което е служител на фирмата-изпълнител
по поддръжката се акцентира, че съставеното НП е отменено на
процесуално основание, а не заради това, че няма извършено нарушение от
лицето. Счита, че ЗД „Е.“ АД е провело пълно и главно доказване и при
непроведеното насрещно доказване от ответната община, поради което счита
исковата претенция за основателна. Моли да се потвърди обжалваното
решение с присъждане на разноските.
Няма направени доказателствени искания от страните пред въззивната
инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
4
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ответника по иска Община Б. чрез кмета инж. К.В. и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.410 ал.1 т.2 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.49 и чл.50 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против Община Б., обл.П. ищецът Застрахователно
дружество „Е.“АД, ЕИК121265113, със седалище и адресана управление в
гр.С.,бул.“Х.К.“№43, представлявано съвместно от изпълнителните
директори Й.Ц.Ц. и Р.Г.Б., чрез процесуалния си представител адв. Т.С.Г. от
САК, се поддържа, че на 14.01.2020г. , около 09.10ч. при движение по
бул.“Освобождение“, който е част от главен пътI -8, на километър 163 +806, в
границите на гр.Б., обл.П., лек автомобил „Х.Д.“, с ДК № ..., собственост на
Р.Г.Б. управляван от Г.Р.Б., е реализирал пътно-транспортно произшествие
/ПТП/ като при движението си в посока от гр.П. към гр.К. малко преди
с.Малко Б., поради наличие на заледена хлъзгава настилка, автомобилът
излиза частично отдясно на пътното платно и с предна дясна част се блъска в
мантинелата като след удара се завърта на пътното платно и след около 50м.
се спира отдясно в мантинелата по посока на движението, като заледеният
участък се намира на завой и е в постоянна сянка. Твърди се, че в следствие
на настъпило ПТП е пострадал водача на процесния л.а. „Х.Д.“ Г.Р.Б. и са
нанесени множество щети на МПС. Твърди се, че местопроизшествието е
посетено и събитието е освидетелствано от компетентните органи на Пътен
контрол/ПК/ при РУ-МВР-гр.Септември, с констативен протокол /КП/ за
ПТП с пострадали лица, рег.№340р-754 от 14.01.2020г., в който били
описани най-общо видимите материални щети, нанесени на МПС и
отбелязване, че са нанесени щети по предната и задна лява и дясна част на
МПС и други. Твърди се, че според съставения КП за ПТП с пострадали лица
Г.Р.Б. е правоспособен водач на МПС, не е употребил алкохол, няма вина за
настъпването на ПТП спрямо нея не е образувана административно-
наказателна преписка. Било отразено още, че е съставен акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/ на участник 1/първи/ в ПТП, който
5
се явява институцията /организацията/ стопанисваща пътя, на който е станало
процесното ПТП. Твърди ищецът, че в следствие на настъпилото ПТП са
нанесени вреди по целия л.а. “Х.Д.“, което е застраховано по застраховка
„Каско на МПС“ в ЗД „Е.“ АД със застрахователна полица №00500100328194
от 27.09. 2019г., със срок на действие от 27.09.2019г. до 27.09.2020г. и че ПТП
е настъпило по време на действие на застрахователния договор.
Ищцовото дружество твърди, че във връзка с предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение от застрахования, в ЗД“Е.“ АД е
образувана щета под №********** от 16.01.2020г. с извършен оглед и опис
на вредите, пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП, като
след извършена експертна оценка с опис-протокол, било установено, че
разходите за ремонта на МПС надхвърляли действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП поради което икономически нецелесъобразно
било да се извърши такъв ремонт. Застрахователното дружество определило
щетата като тотална по смисъла на чл.390 от КЗ, регистрацията на МПС била
прекратена като при условията на тотална щета застрахователното
обезщетение било изчислено на сумата от 2600лв.Размерът на обезщетението
бил изчислен като след определяне на действителната стойност на
увреденото МПС към датата на ПТП на сумата от 3700лв, от същата се
приспадат запазените части в размер на 1100лв при което получената разлика
от 2600лв представлявала размера на застрахователното обезщетение. Сумата
била преведена на собственика на автомобила тъй като се касаело за покрит
риск по сключена застраховка, на дата 12.05.2020г.Поддържа ищецът, че ПТП
е настъпило на бул.“Освобождение“, който е част от главен път I-8 на
километър 163 +806, и се намира в границите на гр.Б., обл. П., като пътят
представлява част от републиканската пътна мрежа /РПМ/. Твърди се, че
съгласно писмо изх.№53-00-470 от 17.06.2020г. на АПИ-Областно пътно
управление П., между АПИ и Община Б. е сключен споразумителен
протокол по силата на който и съгласно чл.30 ал.3 от Закона за
пътищата/чл.48 т.2, б.“в“ от ППЗП/, Община Б. е била натоварена с ремонта и
поддържането на преминаващия през града републикански път I-8, поради
което същата носи отговорност за настъпилите вреди. Цитира се нормата на
чл.47 ал.1 от ППЗП според който поддържането включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
6
пътя, осъществяване на мерките за защита неговите съоръжения и
принадлежности, като поддържането включва и зимно поддържане на РП I-8
в границите на гр.Б.. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.3 ал.1 и
чл.167 ал.1 от ЗДвП според които лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като същите лица
следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в това число и
при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с
оглед предупреждаването на участниците в движението / и чл.13 от ЗДвПП/.
Предвид изложеното ищцовото застрахователно дружество счита, че с
плащането на застрахователно обезщетение на основание чл.410 ал.1 от КЗ
във връзка с чл.49 и чл.50 от ЗЗД, ЗД“Е.“ АД, като застраховател по
имуществената застраховка, встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, стопанисващ пътя и осъществяващ надзор над
същия-Община Б. до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Твърди ес още, че
ищецът е изпратил на ответната община регресна покана, рег.№003-21/8/ от
25.06.2020г. за доброволно възстановяване на изплатеното обезщетение,
получена от ответника на 29.06.2020г., като последната не е оспорила
обстоятелството, че отговаря и стопанисва участъка от пътя на който е
станало ПТП, но отказва да възстанови изплатеното застрахователно
обезщетение. Предвид изложеното ищецът твърди ,че има правен интерес да
установи вземането си срещу ответника по съдебен рад и моли да се осъди
ответника Община Б., да заплати на ЗД “Е.“ АД исковата сумата от 2839.80лв,
представлява -главница от 2600лв ,мораторна лихва от 239.80лв,считано от
08.07.2020г. до 04.06.2021г. /датата на завеждане на исковата молба/, ведно
със законната лихва върху исковата сума до датата на плащане, както и
разноските направени по делото включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба, депозиран от ответника Община Б. в който се поддържат доводи за
неоснователност на така заявената искова претенция. Възраженията на
ответника са по характера, вида и размера на щетите такива каквито са
посочени в КП, като видими щети по автомобила-предна и задна лява дясна
част на МПС и други, и че КП е съставен на следващия ден след
7
настъпването на ПТП, без лицето съставило КП да е посетило настъпването
на ПТП на 14.01.2019г., а същото е сторено по показания на собственика на
автомобила, което създавало съмнение в описаните видими щети. Не били
събрани доказателства, дали щетите са причинени на МПС от настъпилото
ПТП или преди настъпването му и че същите са съществували по МПС, тоест
оспорва се причинно следствената връзка че вредите са вследствие на
настъпилото ПТП. Счита, че посочената действителна стойност на МПС към
датата на ПТП-14.01. 2020г. в размер на 3700лв за прекалено завишена и
несъразмерна с действителната стойност на МПС към датата на покупката
19.09.2019г. в размер на 1200лв. Счита,че е налице несъответствие между
цената на придобиване на МПС и след начислено само 4/четири/месеца по -
късно овехтяване , на 14.01.20202г. да е с цена от 3700лв. Счита, че не е
налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите
нанесени на автомобила, като се поддържа довод за съпричиняване на
резултата от страна на водача на МПС поради несъобразяване с конкретната
пътна обстановка и поради несъобразяване на водача с нормативно
регламентираните правила за движение, представляващо неправомерно
действие, обуславящо намаляване размера на търсеното обезщетение за
претърпени щети вследствие от настъпило по негова вина ПТП. Поддържа
още, че застрахователят не е събрал доказателства за вината на водача на
МПС за настъпването на ПТП, поради несъобразяване с условията по пътя и с
възможните препятствия на пътното платно и че не е установено водачът да
се е движел със скорост съобразена с пътната обстановка. На следващо място
нямало данни за скоростта с която се е движело повреденото МПС при
настъпването на ПТП, доколкото разрешената скорост в посочения пътен
участък била от 50км./ч. и че автомобила се е движел в участъка със скорост,
съобразена с пътната обстановка. Застрахователят не се е уверил, че водачът
на автомобила в момента на настъпване на ПТП не е употребил
упойващо/наркотично вещество, не били събрани данни дали водачът
несобственик е имал пълномощно от собственика за да управлява чуждо
МПС, както и автомобилът е бил към момента на произшествието в изправно
техническо състояние и че застрахователят не е събрал данни за техническата
изправност на МПС. Ответната община счита, че не е налице противоправно
деяние от нейна страна, като същата е сключила с „Е.Х.-90“ ООД договор,
рег.№АРД-64 от 18.09.2019г. за възлагане на обществена поръчка за
8
„Дейности по поддръжка на Републканската пътна мрежа в рамките на
населените места в Община Б., по силата на който договор дружеството
изпълнител е извършило опесъчаване на процесния пътен участък, в това
число и на 14.01.2020г., който е бил в изправно състояние и годен за бързо и
сигурно придвижване. Счита, че общината не е проявила бездействие по
отношение поддържането на пътя и не може да й бъде вменено нито
качеството на пряк причинител на вредата, нито вина и че няма причинно-
следствена връзка между нейното поведение и причинената вреда на
застрахования автомобил, нито установено противоправно поведение на
ответника и причинна връзка на поведението й с настъпилата вреда и че в
общината при налично 24часово дежурство от служител от същата не е
постъпвал сигнал за извършено ПТП на дата 14.01.2020г. и че същата не е
била информирана. Счита, че не са налице елементите на фактическия състав
на деликта -противоправно деяние /действие или бездействие/, увреждане,
причинна връзка между тях и вина. Моли предвид изложеното исковите
претенции да се отхвърлят като неоснователни, като прави възражение за
съпричиняване на вредата от страна на водача на увреденото МПС в размер
на 90%. Няма направено искане за привличане като трето лице помагач на
страната на ответника на изпълнителя по договора за възлагане на
обществена поръчка за дейности по поддръжка на РПМ в рамките на
населените места в Община Б., а именно „Е.Х.-90“ ООД и евентуално
предявен обратен иск за неизпълнение на дейностите по договора по
поддръжка на РПМ от страна на изпълнителя при евентуално уважаване на
регресния иск предявен от застрахователя против общината.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че процесният лек автомобил „Х.Д.“ ,с ДК №8588 КН е
записан като собственост на Р.Г.Б. от гр.П.. Автомобилът е застрахован в
застрахователно дружество “Е.“ АД за което е сключена застрахователна
полица по застраховка „Каско на МПС“ №00500100328194, на дата
27.09.2019г. като застраховката обхваща периода от 12.00ч. на 27.09.2019г. и
до 11.59ч. на 27.09.2020г. за застрахователна сума от 4500лв, при дължима
застрахователна премия от 280лв като автомобила е произведен през 2002г.
9
Установява се, че на 14.01.2020г. с процесния автомобил е настъпило ПТП с
пострадали лица, посетено от полицай Е.П., дежурен пътен контрол при РУ-
гр.Септември, настъпило на 14.01.2020г. около 09.10ч. в гр.Б.,
бул.“Освобождение“,главен път I- 8, километър 1633 +806.Отразено е, че
МПС участвало в ПТП има застраховка в ЗК“Е.“ ,полица BG /07/
119002960669,валидна до 20.10.2020г., като водач на автомобила е посочено
лицето Г.Р.Б., притежаваща валидно СУМПС. В протокола е посочено, че
няма установено наличие на алкохол у водача, а като видими щети по ППС са
посочени предна и задна лява и дясна част на МПС и други. Като пострадало
лице е посочен водача на МПС- Г.Р.Б.-ранена; В графа „Обстоятелства и
причини за ПТП е посочено, че водачът управлява лекия автомобил „Х.Д.“ с
ДК №..., в посока на движение от гр.П. за гр.К. като в гр.Б., на
бул.“Освобождение“ километър 163 +806 при наличие на заледена хлъзгава
настилка губи контрол над управляваното от него МПС, излиза частично от
дясно на пътното платно и с предна дясна част на автомобила се блъска в
крайпътно съоръжение “мантинела“ ,като след удара автомобила се завърта
на пътното платно и след около 50м. се спира отдясно в мантинелата по
посока на движението. Водачът на катастрофиралия лек автомобил Г.Б. е
подала на 14.01. 2020г. писмена декларация към застрахователя, в която
декларира, че е управлявала лекия автомобил със скорост от 60км/час, като за
ПТП е уведомила органите на ПП-КАТ МВР десет минути след
настъпването на ПТП /09.10ч./, а като обстоятелства за възникването на
събитието е посочила, че пътувайки от гр.Б. посока гр.К. и преди с.Малко Б.
на заледен участък автомобилът става неуправляем, завъртял се няколко пъти
и се удря в мантинелата, като участъкът се намира на завой и постоянна
сянка. На ситуационна скица е посочено движението на автомобила -
движение на автомобила при ляв завой като в декларацията са посочени
повредените части от настъпилото ПТП-предна броня, десен калник, ходова
част, врати; фарове, ляв калник и други. Декларацията собственоръчно е
подписана от декларатора. Извършен е и оглед на автомобила от експерт от
дружеството застраховател на 16.01.2020г. като повредите са описани в 17
пункта, за което е съставен протокол подписан и от собственика на
автомобила. Съгласно опис-протокол по щета №********** от 16.01.2020г.
/л.15/ изготвен от застрахователното дружество “Е.“ повредените детайли са
описани в 40 пункта, на обща стойност 3663.67лв/детайлите за подмяна/, а
10
общата стойност на ремонта е от 4436.87лв, от които 3663.67лв-детайли за
подмяна; трудът който следва да бъде вложен по монтажа и демонтажа им,
тенекеджийски и механичен труд от 430лв; общо бояджийски труд от
158.40лв и допълнителни материали 184лв. Въз основа на така направената
рекапитулация застрахователят приема, че претенцията на собственика на
автомобила по щетата, ще бъде приключена като тотална щета по смисъла
на чл.16 от Общите условия „Каско“ и чл.390 от КЗ защото възстановяването
на процесното МПС с части, закупени от вносител за марката е икономически
неизгодно. В уведомлението №003-21/31 от 10.02.2020г. застрахователят е
посочил, че при направено предварително остойностяване на размера на
уврежданията, разходите по възстановяването му надхвърлят 70% от
действителната му стойност, която възлиза на 3700лв, а стойността на
запазените части от автомобила възлизат на 1100лв като след приспадането й
от размера на обезщетението остава да бъде заплатено обезщетение в размер
на 2600лв. Установява се, че автомобила е снет от отчет на 31.01.2020г.,
прекратена е регистрацията му на същата дата, като съгласно доклад по щета
застрахователното обезщетение на собственика на автомобила е определено
на 2600лв и сумата е преведена на собственика по банков път на дата
12.05.2020г.
Истинността на тези писмени документи не е оспорена от ответната
община с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК нито е открито
производство по оспорване истинността им по реда на чл.193 от ГПК поради
което данните от тези документи следва да бъдат зачетени и съобразени при
постановяване на съдебния акт с оглед на тяхната доказателствена сила. С
регресна покана, рег.№003-21/6/ от 08.06.2020г. застрахователното
дружество „Е.“ АД е отправило искане до Областно пътно управление-П.
относно щета №********** от 16.01.2020г., в което кани ОПУ в 10/десет/
дневен срок да заплати на застрахователя заплатеното от последния
застрахователно обезщетение за увреденото в резултат на настъпилото ПТП
МПС „Х.Д.“ с ДК №... в размер на 2600лв. Посочена е причината за
настъпилото ПТП-заледен участък от пътното платно в района на гр.Б. на
14.01.2020г. Регресната претенция срещу ОПУ се заявява на основание чл.410
ал.1 от КЗ, като при неплащане на сумата в 10-дневен срок застрахователя се
установи вземането си по съдебен ред. В регресната покана няма посочено
11
основание и защо се ангажира отговорността именно на ОПУ-П., а не
примерно на някое друго ЮЛ или търговец или физическо лице. В отговор на
регресната покана ОПУ-П. е депозирал такъв до застрахователя в който
оспорва искането, като неустановено и недоказано, при неустановен
механизъм на ПТП, нито на причинно-следствената връзка между пътното
произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила.
Излагат се и доводи за подписан споразумителен протокол между Агенция
Пътна инфраструктура и Община Б. за съвместно финансиране на
поддържането на републиканските пътища в чертите на гр.Б., според което
Община Б. е натоварена с ремонта и поддържането на преминаващия през
града Републикански път I-8 и съгласно чл.50 от ЗЗД същата би следвало да
носи отговорност за вредите, причинени от повреди по пътната настилка,
доколкото процесното ПТП е настъпило на участък от Републикански път, в
границите на гр.Б., поддържането на което е задължение на Община Б.
съгласно споразумителния протокол. Изпратена е от застрахователя и
следваща регресна покана до Община Б. със същото съдържание и отново без
посочване на основанието и причината поради които се ангажира
отговорността на Общината както и същия срок за плащане. Община Б. е
оспорила искането и е отказала да възстанови посочената в поканата сума, с
доводи, че на посочената дата на която е настъпило ПТП няма постъпило при
дежурния служител на общината сигнал за настъпило ПТП, както и че в
констативния протокол койот не е подписан от общината, липсват данни с
каква скорост водачът е управлявал процесния лек автомобил, при положение
,че в участъка ограничението на скоростта е 50км./час. Допълнено е, че
съгласно сключен договор за зимно поддържане и поддържка на този
участък от Община Б., фирма „Е.Х.-90“ ООД поддържа този участък който е
бил опесъчен от поддържащата фирма за което е съставен протокол за
опесъчаване.
Установява се, че съгласно клаузите на застрахователната полица по
застраховка Каско на МПС №00500100328194, със застраховката се покриват
рисковете-А-пълно автокаско, съгласно ОУ на застраховка Каско на МПС,
/Раздел III.Обект на застраховане.Застрахователно покритие/ като Пълно
каско покрива вреди причинени на застрахованото МПС по клаузи по
т.1/Клауза С“-Пожар и природни бедствия и клауза по т.2 /Клауза В“-
Частично каско-/между които е и риска /Пътно транспортно произшествие/
12
както и кражба или грабеж на цялото МПС, палеж или взривяване на МПС.
Съгласно чл.25 и чл.26 от Общите условия за застраховка „Каско на МПС“
размерът на вредите се определя въз основа на експертна оценка изготвена от
застрахователя на база констатациите от огледа на застрахованото МПС, като
съгласно ал.2, в хипотеза когато експертната оценка стойността на разходите
за необходимия ремонт на МПС надвишава 70 на сто от действителната му
стойност, обезщетението се определя като тотална щета на МПС/чл.25 ал.2/ В
този случай обезщетението е до действителната стойност на МПС към датата
на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на
запазените части и вторичните суровини/чл.26 ал.1 от ОУ/. Съгласно
Заключителните разпоредби процесните ОУ за застраховка „Каско на МПС“
са приети с решение на УС на застрахователното дружество “Е.“ АД от
08.03.2017г. и са в сила от 18.03.2017г.,като няма предвиден краен срок на
действието им.
Установява се, че с договор за възлагане на обществена поръчка за
„Дейности по поддръжка на РПМ в рамките на населените места в Община Б.
от 18.09.2019г. сключен между община Б. като възложител и „Е.Х. -90“ ООД
като изпълнител, възложителят възлага, а изпълнителят приема да предостави
срещу възнаграждение на свой риск и при условията на този договор
дейности по поддръжка на републиканската пътна мрежа в рамките на
населените места в Община Б. сезон 2019г./2020г. и сезон 2020г./2021г., като
срокът на договора е до 30.12. 2021г. с опция да бъде продължен за още 1
календарна година /12 месеца/. В чл.14 от договора са записани отделните
видове дейности които следва да извършва по договора изпълнителя, като в
т.11 е уговорено, че при заледяване на пътните участъци без снеговалеж,
изпълнителят се задължава да започне работа по опесъчаване във възможно
най-кратък срок но не по-късно от 2часа след получаване на съобщение от
възложителя за възникнала зимна хлъзгавост, а съгласно т.12 изпълнителят
отговаря за безопасността на движението по пътните участъци, в които
извършва дейностите, като използва необходимата сигнализация, като
съгласно чл.17 ал.1 предаването на изпълнението на услугите СМР на всяка
задача се документира с отчет и съставяне на приемо-предавателен протокол
срещу които се извършва плащане на цената .
По делото е допуснат и изслушан като свидетел водача на процесния
автомобил по отношение на който е настъпила тотална щета според
13
заключението на застрахователя, Г.Р.Б. която установява, че е карала
съобразена с времето и пътните условия скорост, при слънчево време, като
при завой усетила, че колата започва да се върти и става неустойчива, след
което последвал удар от дясната страна и колата спряла в мантинелата.
Усетила, че дясната предна гума на колата изпаднала, колата спряла на пълно
задействали се въздушните възглавници. Била сама в колата, успяла да излезе
от автомобила след пълното му спиране в мантинелата, била в шок, като след
малко пристигнал човек който й съдействал като се обадил на полицаите.
Свидетелката твърди, че не знае какво точно се е случило, но усетила,че
колата се върти и тя не може да я управлява. Едва при стъпването си на пътя
разбрала ,че той много заледен, и не е бил опесъчен, като предполага, че
завъртането на автомобила е в резултат на заледяването. Категорична е, че не
е карала автомобил с повече от 60км/час. ПТП настъпило на 14.01.2020г. с
управлявания от нея лек автомобил Хонда на главен път I-8 километър 163
+806, малко преди с.Малко Б..Обяснява, че ПТП е настъпило заради заледена
и неопесъчена пътна настилка. За времето сочи, че е било слънчево. Заявява,
че познава пътя и знае, че той може да бъде заледен затова е карала със
съобразена скорост. Допълва, че на платното не е имало сняг, че ПТП е
настъпило на десен завой и завъртането на колелата тъй като там нямало
място извън пътното платно за да спре. Твърди, че ПТП е настъпило на
извъннаселено място, защото била излязла от гр.Б. в посока към с.Момина
клисура затова счита, че е на извъннаселено място. Имала ожулване от колана
и изплашена, била прегледана на място от пристигнал екип на Спешна
помощ, които й дал диазепам. Допълва, че при въртенето на колата предната
дясна гума се отделила от автомобила, имало смачкана дясна част и без гума.
Повреденият автомобилът бил качен на платформа и откаран. Посочва, че на
място пристигнали два екипа полицаи, за регулиране на движението и за
колата като знае, че са установили заледяване, като от екипа на
пожарникарите разбрала, че пътят е много заледен. Показанията на
свидетелката относно състоянието на пътя и на пътната обстановка, скоростта
с която се е движел автомобила от 60км/ч. в момента на настъпването на ПТП
и обстоятелствата при които е настъпило ПТП не са оборени от останалите
събрани доказателства.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза
по писмени документи, заключението по която изготвено от вещото лице
14
инж.В.И.М., въззивният съд възприема изцяло като обосновано, компетентно
изготвено и неоспорено от страните и от което се установява следното:
Анализът на описаните в опис -протокол на щетите №********** от
16.01.2020г. изброени в 32 пункта/виж и заключението /л.102/,
разположението на описаните и повредени части, записите в КП,
претенцията и приложените снимки от огледа от органите на КАТ според
експерта категорично и недвусмислено показва, че има пълно съответствие с
описанието на механизма на инцидента-удар на автомобила в мантинелата,
завъртане и повторен удар , в резултат на което експертното му заключение е,
че от техническа гледна точка нанесените щети на л.а. „Х.Д.“ с ДК №..., са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, тоест повредите по
автомобила са настъпили в резултат на удара му в мантинелата,
последвалото завъртане и последвалия повторен удар. Според експерта
действителната стойност на автомобила предвид неговите характеристики не
е възможно да бъде определена доколкото ,последната може да варира в
зависимост от технико-експлоатационното състояние, екстрите и други
фактори към момента на настъпване на ПТП и доколкото процесната
експертиза се изготвя по писмени документи. В заключението изрично е
отразено, че позволената скорост за движение на МПС в участъка, където е
настъпило ПТП е от 50км./час и че съгласно декларацията на водача ,
автомобилът се е движел със скорост от 60километра в час /такава скорост
съобщава и свидетелката-водач на МПС при разпита си по делото като
свидетел/ или превишение с 10километра в час което представлява движение
с 20% повече от максимално разрешената скорост в населено място.
Отчитайки приложеното копие „Доклад по щета №********** от
16.01.2020г. където е посочено, че действителната стойност на автомобила
към датата на застраховането е била 3700лв от която се приспада стойността
на запазени части от 110лв и че получената разлика от 2600лв представлява
застрахователното обезщетение, изплатено на собственика на
12.05.2020г.,като експертът след като е съобразил текущите цени на
предложенията за аналогични автомобили марка, модел и година на
производство, които посочва в табличен вид при което определя средна
текуща цена на автомобила от 4324..75лв и като е взето в предвид, че
реалните сделки се сключват при обичайни отстъпки от 10%, при което
изчислява окончателно, че посочената средна стойност следва да се намали и
15
да се намали на 3900лв. Допълва, че тази средна стойност кореспондира с
определената от застрахователя и доколкото последната е изготвена при
реален оглед, експертът приема, че действителната стойност на процесния лек
автомобил към момента на ПТП е от 3700лв. Експертът е категоричен, че не
може да изчисли стойността на запазените части на лекия автомобил
доколкото няма данни кои части при приключване на щетата са оценени като
годни за вторична употреба и конкретната им експлоатационна стойност.
Експертът приема, че сред запазените части от автомобила са двигател
комплект бензинов със скоростна кутия и диференциал, електронен блок
управление, комплект стъкла, електронен блок за управление, комплект
седалки, комплект предни врати и комплект задни врати и други което не
позволява на експерта да изчисли стойността на запазените части. В съдебно
заседание вещото лице инж.М. поддържа изцяло заключението си. Обяснява,
че е изчислил междувременно действителната стойност на нанесените щети
по описа приложен към исковата молба, описа за повредите и оценките ,
включения труд ,което представлява експертна оценка и опис с пълна
стойност на щетите и след проверка на тези щети е установил, че същите
отговарят реално и правилно и добре са описани. В резултат на проверка на
извършените пресмятания от застрахователя относно възстановителните
работи експертът е стигнал до извода, че същите са направени в съответствие
с нормата на Наредбата 24-49/. Допълва, че е направил за себе си контролни
изчисления които са близки с посочените поради което е съгласен с оценката,
че възстановителните работи надвишават 80% от действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП за да се приеме че щетата е тотал и че в
случая не е икономически целесъобразно възстановяването на автомобила
защото е тотална щета.
От приложена по делото административно-наказателна преписка за
настъпилото ПТП е съставен АУАН и издадено наказателно постановление
№20-0340-000193 от 07.02.2020г. от Началника на ОДМВР П. РУ-Септември
на лицето О.С.А. за това, че в качеството си на длъжностно лице отговарящо
за поддържката на процесния участък на който е станало ПТП, не е взел
съответните мерки за отстраняването на леда от пътя, и изразяващо се в
заледяване на цялото пътно платно с необходимата за това смес станало
причина на този пътен участък да настъпи ПТП с пострадало лице с което му
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв, като НП е
16
отменено по съдебен ред с решение №260004 от 07.01.2021г. на РС-П. по
АНД №515/2020г. оставено в сила от Административен съд П. с окончателно
решение №342 от 22.04.2021г. по касационно дело /КАНД №204/2021г.
поради допуснати процесуални нарушения и непълноти при изготвянето на
АУАН и на НП от административно-наказващи орган.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения за това процесуален
ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че в
качеството си на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение на
собственика на увредения автомобил за покрит от застраховката “Каско на
МПС риск-настъпило ПТП и да предяви регресната си претенция срещу
причинителя на увреждането на основание чл.410 от КЗ, в случая срещу
Община Б. натоварена по смисъла на закона -чл.30 ал.3 от ЗП и чл.48 т.2,б.в“
от ППЗП, с организиране на дейностите по ремонта и поддържането на
преминаващия през града Републикански път I-8 и независимо от това дали
последната е сключила или не е сключила договор за възлагане на
обществена поръчка „Дейности по поддръжка на Републиканската пътна
мрежа в рамките на населените места на Община Б., доколкото същата
община в рамките на този договор има и осъществява контролни функции по
изпълнението му от изпълнителя, и изисква отчети за изпълнението, да
изпраща съобщения до изпълнителя за започване на работа по договорените
в договора дейности по зимното почистване както и да отказва да приеме
извършените работи при констатирани нарушения при изпълнение на
услугата установени с двустранно подписан протокол като и да прекрати
договора, тоест Общината чрез посочените регулаторни механизми в
договора пряко влияе върху качеството и точността на изпълнение на
различните видове дейности по поддържането на РПМ и носи отговорност за
това при настъпване на ПТП.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна в
съответен размер.
Установява се по несъмнен и категоричен начин, че ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието при напълно познат за водача на пострадалото
17
МПС пътен участък, при нормална видимост. Липсват обективни фактори
които да са възпрепятствали водача на автомобила да възприеме правилно
пътната обстановка и съответно да вземе мерки за предотвратяване и
избягване настъпването на ПТП. Установено по несъмнен начин, че
максимално разрешената в района на ПТП скорост за движение на МПС е до
50км/ч/ петдесет километра в час/. Установява се, че в същност водачът е
карал с превишена скорост над максимално допустимата за този участък
която превишава максималната горна граница с 20% или с 60км.ч./шестдесет
километра в част./ Надвишението на скоростта за движение е съществено
доколкото се касае за управление през зимен период и при преминаване през
заледен и неопесъчен участък от пътното платно както и при извършване на
маневра завой на ляво. Механизмът на настъпване на ПТП е следният- При
зимни условия в резултат на движение на МПС „Х.Д.“ с ДК №... със скорост
несъобразена с пътните условия и обстановка от 60км/ч. надвишаваща
максимално разрешената такава от 50км./ч, при навлизане в заледен и
неопесъчен участък от пътя и извършване на маневра завой наляво, водачът
изгубва управлението върху автомобила в резултат на които същият се удря в
дясната страничната мантинела на пътя по посока на движението, завърта се,
след което повторно се удря в същата, в резултата на което настъпват
описаните в опис-протокола щети по автомобила.
Предвид характера и естеството на настъпилите повреди както и
предвид приложения снимков материал, е изключено същите да са настъпили
преди настъпването на процесното ПТП, тъй като същите са от такова
естество което изобщо не позволя движението му на собствен ход след това.
По делото е установен по несъмнен начин както действителната
стойност на пострадалия от ПТП лек автомобил „Х.Д.“ от 3700лв, както и
причинно следствената връзка между настъпилото ПТП по описания начин и
настъпилите увреждания по автомобила до степен ,че последният не е
възможно да бъде възстановен поради значителност на средствата които
следва да се вложат за възстановяването му-повече от 70% от стойността на
автомобила, което е икономически неизгодно и поради което застрахователят
е приел, че е налице тотална щета при което е определил обезщетението на
база действителната стойност на лекия автомобил намалена със стойността на
18
запазените части от автомобила годни за употреба и имащи съответната
експлоатационна стойност, като окончателния размер на изплатеното
обезщетение е в размер на 2600лв.
Основателно е възражението на въззивния жалбоподател и ответник по
регресния иск Община Б., че за настъпването на процесния резултат вина има
и водача на увреденото вследствие на ПТП МПС, налице е форма на
съпричиняване на увреждането на автомобила от страна на виновния водач.
Това е така тъй като по делото няма спор, а това се установява и от
доказателствата по делото и не се оспорва от застрахователя, че в процесния
участък на настъпването на ПТП, максимално разрешената скорост е от
50км/ч., тъй като участъкът се намира в населено място. Водачът Г.Б. е
управлявала автомобила със скорост над максимално разрешената по закон, а
именно с 60км./ч. като същата не е съобразила и разпоредбата на чл.20 от
ЗДвП, която предвижда, че /ал.1/ Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; И ал.2 Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В случая и предвид установения заледен и непочистен участък от пътя,
факта, че пътят променя правата си линия и завива наляво по посоката на
движението от гр.П. към с.Момина Клисура-гр.К., дори и при движение с
максимално разрешената скорост от 50км./час, вероятността от занасяне и
подхлъзване на автомобила и удар в мантинелата и завъртане е реална,
доколкото се касае за изключително влошени пътни условия-поледица на
пътното платно. Следователно водачът на повреденото МПС има съществен
принос за настъпването на вредоносния резултат, който съдът оценява на
50%. Предвид изложеното в полза на застрахователя по регресната претенция
следва да се присъди само половината от претендираното обезщетение, а
именно в размер на 1419.90лв, от които главница в размер ва 1300лв,
19
представляващо регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
по щета №********* от 16.01.2020г. и мораторна лихва за забава от 119.90лв
дължима за периода 08.07.2020г. до 04.06.2021г..
Предвид изложеното размерът на присъденото застрахователно
обезщетение от първоинстанционния съд ще следва да се редуцира по начина
посочен по-горе, съответно да се отмени решението и в частта за разноските
до размера на ½.
Съдът не споделя доводите развинти във въззивната жалба на община
Б., че не е осъществен състава на регресната отговорност на общината-налице
е валиден договор по застраховка „Каско“ , настъпило е предвиденото в ОУ
застрахователно събитие /покрит риск -ПТП/ за което е предвидено
изплащане на застрахователно обезщетение, размерът на вредите/писмените
документи установяващи това не са оспорени от ответната община/, а и по
делото е изслушана и автотехническа експертиза която също установява тези
стойности. Налице е причинно-следствена връзка между събитието и вредите
тъй като същите могат и са причинени именно по начина описан в механизма
на настъпване на ПТП- удар в мантинелата, завъртане и повторен удар на
автомобила в крайпътната мантинела. Установено е и изплащането на
обезщетението и че вредите са причинени в резултат на противоправно
деяние-необезопасен и неопесъчен участък с поледица от пътя и виновно
поведение водача на МПС, които в съвкупност са допринесли за настъпването
на вредоносния резултат. Налице са всички елементи от фактическия състав
за ангажиране отговорността на лицето отговарящо за организацията на
ремонта и поддържането в изправност на процесния участък от пътя част от
републиканската пътна мрежа. Характерът и вида на повредите се установява
изцяло както от снимковия материал, съставен на мястото на ПТП така и от
КП, в който не са изчерпателно посочени, както и от опис-протокола.
Съставянето на КП на следващия ден не представлява нарушение на закона,
като в него изрично е отразено, че ПТП е посетено от длъжностното лице,
което е добило непосредствени впечатления от него и което е съставило в
последствие този протокол. Това длъжностно лице няма как да е присъствало
на настъпването на ПТП, доколкото единственият очевидец на момента на
поднасяне на автомобила, последвалия удар, в мантинелата завъртане и
20
повторен удар е само водача на МПС, като в последствие и след
привеждането на катастрофиралия автомобил в покой последователно на
място пристигат останалите лица. Не е доказано от ответника ,че КП е
изготвен по данни на собственика на автомобила тъй като такива факти не са
установени по делото, като самия КП е подписан от изготвилия го полицай от
ПК-РУ-Септември. Щетите по начина по който са описани и предвид
характера и естеството им няма как да са съществували преди инцидента
доколкото в резултата на същите автомобилът изобщо не може да се
придвижва на собствен ход, затова и след извършване на съответните
измервания изчисления и други на място той е поставен на платформа и
закаран в съответно място. Експертът инж. М. е категоричен, че описаните в
КП щети са настъпили от процесното ПТП независимо от това дали
автомобила е стар или нов, като не е установено по делото техническото му
състояние да е било незадоволително или да е причина за настъпването на
ПТП. Експертното заключение с което е приета действителна стойност на
увреденото МПС от 3700лв не е оспорено от страна на общината , не са
постъпили възражения, не е поискано този въпрос да бъде предмет на
повторна или допълнителна експертиза, поради което няма основание
въззивният съд да не възприема посочената стойност от вещото лице
.Размерът на стойността на МПС към момента на закупуването на
19.09.2019г. е посочен на 1200лв и тази при настъпване на ПТП 14.01.2020г.
е от 3700лв.Формално стойностите са различни, доколкото първият е посочен
във връзка и за нуждите на сделката по придобиването му, а вторият касае
действителната му стойност като база за определяне на застрахователното
обезщетение и за нуждите на застраховката Каско което следва да се изплати
и предполага по-задълбочена и по-всеобхватна проверка и анализ. Тази
разлика в стойностите не влияе върху крайните изводите на
първоинстанционния съд. Въпросът за скоростта на движение на процесния
автомобил непосредствено преди настъпването на ПТП е установено по
делото от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Няма
констатация за употребено упойващо или наркотично вещество от водача на
МПС “Х.Д.“ ,като това изрично е отразено и в КП, който не е оспорен от
общината. Техническото състояние на автомобила е такова каквото е
установено от събрания снимков материал и налична писмена документация
и доколкото ,към настоящия момента автомобилът не съществува той като е
21
бракуван. Не се установява към момента на ПТП той да е бил спрян от
движение или да е бил технически неизправен. Липсата на информация и
знание на Община Б. за настъпилото ПТП няма отношение към предмета на
спора и не може да бъде основание за намаляване или ограничаване на
отговорността й. Налице е бездействие на служители на Община Б. като
същите не са изпълнили задълженията си лично или чрез изпълнители да
сигнализират препятствието по пътя /заледен участък/ и да го отстраняват за
да обезпечат безопасността на движението, заради което следва да се
ангажира отговорността на Общината за вреди по чл.49 от ЗЗД. Сключеният
договор за възлагане на обществена поръчка за „Дейности по поддържка на
РПМ в рамките на населените места в Община Б.“ не води автоматично до
отпадане отговорността на общината. Същата е възложител на обществена
поръчка за процесните дейности. Тя е длъжна да надзирава и да контролира
начина по който се изпълняват тези дейности/чл15 и чл.16 от договора/. В
случая явно не е извършен такъв контрол в резултат на което общината не е
установила и не е взела мерки за незабавно премахване на заледения участък
от пътя, на който става процесното ПТП. Следователно Общината в
качеството си на възложител и контролираща дейностите по зимното
поддържане на РПМ носи наравно с изпълнителя отговорност за
неизвършените дейности на зимното поддържане на РПМ, довели до
настъпване на ПТП. Следователно процесният договор не може да освободи
възложителя Община Б. от ангажиране на регресната му отговорност по
чл.410 от КЗ към застрахователя. Налице е причинно-следствена връзка
имено между бездействието на общината по контрола и по извършването на
процесните дейности по зимното поддържане на РПМ и настъпилото ПТП.
Въпросът за наличието или липсата на причинно следствена връзка е правен,
не е задължение на експерта, но дали такава е налице или не е съдът следва да
изведе въз основа на всички събрани по делото доказателства включително и
от констатациите на вещото лице. В същност такава връзка е налице и е
установена предвид събраните доказателства. В този смисъл вещото лице
дори по една или друга причина да е отговорил на правен въпрос, това не
обвързва съдът безусловно да възприеме неговата теза, а прави самостоятелен
прочит, анализ и оценка на доказателства за да направи въз основа на тях
собствени правни изводи.
По въпроса за наказателното постановление представените
22
доказателства косвено сочат, че първоначално наказаното лице не е това за
което следва да се приеме, че виновно е извършило нарушения на служебните
си задължения по зимното поддържане на пътя, като това не може да отмени
отговорността както на общината така и наличие на установеното
съпричиняване на резултата от страна и на виновния за това водач на МПС
увредено в резултат на настъпилото ПТП, поради управление с превишена
скорост при зимни условия и наличие на поледица в района на инцидента.
Предвид изложеното, обжалваното решение ще следва да се потвърди.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №640 от 07.06. 2022г.
постановено по гр.д.№20215220104461 по описа на съда за 2021г. В ЧАСТТА
С КОЯТО е осъдена Община Б., с адрес гр.Б., ул. „О.“№4А, представлявана от
кмета инж. К.В., да заплати на „З.Д.Е.“АД, ЕИК- *********,със седалище и
адрес на управление - гр. С., бул. „Х.К.“№43, представлявано от
изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., общата сума ЗА РАЗМЕРА НАД
1419.90лв /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и деветдесет стотинки/ и
до присъдените 2839,80 лева или за разликата от 1419.90лв, от които
главница за размера над 1300лв/хиляда и триста лева/ и до размера на
2600.00 лева или за разликата от 1300лв /хиляда и триста лева/ ,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
по щета №********** от 16.01.2020г., и мораторна лихва за размера над
119.90лв /сто и деветнадесет лева и деветдесет стотинки/ и до размера на
239.80 лева, или за разликата от 119.90лв /сто и деветнадесет лева и
деветдесет стотинки/ дължима за периода от 08.07.2020г.год. до 04.06.2021г.
/датата на завеждане на исковата молба/, ведно със законната лихва върху
посочените разлики от датата на завеждане на исковата молба в канцеларията
на съда до окончателното изплащане на дължимите суми, КАКТО И В
ЧАСТТА С КОЯТО е осъдена Община Б., с адрес гр.Б., ул. „О.“№4А,
представлявана от кмета инж. К.В., да заплати на „З.Д.Е.“АД, ЕИК-
*********,със седалище и адрес на управление - гр. С., бул. „Х.К.“№43,
представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., сумата за размера
над 416.40лв и до присъдените 832,79 лева или за разликата от 416.39лв,
/четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки/
23
представляващи разноски по настоящото дело, на основание чл.78,ал.1 от
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Застрахователно дружество „Е.“АД, ЕИК-
*********,със седалище и адрес на управление - гр. С., бул. „Х.К.“№43,
представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., ЗА ОСЪЖДАНЕ на
Община Б., с адрес гр.Б., ул. „О.“№4А, представлявана от кмета инж. К.В. за
заплати на застрахователното дружество посочените като разлики суми-ЗА
РАЗМЕРА НАД 1419.90лв/хиляда четиристотин и деветнадесет лева и
деветдесет стотинки/ и до присъдените 2839,80 лева или за разликата от
1419.90лв /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и деветдесет стотинки/,
от които главница за размера над 1300лв/хиляда и триста лева/ и до размера
на 2600.00 лева или за разликата от 1300лв /хиляда и триста лева/,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
по щета №********** от 16.01.2020г., и мораторна лихва за разликата над
119.90лв и до размера на 239.80 лева, или за разликата от 119.90лв /сто и
деветнадесет лева и деветдесет стотинки/ дължима за периода от
08.07.2020г.год. до 04.06.2021 год. /датата на завеждане на исковата молба/,
ведно със законната лихва върху посочените разлики от датата на завеждане
на исковата молба в канцеларията на съда до окончателното изплащане на
дължимите суми,
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №640 от
07.06.2022г. постановено по гр.д.№20215220104461 по описа на съда за 2021г.
В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24