РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. Добрич, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230102738 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *** с адрес
гр.*** - ***, ***, ж.к. ***, ул. “***” № ***, ап.***, с която срещу Д. А. С. с ЕГН
**********, от с. ***, общ. ***, ул. *** №***, са предявени искове за установяване
вземанията на ищеца,за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№438/2023г.,
както следва:
- 2000.00 лева, представляващо главница по договор за кредит №380203 от
31.03.2022г, сключен между длъжника и „ИЗИ ФИНАНС“ ЕАД, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 26.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата;
- 494.91 лв. претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода 31.03.2022г. - 26.12.2022г., ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума;
С исковата молба се претендират направените и присъдени разноски в заповедното
производство в следния размер: 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
платената държавна такса в размер на 61.65 лв, както и направените разноски в настоящото
производство, включително държавна такса и такса за изисканите експертизи и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
С разпореждане № 5885/06.11.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение,
като е дал указания на ищеца да довнесе държавна такса на стойност 30,10лв., като е
определил обща стойност на таксата 130 лв. и е приспаднал внесената сума от 49,90 в
заповедното производство.
В дадения срок, с молба вх№ 20380/17.11.2023г. ищецът представя доказателство за
1
довнасяне на държавната такса по установителните искове.
В исковата молба се излага твърдение, че между “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, в
качеството си на кредитодател, и Д. А. С. с ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 380203 на
31.03.2022г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация
от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата
информация, изискуема по закон. По силата на сключения договор ответникът получил
сумата от 2000 лева, срещу което се съгласил да върне 24 вноски, от които първите 23 са в
размер на 83.33 лв., а последната 24-та в размер на 83.41 лв. за периода 30.04.2022г. -
20.03.2024г. Няма плащания за главницата. Изпратен е имейл, чрез който на датата на
получаването му - 09.01.2023г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Възможността
за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите
условия към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то
приложение следва да намери приложение т. 1 от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са
непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно
предсрочна изискуемост. При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе
освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора лихвеният процент е в размер на 40.15 %. Няма
плащания за договорна лихва. Ищецът претендира договорна/възнаградителна лихва за
периода 31.03.2022г. - 26.12.2022г. в размер на 494.91 лв. Ищецът твърди, че са правени
опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но безуспешни,
тъй като ответникът не погасява задълженията си. Поради това ищецът депозира пред
Районен съд Добрич заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК. В резултат е образувано ч.гр.д. № 438/2023г. Връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение е осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на
уведомление. С разпореждане №5276/05.10.23г. съдът е указал на ищеца да установи
вземането си по исков ред като довнесе държавна такса, от което се поражда и правния
интерес на ищеца да заведе настоящото дело.
В срока по чл 131 от ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В допълнителна молба ищцовата страна е направила искане съдебния акт да се
постанови по реда на чл.238 от ГПК, в случай, че са налице предпоставките на закона.
Съдът, като прецени изложените обстоятелства и събраните по делото доказателства,
в съответствие с разпоредбата на чл.239 от ГПК, намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На последния са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването му в съдебно заседание.
Приложените към исковата молба заверени преписи от следните писмени
доказателства: договар за предоставяне на кредит от разстояние №38020 от 31.03.2022 г.;
2
общи условия за предоставяне на кредит от разстояние; платежни нареждания за извършени
плащания от страна на „ Изи Финанс“ ЕООД; кореспонденция по повод сключване на
договор за кредит от разстояние; дискове със записани текстове на договора за кредит и
общите условия; диск със записания разговор, в който ответника потвърждава сключването
на договор за кредит; лична карта, „селфи“; вайбър разговор – снимки, сочат на възникнали
между страните облигационни отношения във връзка със заемни отношения, обосновават
вероятна основателност на исковата претенция.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предвидените в закона предпоставки
и следва да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищцата
исковите суми.
Относно разноските: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените
разноски в исковото производство. Ищецът е представил доказателства за платена държавна
такса в размер на 80,10лв. Доколкото ищцовото дружество е представялвано от
юрисконсулт, на осн. чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридическото лице следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение На основание чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в полза на
ищеца в размер на 120 лв. за настоящото исково производство.
Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените разноски в заповедното
производство в размер на 49,90лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение/В този симсъл е разрешението по т.12 и т. 13 на ТР 4/2013г на ОСГТК/.
Воден от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ КАТО
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. А. С. с ЕГН **********, от с. ***, общ. ***,
ул. *** №***, дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *** с адрес гр.*** - 1408, ***, ж.к.
***, ул. “***” № ***, ап.*** сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№438/2023г. по описа на РС Добрич, както следва:
- 2000.00 лева, представляващо главница по договор за кредит №380203 от
31.03.2022г, сключен между длъжника и „ИЗИ ФИНАНС“ ЕАД, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 26.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата;
- 494.91 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 31.03.2022г. -
26.12.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата
сума;
ОСЪЖДА Д. А. С. с ЕГН **********, от с. ***, общ. ***, ул. *** №***, да заплати на
“ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *** с адрес гр.*** - ***, ***, ж.к. ***, ул. “***” № ***,
ап*** сторените разноски в установителното производство в размер на 80,10лв. държавна
3
такса и 120лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. А. С. с ЕГН **********, от с. ***, общ. ***, ул. *** №***, да заплати
на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *** с адрес гр.*** - ***, ***, ж.к. ***, ул. “***” № ***,
ап.*** сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д№ 438/2023г. по описа на
РС Добрич в размер на 49,90лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. ЗАЩИТАТА МОЖЕ ДА
СЕ ОСЪЩЕСТВИ ПО РЕДА НА ОТМЯНАТА ПО ЧЛ.240 АЛ.1 ОТ ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4