№ 118
гр. Асеновград, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20225310100166 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
Ищцата Т. В. В., със съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.К., моли да се постанови
решение, с което да бъде прекратен сключеният на 04.11.1990 г. брак между нея и ответника
АТ. СТ. В., като дълбоко и непоправимо разстроен – по вина на ответника. Твърди, че с
ответника са сключили граждански брак на 04.11.1990 г. в град Пловдив, като от брака имат
родени две деца, към момента пълнолетни, а именно: В.А. В. - роден на 17.08.1991 г. и М.А.
В. - роден на 05.07.1992 г. Ищцата твърди, че страните са във фактическа раздяла от
началото на 2010 г., от когато тя останала да живее в семейното жилище, а ответника
заживял на друго място. Бракът съществува формално, изпразнен е от социалното си
съдържание и не може да бъде заздравен. Ответникът всекидневно злоупотребявал с
алкохол, след което ставал раздразнителен и агресивен към близките си. Под влияние на
алкохол, ответника посягал на ищцата, държал се грубо с нея, като я наричал с обидни
имена. Имало постоянни скандали и конфликти между страните, което довело до
задълбочаване разстройството на брака. Ответникът харчел парите, които получава
единствено и само за себе си, без да го интересуват нуждите на децата и ищцата. Ангажира
писмени доказателства, претендира за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК отговор от ответника АТ. СТ. В. не е постъпил. В съдебно
заседание същия заявява, че желае прекратяване на брака.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Страните са сключили граждански брак на 04.11.1990 г. в гр. Пловдив с акт за
1
граждански брак № 02-1119 от същата дата, въз основа на който е издадено представеното
удостоверение.
От брака си съпрузите имат две деца: В.А. В. – роден на 17.08.1991 г. и М.А. В. –
роден на 05.07.1992 г., навършили пълнолетие.
От показанията на свидетеля М.А. В. – син на страните, които съдът кредитира, се
установява, че съпрузите живеят разделени от 10 години, когато ответника е напуснал
семейното жилище. От тогава двамата братя и майката живеят в жилището, без ответника -
които се е установил да живее в с.Белащица. Съпрузите не поддържат връзка помежду си,
всеки живее и е устроил живота си отделно от другия. Вина за разтрогване на брака имал
ответника, които често употребявал алкохол, ставал агресивен и раздразнителен, които
нагрубявал, обиждал ищцата и я тормозил. Когато страните са живели заедно ответникът не
работил, не се интересувал от семейството си – дезинтересинрал се от тях.
Не се спори между страните, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Това се
потвърждава и от свидетелските показания. Същите са конкретни относно причините за
това. Установи, че по време на брака и до 2010 г. включително ответника е живял със
семейството си, през които период не работил, злоупотребявал с алкохол, след което ставал
агресивен и раздразнителен, нагрубявал, обиждал ищцата и децата си и ги тормозил. Съдът
приема, че именно това е довело до нарушаване на нормалните отношения между съпрузите,
след което ответникът е напуснал семейното жилище (в което останали да живеят ищцата и
децата), като се установил да живее в село Белащица. Съдът кредитира свидетелските
показания по делото /въпреки, че свидетелят е син на страните и заинтересован от изхода на
делото/, тъй като са основани на непосредствените му впечатления. С оглед на горното и
при направено искане от страните по чл.49, ал.3 от СК следва да се обяви, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, има съпругът/ответника АТ. СТ. В..
На основание чл.53 от СК на ищцата Т. В. В. следва да бъде възстановено
предбрачното фамилно име Г..
На основание чл.6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в
размер на 40 лева, вносима от ответника.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 329, ал.1 от ГПК вр.чл.78 ал.1 от ГПК,
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените от нея разноски в
производството общо в размер на 625 лева, от които: 25 лв. внесена ДТ и 600 лв. заплатен
адвокатски хонорар.
Мотивиран горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен между Т. В. В., ЕГН ********** от *** и
АТ. СТ. В., ЕГН ********** от ***, сключен в гр. Асеновград с акт за граждански брак №
2
02-1119/04.11.1990 г., ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО - по вина
на съпруга АТ. СТ. В..
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на Т. В. В., ЕГН ********** от ***, а
именно Г..
Страните не си дължат издръжка помежду си, тъй като същите са млади, здрави и
работоспособни и всеки може да се грижи сам за себе си.
ОСЪЖДА АТ. СТ. В., ЕГН ********** от ***, да заплати по сметка на Районен съд
– Асеновград държавна такса в размер на 40 лева (четиридесет).
ОСЪЖДА АТ. СТ. В., ЕГН ********** от ***, да заплати на Т. В. В., ЕГН
********** от ***, разноски в производството в размер на 625 лева (шестотин двадесет и
пет).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3