Р Е
Ш Е Н И Е
№ 23 09.03.2011
година град
Първомай
В ИМЕТО НА НАРОДА
Първомайски
районен съд втори граждански състав
На десети
февруари две хиляди и единадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Матей Златанов Секретар: Таня
Петрова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 364 по описа на съда за 2010 година,
за
да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 21 СК.
Ищцата
Т.И. Т., ЕГН **********,*** твърди, че с ответника Г.К.С., ЕГН **********,***
са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на *** г. в гр.П., е прекратен с влязло в
сила на 13.11.2009 г. съдебно решение. Твърди, че придобития по време на брака
недвижим имот, а именно: дворно място, цялото от 540 кв.м., заедно с
построените в него двуетажна масивна жилищна сградаа със застроена площ от 86
кв.м., полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и стопанска
постройка със застроена площ от 20 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-377, в кв.38 по
плана на гр.П., кв.Д., предназначен за жилищно строителство, при граници УПИ Х-376,
УПИ ХІІ-373, УПИ VІ-380, УПИ VІІІ-378 и улица, са нейна лична собственост, е не
СИО, тъй като в закупуването му е вложила извънбрачни средства. В тази връзка
твърди, че имота е заплатен със средства предоставени от вуйчо и М. К. Следователно
налице е пълна трансформация на лично имущество, а процесния имот, макар и
придобит по време на брака, е нейна изключителна собственост, поради което от
съда се иска да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е негов
изключителен собственик. Претендира разноски.
Ответника оспорва
изцяло предявения иск. Твърди, че описаното в исковата молба не отговаря на
действителното фактическо положение. Претендира
направените
разноски.
Въз
основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, съдът намира за
установено следното:
Няма спор, че страните са бивши съпрузи, като бракът
им, сключен на *** г., е прекратен с влязло в сила на 13.11.2009 г. съдебно
решение по гр. д. *** г., по описа на Първомайския районен съд.
С договор за покупко – продажба на недвижим имот от
06.04.2006 г., оформен с НА № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г., на
нотариус Н. К., с район на действие района на РС П., рег. № *** по регистъра на
Нотариалната камара, Т.И. Т. придобива по време на брака и с ответникаа
процесния недвижим имот така, както е описан в исковата молба, за сумата от 3 000
лева.
Съгласно чл.19, ал.1 от СК
придобитото по възмезден начин имущество по време на брака в резултат на
съвместен принос става съпружеска имуществена общност. В ал. 3 пък законодателят
въвежда оборима презумпция за съвместен принос. От тези разпоредби се налага
изводът, че всичко придобито по време на брака по възмезден начин е съпружеска
имуществена общност. Съпругът, който твърди обратното – че придобитото е
индивидуална собственост, трябва да обори презумпцията за съвместен принос.
Такава възможност е предвидена в чл. 21 СК, според който лични са вещите,
придобити с извънбрачни средства - от преди брака или по наследство или
дарение. В тежест на претендиращия индивидуална собственост съпруг е оборването
на презумпцията, т.е. при условията на обратно доказване, което винаги трябва
да е пълно. Така съпругът, който претендира, че придобитото по време на брака е
негова индивидуална собственост, трябва да докаже по категоричен начин извънбрачния произход на средствата, вложени за закупуването на имота.
В конкретния случай е предявен
установителен иск по чл. 21 СК, който има за цел да установи фактическо положение,
което изключва съпружеската имуществена общност и е основание за признаване на
изключително право на собственост върху процесната вещ, макар и правото на
собственост да е придобито по време на брака между страните. Фактът на влагане
на лично имущество се изследва към момента на придобиване на вещното право в
зависимост от конкретния придобивен способ. В разглеждания казус придобивният
способ е прехвърлителна сделка на индивидуално определена вещ и
правнорелевантният момент е сключването на договора.
За оборване на презумпцията ищцата
твърди, че недвижимия имот е придобит не със семейни средства, а с предоставени
и в заем от свидетеля М. Т. К. средства от деня на изповядване на сделката
06.04.2006 г., т.е. по време на брака и
с ответника. Твърди, че тази именно сума е вложена при закупуване на недвижимия
имот.
В подкрепа на тези си твърдения ищцата
ангажира грласни доказателства. Установява, че цената по договора за покупко
продажба е платена от свидетеля К., на продавачите в деня на сделката.
Поради всичко това не се доказва по
категоричен начин извънбрачния произход на средствата. Още повече, че това е
станало близо три години преди фактическата раздяла между съпрузите и единадесет
години след сключване на брака им, т.е. доста преди края на семейния им брачен
живот. Дори под условие да се приеме друго, ищцата не доказва и другия
правнорелевантен факт – че именно тя е върнала вложените за закупуване на имота
средства на заемодателя свидетеля К.
Напротив установи се, че средствата не са върнати на заемодателя нито от ищцата
нито от ответника. Следователно предоставения заем от свидетеля К. е станал
семейна имуществена общност. Правното положение на придобитата вещ следва
правното положение на вложеното при
придобиването й имущество, поради което следва да се установи с
категоричност, че при придобиването са вложени извънбрачни средства. В случая
от показанията на свидетелката Ш. Т. К. /майка на ищцата/ се установява само,
че тя е станалаа причина за сключване на договора за покупко продажба на
процесния имот. Колкото до останалите факти – че брат й финансирал сделката, че
дъщеря й и ответника не разполагали с необходимата сума и т.н., те не могат да
се установяват със свидетелски показания първо, защото последните не са
допуснати за установяване на тези обстоятелства и второ, защото установяването
им по този ред е недопустимо /чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК/.
Като не установи факта на влагане на
лични средства при придобиване на процесната вещ, въпреки указаната й в тази
връзка доказателствена тежест, ищцата следва да понесе неблагоприятните
последици от нея, като се приеме, че презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК не е
оборена.
Налага се изводът, че вещта е съсобствена,
а предявеният иск – неоснователен.
При този изход на делото ответника има
право на присъждане на направените от него разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
в размер на 600 лв, адвокатско възнаграждение.
Поради тези съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.И. Т., ЕГН **********,*** против Г.К.С.,
ЕГН **********,*** иск по чл. 21 СК за установяване по отношение на ответника,
че тя е изключителен собственик на основание пълна трансформация на лично
имущество на следния придобит по време на брака недвижим имот: дворно място,
цялото от 540 кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна
сградаа със застроена площ от 86 кв.м., полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 60 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 20 кв.м.,
съставляващо УПИ ІХ-377, в кв.38 по плана на гр.П., кв.Д., предназначен за
жилищно строителство, при граници УПИ Х-376, УПИ ХІІ-373, УПИ VІ-380, УПИ
VІІІ-378 и улица, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
МЗ /НК