Решение по дело №5085/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

                                    гр. София, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осми ноември  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                        ТАНЯ КАНДИЛОВА

         при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 5085  по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответницата Я.И.Г., срещу решение № 20257753/ 22.11.2020 г., постановено по гр. д. № 14097/2020 г. и присъединените гр. д. № 14116/2020 г. и гр. д. №14125/2020 г. на CPC, III ГО, 139 състав, с което съдът е издал заповед за защита срещу нея, в полза на А.В.В. и В.А.В. и й е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивницата е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на решението- счита, че е неправилно. Изложила е съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли молбите за защита. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемите страни А.В.В. и В.А.В., действаща чрез нейния баща и законен представител не са подали възражение.

В съдебно заседание въззивницата моли жалбата да бъде уважена. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В съдебно заседание въззиваемите страни молят жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират присъждане на разноски, за които представят списък.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молби от 23.03.2020 г., от 26.03.2020 г. и от 30.03.2020 г. А.В.В. и В.А.В., действаща чрез нейния баща и законен представител А.В.В. са поискали да се издаде заповед за защита в тяхна полза, срещу  Я.И.Г.-бивша съжителка на молителя и майка на молителката, за актове на домашно насилие, извършени на 14.03.2020 г., на 19.03.2020 г., на 25.03.2020 г., на 28.03.2020 г. и за системно домашно насилие спрямо тях, извършено в периода 23.02.2020 г.- 20.03.2020 г., описвайки в какво се е изразявало насилието по отношение на всеки от тях.

С решение № 20257753/ 22.11.2020 г., постановено по гр. д. № 14097/2020 г. и присъединените гр. д. № 14116/2020 г. и гр. д. №14125/2020 г., CPC, III ГО, 139 състав е издал заповед за защита в полза на А.В.В. и В.А.В., срещу  Я.И.Г., като й е наложил мерките за защита  по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите,  наложил е на ответницата глоба в размер на 400 лв., осъдил я е да заплати държавна такса в размер на 25 лв. и разноски в размер на 480 лв.

 Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

 Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът неправилно е приел, че има „манипулиране“ от страна на майката по отношение на детето, като изводите му се основават единствено на показанията на свидетелката Ч., които съдът дори не е споменал в мотивите си, че не е взел впредвид извършено от молителя спрямо ответницата на 20.02.2020 г. физическо насилие, че молителя явно злоупотребява с права, завеждайки три последователни дела, след като ответницата е потърсила защита срещу него, че неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Е., а е изключил от доказателствата по делото показанията на свидетеля М..

         Тези доводи са неоснователни.

Настоящата инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено насилие на 14.03.2020 г. и на 19.03.2020 г. молителя е представил декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от него като пострадало лице, на която следва да бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед за защита в полза на декларатора по делото и пострадало лице за упражнено домашно насилие- декларацията индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите са описани в  редовната  молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на актовете, дата, час- точен или приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт и т. н. С нея се установява извършено физическо насилие (одраскване), психическо и емоционално насилие (отправени обиди „нещастник, мърша, лъжец, боклук, мизерник) и ограничаване на личната свобода (заключване в стаята), извършени от ответницата спрямо молителя, тъй като на  посочените дати е нямало свидетели- очевидци. Още повече, че с оглед спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, поради което и законодателят е предвидил облекчен ред за доказване извършването му от пострадалото лице. Посочените форми на домашно насилие засягат физическата и психологическата неприкосновеност на молителя, причинявайки му болка, стрес и негативни емоции. Тъй като на насилието е присъствало детето В.А.В., страна в настоящото производство, спрямо него от майка му е извършено домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.

В подкрепа основателността на молбата за защита е и представеното съдебномедицинско удостоверение №V-77/2020 г., установяващо причинените увреждания на А.В.В., вследствие претърпяно физическо насилие.

Настоящия съдебен състав счита за доказано със събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства-показанията на свидетеля Е., извършено на 28.03.2020 г. от ответницата спрямо молителя и детето (поради факта, че последното е присъствало на извършеното насилие) психическо и емоционално насилие, вследствие обиди, отправени към молителя („мангал, мърша, джипси, отвратителен“), причинили на молителя унижение, а и на двамата молители- емоционален и психически дискомфорт. Показанията на този свидетел са последователни, непротиворечиви, установяват обстоятелства, възприети непосредствено от него. Първостепенния съд правилно не е кредитирал показанията на свидетеля М., дал показания, че не е бил през цялото време в стаята, където е извършено насилието.

За да бъде уважена молба за защита по ЗЗДН не е необходимо да бъдат доказани всички твърдяни актове на домашно насилие под различните му форми, достатъчно е да се установи извършено насилие, за да бъдат наложени мерки по специалния закон, като мерките следва да съответстват на тежестта на безспорно доказаното насилие.

 Въззивната инстанция намира за адекватни наложените от СРС мерки, въпреки, че не се доказа извършването на останалите твърдяни актове на насилие.

 Предмет на производството по ЗЗДН е извършени ли са от ответницата конкретни, твърдени от молителите в молбата за защита актове на насилие, а не поведението на пострадалото лице в предходни моменти. Ако спрямо ответницата е било извършено домашно насилие от А.В.В., за същата е открита възможността да защити правата си по реда на ЗЗДН и НПК.

Сезирането на съда с няколко молби за защита по ЗЗДН не представлява злоупотреба с права, тъй като последващите актове на извършено насилие няма да бъдат предмет на разглеждане по образуваното по-рано дело/ дела.

 И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

 Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционото решение следва да се остави в сила.

 Въззивницата, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 25 лв.

 С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на въззивницата за присъждане на разноски, поради което следва да бъде оставено без уважение. Въпреки изхода на делото и направеното искане, разноски за възнаграждение на адвоката на въззиваемите страни  не следва да бъдат присъдени, съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Пред въззивната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, с вписан начин  за изплащане на договореното възнаграждение „изцяло по банков път“, като не са представени доказателства за това- представения списък на разноските не представлява такова доказателство.

 Така мотивиран, Софийският градски съд

 

                                                 Р Е Ш И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20257753/ 22.11.2020 г., постановено по гр. д. № 14097/2020 г. и присъединените гр. д. № 14116/2020 г. и гр. д. №14125/2020 г. на CPC, III ГО, 139 състав.

          ОСЪЖДА Я.И.Г., с ЕГН********** да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 25 лв.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски, като неоснователни.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.             2.