№ 735 / 3.12.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1308 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл. 286, ал.1 от ТЗ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. у., представляван от Н. Г. К. е предявил срещу З.Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx обективно съединени осъдителни искове, за заплащане на следните суми: 1242,60лв., представляващи сбор от главници по следните фактури:Фактура № 8..; Фактура № 8.. и Фактура № 8.. за извършена доставка на резервни части и консумативи за селскостопанска техника; общо 378,37лв., сума, представляваща сбора по дължимите лихви на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД по посочените фактури.
Отправя се искане, исковите суми да бъдат изплатени от ответницата по следната банкова сметка:
xxx: xxx, BIC: xxx.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Страните по делото са имали през 2015г. търговски взаимоотношения по силата на които, ,. е продало на ответното дружество резервни части и консумативи за селскостопанска техника, подробно индивидуализирани като вид, количество и стойност по издадени фактури , подписани от получател. Предадените от ищеца стоки са приети от ответника без забележки. Въпреки многократните опити за извънсъдебното уреждане на спора между страните, към момента не е налице плащане.
Горното обусловило правния интерес на ,. от предявяване на настоящия иск.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок e постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се излагат на първо място съображения за недопустимост на исковете, поради неспазен от дружеството-ищец законен срок за предявяване на исковете на по чл. 390, ал.3 от ГПК. На следващо място ответницата твърди и неоснователност на исковите претенции.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона, доказателствата по делото и като съобрази задължителната съдебна практика, намира за установено следното:
Предявените искове, като предявени от и срещу надлежна страна, се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло основателни.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е заключение по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза по делото.
Видно от приложените по делото 3 бр. копия от Фактури: Фактура № 8..; Фактура № 8.. и Фактура № 8../л.5-7 от делото/, двустранно подписани, съответно подписани от ответницата лично, след означение:приел/, на ответницата З.Б.П., са били доставени от ,.: машинно масло за селскостопанска техника, както и ,,Диск 22‘‘-560/5, С37-гладък, като общата стойност на стоките с ДДС е 1242,60 лв..
Двустранно подписаната фактура е частен удостоверителен документ, удостоверяващ сделката, включително и доставката-реалното предаване на стоката във фактическата власт на купувача. Представлява частен документ с формална доказателствена сила, съгласно чл.180 от ГПК.
Съдът не е счел, че в отговора на исковата молба е направено надлежно оспорване на истинността на фактурите, на осн. чл.193 от ГПК. По-късно направеното искане, направено от ответницата в тази насока, съдът е приел за преклудирано, съгласно чл. 133 от ГПК.
Видно от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвена: процесните 3 бр. фактури са осчетоводени при дружеството-ищец, като продажби в сметка 411 Клиенти и включени в дневник продажби; ответницата П. е отказала да представи на вещото лице счетоводни документи; Непогасеното задължение по сметка 411.1 Клиенти партида З.Б.П. за периода м. януари 2015г.-септември 2019 г. е в общ размер от 1 242,60 лв..
Съдът съобразява и чл.161 от ГПК, относно непредставянето от страна на ответницата на счетоводни документи на вещото лице, относими към делото, като по този начин препятства доказването.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД:,, С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му плати‘‘. Чл. 187 от същия закон гласи: ,,Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ‘‘.
Съдът намира, че от доказателствата по делото по един категоричен начин се установява, че дружеството-ищец е изправна страна по договора за продажба, като е доставило стоката на отв. П.. В доказателствена тежест съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК на ответницата при това положение е да представи доказателства относно настъпило плащане по сделката, каквито не се приложиха по делото.
Респективно съдът намира, че е налице договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД от отв. З.Б.П., за което тя отговаря.
Водим от горното съдът намира, че главният иск за договорно неизпълнение по чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал.1 от ТЗ, като изцяло основателен и доказан, следва да се уважи.
Акцесорният иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е обусловен от решението на съда по главния иск, поради което той също следва да се уважи.
При този изход на делото в полза на ,. следва да бъдат присъдени направените от дружеството деловодни разноски-както в настоящото исково, така и тези по обезпечителното производство, съгласно приложен списък на разноските. Съгласно т. 5 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, с окончателното съдебно решение се присъждат единствено направените в обезпечителното производство разноски, а не и тези в изпълнителното, така че искането на ищеца, направено със списъка на разноските, да му се присъдят и направените 210,80 лв. платени такси по изпълнителното дело, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Водим от горното, съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл. 286, ал.1 от ТЗ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ГЛЕНКОМ‘‘ЕООД, Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. у., представлявано от Н. Г. К. сумите, както следва: 1242,60 лв., представляващи сбор от главници по следните фактури: Фактура № 8..; Фактура № 8.. и Фактура № 8.. за извършена доставка на резервни части и консумативи за селскостопанска техника; общо 378,37 лв., сума, представляваща сбора от дължимите лихви на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД по посочените фактури.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ЗЗД З.Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на,. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. у., представляван от Н. Г. К. сумата от общо 429,84 лв. деловодни разноски по гр.д.№ 1308/2019 г. по описа на РС-Монтана, съгласно приложен списък на разноските; 340,00 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 449/2019 г. по описа на РС-Нова Загора.
УКАЗВА вземанията да бъдат изплатени по следната банкова сметка xxx ,.: IBAN: xxx, BIC: xxx.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: