№ 172
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110145095 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от З. М. /Zoya Molozhavtseva/, гражданин
на Руската Федерация, с дата на раждане: ********** г., искове за признаване на
установено, че "БЪЛГАРИЯ ЕЪР" АД /с предишно наименование БЪЛГАРИЯ ЕР АД/, ЕИК
*********, дължи на ищеца следните суми: сумата от 400,00 евро - представляваща
главница за обезщетение за закъснение до крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа на
полет FB644 от 03.07.2017 г. от летище Москва, Шереметиево до летище Бургас, ведно със
законна лихва за период от 19.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 377,07 лева -
представляваща мораторна лихва за период от 16.08.2017 г. до 16.05.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч. гр. д. № 26480/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 88 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет FB644 от 03.07.2017 г. от летище Москва, Шереметиево до летище
Бургас. Ищецът твърди, че полетът закъснял с повече от 3 часа. По разписание полетът
следвало да кацне в 11:30 ч. местно време на 03.07.2017 г., но кацнал едва на 04.07.2017 г.
Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на
обезщетение в размер на 400 евро, тъй като полетът е бил с разстояние от 1652 км.
Поддържа, че е изпратила покана до ответника за изплащане на обезщетението, липсвало
изпълнение, поради което го претендира в пълен размер, както и претендира обезщетение за
забава от датата на поканата. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба
от името на ответника. Постъпило е становище извън срока по чл. 131 ГПК, с което се
1
оспорва иска. Оспорва се авторството на адвокатското пълномощно на ищеца. Прави се
възражение за давност. Оспорва се наличието на валидно сключен договор за превоз, както
и, че пътникът се е явил 45 минути преди полета. Оспорва се поканата за плащане да е
получена от ответника преди завеждане на делото, поради което и искът за мораторна лихва
се намира за неоснователен. Моли се за отхвърляне на претенциите. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация - чл. 422 ГПК във вр. с чл. 7, параграф 1,
б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД;
Вземането по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба
съответства на заповедта за изпълнение. Указанията за предявяване на исковата претенция
са дадени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, поради постъпило в срок възражение по чл.
414 ГПК. Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявения иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Възражението на ответника за липса на представителна власт на процесуалния
представител на ищеца с оглед направеното оспорване на пълномощното е неоснователно и
не може да се отрази на развитието на производството. Съобразно решение № 296/05.04.2017
г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г., IV ГО на ВКС, пълномощникът се легитимира като
такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК.
Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без
представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Трети
лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат
последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на
упълномощителя да потвърди действията /виж и т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 година,
постановено по тълк. д. № 5/2014 година на ОСГТК/.
С определение от 25.10.2022 г. е отделено като безспорно и признато по
производството, че разстоянието между летище Москва, Шереметиево и летище Бургас е
над 1500 км.
Съдът приема за установено, че между ищеца и ответника е възникнало валидно
договорно правоотношение с предмет въздушен превоз по полет FB644 от 03.07.2017 г. от
летище Москва, Шереметиево до летище Бургас. Представен е по делото копие от
електронен билет с превод на български език. Представеният билет съдържа информация за
полета, за времето на излитане и кацане, както и информация за плащането, същият е
заверен вярно с оригинала. Оттук и съдът намира, че e доказано сключеното договорно
правоотношение между страните.
2
От билета е видно, че полетът е следвало да излети от летище Москва, Шереметиево
на 03.07.2017 г. в 09:00 ч. и да кацне на летище Бургас на 03.07.2017 г. в 11:30 ч. От
представена справка на л. 37 от делото се установява, е полетът е кацнал на летище Бургас
на 03.07.2017 г в 20:55 ч. – т. е. със закъснение повече от 8 часа.
В доказателствена тежест на ответника е установяване на точното във времето
изпълнение на полета – виж решение № 579 от 22.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
13347/2018 г., решение № 1707 от 4.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6959/2019 г., решение №
264711 от 13.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5399/2020 г., решение № 263190 от 18.05.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 5427/2020 г. Въпреки разпределената доказателствена тежест,
ответникът не е ангажирал доказателства, че планираният полет е осъществен, съобразно
предвиденото предписание.
На основание чл. 161 ГПК съдът приема, че пътникът се е явил и регистрирал на
летище Москва, Шереметиево най-малко 45 минути преди определения час за излитане,
доколкото ответникът, въпреки разпорежданията на съда в тази насока, не представи списък
на пътниците с данни за часа на регистрацията. С молба с вх. № от 24.11.2022 г. ответникът
е заявил, че не може да представи изискания списък, тъй като от полета са изминали над 36
месеца, какъвто е срокът за съхранение на изискания документ. От страна на същия не са
представени доказателства, от които да е видно, че издаден акт, с който да е унищожен
изискания документ, които да удостоверят наличието на сочения от ответника обективен
факт за непредставянето му по делото. Предвид това и на основание чл. 161 ГПК съдът
приема за доказан фактът, че ищецът се е представил на гишето за регистрация, за полет
FB644 от 03.07.2017 г. от летище Москва, Шереметиево до летище Бургас поне 45 минути
преди определения час на излитане, надлежно му е издадена бордна карта и е допуснат до
борда на самолета. На следващо място, съгласно определение от 24. 10. 2019 г. по дело С -
756/18 "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на
пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при
пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде
отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в
рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по - конкретно посредством
бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако
не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което
националната юрисдикция следва да провери". В този случай в тежест на въздушния
превозвач е да проведе пълно обратно доказване и да установи, че пътникът не е бил
превозен чрез съответния полет - виж решение № 873 от 15. 04. 2022 г. по в. гр. д. №
9275/2021 г. на СГС.
Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на
пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на превозвача да осъществи въздушния превоз при предварително определени
3
в договора параметри. Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламента пътниците получават
обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на разстояние над 1 500 км (какъвто е
и настоящият случай). За да се освободи от задължението си да плати обезщетение на
пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може
да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със
същото въздухоплавателно средство полет, при условие, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната
на следващия полет - решение от 11.06.2020 г. по дело C-74/2019 на СЕС. Съгласно
съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. извънредни обстоятелства, които не са могли
да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, може да възникнат в случаи
на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност
на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач . За да
бъде определено едно събитие като извънредно, то следва да „не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач” и да „се намира извън
ефективния му контрол поради своето естество или произход“ - в този смисъл и Решенията
по дела C-12/11 и C-257/14 на СЕС.
С отговора на исковата молба ответникът не се позовава на наличието на извънредни
обстоятелства, а и за целите на изясняване на понятието „извънредни обстоятелства” по
смисъла на съображения 14 и 15 от Регламента, следва да се има предвид, че Съдът на
Европейския съюз счита, че e необходимо е превозвачът да установи, че дори като използва
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не
би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието
му към дадения момент, да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до закъснение на полета /Решение по дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia – Linee Aeree Italian/. С Решение на СЕС от 11.06.2020 г. по дело C‑74/19 LE
срещу Transportes Aéreos Portugueses SA се приема и следното, че „Член 5, параграф 3 във
връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да
се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение
или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на „извънредно
обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно
средство полет, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между
настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет, което
запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на
използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен
превозвач“.
В случая по делото не се твърди и не се доказва наличие на извънредно
обстоятелство.
Относно възражението за давност, макар и по делото да не е постъпил отговор на
исковата молба в срок, то във възражението по чл. 414 ГПК ответникът изрично е оспорил
4
вземанията по заповедта поради погасяването им по давност – виж л. 15 от ч. гр. д.,
поради което възражението за давност не е преклудирано и съдът следва да се произнесе по
същото:
В решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при определяне
сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се
прилагат правилата на всяка държава-членка относно погасяване правото на иск. В мотиви
на това решение Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в
членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 г., не попада в приложното поле на Варшавската
конвенция и на Конвенцията от Монреал /в този смисъл решение от 23 октомври 2012 г. по
дело Nelson и др., C-581/10 и C-629/10, точка 55/. Становището, че правата, които се
основават съответно на посочените разпоредби на Регламент № 261/2004 и на Конвенцията
от Монреал, спадат към различни правни уредби, е последователно възприето в практиката
на СЕС /решение от 9 юли 2009 г. по дело C-204/08 Rehder, решение от 13 октомври 2011 г.,
Sousa Rodríguez и други, C-83/10, решение от 10 март 2016 г. по дело C-94/14, решение от
09 юли 2020 г. Vueling Airlines по дело С-86/19/.
Според практиката на СГС – решение № 3304 от 18.11.2022 г. по в. гр. д. № №
7495/2022 г. на СГС, решение № 3547 от 01.12.2022 г. по в. гр. д. № 9693/2022 г. по описа на
СГС, решение № 266070/11.10.2021г. по в. гр. д.№ 7764/2020 г. по описа на СГС, решение №
263463/28.05.2021 г. по в. гр. д. №10832/2019 г. по описа на СГС, решение №
262286/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020г. по описа на СГС новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135
ЗГВ /измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г./ нямат
обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона към датата на полета
03.07.2017 г. отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
ЗГВ е приет в съответствие с разпоредбите на Варшавската конвенция /по-късно
заменена с Конвенцията от Монреал/, а Съдът на ЕС приема, че двегодишната давност,
установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не
може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на
основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004. В случая не може да се приеме, че
специалната разпоредба на чл. 135 ЗГВ има предвид погасителната давност и при искове за
вреди от отмяна/закъснение на полет, още повече и при действието и до измененията и
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. При невъзможността за
приложение, както на чл. 135 ЗГВ, така и на чл. 378 ТЗ, приложение следва да намерят
общите разпоредби на ЗЗД.
Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат приложението на
чл. 111, б. „б“ ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в
рамките на три години, считано от датата, на която полетът е следвало да бъде изпълнен –
03.07.2017 г.
Установяването на обстоятелства спиращи или прекъсващи погасителната давност е в
5
тежест на ищеца по производството. Ищецът се позовава на извънсъдебно признание на
задължението, като е представено по делото извлечение от електронна кореспонденция
между Компенсеър и отдел „Жалби“ на ответното дружество от 23.05.2019 г. – л. 7.
Съдът намира, че изявлението обективирано в съобщението от 23.05.2019 г.,
изходящо от Отдел „Жалби“ на ответното дружество, съдържа извънсъдебно признание на
неизгоден за страната факт – дължимост на финансово обезщетение за закъснение на полет с
повече от 3 часа. Самата електронна кореспонденция има характеристиките на електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар. Документът не е оспорен от ответника. От уебсайта на ответното дружество е видно,
че с публично изявление на интернет страницата си „България Еър“ АД е оповестило на
неограничен кръг от лица, че компетентен да получава жалби за обезщетения от нарушени
права на пътниците е именно посоченият отдел с имейл адрес ****@***.**, на който ищецът
е изпратил своето искане и от който е получила признание на вземането си. Следователно
това е утвърденият от ответника начин за комуникация с пътниците по всякакви въпроси,
свързани с претендиране на обезщетения и тяхното изплащане.
Ето защо, при липса на проведено от ответната страна насрещно доказване, следва да
се приеме, че всички събрани по делото доказателства в своята съвкупност сочат
недвусмислено към наличие на представителна власт за служителите от отдел „Жалби“ да
отговарят по отправените от лицата претенции и да изразяват валидно волята на
дружеството да изплати или да откаже изплащане на претендирано обезщетение за закъснял
полет. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. На основание цитираната по-
горе разпоредба на чл. 301 ТЗ, ответникът е следвало да се противопостави на извършеното
от представителя на отдел „Жалби“ признание на вземането, претендирано в настоящото
производство, веднага след узнаването на това признание, като по делото не са представени
доказателства от страна на ответника в тази връзка.
Ето защо с извършеното на 23.05.2019 г. признание на вземането на ищеца, предмет
на настоящото производство, е прекъсната давността по отношение на това вземане,
респективно от 23.05.2019 г. е започнала да тече нова тригодишна погасителна давност за
вземането /аргумент от чл. 117, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 111, б. „б“ ЗЗД/, която не е изтекла към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /20.05.2022 г./. Още повече, че в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г.
Ето защо искът следва да бъде изцяло уважен за сумата 400 евро. Като законна
последица следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 19.05.2022 г. до
6
окончателното изплащане.
Относно акцесорния иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Няма спор между страните
по делото, а и от неоспорената електронна кореспонденция се установява, че на 16.08.2017 г.
ищецът е направил искане до ответното дружество за изплащане на обезщетение за
закъснелия полет. Със становището на ответника с вх. № от 21.10.2022 г. изрично е
оспорено поканата да е получена от България Еър ЕАД – л. 24 от делото. В тежест на ищеца
е да установи, че ответникът е изпаднал в забава. По делото от страна на ищцата не е
установено реалното получаване на този електронен документ от адресата – ответникът
„България Еър“ АД. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 10 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, електронното изявление се счита за
получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система.
Ето защо ответникът е изпаднал в забава от датата на изпратения от ответника
отговор - 23.05.2019 г. във връзка с второто изпратено писмо по електронната поща от
представителя на ищеца. Върнатият отговор към ищеца от „България Еър“ АД на това писмо
установява, че същото е получено от адресата най-късно на 23.05.2019 г., от тази дата
ответникът е в забава. Само за пълнота следва да се посочи и, че в писмото от 23.05.2019 г.
не се съдържа признание за задължение за обезщетение за забава, а само за задължение за
обезщетение за закъснял полет, следователно дори да беше установена забава за ответника в
по-ранен момент, то за периода до м.05.2019 г. претенцията по чл. 86 ЗЗД би била погасена
по давност /доколкото, както се посочи възражението за давност е направено в срок с
възражението по чл. 414 ГПК/.
Оттук и ответникът е в забава от 23.05.2019 г. Като предвид чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /в редакцията, действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за
посочения период на извънредното положение. Определен по реда на чл. 162 ГПК чрез
електронния калкулатор на НАП размерът на законната лихва за периода от 23.05.2019 г. до
12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. до 16.05.2022 г. е в размер на 231.02 лева.
Следователно, акцесорният иск е основателен за сумата от 231.02 лева, а за разликата до
пълния размер от 377.07 лв. и за периодите от 16.08.2017 г. до 22.05.2019 г. и от 13.03.2020
г. до 08.04.2020 г. искът ще се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Разноски се претендират единствено на ищеца.
Ищецът доказва направата на разноски по исковото и заповедното производство в
общ размер на 800 лв. Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
7
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, коeто настоящия състав намира за
неоснователно, тъй като претендираните разноски за адвокатски хонорар за исковото и
заповедното производство са съобразени с минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. От общата сума за двете производства по съразмерност на ищеца следва да се
присъди сумата от 699.22 лв. – за разноски по настоящото производство и по заповедното
производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД /с предишно наименование „БЪЛГАРИЯ ЕР“
АД/, ЕИК *********, с адрес – гр. София, р-н Слатина, Аерогара София, бул.”Брюксел” № 1,
ДЪЛЖИ на З. М. /Zoya Molozhavtseva/, гражданин на Руската Федерация, с дата на
раждане: ********** г., с адрес на призоваване гр. София, УЛ. ПОЗИТАНО 9, бл. 1, вх. Б,
ет. 2, ап. 4, следните суми: сумата в размер на 400 евро - представляваща обезщетение за
закъснение при изпълнение на полет полет FB644 от 03.07.2017 г. от летище Москва,
Шереметиево до летище Бургас, при който З. М. в качеството й на пътник е достигнала до
крайната дестинация с повече от 3 часа след планираното време за пристигане по
разписание, ведно със законна лихва от 19.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 231.02 лева - мораторна лихва за периода от 23.05.2019 г. до 12.03.2020 г. и
периода от 09.04.2020 г. до 16.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 26480/2022 г. по описа
на СРС, III ГО, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над
присъдения размер до пълния предявен размер от 377.07 лв. и за периодите от 16.08.2017 г.
до 22.05.2019 г. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД /с предишно наименование „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД/,
ЕИК *********, с адрес: гр. София, Аерогара София, бул. „Брюксел“ № 1, да заплати на З.
М. /Zoya Molozhavtseva/, гражданин на Руската Федерация, с дата на раждане: **********
г., с адрес на призоваване гр. София, УЛ. ПОЗИТАНО 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2, ап. 4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 699.22 лв. - разноски по съразмерност за
заповедното и за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8