№ 100
гр. Разград, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20243300100436 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищцата А. Х. Ф. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес обл. Разград, общ. Исперих, гр.
Исперих, ул. ***, чрез пълномощника й адвокат Д. С. Д. от Софийска
адвокатска колегия,
срещу
ответника "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, р-н
„Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, представители: А. Т., Ц. Г. М. и И. Р.
Г., начин на представляване: дружеството се представлява съвместно от двама
от изпълнителните директори, единият от които задължително е Главният
изпълнителен директор Ц. Г. М.,
кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, с които се иска установяване
по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите, а именно:
74 657,62 евро - главница по Договор № 2601 за банков ипотечен кредит
за физическо лице от дата 31.10.2008 г.,
11 914,65 евро - договорна лихва от дата 25.08.2009 г. до дата 14.11.2010
г.,
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.11.2010г. до
изплащане на вземането,
деловодни разноски, от които 2 571,85 лева за адвокатско
възнаграждение и 3 386,41 лева заплатена държавна такса,
за които е издаден изпълнителен лист от дата 18.11.2010 г. по ч.гр.д. №
677/2010 г. по описа на PC – Исперих, въз основа на който е образувано
1
изпълнително дело № 2011***0400056 по описа на ЧСИ Д. Д., рег. № ***,
район на действие ОС – Разград, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА ПО ДАВНОСТ.
Твърди, че по горепосоченото изпълнително дело след вписването на
възбрана на 26.07.2018 г. не са извършвани никакви други принудителни
действия чак до 20.10.2023 г., когато съдебният изпълнител е наложил запор
върху банковата сметка на ищцата. Ето защо, вземанията на ответника са
погасени, поради изтекла на 27.07.2023г. погасителна давност от 5 г., на
основание чл. 110 и чл. 119 ЗЗД, предвид непредприемането на каквито и да
било действия от ответника повече от пет години, считано от 26.07.2018 г.
/датата на вписването на възбрана върху имота на ищцата/. Излага
подробни съображения.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от
ответната страна, чрез пълномощника адвокат М. В. Т. от САК, в който е
изложено становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Поддържа, че погасителната давност не е изтекла и до момента, тъй
като са налице спиране и прекъсвания на същата, като не е налице период от 5
г., в който ответникът в качеството му на взискател, да не е поискал
извършването на изпълнителни действия прекъсващи давността.
Сочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.)
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправни субекти. Поради което на основание разпоредба на чл.
3, т. 2 ЗМДВИП в този период срокът е спрял до отмяна на извънредното
положение. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр (обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
обявено с решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в "Държавен вестник". Законът е обнародван в ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. и
влиза в сила на същата дата. Следователно петгодишният давностен срок е
спрял да тече през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, т.е.
за общо 69 дни, за което се позовава на Решение № 475 от 12.07.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 4788/2022 г., III г. о., ГК.
Твърди, че през сочения от ищцата период от 26.07.2018 г. / датата на
вписването на възбрана върху имота на ищцата/ до 20.10.2023 г.,
/налагането на запор върху банкова сметка на ищцата/, давността е
прекъсвана както следва:
на 17.08.2018 г. – тъй като на 25.07.2018 г. съдебният изпълнител е
изходирал до длъжника А. Х. Ф. Призовка за принудително изпълнение с
изх.№ 10389/25.07.2018 г., с която уведомява длъжника, че на 17.08.2018
г. ще пристъпи към принудително изпълнение чрез извършване на опис
2
на последно възбраненото й недвижимо имущество. Действително опис
не е извършен, но той не е осъществен не поради липса на съдействие от
взискателя - в изпълнителното дело няма данни ЧСИ да е указал на
взискателя какви такси трябва да внесе във връзка с насрочения опис и
той да не ги е внесъл;
на 10.07.2020 г. – на тази дата взискателят, чрез пълномощника си
Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“ е депозирал пред
ЧСИ молба за извършване на изпълнителни действия, а именно налагане
на запор върху банкови сметки, върху вземане по трудово
правоотношение, опис на имущество и насрочване на публична продан.
Тази молба не се намира по изпълнителното дело, по неясни за ответника
причини. Към посочената дата (10.07.2020 г.) „УниКредит Булбанк“, чрез
АД „Попов, Арнаудов и партньори“ е взискател по общо девет
изпълнителни дела, образувани по описа на ЧСИ Д. Д. - ИД 56/2011, ИД
430/2019, ИД 620/2019, ИД 621/2019, ИД 622/2019, ИД 623/2019, ИД
624/2019, ИД 625/2019 и ИД 672/2019. По всяко едно от описаните, към
днешна дата, видно и от хартиените им досиета, с изключение на
процесното ИД 56/2011 г., на 10.07.2020 г. има депозирана молба от името
на „УниКредит Булбанк“ АД, чрез АД „Попов, Арнаудов и партньори“ с
искане за налагане на запор върху банкови сметки, върху вземане по
трудово правоотношение, опис на имущество и насрочване на публична
продан. След всяка една от описаните молби, по изпълнителните дела, по
които са депозирани, на 16.07.2020 г. са заплатени суми с идентично
основание и размер - 18 лв. с основание:1. № на изп. дело, 2. ЕГН на
длъжник и 3. т.З (т.е. за извършване на справка по ТТРЗЧСИ). Платежно
нареждане в еднакъв с посочения смисъл на същата дата (16.07.2020 г.)
има и по кориците на процесното ИД 56/2011 г. Изложеното води до
обосновано предположение, че молба за извършване на изпълнителни
действия по процесното ИД 56/2011 г. е била депозирана на 10.07.2020 г.,
но впоследствие, по причини, които можем само да предполагаме, е
премахната.
на 01.02.2022 г. – когато на ответника е изпратено Съобщение за
насрочен опис на недвижим имот с изх. №2298/01.02.2022 г, по ИД
937/2021 г. по описа на ЧСИ Г. С., изпратено до „УниКредит Булбанк“
АД, в качеството му на присъединен по право въз основа на наложена
възбрана кредитор. ЧСИ е образувал ИД срещу лицето Б. К. С. - син на
ищцата А. Ф.. По изпълнителното дело е насочено изпълнение върху
недвижими имоти, които А. Ф., с договор за продажба е прехвърлила на
Б. С., но с Решение № 32 от 17.11.2017 на ОС Разград по в.т.д. №68/2017
г., на основание чл.135 ЗЗД, сделката е обявена за относително
недействителна по отношение на „УниКредит Булбанк“ АД. Т е. в случай,
че се стигне до продажба на имотите и доколкото сделката е
недействителна спрямо ответното дружество и същото е наложило
възбрана още на 26.07.2018 г., то сумите биха постъпили приоритетно за
3
удовлетворяване вземането на „УниКредит Булбанк“ АД, произтичащо от
процесния Договор №2601 за банков ипотечен кредит на физическо лице
от 31.10.2008 г., а при наличие на остатък - по вземането, въз основа на
което е образувано ИД 937/2021 г. по описа на ЧСИ Г. С..
на 21.03.2022 г. – за когато е насрочено извършването на опис върху
поземлен имот по посоченото в предходното тире ИД 937/2021 г. по описа
на ЧСИ Г. С.. Ответникът сочи, че институтът на присъединяване на
кредитори има за цел да не се образуват паралелни изпълнителни
производства срещу един и същи длъжник, а паричните вземания на
неговите кредитори, възникнали до изготвяне на разпределението, да се
реализират в рамките на провеждане на едно принудително изпълнение.
Логиката на чл. 457 от ГПК, е в изпълнителното производство
първоначалният взискател и присъединените кредитори да се приравнят в
правата по изпълнително дело, включително и по отношение действието
на исканията, на когото и да е от тях. Да се приеме, че в хипотезата на
присъединяване на кредитори, исканията на първия взискател за
извършване на изпълнителни действия спрямо имуществото на същия
длъжник имат действие само по отношение на него, но не и по
отношение на присъединения взискател и други присъединени
кредитори, означава да се обезсмисли фигурата на присъединяването на
кредитори. Няма законово основание присъединеният взискател да не
може да се ползва от действията на първоначалния такъв, независимо от
различните правни отношения между единствения длъжник и неговите
кредитори, доколкото взаимовръзката при този институт се дължи
именно на идентитет в качеството на лицето, като длъжник в
изпълнителното производство, както и в обекта, върху който е насочено
конкретното изпълнително действие на съдебния изпълнител - така напр.
Решение № 424 от 4.08.2023 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. №
579/2023 г. и Решение № 514 от 20.12.2021 г. на ОС - Благоевград по в. гр.
д. № 1057/2021 г.;
на 10.10.2023 г. – когато депозирана молба за извършване на
изпълнителни действия включително и налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника;
на 20.10.2023 г. – когато е наложен поискания в предходното тире запор
върху банкова сметка на длъжника.
Ответникът излага подробни съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищцата
не се явява. Явява се пълномощникът адвокат Д. С. Д. от Софийска адвокатска
колегия, който поддържа исковата молба и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
ответника се явява пълномощникът адвокат М. В. Т. от Софийска адвокатска
колегия. Поддържа отговора на исковата молба и излага подробни
съображения. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
4
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че на 31.10.2008 г. между „УниКредит
Булбанк“ АД (в качеството му на кредитор), А. К. С. (в качеството й на
кредитополучател), А. Х. Ф. (в качеството й на солидарен длъжник) и
„БУЛЛАЙФ 92” ЕООД (в качеството му на солидарен длъжник), е сключен
договор за банков ипотечен кредит № 2601. „УниКредит Булбанк” АД, е
предоставил, а кредитополучателят е усвоил кредит с изрично определена
цел, при писмено договорените условия, включително и лихва.
На 14.11.2010 г. кредиторът „УниКредит Булбанк“ АД е депозирал пред
PC Исперих Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК. В резултат по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. №
677/2010 г. са издадени Заповед №422 за изпълнение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от 17.11.2010 г. и Изпълнителен лист от 18.11.2010 г. Съгласно
същите, А. К. С., А. Х. Ф. и „БУЛЛАЙФ 92” ЕООД са осъдени да заплатят на
„УниКредит Булбанк“ АД сумата 74 657.62 евро - главница по Договор №2601
за банков ипотечен кредит на физическо лице от 31.10.2008 г., 11 914.65 евро -
договорна лихва за периода от 25.08.2009 г. до 14.11.2010 г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,
както и деловодни разноски, включващи 3 386.41 лв. - внесена държавна такса
и 2 571.85 лв. - адвокатско възнаграждение.
В резултат от така издадените изпълнителни основания, на 01.02.2011 г.
пред ЧСИ Д. Д., рег.№ *** при КЧСИ, е депозирана молба за образуване на
изпълнително дело № 56/2011 г. /том II, л. 107-111/. В рамките на
изпълнителното производство са извършвани множество изпълнителни
действия, всяко едно от които през период по - кратък от 5 години.
Впоследствие делото е преместено за продължаване при ЧСИ И. Х. с рег.№
832, район на действие ОС Русе, който от своя страна е образувал
изпълнително дело № 2164/2011 г. /том III/. Именно в рамките на
производството е извършена успешно публична продан на ипотекирания
недвижим имот. След изчерпване на изпълнителните способи, приложими от
ЧСИ И. Х., на 02.05.2018 г. делото отново е върнато на ЧСИ Д. Д., който го е
продължил под същия номер - 56/2011 г. с цел събиране на остатъка от
непогасените след публичната продан суми.
Между страните няма спор, че в периода от образуване на делото през
2011 г., до 26.07.2018 г., когато е вписана възбрана върху недвижим имот по
партида на А. Х. Ф., не е изтекла погасителна давност, доколкото редовно са
предприемани изпълнителни действия по делото. Т.е. в посочения период
погасителната давност за процесното вземане редовно е прекъсвана, като
считано от извършването на всяко едно изпълнително действие, за
задължението е започвал да тече нов 5-годишен срок.
Спорът по делото е дали след последно прекъсната на 26.07.2018 г.
5
погасителна давност /датата на вписване на горепосочената възбрана/ е
изтекъл период от 5 години през който погасителната давност не е била
прекъсвана.
На 25.07.2018 г. съдебният изпълнител е изходирал до длъжника А. Х.
Ф. Призовка за принудително изпълнение с изх.№ 10389/25.07.2018 г., с която
уведомява длъжника, че на 17.08.2018 г. ще пристъпи към принудително
изпълнение чрез извършване на опис на последно възбраненото й недвижимо
имущество в с.Китанчево, а именно поземлен имот - нива с идентификатор
37010.80.15, поземлен имот - нива с идентификатор 37010.84.15, поземлен
имот - нива с идентификатор 37010.30.24, поземлен имот - нива с
идентификатор 37010.41.8, поземлен имот - нива с идентификатор 37010.80.5.
Така посочената Призовка за принудително изпълнение, е получена от
длъжника на 26.07.2018 г. чрез Б. К. С. - син на А. Ф. /том II, л.268-269/.
Насроченият опис обаче не извършен, без да са установени причините за
поради които не е извършен.
По делото липсва и спор, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение (ЗМДВИП) за срока от
13.03.2020 до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправни субекти. Съгласно чл. 13 от ПЗР към ЗИД от Закона за
здравето /Обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./, сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон. Следователно от 13.03.2020 до 20.05.2020
включително, погасителната давност е бил спряна по силата на закона.
По настоящото дело е безспорно, че в процесното хартиено
изпълнително дело няма молба от 10.07.2020г., която да е подадена от
ответника за извършване на изпълнителни действия. Пълномощникът му на
същата дата е депозирал редица молби до ЧСИ Д. Д. /том I, л. 37-44/, но по
дела различни от процесното ИД № 56/2011г. По процесното изпълнителното
дело е налице платежно нареждане от 16.07.2020г., с което ответникът е
заплатил на ЧСИ сумата от 15 лв. по изп.д. № 56/2011г., а ЧСИ е издал
фактура /том II, л. 322, 321/. За доказване на твърдението на ответника, че е
подал тази молба и същата е отразена в деловодната система „Енфорсър“
водена от ЧСИ, бе назначена първоначална и две допълнителни съдебни
компютърно-технически експертизи /том V, л. 893-897, 916-957, 979-981/.
Видно от заключенията им, които съдът намира за пълни, ясни, обосновани и
правилни, е че в деловодната система на ЧСИ Д. Д., не е заведена твърдяната
от ответника молба от 10.07.2020г. по процесното ИД № 56/2011г., както и
технически не е възможно ЧСИ да е изтрил същата от деловодната система.
Видно от преписа от изпълнително дело № 937/2021 г. по описа на ЧСИ
Г. С. /том IV/, е че същото е образувано на 09.08.2021г. по молба на взискател
6
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, срещу сина на
ответницата А. Ф. – Б. К. С.. С молбата за образуване взискателят е
упълномощил ЧСИ с всички правомощия, на осн. чл. 18 ЗЧСИ. С
разпореждане от 01.02.2022г. /том IV, л. 829/ ЧСИ е насрочил за 21.03.2022г.
опис на имотите, които ищцата А. Ф., с договор за продажба е прехвърлила на
сина си Б. С., но с Решение № 32 от 17.11.2017 на ОС Разград по в.т.д.
№68/2017 г., на основание чл.135 ЗЗД, сделката е обявена за относително
недействителна по отношение на „УниКредит Булбанк“ АД. Сделката е
недействителна спрямо ответното дружество, като същото е наложило
горецитираната възбрана върху тези имоти още на 26.07.2018 г. /том IV, л.
826-829, том II, л. 290/. На 01.02.2022г. е изпратено до „УниКредит Булбанк“
АД, в качеството му на присъединен по право въз основа на наложена
възбрана кредитор, съобщение за насрочен за 21.03.2022г. опис на
горепосочените недвижими имоти с изх. № 2298/01.02.2022 г., по ИД 937/2021
г. по описа на ЧСИ Г. С. /том I, лист 45-46/. Съобщението съдържа указание в
едноседмичен срок присъединения кредитор на представи отговор: Налично
ли е към настоящия момент вземането?; В какъв размер?; Има ли издаден
изпълнителен лист или образувано изпълнително дело при друг съдебен
изпълнител?; Както и да приложи с молба титул /изпълнителен лист,
удостоверение за присъединяване от друг съдебен изпълнител/. Видно от
материалите по ИД № № 937/2021 г. по описа на ЧСИ Г. С. /том IV/, е че
„УниКредит Булбанк“ АД НЕ Е представило изпълнителен лист или
удостоверение за присъединяване по чл. 456, ал.2 и ал.3 ГПК. Насрочения за
21.03.2022г. опис на имотите, възбранени в полза на ответника, не е извършен,
без да са установени причините за неизвършването му.
На 10.10.2023г. ответникът е депозирал по процесното изпълнително
дело № 56/2011г. молба за извършване на изпълнителни действия
включително и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника /том II,
л. 330/.
На 20.10.2023 г., по процесното изпълнително дело № 56/2011г. ЧСИ
изготвил запорно съобщение до Банка ДСК АД, с което наложил запор върху
банковата сметка на длъжника /том II, л. 348, 335, 354/.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
вземане, поради изтекла погасителна давност, дори при липсата на висящо
изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден съгласно Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК, се явява процесуално допустим, в какъвто смисъл е и
практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.
№ 1660/2016 г., на ВКС, І т. о., определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. №
3172/2018 г., на ВКС, IV г. о., решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. №
903/2021 г. на ВКС, III г. о. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и
7
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, предвид
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, а съобразно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, предявеният
иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Нормата има процесуален характер и визираните предпоставки
обуславят допустимостта на производството, в какъвто смисъл е и
определение № 313/25.03.2011 г. по ч. т. д. № 157/2011 г. на ВКС, II т. о., като
въпрос по съществото на спора е рефлектира ли този нововъзникнал факт
върху съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на
изпълняемото право.
С оглед характера на предявения иск, а именно отрицателен
установителен, с който се иска съдебно установяване на несъществуването в
полза на ответника на вземане, предмет на производство за принудително
събиране, по което ответникът, доказателствената тежест се носи от ищеца, а
за да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск, вземането
следва да е погасено по давност към момента на подаване на исковата молба,
тъй като в хода на процеса давност не тече.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като
съобразно чл. 116 б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от
момента на предприемане на действия за принудително изпълнение,
независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.
Съгласно приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство се прекратява
по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато в рамките
на образувано дело пред съдебен изпълнител не са предприемани
изпълнителни действия в продължение на две години, като съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти, а без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие, а всички предприети изпълнителни
действия след прекратяването на производството по изпълнителното дело се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
8
плащания.
С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Доколкото изпълнителното дело е било образувано през 2011 г., при
съобразяване с даденото задължително тълкуване, посочено по-горе, се налага
извода, че до 26.06.2015 г. давност по изпълнителното дело не е текла.
Основният въпрос по делото е дали след последно прекъсната на
26.07.2018 г. погасителната давност /датата на вписване на възбрана върху
имот на длъжника/ е изтекъл период от 5 години през който погасителната
давност не е била прекъсвана.
Според настоящия състав отговорът е положителен, поради следното:
По възражението на ответника, че давността е прекъсната на
17.08.2018 г. за която дата е бил насрочен опис, въпреки че същият не е
извършен.
Неизвършения опис, насрочен за 17.08.2018 г., не е прекъснал
давността. Още на 25.07.2018 г. съдебният изпълнител е изходирал до
длъжника А. Х. Ф. Призовка за принудително изпълнение с изх.№
10389/25.07.2018 г., с която уведомява длъжника, че на 17.08.2018 г. ще
извърши описа. Т.е. безспорно, е че след 25.07.2018г., до 17.08.2018г.,
взискателят не поискал извършването на опис, т.е. за този период давността не
прекъсната въз основа на искане на взискателя за извършване на
изпълнително действие.
По възражението на ответника, че давността е прекъсната на
10.07.2020 г., на която дата взискателят е депозирал по изпълнителното
дело молба за извършване на изпълнителни действия, а именно налагане на
запор върху банкови сметки, върху вземане по трудово правоотношение, опис
на имущество и насрочване на публична продан.
Това възражение остана недоказано.
Няма спор, че молба от 10.07.2020г. не се съдържа в хартиеното досие
на изпълнителното дело. Видно от заключенията на горепосочените
експертизи, такава молба не е отразена и в деловодната система Енфорсър,
водена от ЧСИ Д. Д.. Обстоятелството, че ищецът е подавал на същата дата
молби до същия ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия по други
изпълнителни дела, както и че е заплатил по процесното изпълнително дело
такси за извършване на изпълнителни действия, не доказва твърдението му, че
такава молба е подадал и по процесното изпълнително дело.
По възражението на ответника, че давността е прекъсната на
01.02.2022 г. – когато на ответника е изпратено Съобщение за насрочен опис
на недвижим имот с изх. №2298/01.02.2022 г., по ИД 937/2021 г. по описа на
9
ЧСИ Г. С., изпратено до „УниКредит Булбанк“ АД, в качеството му на
присъединен по право въз основа на наложена възбрана кредитор; на както и
че е прекъснато отново на 21.03.2022 г. – за когато е насрочено
извършването на описа по посоченото ИД 937/2021 г. по описа на ЧСИ Г. С..
Настоящият съдебен състав намира, че изпълнителните действия по
другото изпълнително дело - ИД 937/2021 г. по описа на ЧСИ Г. С., образувано
по молба на взискателя "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********,
срещу сина на ответницата А. Ф. – Б. К. С., не са довели до прекъсване на
давността по см. на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно процесните вземания. Сочената
от ответника съдебна практика /Решение № 424 от 4.08.2023 г. на ОС - Велико
Търново по в. гр. д. № 579/2023 г. и Решение № 514 от 20.12.2021 г. на ОС -
Благоевград по в. гр. д. № 1057/2021 г./ е неотносима, тъй като е постановена
при различна фактическа обстановка.
Това е така поради следното:
За да се даде отговор на въпроса, дали присъединяването на кредитор
по право като взискател в изпълнителния процес при насочване на
изпълнението върху възбранения имот прекъсва давността по см. на чл. 116, б.
"в" ЗЗД, следва да се изходи от идеята на законодателя, вложена във фигурата
на присъединения по право взискател. Целта е да се обезпечи реализирането
на правата на кредитор, ползващ се с особена привилегия върху обекта на
изпълнение. Самото реализиране на правата на този кредитор обаче е
предпоставено от представянето на изпълнителен лист срещу длъжника по
изпълнението, за което кредиторът трябва да е предприел съответните
процесуални действия. Присъединяването по право в изпълнителния процес
съхранява правата на кредитора, в полза на който е допуснато обезпечение
чрез налагане на възбрана когато изпълнението е насочено върху предмета на
обезпечението, но само по себе си не е достатъчно за реализирането им.
Прекъсването на давността е свързано с предприемане на изпълнителни
действия от самия кредитор за реализиране на вземането му и не може да
се сведе до предвидена от закона гаранция на правата му, каквато
представлява фигурата на присъединения по право взискател. Това е
видно и от факта, че без представяне на изпълнителен лист или
удостоверението за присъединяване по чл. 456, ал.2 и ал.3 ГПК, независимо
че е присъединен взискател по право, присъединя по чл. 459 ГПК кредитор не
може да получи изпълнение на обезпеченото вземане. Безспорно,
присъединеният по право кредитор има същите права в изпълнителния
процес, каквито има първоначалния взискател и се ползва от извършените
процесуални действия до този момент, съгласно чл. 457, ал. 1 и ал. 2 ГПК, но
само при условие, че представи изпълнителен лист или удостоверението
за присъединяване по чл. 456, ал.2 и ал.3 ГПК, легитимиращо го като
кредитор на длъжника по изпълнението, въз основа на който може да
пристъпи към принудително изпълнение. Ето защо, за периода от
присъединяване по право на ипотекарния кредитор в изпълнителния
процес до представяне на издаден в негова полза изпълнителен
10
лист/удостоверение по чл. 456, ал.2 и ал.3 ГПК не са налице предприети
от кредитора "действия за принудително изпълнение" по см. на чл. 116, б.
"в" ЗЗД. В този смисъл вж. Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 237/2019 г., II т. о., ТК.
В случая, ответникът не е представил по ИД 937/2021 г. по описа на
ЧСИ Г. С. изпълнителният лист или удостоверението за присъединяване по чл.
456, ал.2 и ал.3 ГПК.
Ето защо, съдът приема, че след прекъсването на давността на
26.07.2018г. /датата на вписване на възбрана/, следващото прекъсване на
давността е извършено едва на 10.10.2023г., /датата на която взискателят е
депозирал молба за извършване на изпълнителни действия включително и
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника/. Така дори след като
съобрази, че на осн. на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и пар. 13 ПЗР ЗИД ЗЗ, давностния
срок е спрял да тече през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително, то към 10.10.2023г., 5 годишния давностен срок вече е бил
изтекъл.
Съгласно чл. 119, ал. 2 ЗЗД, погасени по давност са и акцесорните
вземания.
Ето защо, предявената искова претенция се явява основателна и следва
да бъде уважена.
По разноските.
С оглед изхода от спора, ответникът няма право на разноски, а ищецът
не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил
доказателства за направени разноски. Ето защо, съдът не присъжда разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Х. Ф. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес обл. Разград, общ. Исперих, гр.
Исперих, ул. ***, срещу "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, р-н
„Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, представители: А. Т., Ц. Г. М. и И. Р.
Г., начин на представляване: дружеството се представлява съвместно от двама
от изпълнителните директори, единият от които задължително е Главният
изпълнителен директор Ц. Г. М., искове с правно основание чл. 439 вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, че А. Х. Ф. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на "УниКредит
Булбанк" АД, ЕИК *********, следните суми:
74 657,62 евро - главница по Договор № 2601 за банков ипотечен кредит
за физическо лице от дата 31.10.2008 г.,
11 914,65 евро - договорна лихва от дата 25.08.2009 г. до дата 14.11.2010
г.,
11
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.11.2010г. до
изплащане на вземането,
деловодни разноски, от които 2 571,85 лева за адвокатско
възнаграждение и 3 386,41 лева заплатена държавна такса,
за които е издаден изпълнителен лист от дата 18.11.2010 г. по ч.гр.д. №
677/2010 г. по описа на PC – Исперих, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 2011***0400056 по описа на ЧСИ Д. Д., рег. № ***,
район на действие ОС – Разград,
ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО ДАВНОСТ.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
12