Решение по дело №64/2016 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 102
Дата: 14 юли 2016 г. (в сила от 23 ноември 2016 г.)
Съдия: Даниела Йорданова Игнатова
Дело: 20163210200064
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                            14.07.2016год.                                              гр.Балчик

                               

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД                  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и трети юни                     две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание  в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                           2.

 

Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

Прокурор:  БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.

като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела Игнатова

АНХ  дело    64 по описа за 2016  год. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявена жалба от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД с ЕИК104518621 със седалище и адрес на управление гр.Варна-9009,район Владислав Варненчик,Варна Тауърс-Е,бул.”Владислав Варненчик”№258,представлявано заедно от двама от членовете на управителния съвет Петр Тесарж,Павел Ваня,Михаел Боцвадзе и Радослав Цветков, срещу Наказателно Постановление № НП-121/24.01.2015г. на Председателя на  Държавната Комисия за Енергийно и Водно Регулиране с адрес гр.София, с което на осн.чл.206,ал.1 от Закона за енергетиката е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 20 000,00/двадесет хиляди/лева,за нарушение по чл.14,т.5 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи”АД.

Дружеството -Жалбоподател ,редовно призовано в с с.з. се представлява от адв.К. от АК-Добрич,упълномощен съгласно Пълномощно приложено по делото.В жалбата се навеждат доводи за отмяна на наказателно постановление ,като необосновано и  незаконосъобразно.Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения.На първо място се сочи ,че както в АУАН така и в НП липсва посочена дата когато нарушението е извършено,с оглед на което са налице разпоредбите на чл.34 от ЗАНН и актовете са издадени извън предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.

На следващо място е посочено че не е конкретизирано като цяло това какво нарушение е извършило дружеството,в това че не е извършена последваща проверка на електромера или неизвършена периодична подмяна на СТИ.

На последно място се сочи че както в АУАН така и в НП не е  посочено какъв е бил крайният срок за извършване на дължимото съобразно посоченото в Общите условия и Заповеди и от какъв характер  е било същото.

По същество на делото пледира наказателното постановление да бъде отменено изцяло,като  незаконосъобразно,поради противоречие с процесуалния и материалния закон.Представя писмени бележки.

Наказващият орган Комисията за Енергийно и водно регулиране със седалище в гр.София/бивш ДКЕВР/,чрез своя  представител юр.к.Б.,която в съдебно заседание оспорва изцяло жалбата.Пледира наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло,като законосъобразно,а жалбата отхвърлена като неоснователна и недоказана,т.к. по безспорен начин е установено нарушението,самоличността на нарушителя и неговата вина,а възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.Пледира,че НП и АУАН са издадени в съответствие със сроковете предвидени в чл.34,ал.2 от ЗАНН и ЗЕ,както и че вмененото на дружеството нарушение,доколкото се касае за безвиновна отговорност е за това ,че съгласно общите ,условия от Договора чл.14,т.5 е следвало в 7 дневен срок от писменото уведомление на потребителя дружеството да осигури проверка на средствата за търговско измерване,т.е. този срок е предвиден в общите условия съгл.чл.47 от Наредба №3 за сезиране на дейностите  в енергетиката.

По делото,като свидетел е разпитан Р.Х.Ц.-актосъставител.

 Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

            Енерго- Про Мрежи”АД ,вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК104518621,със седалище и адрес на управление гр.Варна,Варна Тауърс-Е,бул.”Владислав Варненчик”№258,представлявано от Петр Тесарж,Павел Ваня,Михаел Боцвадзе и Радослав Цветков,в качеството им на членове на Управителния съвет на дружеството,заедно от всеки двама от членовете на УС .

Дружеството притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-138-07/13.08.2004г.,издадена от Държавна Комисия за енергийно и водно регулиране  гр.София,за срок от 35 години/следва да се посочи за коректност,че посочената лицензия е издадена на Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ АД,чийто приемник към днешна дата е дружеството Енерго-Про Мрежи АД /.

Съгласно общите условия от издадената лицензия Енерго-Про Мрежи АД има право да извършва дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата  на обособената територия,вкл. територията и на община-Балчик.Лицензионната дейност се осъществява в съответствие с предвидените в лицензията условия ,разпоредбите на ЗЕ ,подзаконовите актове по неговото прилагане,общите и индивидуалните административни актове на комисията ,както и съобразно действащото законодателство в страната и с правото на Европейския съюз. Лицензиантът се задължава съгласно издадената Лицензия да транспортира електрическа енергия през мрежата в съответствие с действащото законодателство ,да експлоатира и поддържа съществуващата мрежа,да изгражда нови елементи от мрежата с цел нейното развитие за осигуряване на непрекъснато и ефективно транспортиране на електрическата енергия до потребителите в съответствие с одобрен бизнес план,да присъединява към мрежата потребители и производители на електрическа енергия ,разположени на територията на лицензията,да сключва договори за пренос на ел.енергия през мрежата по регулирани цени,да монтира,поддържа ,отчита и контролира  средствата за търговско измерване на ел.енергия,да извършва други необходими услуги,свързани с дейността по разпределение на ел.енергия.

Със Заповед  №З-Е-2/02.01.2014г. изм.и допълнена Заповед №З-Е-7/03.01.2014г. №З-Е—17/14.01.2014г. №З-Е-41/03.02.2014г. №З-Е-90/13.03.2014г. и №З-Е-105/24.03.2014г. на Председателя на ДКЕВР е извършен Одит на Енерго-Про Мрежи АД,на основание Решение №ПАМ-5/20.12.2013г.на ДКЕВР за периода 01.07.2008г.-30.11.2013г.

Във вр.с извършения одит е констатирано  че при изпълнение задължението за обслужване на клиенти и извършване на проверки на качеството по писмено искане на клиенти е налице неспазване на разпоредбите на общите условия от Договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа,неправилни практики по разглеждане на жалби и др.

В тази връзка на случаен избор са намерени и приложени към одитния доклад / ОД /жалби на потребители до Енерго-Про Мрежи АД-Приложение №3 към ОД.

Видно  под №3 е посочена подадена жалба от Г. Николов Б. от с.Оброчище,заведена с вх.№1512724/11.02.2013г.

В съответствие с условията на Лицензията и сключените договори с потребителите на ел.енергия  до Енерго Про Мрежи АД е депозирано писмени искане с рег.№1512724/11.02.2013г. от Г. Николов Б. от с.Оброчище,общ.Балчик за извършване на проверка на електромер поради съмнение че е свързан със съседи поради което и му се начислява сума многократно надвишаваща тази която се начислява на тях .

На 05.03.2013г. от Енерго-Про Мрежи е изпратен отговор до Б. с което го уведомяват че дружеството е в процес на събиране на необходимата информация за отговор на поставените от него въпроси.Посочено е че след приключване на случая ще бъде информиран за официалното становище.

На 20.03.2013г. Б. е уведомен че специалисти от ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД е извършена проверка на състоянието на средството за търговско измерване/СТИ електромера/и схемата за присъединяване на електромер №1125071210599288,отчитащ консумацията на  обект с място на потребление с.Оброчище,общ.Балчик,ул.”Невен”№4 е установено и потвърдено съответствие на електромера с обекта на потребление,като схемата на свързване е правилна и към момента на проверката не е констатирано вмешателство,електромера  е с вграден превключвател ,който е точен.Посочено е че проверката е документирана и е издаден протокол в който са отразени актуалните показания на електромера.

Одитния доклад е приет с Решение №67/12.05.2014г. по т.3 на ДКЕВР и Приложение №3,неразделна част от него.

Одитния доклад е получен на 14.05.2014г. от пълномощник на Енерго-Про Мрежи АД-Пламен Стефанов.

            Въз основа на констатираното от Одитния доклад ,приет с Решение №67/12.05.2014г. по т.3 на ДКЕВР и Приложение №3,неразделна част от него,св.Ц. съставила на Енерго-Про мрежи АД АУАН №КРС-1114/24.07.2014Г.

АУАН е съставен и връчен в присъствието на представител на дружеството-пълномощника Стефан Симеонов съгл.пълномощно приложено по делото на 24. 07.2014г.

Връчването е удостоверено с подписите на двама свидетели .

В АУАН е посочено,че свидетели при установяване на нарушението и съставяне на АУАН е лицето Радостина Методиева.

АУАН е получен без възражения и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по него пред наказващият орган.

Въз основа на АУАН,Председателя на ДКЕВР,сега КЕВР е издал процесното НП ,като е посочил че на осн.чл.206,ал.1 от ЗЕ налага имуществена санкция на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД в размер на  двадесет хиляди лева за нарушение по чл.14,т.5 от Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електро-преносната мрежи на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД,като съгл.чл.49,ал.2,т.7 от Наредба №3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката  и отм.редакция на чл.47,ал.2,т.7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката/отм/,утвърдените от комисията Общи условия са неразделна част от Лицензия №Л-138-07/13.08.2004г.издадена на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД за дейността разпределение на електрическа енергия.

Следва да се посочи,че посоченото нарушение в НП изцяло е посочено и в АУАН.

НП е връчено на Енерго Про Мрежи АД на 08.04.2015г. чрез пълномощника Стефан Симеонов,съгл.пълномощно,приложено по делото.

Жалбата срещу НП е депозирана в КЕВР с вх.№Е—13-45-287/15.04.2015г.,поради което съдът приема ,че е депозирана в срок ,поради което е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

 

 

 

 

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № КРС-1114 от 24.07.2014 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и приложената по делото Заповед № З-Е-4/02.01.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, ново наименование - Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ в присъствие на упълномощен представител на търговеца, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, вкл. и на свидетел присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН,връчен е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставяне на акта пълномощникът на юридическото лице не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

 

 

 

 

АУАН е съставен в определените от Закона срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента - от откриване на нарушителя и от извършването на нарушението. Сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАК са давностни, като тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като в настоящия случай с оглед обстоятелството, че се касае за нарушение на Закона за енергетиката, тя е шест месеца от откриване на нарушителя и пет години от извършване на нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, която норма изключва приложението на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

 

 

 

 

В настоящия случай нарушението, респективно и нарушителят са били открити на 19.02.2014 г. в резултат на преглед на представената под № 65 от Приемо-предавателен протокол № 4 от 11.02.2014 г. жалба с вх. № 1512724 от 11.02.2013 г., депозирана от Г. Николов Б. от с.Оброчище,общ.Балчик,ул.”Невен”№4, с абонатен номер-**********,с искане за извършване на проверка на схемата на свързване на средството за търговско измерване,отчитащо консумираната ел.енергия в обекта на посочения адрес.Установено е че на 12.03.2013г. представители на Енерго-Про Мрежи АД са извършили проверка на състоянието на СТИ и схемата за присъединяване.

Нарушението се счита за извършено след изтичане на 7-дневния срок от постъпване на жалбата, който срок е изтекъл на 18.02.2013 г., респективно на 19.02.2013 г. дружеството е нарушило чл. 14, т. 5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР, които са неразделна част от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. АУАН е съставен на 24.07.2014 г.

 

 

 

 

При съпоставка на тези дати - датата на откриване на нарушителя - 18.02.2014 г., датата на извършване на нарушението - 19.02.2013 г. и датата на образуване на административно наказателното производство - 24.07.2014 г., се установява по безспорен начин, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, която е и приложимата правна норма в случая.

 

 

 

 

Наказателното постановление е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗЕ, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

 

 

 

 

В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поради което оплакванията, наведени пред настоящата инстанция, за липса на реквизити в АУАН и в НП, съобразно чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:

 

 

 

 

На първо място, според настоящия съдебен състав, и съставения АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити.

В акта са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административно наказателната отговорност на търговското дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН.

Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на 206, ал. 1 от ЗЕ във вр. с чл. 14, т. 5 от Общите условия /ОУ/, които са неразделна част от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена на "Енерго-Про Мрежи" АД, като същата правилна правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно постановление.

 

 

 

 

Съдебният състав не споделя и доводите на жалбоподателя, че в АУАН и НП липсвала яснота в какво именно се състояло неправомерното поведение на наказаното лице - неизвършена последваща проверка на електромера или неизвършена периодична подмяна на СТИ.

 

 

 

 

В настоящия случай, като лицензирано дружество, съгласно чл. 14, т. 5 от Общите условия, "Енерго-Про Мрежи" АД е било сезирано и е било  длъжно в срок до 7 (седем) дни след писменото уведомление от страна на ползвателя да осигури проверка на средството за търговско измерване и при необходимост да го подмени, ако то е негодно да отчита използваната от ползвателя електрическа енергия. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ пределно ясно регламентира, че на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на ЗЕ, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 1 000 000 лв., в редакцията, действала към момента на извършване на деянието.

 

 

 

 

Видно от АУАН и от издаденото въз основа на него НП, дружеството е длъжно в срок от седем дни след писмено уведомление от страна на ползвателя ,направено на 11.02.2013г.от Б.,да осигури проверка на средството за търговско измерване на абонатен номер №********** и при необходимост да подмени,ако то е негодно да отчита използваната от ползвателя Б. ел.енергия,на 19.02.2013г. "Енерго-Про Мрежи" АД е нарушило чл. 14, т. 5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР, които са неразделна част от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката".

 

 

 

 

Така, според настоящия състав, както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци и това описание и съответно правна квалификация, не създават никаква неяснота, за какво точно нарушение е санкционирано дружеството.

В АУАН и в НП ясно и недвусмислено е описано, че на 11.02.2013 г.Б. е депозирал жалба с вх. № 1512724, както и че в 7-дневен срок от постъпване на жалбата /искането/, "Енерго-Про Мрежи" АД е следвало да осигури проверка на средството за търговско измерване отчитащо консумираната електрическа енергия за обект, с абонатен номер-**********, находящ се в С.Оброчище,ул.”Невен „№4. Именно поради неизпълнение на това задължение в 7-дневния срок, на 19.02.2013 г., т.е. след изтичане на срока, дружеството е нарушило чл. 14, т. 5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР, които са неразделна част от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.

 

 

 

 

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочените като нарушени материалноправни норми.

 

 

 

 

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е проведено и разследване.

Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно - посочените в наказателното постановление документи имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

 

 

 

 

В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно - за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

 

 

 

 

Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление.

 

 

 

 

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно.

 

 

 

 

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

 

 

 

 

Жалбоподателят "Енерго-Про Мрежи" АД е санкциониран за това, че не е извършил проверка на СТИ, отчитащо консумираната електрическа енергия за обект, с абонатен номер **********, находящ се в с.Оброчище,общ.Балчик,ул.”Невен”№4, в 7 - дневния срок от постъпване на писмено искане с вх. № 1512724/11.02.2013г. от страна на ползвателя Г. Б., като на 19.02.2013 г. "Енерго-Про Мрежи" АД е нарушило чл. 14, т. 5 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР, които са неразделна част от издадената му лицензия - нарушение на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

 

 

 

 

На основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 20000,00 /двадесет хиляди/ лева.

 

 

 

 

Съгласно чл. 14, т. 5 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Енерго-Про Мрежи" АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-060 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и Допълнени с Решение № ОУ- 004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, дружеството е длъжно в срок до 7 (седем) дни след писмено уведомление от страна на ползвателя да осигури проверка на средството за търговско измерване и при необходимост подмяна, ако то е негодно да отчита използваната от ползвателя електрическа енергия.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.) и чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Обн., ДВ, бр. ЗЗ от 05.04.2013 г.), утвърдените от комисията Общи условия са неразделна част от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена на "Енерго-Про Мрежи" АД, за дейността "разпределение на електрическа енергия".

 

 

 

 

Като лицензирано дружество, съгласно чл. 14, т. 5 от Общите условия, "Енерго-Про Мрежи" АД е било длъжно в срок до 7 (седем) дни след писмено уведомление от страна на ползвателя да осигури проверка на средството за търговско измерване и при необходимост да го подмени, ако то е негодно да отчита използваната от ползвателя електрическа енергия.

 

 

 

 

Като не е извършило проверка на СТИ отчитащо консумираната електрическа енергия за обект, с абонатен номер **********, находящ се в с.Оброчище,общ.Балчик в 7 - дневния срок от постъпване на писмено искане с вх. № 1512724/11.02.2013г. от страна на ползвателя, на 19.02.2013 г. "Енерго-Про Мрежи" АД е нарушило чл. 14, т. 5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР, които са неразделна част от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

 

 

 

 

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел - Ц., както и от приложените и приети от съда по делото писмени доказателства на осн.чл.283 от НПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът, за да се произнесе по възраженията на жалбоподателя взе предвид следното:

 

 

 

 

Съгласно чл. 14, т. 5 от Общите условия, дружеството ("Енерго-Про мрежи" АД") е било длъжно в седем дневен срок след писмено уведомление от страна на ползвателя да осигури проверка на средството за търговско измерване и при необходимост да го подмени, ако то е негодно да отчита използваната електрическа енергия.

 

 

 

 

Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД (Общите условия), част от които е разпоредбата на чл. 14, т. 5, са неразделна част от лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г., издадена на "Енерго-Про Мрежи" АД за дейността "разпределение на електрическа енергия". Това е така съгласно регламентираното в чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. Оттук следва извода, че правилно нарушението е подведено под санкционната норма на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, тъй като несъмнено нарушението на чл. 14, т. 5 от Общите условия води до нарушаване на лицензионни разпоредби. В този смисъл електроразпределителното предприятие "Енерго-Про Мрежи" АД е годен субект на административно наказателна отговорност по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.

 

 

 

 

За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД са одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-060 от 07.11.2007 г., каквото е изискването на чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. По този начин от страна на орган на изпълнителната власт е въведено нормативно регулиране на отношения между равнопоставени субекти, посредством което те стават част от реда на държавното управление. Така държавата се намесва в гражданскоправни по своя характер отношения, които иначе се уреждат при съгласуване волята на двете страни. При договорите, сключени при общи условия, индивидуалното разискване на договорните клаузи е практически невъзможно (което се обуславя от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара - като доставка на електрическа и топлинна енергия, застраховане, доставка на вода и други). В тези случаи начинът на договаряне е опростен, като предварително едната страна (доставчикът) е определила съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори, които ще бъдат сключени. При тези договори съдържанието им се оказва типизирано, а не индивидуализирано според личните разбирания на страните. За другата страна (клиентът) при този вид договори съществува само възможност или да приеме клаузите, или да не сключи договор,в случая поради липса на друг доставчик на ел.енергия това е невъзможно,дружеството в този смисъл налага монопол на пазара.

            Поради това 

 

 

 

пП е ангажирана административно наказателната отговорност на търговеца във връзка с контролните правомощия на комисията над енергийните предприятия лицензианти за спазване на условията на лицензията, включително на Общите условия, тъй като същите освен, че са част от лицензията са одобрени от КЕВР и единствено в нейните правомощия е да следи за тяхното изпълнение. Това гарантира както интереса на отделния потребител, така и интереса на обществото като цяло.

 

 

 

 

 

 

 

 

Общите условия, които се одобряват с решение от КЕВР, представляват минимално необходимите условия, при които едно електроразпределително дружество - монополист на съответната територия, следва да осъществява взаимоотношенията си със своите клиенти на обслужваната лицензионна територия, чрез което се гарантира в достатъчна степен баланса на интересите между лицензианта и неговите клиенти. Ето защо изпълнението на тези задължения на дружество - лицензиант също подлежи на контрол от страна на специализирания орган КЕВР, тъй като е необходимо спазването на тези права на потребителите да бъде изцяло гарантирано. В противен случай биха се накърнили и основни принципи на Закона за енергетиката, в защита на потребителите на енергийни услуги и на уязвимите клиенти.

 

 

 

 

Както беше посочено вече, съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, утвърдените от ДКЕВР Общи условия на договори са неразделна част от лицензията на дружеството. В тази връзка, твърденията на жалбоподателя, че Общите условия на "Енерго-Про Мрежи" АД не били част от условията на лицензията противоречи на цитираната разпоредба, тъй като на практика се получава разделяне на Общите условия на договорите от условията на лицензията, с което се нарушава нормативно установеният принцип.

 

 

 

 

Видно от текста на чл. 50 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., както и на чл. 48 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.), законодателят е предвидил общите условия, при които даден лицензиант следва да извършва съответната лицензионна дейност, т.е., така обозначените общи условия по смисъла на чл. 50 не обхващат самия текст на лицензията, а въвеждат общите правила и задължения за поведение на дадено дружество-лицензиант, които то трябва да спазва, при осъществяване на лицензионната дейност. Същият извод следва и от тълкуването на самия текст на цитираната разпоредба. Видно от него при осъществяване на лицензионната дейност "следва да се спазват разпоредби на нормативните актове, както и приетите от комисията индивидуални и общи административни актове, приложими към съответната лицензионна дейност, при съблюдаване на целите и принципите на регулирането по ЗЕ".

В тази връзка в чл. 51 са предвидени конкретните специални условия, които следва да съдържа текста на лицензията. Видно от текста на нормата, условията на лицензията не са ограничени само до приетия от Комисията текст, а могат да включват и други разпоредби, какъвто е случаят с Общите условия на договорите и правилата за работа с потребителите.

Този извод следва и от нормата на чл. 45 от ЗЕ, където са предвидени реквизитите, които лицензията трябва да съдържа, като в т. 8 е посочено и "други специални нормативни изисквания, свързани с осъществяването на дейността по лицензията". Така законодателят е посочил минимално необходимите реквизити и задължения, които една лицензия следва да съдържа, като е оставил възможност условията на лицензията да бъдат допълвани в съответствие с действащото законодателство.

 

 

 

 

С оглед изложеното, Общите условия, част от които е и разпоредбата на чл. 14, т. 5 са неразделна част от лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г., издадена на "Енерго-Про Мрежи" АД за дейността "разпределение на електрическа енергия". Това е изрично посочено и регламентираното в чл. 47, ал. 2, т. 7 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.), както и в чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Несъмнено нарушението на чл. 14, т. 5 от Общите условия води до нарушаване на лицензионни разпоредби и именно с тази норма /чл. 14, т. 5 от ОУ/ е запълнена бланкетната норма на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.

В този смисъл електроразпределителното предприятие "Енерго-Про Мрежи" АД правилно е привлечено към административнонаказателна отговорност, във връзка е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. В тази насока е и константната съдебна практика.

 

 

 

 

На следващо място, като лицензиант за дейността "разпределение на електрическа енергия", дружеството е задължено да изпълнява лицензионните си задължения в срок.

В тази връзка "Енерго-Про Мрежи" АД трябва да организира дейността си с грижата на добрия търговец (по-голяма от обичайната грижа) и да създаде организация за правилното, точно и в срок изпълнение на задълженията по лицензията, независимо от броя на постъпилите жалби или от тяхната фактическа и правна сложност.

Следва да се отчете и факта, че "Енерго-Про Мрежи" АД е дружество с предмет на дейност електроразпределение на електрическа енергия за даден регион. От същността на предмета следва, че дружеството има множество свои потребители и същото трябва да е готово да създаде подходяща организация за разрешаването на множество жалби, независимо от конкретната социално-икономическа обстановка.

 

 

 

 

С оглед изложеното, въззивната инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, че не било налице съставомерно поведение, обуславящо ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, както и, че наказателното постановление било издадено при липса на санкционна норма за твърдяното нарушение, т.е., в нарушение на принципа на законоустановеност на нарушението.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ за доказано.

 

 

 

 

При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Законосъобразно за извършеното нарушение е санкционирано ЮЛ. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

 

 

 

 

Законосъобразно на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.

 

 

 

 

По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ е в размер от 20 000 до 1 000 000 лв., съгласно редакцията действала към момента на извършване на нарушението, която редакция като по-благоприятна следва да намери приложение, съобразно принципа, прокламиран в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция е в минимален размер, а именно - 20 000 /двадесет хиляди/ лв. и не подлежи на преразглеждане от съда.

 

 

 

 

 

 

 

 

Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на жалбоподателя за маловажност на извършеното нарушение по следните съображения:

 

 

 

 

Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици за обществените отношения не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията "формално нарушение". Фактът на неизвършване на проверката на СТИ в 7-дневния срок на постъпване на искането осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от Закона за енергетиката, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Високият размер на имуществената санкция също не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, нещо повече - този размер на имуществената санкция, определен от законодателя сочи на висока степен на обществена опасност на деянието. Определящото в настоящия случай е значимостта на конкретно увредените обществени отношения, които изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН. Обект на защита са обществени отношения с изключителна обществена значимост, които са свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, транзитен пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ. Поради изключителната важност на тези обществени отношения законодателят е предвидил механизми за държавно управление при определяне на енергийната стратегия и политика на страната, както и при осъществяване, регулиране и контролиране на дейностите в енергетиката. Една от дейностите в енергетиката, подлежаща на държавно управление и регулиране по реда на ЗЕ, е именно разпределението на електрическа енергия.

 

 

 

 

В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна практика.

 

 

 

 

С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

 

                                               Р     Е     Ш     И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП-121/24.01.2015г. на Председателя на  Държавната Комисия за Енергийно и Водно Регулиране/ново Комисия за Енергийно и Водно Регулиране/ с адрес гр.София, с което на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД с ЕИК104518621 със седалище и адрес на управление гр.Варна-9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Е, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано заедно от двама от членовете на управителния съвет Петр Тесарж, Павел Ваня ,Михаел Боцвадзе и Радослав Цветков,с което на осн.чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 20 000,00/двадесет хиляди/лева,за нарушение по чл.14,т.5 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи”АД,като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд гр.Добрич в 14-дневен срок от получаването му от страните,на основанията ,предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административно -процесуалния кодекс .

 

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: