РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг 14.01.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежкият районен съд, в публично заседание на  шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.

при секретаря М. Т.,

като разгледа докладваното от съдията Н. Гр.д.№973 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба от С.Т.С. с ЕГН **********, адрес: ***  против „***представлявано от Р.П. ***, к-с „***. Твърди се в исковата молба, че  на 15.10.2018г. ищецът започнал работа по трудово правотношение с ответника и заемал длъжността водач на мотокари. Посочва се, че договорът между страните бил сключен на основание чл.67, ал.1 КТ. Твърди се, че на 18.12.2018г. със Заповед № 130/18.12.2018г. бил освободен от работа на основание чл.71, ал.1 КТ без предизвестие. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъдено ***представлявано от Р.П. ***, к-с „*** да заплати на С.Т.С. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 600 лв. , представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на С. на 18.12.2018г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 01.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

            На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения месечен срок по чл.131 от ГПК  е постъпил  отговор с вх.№5366/25.10.2019г., в който ответника взема становище за недопустимост и неоснователност на иска.

             В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и с пълномощник адв.Г.С. ***. Страната и представителят й поддържат исковата молба  и молят съда да постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани. 

            Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява, като взема становище в молба с вх.№ 5511/01.11.2019г. и  моли съда да отхвърли  исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

   Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на заверено копие на трудов договор от 08.10.2018г.; заверено копие на справка за приети и отхвърлени уведомления  по чл.62, ал.5 КТ с вх.№ 293881831388818/08.10.2018г. и  заверено копие на заповед №00000130/18.12.2018г., че между страните в периода 15.10.2018г. до 18.12.2018г. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „водач на кари“, при възнаграждение в размер на 650 лв.  В тази насока  са и останалите документи, представени от ответника в отговора по чл.131 ГПК, представляващи част от трудовото досие на работника.

 Не се спори и се установява, че в договора от 08.10.2018г. било уговорено между страните, че договора се сключва на основание „ чл.67, ал.1 т.1 вр. чл. 70 КТ със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя“, както и че в т.3 от договора било вписано срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор „ еднакъв за двете страни, в размер на 30 дни“.

 Не се спори между страните и относно обстоятелството, че трудовото правотношение е прекратено със заповед №00000130/18.12.2018г. на основание чл.71, ал.1 КТ като трудов договор със срок на изпитване.

Спори се между страните  какъв е вида на  трудовия договор – договор с неопределен срок /чл.67 ал.1 т.1 КТ/ или такъв със срок на изпитване / чл. 70 КТ/ , както и дължи ли се обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие и ако да в какъв размер.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ- за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение.

Съдът установи от съвкупния анализ на доказателствените материали и приема, че страните са били във валидно учредена трудово правна връзка, намираща правна опора в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ - трудов договор със срок за изпитване шест месеца. В договора не е било посочено в чия полза е уговорен срока за изпитване, поради което и по аргумент на императивната норма на чл. 70, ал. 2 от КТ срокът за изпитване е уговорен в полза на двете страни. Безспорно се установи, че в 6 месечния срок едната страна по трудовоправната връзка, а именно- работникът и настоящ ответник, е упражнил потестативното си право по чл. 71, ал. 1 от КТ и е поискал прекратяване на трудовия договор. Трудовият договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, според която норма до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор или трудов договор за неопределено време, а самостоятелен вид трудов договор. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договори за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори, тъй като вида на трудовия договор е без значение за клаузата за изпитване.  Уговорката за изпитване в същността си представлява модалитет на договора. Тя може да предшества сключването както на срочен, така и на безсрочен договор. Ето защо е необходимо в момента на постъпване на работа между страните да бъде уговорено естеството на последващия договор.  Именно такава клауза е налице в посочения договор, предмет на спора между страните. От една страна е сключен договор за изпитване с условие, че ако не бъде активиран, договорът ще се трансформира в оконочателен за неопределено време. Именно последното обстоятелство сочи включването цифрово в договора на разпоредбата на чл. 67, ал.1 т.1 КТ във връзка с чл.70 КТ . Нещо повече в правно основание за сключване на договора изрично текстово е посочено, че сключеният договор е със срок на изпитване за срок от 6 месеца, поради което не може да се приеме, че при сключването му едната страна – работника не е бил уведомен и поради незнание е подписал същия без да е осъзнавал, че договорът по същество е за изпитване.

В по-голямата част от случаите клаузата с изпитване е в полза на работодателя, но няма законова пречка да се облагодетелства работника, при което в уговорения период последният ще има право едностранно да прекрати договора без предизвестие без от това да настъпят вреди за него. Конкретният случай  е именно такъв при условие, че изрично е посочено в договора,  че срокът за изпитване е в полза на работодателя. При оповестяването  на предизвестието не е необходимо излагането на мотиви и  същото  не подлежи на обжалване, като има за директна последица прекратяване на трудовото правоотношение. Ако клаузата за изпитване не бъде активирана, автоматично се счита за сключен договора при предварително уговорените условия.

При условие, че работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовия договор преди изтичане на шест месечния срок, то трудовият договор не се е трансформирал в окончателен. Ето защо клаузата за даване на едномесечно предизвестие при прекратяване на договора касае евентуално окончателен договор, в какъвто процесния договор не се е трансформирал и следователно тази клауза не може да доведе до дерогиране правото на работника да прекрати договора без предизвестие, което е и сторено в настоящия случай. Ето защо ищецът няма право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, защото този текст е неотносим към основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 71, ал. 1 от КТ.

Предвид изложеното предявеният иск се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 По делото не е направено искане от страна на ответника за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.С. с ЕГН **********, адрес: ***  против „***представлявано от Р.П. ***, к-с „***, иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ- за заплащане на сумата от 600 /шестостин/ лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване  пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: