№ 269
гр. Варна, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110109482 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. Й. Ж. срещу ДЗИ - Общо
застраховане ЕАД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, след допуснато от съда
увеличение на иска, за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 4
497,93 лева, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 5 836.59 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане
на: преден капак, калник преден ляв, водач предна броня ляв, предна броня, лайсна предна
броня цяла, решетка предна броня лява, решетка декоративна, греда между роговете, основа
преден ляв калник, подкалник пвц преден ляв, спойлер предна броня, фар ляв ксенон, рамка
радиатор, въздуховод въздушен филтър, радиатор воден, радиатор климатик, рог преден ляв
предна част, конзола калник преден ляв и фар за мъгла преден ляв на собствен л.а.
Фолксваген Голф, с peг. № ****, причинени в резултат на 14.03.2024г., ПТП, в гр. Варна, по
вина на водача на л.а. Ауди А5 спортбек, с per. № ****, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба -29.07.24г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 14.03.2024г., около 14.05 часа, в гр. Варна, ул. „Мир" на пътен
възел с бул. Васил Левски, собственият му лек автомобил марка Фолксваген Голф, с peг. №
****, пострадал при ПТП с л.а. Ауди А5 спортбек, с peг. № ****, управляван от М.Н.Н..
Ищецът при движение с автомобила си по ул. „Мир" посока ул. „Д-р Железкова,
водачът на насрещно движещият се л.а. Ауди А5 спортбек, с per. № **** на пътен възел с
бул. Васил Левски предприел маневра „обратен завой", като не го пропуснал и станал
причина за настъпване ПТП.
За настъпилото ПТП уведомили контролните органи, които съставили Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 263.
Автомобилът бил много увреден и не можел да се придвижва на собствен ход, поради
което за преместването му се извършило от специален автомобил „Пътна помощ" и ищецът
заплатил сумата в размер на 240.00 лева.
На 18.03.2024г. уведомих „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД за настъпилото ПТП, като
представител на застрахователното дружество извърши оглед на автомобила, изготви
1
снимков материал и състави Опис - заключение по щета № 43080312400414/18.03.2024г.
Ищецът твърди, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" от „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, със срок на действие
13/09/2023 г. - 12/09/2024 г., която полица е действаща към датата на ПТП. Към момента
пострадалият автомобил не е отремонтиран.
На 18.03.2024г. уведомил застрахователя и е заведена щета №
43080312400414/18.03.2024г. Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на
2 376.41 лв. ,част от която е за репатриране или е получил сумата от 2163,41 лв. Счита
изплатеното обезщетение за недостатъчно да покрие щетите по увредения автомобил,
поради което се поражда правен интерес от завеждане на настоящото дело. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Оспорва претенцията по размер.
В условията на евентуалност, в случай, че ищеца докаже претендирания размер, то
счита, че предвид годината на производство на процесното МПС, като същото е с дата на
първа регистрация 2000 г. (24г. към датата на ПТП), експлоатационната му годност, то би
било налице икономически тотална щета, поради това, че необходимата сума би
надхвърлила стойността на увредената вещ или би надхвърлила 70% от стойността ú, с което
би било на лице хипотезата на чл. 390 от КЗ.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните следните
факти: механизма за настъпване на имуществените щети на лек автомобил Фолксваген
Голф, с рег. № ****, както и обстоятелствата около настъпването им; ищецът е завел
извънсъдебна претенция, регистрирана като щета № 43080312400414 на 18.03.2024 г.;
наличието на действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за л.а. Ауди А5, с рег. № ****;
за репариране на вредите по лек автомобил Рено Клио, с рег. № **** както и за
извършените транспортни разходи във връзка с репатриране на процесния автомобил,
застрахователя по доброволен път е заплатил на ищеца М. Й. Ж., сума в размер на 2376,41
лв.
Видно от Свидетелство за регистрация Част І, № *********, л.а. марка „Фолксваген
Голф, с рег. № **** е собственост на ищеца М. Й..
По делото е представен Констативен протокол за ПТП № 263 от 15.03.2024 г. и Опис-
заключение по щета 43080312400414/18.03.23024г. за установяване механизма на ПТП и
причинените щети.
В изготвеното по делото заключение по СТЕ е прието, че с тойността на ремонта на
процесния автомобил по зададените критерии е изчислена на обща стойност на ремонта на
6661.34 лева. Средна пазарна стойност на л.а. Фолксваген Голф, рег. № ****, към 14.03.2024
г. е 18820 лева. Стойност на запазените части се изчислява когато е налице тотална щета.
На база на изчисленията не е налице тотална щета на процесния автомобил. Стойността на
ремонта е в размер на 35 % от пазарната стойност на процесния автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
2
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
По делото не се спори относно настъпилото ПТП на 14.03.2024 г., и наличието на
водача на МПС л.а. Ауди А5, с рег. № ****;, на валидна и действаща застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите със „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД.
Съдът намира, че процесното застрахователно събитие е било реализирано
противоправно и виновно от водача на МПС, гражданската отговорност на когото е
застрахована при ответното дружество, поради което ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените имуществени вреди.
По същество спорът между страните е концентриран около стойността на настъпилите
вреди върху притежавания от него автомобил и приложимия алгоритъм за тяхното
оценяване и определяне на справедливата възстановителна стойност.
Съгласно чл. 432 от КЗ и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в Решение
№ 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 2367/2015г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК, при претенция за заплащане на имуществени вреди релевантна за
действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото
имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не
се надвишават минималните размери по Методиката. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Сервизите с европейски сертификат за качество ISO не могат да бъдат изключени от
начина на определяне на средната цена на труда, тъй като не е налице основание за
ограничаване на възможността автомобилът да се ремонтира в свободно избран от
пострадалия автосервиз с оригинални авточасти или с такива от алтернативни доставчици,
но в никой случай обезщетението не следва да надвишава средната пазарна цена на ремонта
и авточастите. Вещото лице е изготвило заключението си, при използвало цени на труда в
30 сервиза, половината от които притежават ISO 9001 сертификат за качество като
определената цена е осреднена цена в посочените в заключението сервиза, вкл.
сертифицирани и несертифицирани такива по ISO.
Следователно, стойността, необходима за възстановяване на щетите по автомобила на
ищеца вследствие на ПТП е в размер на 6661,34 лв. по САТЕ.
Ответното дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на
2163,41 лева за претърпените вреди и 240 лева разходи за репатриране на автомобила.
Неизплатения и неприсъден остатък от дължимото от ответното дружество застрахователно
обезщетение е в размер на 4497,93 лева, поради което исковата претенция се явява изцяло
доказана по основание и по размер и следва да бъде уважена.
Предвид направеното изрично искане от ищеца, същата сума се дължи ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.07.2024 г. до
3
окончателното изплащане на сумата.
По разноските: Ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение за процесуално представителство на
ответника, в размер на 900 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае
до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до
извод за прекомерност, както и предвид проведените две съдебни заседания по делото.
Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. не е следва да
бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на ищецаследва да се
присъдят разноски, в размер на 900 лв. за заплатено адв.възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцовата страна
следва да бъдат репарирани сторените в производството съдебно-деловодни разноски в общ
размер на 900 лв. за адв. възнаграждение, 179,92 лв. дж.такса и 200 лв. за САТЕ или общо
1279,92 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ- Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София да
заплати на М. Й. Ж., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер на
4497,93 лева (четири хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и деветдесет и три
стотинки), частичен иск от сумата от 5836,59 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, калник преден
ляв, водач предна броня ляв, предна броня, лайсна предна броня цяла, решетка предна броня
лява, решетка декоративна, греда между роговете, основа преден ляв калник, подкалник пвц
преден ляв, спойлер предна броня, фар ляв ксенон, рамка радиатор, въздуховод въздушен
филтър, радиатор воден, радиатор климатик, рог преден ляв предна част, конзола калник
преден ляв и фар за мъгла преден ляв на собствен л.а. Фолксваген Голф, с peг. № ****,
причинени в резултат на 14.03.2024г., ПТП, в гр. Варна, по вина на водача на л.а. Ауди А5
спортбек, с per. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -29.07.24г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ДЗИ- Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София да
заплати на М. Й. Ж., ЕГН ********** сумата в размер на 1279,92 лева (хиляда двеста
седемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща разноски на осн.
4
чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5