РЕШЕНИЕ
№ 10357
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110103091 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 198о, ал. 1 от Закон за водите, във вр. чл. 79, ал. 1 от Закон за задълженията и
договорите, за признаване за установено по отношение на А. Н. Т., че за „С.в.“ АД
съществува правото на парично вземане за сумата 9451,65 лева за главница, представляваща
стойност на доставка на ВиК услуги за имот в (адрес), за периода от 04.02.2021 г. до
04.03.2021 г., ведно със законна лихва от 05.08.2021г. до изплащане на вземането,
удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. №46073/2021 г. по описа на СРС. Твърди се, че ищецът притежава качеството
оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ ВиК услуги, а ответникът е
потребител по смисъла на същия закон. Последният е клиент на ищеца като собственик и
ползвател посочения имот. Твърди се, че ищецът доставил водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период на стойността, която претендира.
Ответникът оспорва иска със съображения, че процесната сума касае начислени
вземания, които са погасени по давност; а стойността на доставка не съответства на реално
изразходвано количество вода, с оглед възможния брой живущи през периода. В своето
възражение по чл. 414 от ГПК поддържа, че през м.01.2021 г. когато е прехвърлена
партидата на имота на името на ответника, последният е поискал да се преизчисли дълга и
отпишат всички парични задължения, покрити с давност, за което не е получил отговор от
ищеца и вместо това е предявено спорното вземане.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи са
1
уредени с Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредбата/, издадена във връзка с приложението на ЗУТ, ЗВ и ЗРВКУ. Получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, съгласно чл. 8 от
Наредбата. Според пар. 1, ал. 1, т. 2 б.а от ДР на ЗРВКУ и чл. 3 от Наредбата, „потребител“ е
физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти с
учредено вещното право на ползване или право на строеж, за които се предоставят ВиК
услуги. Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се изяснява, че от
11.01.2021 г. ответникът като собственик на имота се счита за страна по договора за
доставка на ВиК услуги при ОУ, поради което е носител на всички правни задължения за
заплащане на доставените ВиК услуги. Вещото лице по съдебна счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и ценена по реда на чл.202 от ГПК, установи, че сумата 9451,65 лв.,
представлява размер на префактурирани суми за отчетен период от 05.01.2012-31.01.2015г.
за 1720,80 лв.; за периода 03.02.2015-12.01.2021 г. за 7669,21 лв. и за отчетен период
13.01.2021-04.03.2021 г. за 61,64 лв., последното по Фактура №*********/11.03.2021 г.,
поради което и стойност на доставка за исковия период 04.02.2021-04.03.2021 г. възлиза на
сумата 35,05 лв. Вещото лице по СТЕ изяснява, че сумите са начислявани служебно (на база)
до 05.10.2020 г., когато са монтирани водомери, с метрологична годност до 2030 г. За
исковия период не се установява методът на определяне на потребени ВиК услуги. Съдът
отчита, че представените по реда на чл. 184 от ГПК електронни карнети касаят период извън
процесния, поради което са неотносими за предмета на делото. Не издадената от кредитора
фактура е основанието за плащането, а конкретни обстоятелства, с оглед които се
претендира да е възникнало правото на парично вземане. С чл. 32, ал. 4 от Наредбата и по
арг. от чл.22, ал.4 от ОУ на ищеца се предвижда поначало писмена форма за доказване на
факта за доставка на водоснабдителни услуги – съставен и подписан от двете страни отчет.
Не се ангажират доказателства, че потреблението на вода е изчислено след индивидуално
отчитане на водомерите. При това положение съдът приема, че ищцовото дружество не
доказа извършване на доставка на ВиК услуги и реално потребеното количество вода за
исковия период. Ето защо исковата претенция като недоказана подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът трябва да заплати
на ответника съдебни разноски - сумата 1000 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение. С искова молба ищецът е навел възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, което е
неоснователно. Съдът взе предвид защитавания материален интерес по спора и дължимото
минимално възнаграждение на адвокат по чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, фактическата и
правна сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да
бъдат извършени, предвид което платеното адвокатско възнаграждение е необходима и
разумна разноска.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, във вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „С.в.“ АД, с ЕИК: ..............., със седалище и
адрес на управление: (адрес), срещу А. Н. Т., с ЕГН:**********, с адрес: (адрес), за
признаване за установено по отношение на А. Н. Т., че за „С.в.“ АД съществува правото на
парично вземане за сумата 9451,65 лева за главница, представляваща стойност на доставка
на ВиК услуги за имот в (адрес), за периода от 04.02.2021 г. до 04.03.2021 г., ведно със
законна лихва от 05.08.2021 г. до изплащане на вземането, удостоверено в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №46073/2021
г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
2
София, бул. „Цар Борис III“ №159, ет.2 и ет.3, да заплати на А. Н. Т., с ЕГН:**********, с
адрес: (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1000,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3