Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 22.05.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 17497 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата П.И.В., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 05.10.2012 год., около 17.35 часа в гр.Казанлък, на кръстовището на ул. „Стефан Караджа“ с ул. „Стара планина“, водачът Б.И.М. при управление на лек автомобил „Ауди“ с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното превозно средство и реализирал пътно-транспортно произшествие като я блъснал докато управлявала велосипед. Поддържа, че вследствие на произшествието й били причинени множество и значителни телесни увреди, довели до разстройство на здравето за продължителен период от време. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връЗ.а моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 120 000 лева /съгласно допуснато увеличение на иска по реда на чл.214 от ГПК в съдебно заседание от 25.04.2017 год./, частично предявен от 185 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът З. „Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди че застрахования при тях водач няма вина за настъпване на произшествието, навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която не е спряла на знак „стоп“ и моли съда да постанови решение като отчете тези обстоятелства. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От влязла в сила присъда по НОХД № 1115/15 год. по описа на РС-Казанлък се установява, че съдът е признал Б.И.М. за виновен в това, че на 05.10.2012 год. В гр.Казанлък, на кръстовището на ул. „Стара планина“ с ул. „*******“, при управление на лек автомобил „Ауди” с ДК № ******* в посока изток-запад нарушил правилата за движение по пътищата установени по чл.5, ал.2, т.1 и чл.20 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на П.И.В., изразяващи се в счупване на дясната лопатка и 10-ти гръден прешлен; голяма раЗ.ъсно-контузна рана на лицето с оформен груб белег, причинила обезобразяване, както и деколман на лявото бедро – джоб от кръв и размачкани тъкани.

С оглед представената влязла в сила присъда съдът не следва да обсъжда заключението на съдебно авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М. досежно механизма на произшествието.

Останалите приети по делото медицИ.ки документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получил раЗ.ъсно-контузна рана на долната челюст /6-2 см/; раЗ.ъсно-контузна рана на челото; множество охлузвания по лицето; сътресение на мозъка;счупване на 2 и 3-то десни ребра и дясната лопатка; множество охлузвания и кръвонасядания по гърба, двата крака и ръцете; охлузвания на дясната седалищна област и дясното ходило; счупване на 10-ти гръден прешлен и деколман на лявото бедро. Проведено е болнично лечение за пет дни и домашно за шест месеца, като по време на болничното лечение е оперирана, като е направено хирургична обработка на раната на лицето, а за счупването на лопатката е поставена обездвижваща превръЗ.а. По време на домашно-амбулаторното лечение е ходила на контролни прегледи, превръЗ.и и след сваляне на превръзката е провеждала раздвижване на десния горен крайник.

Дава заключение, че два месеца след произшествието на ищцата е установена реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, като това увреждане е усложнение на здравословното състояние на ищцата от получените увреждания при процесното ПТП. Девет месеца след произшествието при ищцата е установено заболяването прориазис вулгарис, което също е усложнение от уврежданията от произшествието, защото една от причините за развитието му е преживян стрес или травма. Травматичната увреда „Деколман” представлява отлепване на кожата и подкожието от подлежащите тъкани поради събиране на кръв, е разстройство на здравето неопасно за живота. В заключението си заявява, че към момента състоянието на ищцата е стабилизирано. Възстановена е самостоятелната й походка и двустранната респираторна подвижност. Ищцата може да се обслужва сама. Остатъчни явления са загрозяващи белези на челото и долната челюст, ограничена подвижност на дясната раменна става с 10 %, средноголяма подутина в долната част на лявото бедро.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че двата белега на ищцата, единият на челото между двете вежди и другият на дясната част на долната челюст, са трайни, не могат да изчезнат до края на живота й, може леко постепенно с времето да избледнеят. Също така 25 дни след произшествието по вътрешната повърхност на лявото бедро е установено отлепване на кожата с подкожието и събиране на течност, което на латИ.ки се казва „Деколман“. Той в момента е също налице, защото за него не е предприето лечение. Той може да остане така, защото не е с големи размери, но може и да се направи операция, за да бъде изрязан. Заявява, че тъй като лицето е с вродено изкълчване на двете тазобедрени стави, които не са в добро състояние, може да се приеме, че преживяното ПТП е оказало отрицателно влияние и е влошило състоянието на ищцата.

От показанията на свидетеля Захари Василев, съпруг на ищцата се установява, че вследствие на произшествието съпругата му била неподвижна около два месеца и не могла да се обслужва сама. След това вече постепенно започнала с помощта на патерици, най - напред две, след това една, след това с бастун, но самият процес продължил много време. Инцидента й се отразил психически, като се появило силно главоболие и неспокоен сън.

Не се спори от ответника, е че за лекия автомобил „Ауди” с ДК № ******* е била налице застрахователна полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към 05.10.2012 година.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 05.10.2012 год., водачът Б.И.М. при управление на лек автомобил „Ауди“ с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на П.И.В. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищцата са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила – М./ деяние.

Не се спори по делото, че лекия автомобил „Ауди”, управляван от М. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗК „Л.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на увреждащия автомобил следва да възмезди претърпените от ищцата вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗК „Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла тежки телесни увреждания, които са довели до продължително разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицИ.ка експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищцата, последната е търпяла болки и страдания за период от шест месеца. Следва да се отчетат обстоятелствата, че вследствие на произшествието, при ищцата два месеца след произшествието е установена реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, като това увреждане е усложнение на здравословното състояние на ищцата от получените увреждания при процесното ПТП. Също така девет месеца след произшествието при ищцата е установено заболяването прориазис вулгарис, което също е усложнение от уврежданията от произшествието, защото една от причините за развитието му е преживян стрес или травма. При пострадалата са налице остатъчни явления от загрозяващи белези на челото и долната челюст, които са трайни и не могат да изчезнат до края на живота й, а може само леко и постепенно с времето да избледнеят. Също така е налице ограничена подвижност на дясната раменна става с 10 % и средно-голяма подутина в долната част на лявото бедро.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване от страна на пострадалата, поради неспазване на знак „Стоп“ не следва да се обсъждат с оглед влязлата в сила присъда, установяваща механизма на произшествието и вследствие на него - вината на делинквента.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата /52 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 100 000 лева. за тази сума исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена и да бъде отхвърлена до пълния размер.  

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /05.10.2012 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден за заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 13 лева, изчислени по компенсация /ищецът има право на разноски в размер на 46 съразмерно с уважената част от иска, а ответника – на 33 лева/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 4 000 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 3 530 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът от своя страна следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8, вр.ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК по чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за плащане на правната помощ, което съдът определя на 100 лева, с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *******и адрес: *** да заплати на П.И.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адв. К., сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 05.10.2012 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2012 год. до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 13 /тринадесет/ лева, представляващи разноски по делото, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, частично предявен от 185 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *******да заплати на адвокат П.К. с адрес: *** адвокатско възнаграждение в размер на 3 530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *******да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК П.И.В. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *******сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: