Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Д.К., разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 408 по описа за 2015 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 288
ал.11 вр. 288 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ /отм./ за сумата от 80 000 лв.
В исковата молба на Р.Ф.М. се твърди,
че на 29.09.2013 г., на третокласен път ІІІ-7306, около 15,5 км, на около 50 м
след табелата „край на с. Ч.“, община С., при управление на лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № *******, А.Ч. М. нарушил правилата за движение по пътищата и
допуснал ПТП, при което той починал, а по непредпазливост причинил на ищеца, пътник
в лекия автомобил, тежка телесна повреда като автомобилът бил без сключена
застраховка, покриваща риска „ГО”. Твърди се, че от произшествието на ищеца
били причинени телесни увреди, изразяващи се в руптура лиени, хемоперитонеум.
Твърди се, че във Второ хирургично отделение на МБАЛ „Б.“ АД му била извършена
спленектомия – оперативно отстраняване на далака. След изписването му от
болничното заведение лечението му продължило в домашни условия, като същият
разчитал на постоянна чужда помощ с оглед ежедневните си затруднения в
обслужването на битовите си нужди. Предвид
изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на
иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г. Ф. да му
заплати сумата 80 000 лв.– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 29.09.2013 год. Претендират се разноски.
Ответникът Г. Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения. Претендира разноски.
По делото като трето лице помагач на
страната на ответника са конституирани А.Р.М. и Ч.А.М., които не заявяват
становище по иска.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Д..
Възраженията на ответника се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Н..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП 13/03.10.2013 г. на РУП
– С., от който се установява, че на 29.09.2013 г., около 01.30 часа, на
третокласен път 7306, около 16,75 км в община С. е осъществено ПТП с
участници А.Ч. М., управлявал лек
автомобил „Опел Вектра“ с *******, който поради несъобразена скорост се е
ударил в предпазната ограда, вляво по посока на движението си като от ПТП е пострадал
Р.Ф.М., който е получил комоцио и натъртвания.
По делото е представено постановление за прекратяване на наказателно
производство от 25.04.2014 г. на ОП - Б. по ДП 241/13 г. по описа на РУ
„Полиция“ - С., от което се установява, че същото се е водило срещу неизвестен
извършител като в хода на производството са събрани доказателства, че ПТП-то е
настъпило изключително и само в резултат на действията на А.Ч. М., който е
починал при самото ПТП.
Представено по делото е писмо с изх. № 24-01-238/31.07.2014 г. на Г. Ф., от
което е видно, че е отказано изплащане на обезщетение на Р.Ф.М..
По делото е изслушана и съдебно автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице В.К.Д.. В същото, вещото лице е обосновало
извод, че причина за настъпване на процесното ПТП са от субективните действия
на водача с органите за управление и след употреба на алкохол. Вещото лице е
обосновало извод, че водачът е имал техническата възможност да упражнява
контрол над управлението на автомобила, при което не би напуснал платното за
движение на пътни превозни средства.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В същото вещото лице е обосновало извод, че при процесното ПТП
Р.М. е получил контузия в областта на гърдите и корема и спукване на далака
като тези увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. Обоснован е извод
за проведено оперативно лечение по спешност, при което е отстранен далака, за
да спре кръвотечението от него. Обоснован е извод, че възстановяването след
такъв вид оперативно лечение е около 1 месец, при нормално протичане на
лечебния процес. Обоснован е и извод, че ищецът е търпял болки и страдания за
период около 30 дни, като първите 14 дни, болките са били с по-голям
интензитет.
В съдебно заседание на 29.06.2015 т. ищецът по делото е дал обяснения по
реда на чл. 176 от ГПК като е заявил, че е пил алкохол, преди ПТП-то, заедно с
водача М., който не бил много пиян. Заявил е, че не е знаел преди да потеглят с
автомобила, че М. е с отнето свидетелство за правоуправление.
В същото съдебно заседание са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля А. Х.А..
Изслушана е и допълнителна СМЕ, в заключението на която вещото лице д-р К.С.
е обосновал извод за наличие на установена руптура на далака и проведено
оперативно лечение по спешност, при което е отстранен далака за спиране на
кръвотечението от него. Обоснован е и извод, че възстановяването след такъв вид
оперативно лечение е около 1 месец.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ/отм./ Гаранционният Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България и е причинено от моторно превозно средство по отношение на което не е сключена застраховка,
покриваща риска „Гражданска отговорност”. Потестативната възможност лицата да предявят
претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г. Ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника,
с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 288 ал.11 от КЗ.
Страните не са формирали спор, че на 29.09.2013 г. е реализирано ПТП, от
което пострадал се явява ищецът Р.Ф.М.. Не е формиран спор, че другият участник
в ПТП-то е управлявал МПС без сключена застраховка „ГО”.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е предмет на установена от законодателя оборима презумпция. При
ангажираните от страните доказателства и при доказателствена тежест на
ответника съдът намира, че тази презумпция не е оборена. За да достигне до този
извод съдът взе предвид изводите на вещото лице по изслушаната САТЕ.
Установено по делото е обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то
е субективното поведение на водача на лекия автомобил с органите за управление и след употреба на алкохол, което е довело до излизане на автомобила извън платното за движение и настъпване
на процесното ПТП.
Механизмът на извършеното ПТП е установен от заключението на САТЕ.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза /първоначална и
допълнителна/, която съдът кредитира като компетентна и обективно изготвена. Тя
установява характера на получените увреждания от ищеца М.. От получените травми
са последвали болки и страдания за същия, установени от заключението на вещото
лице, обосновало извод, че възстановителният период е траел около месец. Фактът
на понесени страдания се установява и от ангажираните гласни доказателства,
които съдът кредитира като логични, последователни непосредствени лични
впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищеца.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени веди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените травматични увреди представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че като се вземе предвид
възрастта на пострадалия /19 години към датата на увредата/, естеството на
травматичните увреди, продължителността на възстановителния период и
страданията, които е преживял същия от медицинска и емоционална гледна точка и
ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на обичайно извършваните от него
дейности, извършената хирургическа интервенция, изразяваща се в оперативно
отстраняване на далака, което по естеството си е тежка телесна повреда респ.
загубата на този орган неминуемо влияе върху имунитета, предвид изявленията на
вещото лице по СМЕ в съдебно заседание на 29.06.2015 г. При ангажираните по
делото доказателства съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди следва да се определи на сума от 60 000 лв.,
за която сума искът е основателен.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът се е съгласил да
пътува при водача на лекия автомобил, с когото заедно са консумирали алкохол,
непосредствено преди ПТП и същият е бил с отнето свидетелство за управление на
МПС. Такова съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалия е налице при
причинна връзка между неговото поведение, с което е създадена обективна
предпоставка и/или възможност за настъпване на увредата /решение по т.д.
623/2010 г. на ВКС, Второ ТО/. В
случая по делото е безспорно установено, че ищецът е пътувал в лекия автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол като за това обстоятелство ищецът е имал
познание с оглед сторените от същия изявления по реда на чл. 176 от ГПК в
съдебно заседание от 29.06.2015 г. Съгласно
разясненията, дадени в т.7 от ТР 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, ако този факт му е бил известен. Предвид
което съдът намира, че с поведението си ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат като определя процент на съпричиняването в
размер на 30%. Когато увреденото
лице допринесе за настъпване на вредите, приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Доколкото никой не
може да черпи права от собственото си противоправно поведение, дължимото на
ищеца обезщетение следва да се намали съобразно приетия процент на
съпричиняване със сумата от 18000 лв. Предвид което съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение следва да
се определи на сумата от 42 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер
искът следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 288 ал.7 от КЗ /отм./ срок за произнасяне, в каквато насока е и
задължителната съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г.
ПО Т. Д. № 1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./.
Ищцовата претенция е заведена при ответника на 13.05.2014 г., предвид
което началния период на законната лихва следва да се счита 14.08.2014 г.
/денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца е
заявил искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
ал.1 т. 2 от ЗА. По делото е представено пълномощно /стр.12 в кориците на делото на ОС – Б.,
изпратено по компетентност на СГС/, в което не е посочено някое от основанията по чл. 38 от ЗА за оказване на
безплатна правна помощ. Това обуславя извод, че не се дължи присъждане на
адвокатско възнаграждение по този ред. От друга страна няма данни по делото
ищецът да е финансово затруднен, но дори и да е бил освободен от държавна такса, това не рефлектира
автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатно адвокатска помощ и
съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, нито вменява
задължение на съда да определи възнаграждение по ал.2 на чл. 38 от ЗА /в този
смисъл е и задължителната съдебна практика - РЕШЕНИЕ № 220
ОТ 07.01.2013 Г. ПО Т. Д. № 1106/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 165 ОТ 26.10.2010 Г. ПО Т. Д. № 93/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС и др./. Предвид което настоящият съдебен
състав намира, че не са налице предпоставките за определяне на възнаграждение
по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Същият е заявил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Минималният размер на същото, с
оглед цената на заявения иск възлиза на сума в размер на 2930 лв. Припадащият
се размер от същите, съобразно отхвърлената част от исковете възлиза на 1391,
75 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1806 лв. – дължима ДТ и припадащата се част от
разноските, заплатени за сметка на бюджета на съда с оглед уважената част на
претенцията на ищеца.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 288 ал.11 вр. 288 ал.1 т.2
б. „а” от КЗ /отм./ на Р.Ф.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. П.Д.
сумата от 42 000 /четиридесет и две
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 29.09.2013 г. на третокласен път 7306, км 15,5,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2014 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до 60 000 лв.
– поради уважено възражение за съпричиняване, а до пълния предявен размер от 80
000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.Ф.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. П.Д. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г. Ф., с адрес: *** сумата от 1391, 75 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 1806 лв. – ДТ и съдебни
разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника Г.
Ф. – А.Р.М. и Ч.А.М., с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: