№ 88
гр. Видин, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИЛИЯ Т. ИЛИЕВ
Членове:ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251300600005 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от подсъдимия П. И. П., чрез
служебния си защитник си адв. Д. Г. срещу присъда № 57 постановена по
НОХД № 1211/2021 г. по описа на Районен съд – Видин. С присъдата
подсъдимият е признат за виновен в това, че за времето от 09.09.2019г. от
нива, находяща се в землището на гр. Д., обл. Видин, местността „********“,
масив 97, имоти 17 и 18, като посредствен извършител, мотивирайки
свидетеля Л.И.В. по начин изключващ вината му / с обяснението, че трябва да
му ожъне и извози слънчогледа от нивата му/, чрез използване на техническо
средство – зърнокомбайн марка СК 5 „***“ с рег. № *** и МПС – колесен
трактор, марка „ ТК-80“ с рег. № *, с прикачено към него тракторно ремарке
марка „ РСД-4“ с рег. № ****, отнел чужди движими вещи – 1413.40кг. /хиляда
четиристотин и тринадесет килограма и четиридесет грама/ слънчогледово
семе на стойност 777.37/седемстотин седемдесет и седем лв. 37ст./лв., от
владението и собственост на И. Е. Т. от гр. Д., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещта не е била под постоянен надзор-
престъпление по престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4, предложение 1-во и
1
предложение 2-ро във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, като му е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/, което е отложено на
основание чл. 66 от НК за срок от три години.
С присъдата подсъдимият П. И. П. е осъден да заплати на И. Е. Т. с ЕГН
******** от гр. Д., ул. „**********“ ** граждански иск за сумата от
777.37лв., представляваща обезщетение за нанесените с деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 12.09.2019г. до окончателното изплащане, както и направените
разноски в размер на 800.00лв. представляващи възнаграждение за повереник.
В тежест на подсъдимия са възложени разноски за вещи лица по
досъдебното производство, които да заплати по сметка на ОД на МВР – Видин
в размер на сумата от 346.20 лева.
В тежест на подсъдимия са възложени разноски за вещи лица по съдебното
производство, които да заплати по сметка на Районен съд – Видин в размер на
сумата от 235.00 лева, както и държавна такса върху уважения граждански иск
в размер на 31.09 лв.
Недоволен от присъдата, служебният защитник адв. Д. Г., в срок е
депозирала въззивна жалба, с твърдения, че същата е незаконосъобразна и
неправилна. Посочва, че не са събрани достатъчно доказателства, които да
доказват деянието, както и че описаното в обвинителния акт не отговаря на
обективната истина. Посочва, че липсва умисъл в дееца при извършване на
деянието, както и че деянието всъщност е гражданско правен спор.
Навежда твърдения, че Районния съд не е взел предвид нормата на чл. 218б
от НК и не е отчел, че случаят е маловажен. Моли да се отмени постановената
присъда и да се оправдае подсъдимия.
В разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК след служебна
проверка на материалите по делото въззивният състав е предоставил
възможност на подсъдимия за представяне на нови доказателства.
В открито заседание подсъдимият се явява лично, като със защитника си
поддържат подадената жалба и не сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, прокурорът моли да се
потвърди първоинстанционната присъда, счита същата за правилна и
законосъобразна, а наложеното наказание е справедливо. Прави анализ на
2
събраните доказателства, като счита, че авторството на деянието е доказано по
несъмнен начин.
В открито заседание повереникът на гражданския ищец и частен обвинител
адв. Р. К. моли да се потвърди присъдата и подържа, казаното от прокурора и
моли да му се присъдят разноски за настоящото производство.
В открито заседание защитникът на подсъдимия, адв. Г. счита, че присъдата
е неправилна и незаконосъобразно, тъй като по делото не са събрани
достатъчно доказателства. Посочва, че по делото не е доказан умисъл за
извършване на престъплението. Прави анализ на събраните доказателства.
Посочва се, че районният съд не е взел предвид разпоредбата на чл.218б от
НК.
Моли да се отмени присъдата на РС-Видин и да се постанови нова, с която
подсъдимият П. да бъде признат за невиновен.
В лична защита подсъдимият П. посочва, че са имали предишни спорове за
пари , породени от заплащането на рента за използване на земеделските земи.
Моли да бъде оправдан.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна,
постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и
възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до
единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството
и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
П. И. П. имал договорни отношения със И. Е. Т. от 2017г., който обработвал
земеделски земи ,предоставени му от П.. П. сключил договор за наем на
земеделски земи със И. Е. Т. и за стопанската 2018/2019 г., по силата на който
П. предоставил за ползване на св. Т. негови наследствени имоти. Имотите
попадали в масив, обработван от ЧЗП Д.М.Н. и затова св. Т. и св. Н. сключили
писмено споразумение за да не се нарушава масива, като св. Н. предоставил
на Т. имоти № 17 и 18, находящи се в масив 097, местността „********“ в
землището на гр. Д., обл. Видин. От Областна дирекция „Земеделие“ - гр.
Видин са предоставени копия на писмени документи, удостоверяващи
горепосоченото обстоятелство. За стопанската 2018/2019гг. свид.Т. и Ванчева
3
обработвали имоти, находящи се в масив 097 с № 5,17 и 18 в местността
„********“ , които засели със слънчоглед. П. считал, че вследствие на делови
отношения с Т. последният му дължи пари, поради което П. решил да ожъне
слънчогледа, който Т. бил засял. На 09.09.2019 г. П. помолил св. Л.В., който
притежавал съответната техника, да му ожъне около 14 дка земя срещу
заплащане , като казал , че това са негови ниви. В. се съгласил и след като П.
му показал имотите свид. В. ожънал площта със зърнокомбайн марка СК 5
„***“ с per. № *** с помощта на своя баща - И. И. , който управлявал колесен
трактор марка „ТК- 80“ с peг. № *, с прикачено към него тракторно ремарке
марка „РСД-4“ с peг. № ****. И. категорично установява, че от нивата са
ожънали един бункер, който освободили в ремаркето, а вторият бункер дори
не бил пълен на половината. Същият установява, че един бункер на комбайна
е около 1000/1100кг слънчоглед , като добитото количество било не повече от
1500 кг до 1800 кг. Свидетелят установява, че слънчогледът бил пълен с
плевели и бил напълно занемарен. Свид. В. също установява, че са ожънали
един бункер, който е около 1000/1100кг,, а вторият не успели да напълнят,
както и че слънчогледът не бил добре гледан и бил пълен с плевели. П. и В.
закарали слънчогледа на пункт за изкупуване на фирма „Полицвет“ ООД - гр.
Д. , където П. се опитал да го продаде, но не го приели заради лошото му
качеството, поради което В. закарал слънчогледа пред дома на П. и го изсипал
върху найлон, постлан пред дома му.
Същият престоял там 2-3 дни докато П. успял да го прибере. Прибрал го в
чували и го съхранявал в дома си. Количеството било около 1,5 тона. На
12.09.2019 г. пострадалият - И. Е. Т. и съпругата му В.Ц.В., посетили имоти,
находящи се в землището на гр. Д., обл. Видин, местността „********“, масив
97, имоти № 17 и 18, за да ожънат слънчогледа, който били засели и
впоследствие обработвали. Тогава установили, че всъщност слънчогледът
вече бил ожънат. Установено е било, че слънчогледът е ожънат от Л.И.В.,
който бил нает да извърши това от П. И. П.. Извършен е оглед на съхранения
от П. слънчоглед, при който е установено, че същият се съхранява в 54 бр.
чували и е с общо тегло 1413.40 кг. От показанията на свидетелите Л.И.В. -
извършил жътвата и на И. В. И. - присъствал по време на жътвата, се
установява, че ожънатото количество съответсвтва на количеството,
установено в дома на П., тъй като и двамата установяват, че е ожънат 1
бункер, а другият не е бил пълен, свидетелят И. дори сочи, че не е бил пълен
4
дори и на половината, а вместимостта на един бункер е 1000кг/1100 кг.
Установено е било, че слънчогледът е с изключително лошо качество, като
този факт се подкрепя и от обстоятелството, че слънчогледът не е бил приет в
пункта за изкупуване именно заради това. Установено е, че слънчогледът не е
бил добре гледан. От агротехническа експертиза се установява, че посочените
стойности представляват среден добив от маслодаен слънчоглед. Съгласно
същата дава добивите от процесните имоти въз основа на среден добив, че
това са добиви при еднакъв начин на отглеждане. Установено е , че върнатото
от подсъдимия на пострадалото лице количества слънчоглед са без никаква
стойност с оглед изминалият период от време и недобросъвестното им
съхраняване.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Правилно районния съд е извел изводите си, въз основа на
всички доказателства.
Окръжен съд – Видин се съгласява с достигнатия извод на
първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на
доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го
преповтаря. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение №
181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение
№ 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Окръжен съд - Видин намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от
субективна страна за престъплението престъпление по чл. 195, ал. 1, т,2 и т.4,
5
предл. 1- во и предл. 2-ро, във връзка с чл. 194, ал.1 от НК.
Правилни са изводите на контролирания съд относно обективната и
субективната страна на престъплението.
От обективна страна подсъдимият, чрез обяснението, че трябва да му бъде
ожънат и извозен слънчогледа от нивата му е мотивирал Л.И.В. /по начин
изключващ вината му / да извърши поставената му задача.
По този начин с действия насочени към прибиране на слънчогледа от нива и
чрез използване на техническо средство – зърнокомбайн марка СК 5 „***“ с
рег. № *** и МПС – колесен трактор, марка „ ТК-80“ с рег. № *, с прикачено
към него тракторно ремарке марка „ РСД-4“ с рег. № ****, подсъдимият П.
отнел чужди движими вещи – 1413.40кг. /хиляда четиристотин и тринадесет
килограма и четиридесет грама/ слънчогледово семе на стойност
777.37/седемстотин седемдесет и седем лв. 37ст./лв., от владението и
собственост на И. Е. Т. от гр. Д., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещта не е била под постоянен надзор.
По отношение на субективната страна на деянието, Районен съд – Видин
правилно е възприел, че деянието е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е заблудил Л.В., че ожънатият слънчоглед е негов, като след
прибирането на реколтата действията на подсъдимия са били насочени към
продажба на реколтата, а след отказ на изкупвача да го купи – действията са
насочение към съхрание в дома на подсъдимия на обработения слънчоглед.
В тази връзка, настоящата съдебна инстанция следва да отбележи, че не
споделя доводите на служебния защитник за липсата на умисъл в действията
на подсъдимия. Същият признава за наличието на паричен спор между
страните и в обясненията си посочва, че тези негови действия са били
насочени за разрешаванеа на правния спор (като именно тези действия
осъществяват състава на престъплението „кражба“).
Окръжен съд – Видин счита, за неоснователно и твърденията на защита за
приложимост на разпоредбата на чл.218б от НК. Съгласно ал. 1 на посочената
разпоредба в обхвата на нейната приложимост попадат престъпления по чл.
195 ал. 4 от НК, но не и престъплението по чл. 195, ал. 1, т,2 и т.4, предл. 1- во
и предл. 2-ро.
6
Окръжен съд – Видин, счита че случаят не е маловажен. Чрез деянието си
подсъдимият е извършил квалифициран състав на престъплението кражба,
поради което доводът на защитата е несонователен.
Окръжен съд – Видин, следва да отбележи, че съдебната практика е
категорична, че отнемането на чужди движими вещи на лице заради
имуществени претенции на дееца към пострадалия винаги представлява
кражба или съответно грабеж (ако е осъществена принуда), а не
самоуправство по чл. 323 от НК. В този смисъл са Решение № 603/1999 по
н.д.546/1999 г.II НО, на ВКС и Решение № 234/2003 по н.д.33/2003 г.I НО, на
ВКС.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата инстанция и относно
установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, отчетени при
индивидуализацията на наказанието. Първоинстанционният съд правилно е
преценил всички обстоятелства, относими към определяне на наказанието и е
наложил същото при превес на смекчаващите такива.
Окръжен съд – Видин категорично се солидализира с извода на районния
съд, че деянието е извършено от подсъдимия, поради ниската правна култура
на подсъдимия.
Районен съд – Видин правилно при определяне на наказанието е взел
предвид, че за постигане на целите на чл. 36 от НК, същото следва да бъде в
предвидения от съда размер от 3 месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде
отложено за срок от 3 години по реда на чл. 66 от НК.
Съдът напълно се солидаризира и с изводът на контролирания съд относно
размера на наложеното наказание, като при определянето му са взети под
внимание ниската правна култура на подсъдимия и чистото му съдебно
минало.
Правилно Районен съд – Видин е уважил изцяло предявения граждански иск
за сумата от 777.37лв. представляващи обезщетение за нанесените с деянието
имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 12.09.2019г. до окончателното изплащане, както и направените
разноски в размер на 800.00лв. представляващи възнаграждение за повереник.
Видно от агротехническата експертиза и съдебно-оценъчната експертиза и
допълнителна такава по безпорен начин в настоящото производство се доказа
7
количеството, качеството и стойността на слъчнчогледа, поради което изводът
на Районен съд – Видин по отношение на предявения граждански иск е
правилен и законосъобразен.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от
НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест
на подсъдимия П..
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец в настоящото
производство претендира разноски, но не е представил никакви доказателства
за сторени разноски, поради което настоящия състав не следва да присъжда
такива.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
При извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна
или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Окръжен съд –
Видин
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 57 постановена по НОХД № 1211/2021 г. по
описа на Районен съд – Видин.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9